№ 10
гр. Варна, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Св. В. К.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600415 по описа за 2021 година
, при произнасянето си намери следното:
Предмет на въззивната проверка е определение от 19.11.2021 година по ЧНД
№425/2021 година, постановено в процедура по чл.306, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК от състав на
Окръжен съд-Шумен. Със съдебния акт са разрешени въпроси по чл.25 от НК по отношение
на извършени от осъдения Н.Х. деяния в усложнена форма на множество престъпления, за
всяко от които е наложено наказание с отделна присъда. Формирани са две групи
съвкупности – едната между постановените присъди по НОХД №№178/2019г. и 297/2012г. и
другата, по присъди по НОХД №№647/2004г. и 1382/2006г., най-тежкото наказание по
първата група е увеличено с два месеца, приложен е чл.68, ал.1 от НК спрямо наказанието
по НОХД №678/1999г., постановено е отделно изтърпяване при условията на чл.66, ал.1 от
НК на лишаването от свобода, наложено с присъда по НОХД №295/2005г.
Първоинстанционното определение се атакува от публичното обвинение и защитника
с диаметрално противоположни искания за въззивна намеса. С протест, се заявява
нарушение на закона в частта по приложението на чл.24 от НК, като се обосновава
становище, че поправянето и превъзпитанието на дееца е възможно само с увеличение на
най-тежкото наказание по първата група с шест месеца. Срещу протеста са подадени
оспорващи възражения от осъдения и защитника с доводи за настъпил поправителен и
превъзпитателен ефект на наложените наказания, предвид успешно приложения институт на
условното предсрочно освобождаване, законосъобразното поведение на Х. в обществена
1
среда, засегнат е също така значителният период от реализиране на противоправните деяния
и разрешаване на материално-правните положения за определяне на общо наказание.
Във въззивна жалба на защитника се съдържат аргументи за нарушение на
материалния закон при групирането по чл.25 от НК, създало условия за неправомерно
лишаване от свобода на подзащитния му, оспорва се и приложението на чл.24 от НК, което
по мнение на адв.Г., е реализирано в разрез с данните по делото за изчерпване на
индивидуалната превенция по чл.36 от НК.
В пренията на въззивното съдебно заседание, позициите на страните по отношение
законосъобразността на проверяваното определение не търпят промяна. Представителят на
апелативната прокуратура поддържа протеста с допълващи съображения относно характера
на извършените от осъдения престъпления. Защитникът, от своя страна, е константен в
становището си за отсъстващи фактически основания за прилагането на чл.24 от НК.
Противопоставя се на подхода законът да се използва за изход от създалата се ситуация на
неправомерно задържане на подзащитния му за изпълнение на наказание, настоявайки
същият да бъде освободен още в съдебната зала. Адв.Г. припомня и задължителния принцип
за най-благоприятно съчетание на присъдите, с което обосновава позицията си, че
настоящият въззивен състав нито има основание за различно групиране от извършеното от
първоинстанционния съд, нито има основание за приложение на чл.24 от НК.
В лична защита осъденият заявява, че настоящата ситуация му тежи психически,
семейството му също е в трудно положение, изтърпял си е наказанието и работи. В
последната си дума, заявява желание да бъде освободен незабавно.
Варненският апелативен съд, като взе предвид доводите в протеста и въззивната
жалба, като съобрази от съдържателна страна писмените възражения по чл.322 от НПК и
становищата на страните, и при внимателна оценка на доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Н. Г. ХР. е извършител на престъпления, разглеждани в отделни съдебни процеси,
вследствие на което са постановени шест отделни присъди. Тяхното съдържание е
изчерпателно установено от първоинстанционния съд, параметрите им са точно
пресъздадени в проверяваното определение, поради което преповтарянето на съдържанието
на съдебните актове се явява напълно излишно. Необходимо е едно изрично уточнение, че
веднъж с определение по ЧНД №131/2015 година, вл.с. на 30.04.2015 година, материално-
правното положение на осъдения за определяне на общо наказание е било разрешено по
следния начин:
Присъдите по НОХД №№647/2004г., 1382/2006г., 295/2005г. и 297/2012г. са
обособени в самостоятелна съвкупност, която е наказана с най-тежкото наказание от една
година лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Към това
наказание, на основание чл.25, ал.2 от НПК е присъединено наказанието глоба в размер на
5000лв, наложено с присъда по НОХД №297/20212 година. Приложен е чл.68, ал.1 от НК по
отношение на наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по
2
НОХД №678/1999 година, като е определено същото да се изпълни ефективно при строг
режим.
