Р Е Ш Е Н И Е
№ 260101 23.11.2020
г. град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен
състав,
на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Гроздан Грозев
Секретар: Павлина
Николова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Гроздан Грозев
АНД № 898 по
описа на Районен съд - Хасково за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Джи Енд Джи
Нира" ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Г.Ж., срещу Наказателно постановление № 181-2019 от 11.12.2019г.
на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните, град Хасково, с
което на основание чл. 43, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона
за храните на жалбоподателя е наложена имуществена санкции в размер на 3000
лева и на основание чл.41, ал.2, вр. ал.1 от Закона за храните на жалбоподателя е наложена
имуществена санкции в размер на 500 лева. В жалбата се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Прави се анализ на чл.17 ал.1 от ЗХраните. Това била бланкетна
норма и нейното съдържание не било надлежно запълнено в АУАН и НП. Имало
неяснота в АУАН и НП и това било съществено процесуално нарушение, което
накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Твърди се и нарушение на чл.42
т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. АНО не посочил от фактическа страна в
какво се изразява изпълнителното деяние, с което бил осъществен състава на
административното нарушение. Липсвало описание кои точно сертификати и
търговски документи липсват и как били уредени дневниците и от кога не се водел
дневник за входящ контрол водело до нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Относно нарушението по чл.10 ал.1 от ЗХраните -
цитира се конкретният текст на закона и се твърди, че този член въвеждал
задължение за етикиране на храна, а не каквито и да е търговски документи. Това
нарушение не било извършено от жалбоподателя. Иска се от съда да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят редовно призован не
изпраща представител за същият се явява адв.Ина Вескова. Тя поддържа жалбата с посочените в нея основания,
като излага и други мотиви
по същество. Моли съдът да отмени НП и алтернативно се иска де се приложи по
благоприятният закон влезнал в сила след издаване на НП. С жалбата се
претендират и разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно
призован, се представляват от юрисконсулт Д.А.. Последната представя и писмени
бележки по делото.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано
да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 07.11.2019г., св.С К. и св.Д.И. ***,
извършили проверка в Цеха за тестени изделия в гр.Хасково,
ул."Каменна" №18, собственост и стопанисван от „Джи Енд Джи Нира" ЕООД - гр.Хасково. В този цех се произвеждали
тестени изделия - банички, кифли, тестени закуски, т.е храни. Тоест при
проверката е установено, че жалбоподателят има качеството на производител на
храни по смисъла на пap. 1, т. 48 от Допълнителните разпоредби (ДР)
на Закона за храните (ЗХ). Освен това проверяващите установили на место, че: „Джи
Енд Джи Нира" ЕООД - гр.Хасково при извършване
на дейността си в горният цех, не спазва системите за безопасност на храните -
т.нар."добри практики", като не води записи в Дневника за входящ
контрол на приетите количества храни и суровини. Липсвала информация за
приетата стока за целия период от време, през което обектът извършвал
производствена дейност. Не били водени в Дневника за входящ контрол получените
партиди опаковъчни материали,
не били представени сертификати и търговски документи за получените такива.
Нямало разработена система за проследяване и контрол на качеството на
технологичния процес и вътрешномониторингова програма за проследяване на работните
повърхности и готовите храни Нямало програма за обучение на персонала. Това
било прието като нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗХ, във връзка с пap. 1, т. 14 от ДР на ЗХ, във връзка с чл. 18, ал. 1, т.
9, бувка „а" от Наредба № 1 от 26 януари 2016 г.
за хигиената на храните и чл. 2 от Наредба № 1 от 26 януари 2016 г. за хигиената на храните, във връзка с
параграф 1 от Глава XII на Приложение II на Регламент (ЕО) № 852/2004.
При проверката контролният орган установил още, че в
етикетите на готовия продукт, произведен в Цеха не били включени данните
относно съставките, съдържащи алергени, а издаваните търговски документи за
готовите продукти не съдържали информация за - партиден номер, срок на годност,
начин на съхранение, производител, получател. Това пък било нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗХ, във връзка с
чл. 2 от Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните,
във връзка с чл. 9, параграф 1, буква „в" от Раздел 1 на Глава IV на
Регламент (ЕС) № 1169/2011. За извършената проверка е бил съставен Констативен протокол
№191107-03/07.11.2019г., в който са отразени цитираните констатации. След това
е била изпратена Покана за съставяне на АУАН до Г.Ж. - управител на „Джи Енд
Джи Нира" ЕООД - гр.Хасково. На 15.11.2019г. в
ОДБХ-гр.Хасково е бил съставен АУАН №36/15.11.2019г. в присъствие на управителя
Ж. и връчен лично. Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното Наказателно
постановление №181-2019/11.12.2019г. на Директор на ОДБХ-гр.Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите И.Г.К. и Д.Р.И. относно фактите, свързани с начина на извършване на процесната проверка, констатациите, както и относно обстоятелствата, изложени в АУАН, и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически обосновани, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно действащата разпоредбата към
момента на нарушението на чл.17, ал.1 от ЗХ /отм./ - чл. 17. (Изм. -ДВ, бр. 102 от 2003 г., бр. 31 от 2006 г.) (1)
Производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват
първично производство и свързани с него дейности, са длъжни да спазват
хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на
производството, преработката и дистрибуцията на храните.
Съгласно § 1. ,т.14 от Допълнителни разпоредби на ЗХ /отм./ - § 1. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2006 г.) По смисъла
на този закон: т.14. "Добра практика" е
системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които се
прилагат при производството и търговията на храни, за да се сведе до приемлив
минимум рискът от замърсяване на храните чрез производствена ши човешка
дейност. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на
сградите, помещенията, машините, апаратите и техническите съоръжения,
използваните суровини, основни, спомагателни и опаковъчни материали, тяхното
приемане и съхраняване, хигиената и обучението на персонала, системите за
проследяване и контрол на качеството и технологичния процес, воденето на
документация.
Съгласно чл.18, ал.1 от НАРЕДБА No 1
ОТ26ЯНУАРИ2016Г. ЗА ХИГИЕНАТА НА ХРАНИТЕ - Чл. 18. (1)
Производителите на храни осигуряват и технологичната документация за
произвежданите храни, съизмерима с характера и размера на предприятието, като
част от документацията по чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004, която включва: т.9. описание и ред за осъществяване на
производствения контрол: б.а) входящ контрол на постъпващите в обекта суровини,
опаковъчни и спомагателни материали;
Съгласно
чл.2 от НАРЕДБА No 1 ОТ 26 ЯНУАРИ2016 Г. ЗА ХИГИЕНАТА НА ХРАНИТЕ -
Чл. 2. Производителите и търговците на храни, включително лицата, които
осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство
дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания към. първичното
производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията
за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) No 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.
относно хигиената на храните (ОБ, специално българско издание, 2007 г., глава
13, том 44).
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) NO
852/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ПРИЛОЖЕНИЕ
II, ГЛАВА XII – ОБУЧЕНИЕ предвижда - Операторите на предприятия
за храни предприемат мерки, за да гарантират, че: 1. Боравещият с храни персонал е контролиран и инструктиран и/или обучен
по въпросите на хигиената на храните, съответстващи на естеството на неговата
работа.
Съгласно разпоредбата
на действащият към момента на нарушението чл.43, ал.2 и ал.1 от ЗХ /отм./ - Чл. 43.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г.) Който произвежда и продава храни в нарушение
на чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от този закон, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с глоба от 2000 до 3000 лв., а при повторно извършване на
същото нарушение - с глоба от 3000 до 5000 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от
2006 г.) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лиие
или едноличен търговеи, се налага имуществена санкиия в размер от 3000 лв. до 5000 лв., а при
повторно нарушение - от 5000 до 7000 лв.
Съгласно разпоредбата на действащият към
момента на нарушението чл. 10, ал.
1 от ЗХ - Чл.
10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от
2006 г., доп., бр. 25 от 2010 г„ бр. 59 от 2010 г.) При етикетирането на храната се включват
данни за наименованието, под което храната се продава, списък на съставките на храната и количество
на някои от тях, количествено съдържание на ГМО и уникалния му
код, срокът на трайност на храната и условията, при които трябва да се
съхранява, нетното количество на предварително опакованите в отсъствие на
потребителя храни, име/фирма, седалище и адрес на производителя ши на лицето,
което пуска храната на пазара, държавата на произход при храни от внос,
маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната, указания
за употреба, ако е необходимо, както и действителното обемно алкохолно
съдържание за напитки, съдържащи повече от 1,2 % vol. Размерът на буквите в обозначението за съдържание на ГМО в продукти
съгласно чл. 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския
парламент и Съвета от 22 септември 2003 г. относно проследяването и
етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и
фуражи от генетично модифицирани продукти и изменението на Директива
2001/18/ЕО, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1830/2003", трябва
да бъде два пъти по-голям в сравнение с останалата част на надписа и с цвят и
шрифт, различни от основния.
Съгласно чл.2 от НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ЕТИКЕТИРАНЕТО И
ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ХРАНИТЕ - Чл. 2. Храните се етикетират в съответствие с
изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на
потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006
на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на
Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/Ю/ЕО на Комисията,
Директива 2000/1З/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви
2002/67'/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на
Комисията (OB, L 304 от 22.11.2011 г.), наричан по- нататък "Регламент (ЕС) №
1169/2011".
Съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1169/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, ГЛАВА IV, РАЗДЕЛ 1
Член 9
1. В съответствие с членове 10—35 и съобразно изключенията, които се
съдържат в настоящата глава, е задължително да се посочат следните данни:
в) всички съставки или спомагателни вещества, изброени в приложение II,
или получени от вещество или продукт, посочени в приложение II, причиняващи
алергии или непоносимост, които се използват за производство или приготвяне на
храна и все още присъстват в крайния продукт, дори и в изменен вид;
Съгласно разпоредбата на действащият към
момента на нарушението чл.41, ал.2 и ал.1 от ЗХ /отм./- Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) Който наруши
разпоредбите и изискванията, свързани с представянето, етикетирането и
рекламата на храните, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба
от 250 лв. до 500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба
от 500 лв. до 1000 лв.