Видно от удостоверение (л.20 от ВЧНД), наказанието по НОХД №678/1999г. е
изтърпяно на 05.04.2015 година. От тази дата, наказанието от една година лишаване от
свобода по съвкупността е приведено в изпълнение, като осъденият Х. е освободен на
27.10.2015 година с условно предсрочно освобождаване, съгласно определение по ЧНД
№1426/2015 година, с остатък два месеца и двадесет и осем дни и с помощта на два месеца и
десет дни от работа. Пак от същото писмено доказателство става ясно, че Х. е задържан в
местата за лишаване от свобода на 28.10.2021 година за изтърпяване на наложено наказание
по НОХД №178/2019 година от една година лишаване от свобода при първоначален общ
режим.
Постановяването на присъдата по НОХД №178/2019 година е породило
процесуалната ситуация по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, инициирана с предложение на
прокурор от ОП-Шумен. То (предложението) обосновава становище за необходимо
прегрупиране на наказанията на осъдения по следния начин:
1. В една група да се обособят присъдите по НОХД №№178/2019г. и 297/2012г., към
най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода да се присъедини глобата
от 5000лв и да се приложи чл.24 от НК с увеличение от шест месеца лишаване от
свобода;
2. Отделно да се изтърпи наказанието по НОХД №295/2005г.;
3. На основание чл.68, ал.1 от НК, в изпълнение да се приведе наказанието по НОХД
№678/1999 година;
4. На основание чл.25 вр. чл.23, ал.3 от НК да бъдат присъединени наказанията по НОХД
№№647/2004г. и 1382/2006г., без да се уточнява към кое най-тежко наказание.
С оглед съдържанието на проверяваното определение, окръжният съд се е съгласил
почти изцяло с предложението, разрешавайки материално-правото положение по
определяне на общо наказание на осъдения по следния начин:
1.В самостоятелна съвкупност са поставени присъди по НОХД №№297/2012 година и
178/2019 година, наложено е най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода. С
доводи за незавършен процес на поправяне и превъзпитание на дееца и с оглед съблюдаване
на генералната превенция, първоинстанционният състав увеличил наказанието от една
година лишаване от свобода с два месеца и при извод за ниска степен на обществена
опасност на осъдения, постановил общото наказание да се изтърпи при първоначален общ
режим по чл.57, ал.3 вр. ал.1, т.2, б. от ЗИНЗС.
2.Приведено в изпълнение е наказанието по НОХД №678/1999 година, при
първоначален общ режим;
3.Наказанието по НОХД №295/2005г. е определено да се търпи отделно при
условията на чл.66, ал.1 от НК, т.е. с постановения с присъдата изпитателен срок от три
години;
3
4.Присъдите по НОХД №№647/2004г. и 1382/2006г. са обособени в самостоятелна
съвкупност, по която е наложено най-тежкото наказание от 2000лв глоба.
С оглед предмета на въззивната проверка, настоящият състав приема, че
първоинстанционният съд е снабдил доказателствената съвкупност с всички изискуеми и
релевантни данни за цялостната престъпна дейност на осъденото лице. При съблюдаване на
закона и на задължителните указания на ППлВС 4-1965 и ТР 3-2009-ОСНК съставът на
ШОС е следвало внимателно да прецени приложението на чл.25 от НК при усложнената
форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на
рецидив, други в условия на съвкупност, и едва след това да избере и приложи най-
благоприятния вариант за кумулиране на наказанията на осъдения в съответствие с
указанията в т.9 от ППлВС 4-1965, в ТР 3-2009-ОСНК и Р 11-1987-ОСНК.
По мнение на този състав, за ШОС не е съществувало основание да пререшава
въпроса с общото наказание по съвкупността, формирана с определение по ЧНД
№131/2015г., като наказанието по НОХД №178/2019 година е подлежало на отделно
изтърпяване. Задълбочаването на съображенията по този вариант се явява безпредметно с
оглед забраната за влошаване положението на осъдения от въззивния съд, като при
параметрите на протеста, непререшими в тази инстанция са разграждането на съвкупността
по ЧНД №131/2015г., формирането на съвкупност от присъди по НОХД №№297/2012г. и
178/2019г., постановяването на първоначален общ режим по чл.57, ал.3 от ЗИНЗС,
изпълнението на наказанието по НОХД №295/2005 година при условията на чл.66, ал.1 от
НК, привеждането в изпълнение на наказанието по НОХД №678/1999г. , режимът за
неговото изпълнение, както и зачитането по чл.25, ал.2 от НК.
Въззивното производство е с ограничен процесуален ресурс до проверка на
обосноваността и законосъобразността на определението на ШОС в частта по приложението
на чл.24 от НК, в която насока настоящият съдебен състав намира следното:
Наказаната престъпна деятелност с присъди по НОХД №№297/2012г. и 178/2019г. е
еднообразна - засяга функционирането на данъчната система на страната и при усложнение
на способите на противоправните прояви, на фиска на държавата са нанесени имуществени
вреди в особено големи размери. Макар между извършването на отделните престъпления да
е изминал период от около осем години, престъпното отношение на осъдения към родовия
обект на същинското данъчно престъпление останало не само активно, но и се задълбочило,
което следва от проследяване на съставомерните обстоятелства. Налице е един сериозен
деятелски интензитет вътре в съвкупността, като самата тя става факт след друго данъчно
престъпление, предмет на присъдата по НОХД № 295/2005г., както и след други осъждания
на дееца за престъпления по чл.227 от НК и по чл.316 вр. чл.308 от НК. Погледнато в
мащаб, заключението на тази инстанция е, че престъпните навици на Н.Х., освен че са
трайно проявени, се характеризират и с постоянно усложняване на противоправните нагласи
и способи, т.е. налице е завишена лична обществена опасност, която изисква по-сериозна
наказателна репресия чрез прибягване до възможността по чл.24 от НК. Известно от
последователната и еднопосочна съдебна практика е, че тази норма намира винаги
4
приложение, когато определеното по реда на чл.25 от НК (в случая) наказание, не би могло
да изпълни целите на чл.36 от НК с оглед данните за личността на осъдения и
характеристиката на престъпленията в съвкупността. Както вече бе посочено, тежестта на
последните е сериозна, отделно налице е предходна съдимост, извън обхванатата от
кумулацията на присъдите по НОХД №№178/29019г. и 297/2012г., като тази съдимост е
значим индикатор в негативен план за личността на Х.. Съпоставени с характера и
естеството на инкриминираните прояви и минималните наказания, отмерени за тях,
обосновават извод за необходимост от увеличаване на общото наказание с максималния
предел от шест месеца. На това заключение по приложение на материалния закон не влияе
нито времето на деятелността, нито институтът на условното предсрочно освобождаване,
приложен при други характеристики на съвкупността, нито периодът на свобода до
задържането на дееца за изпълнение на присъдата по НОХД №178/2019 година.
Хронологията на осъжданията на Х., многообразието, числеността и обществената опасност
на престъпленията, които е извършил, доказват трайно установени престъпни навици, които
изискват по-интензивно пенитенциарно третиране за ефективно разграждане на
противоправния личностен модел и утвърждаване на нов стандарт за законосъобразно и
обществено съзвучно поведение.
Приведените дотук съображения са отговор и на въззивните оплаквания на
защитника срещу проверяваното определение, които се преценяват за неоснователни.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК, съставът на Апелативен
съд- Варна
РЕШИ:
Изменя определение от 19.11.2021 година по ЧНД №425/2021 година по описа на
Окръжен съд-Шумен, като увеличава наложеното на Н. Г. ХР. най-тежко наказание по
съвкупността от присъди по НОХД №№297/2012г. и 178/2019г. с шест месеца лишаване от
свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим.
Потвърждава определението в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5