(2) За нарушение по ал. 1, извършено от
юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер
от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 лв. до 3000 лв.
Следователно, нарушенията , за които е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо
с административна санкция.
Според настоящият състав на съда при
съставяне на АУАН и издаване на НП правилно и изчерпателно са посочени мястото
и времето на извършване на нарушението. Не така обаче стои въпроса с описанието на самите нарушения. По отношение
на първото описано нарушение, а именно това по чл. 17, ал. 1 от ЗХ/отм./, във връзка с пap. 1, т. 14 от ДР на ЗХ, във връзка с чл. 18, ал. 1, т.
9, бувка „а" от Наредба № 1 от 26 януари 2016 г.
за хигиената на храните и чл. 2 от Наредба № 1 от 26 януари 2016 г. за хигиената на храните, във връзка с
параграф 1 от Глава XII на Приложение II на Регламент (ЕО) № 852/2004. Съдът
намира, че точно е описано това нарушение с думи. Посочени са съставомерните му признаци от обективна страна, а именно,
че жалбоподателят при производството на храните не спазва и не прилага
системите за безопасност и добрите практики, така както изисква чл. 17, ал. 1 от ЗХ/отм./. Тук са описани и съответните дневници
посредством които се осъществява и отчита спазването на хигиенните изисквания и посредством които се прилагат
добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията
на храните. В АУАН и НП подробно са описани дневниците които не се водят от
дружеството, липсата на система за контрол на качеството и технологичният
процес, програма за
обучение на персонала, както и вътрешномониторингова
програма за проследяване на работните повърхности и готовите храни. Тоест
според съда изцяло са описани факите и
обстоятелствата при които се твърди да е извършено това нарушение. С оглед
описанието на нарушението правилно е дадена и неговата правна квалификация.
По отношение обаче на второто
нарушение съдът намира, че е на лице разминаване в текстовото описание на
нарушението и неговата правна квалификация. Тук следва да се отбележи, че по
отношение на това твърдяно нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗХ /отм./, във връзка с чл. 2 от Наредба за
изискванията за етикетирането и представянето на храните, във връзка с чл. 9,
параграф 1, буква „в" от Раздел 1 на Глава IV на Регламент (ЕС) №
1169/2011 не са описани всички елементи от обективна страна на нарушението и
обстоятелствата при които същото е извършено. Нещо повече налице е разминаване
в текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Тоест в
тази си част следва НП да се отмени.
Иначе АУАН и
НП са съставени и съответно издадени от компетентни органи в кръга на тяхната
компетентност и в рамките на законовите срокове по ЗАНН.
По същество съдът намира, за
безспорно доказано по делото, че жалбоподателят е извършил описаното в т.1 от
НП нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗХ/отм./.
Тава се доказва както от показанията на двамата провеляващи
така и от представените по делото писмени доказателства, а именно протокола от
проверката. В подкрепа на констатациите на проверяващите описани в АУАН и
възпроизведени в НП от наказващият орган са и показанията на св.Г. Ж., който
твърди, че са имали договор с „Хигиен консулт“ за
изготвяне на цялостна система за контрол на технологичният процес, но такава
към датата на проверката не била налична. Съгласно Съгласно § 1. ,т.14 от Допълнителни разпоредби
на ЗХ /отм./
- § 1. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2003 г.,
изм., бр. 31 от 2006 г.) По смисъла на този закон: т.14. "Добра практика" е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които
се прилагат при производството и търговията на храни, за да се сведе до
приемлив минимум рискът от замърсяване на храните чрез производствена ши
човешка дейност. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и
поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите и техническите
съоръжения, използваните суровини, основни, спомагателни и опаковъчни
материали, тяхното приемане и съхраняване, хигиената и обучението на персонала,
системите за проследяване и контрол на качеството и технологичния процес,
воденето на документация. Такива добри практики не са се прилагали в процесният цех от стопанисващият го жалбоподател. Безспорно според съда следва да се приеме и факта, че цехът към датата на
проверката е работел с оглед констатациите в протокола за наличните храни и
продукти в цеха както и намиращите се в него няколко лица, които са приготвяли
сандвичи и питки. Тук ирелевантно е дали те са били
на трудов договор към този момент или са били на проби. И в двата случая те са
приготвяли закуски в процесният цех, който е бил
пуснат в експлоатация съгласно представеното по делото удостоверение за
регистрация на обекта. Съдът не кредитира и твърденията на св.Г. Ж., че те
правели проби и дарявали храната. И в този случай при положение, че цехът
работи и в него се приготвя храна, е
следвало да са спазват изискванията на чл. 17, ал. 1 от ЗХ /отм./. До колкото последното не е сторено
жалбоподателят е осъществил последното нарушение. В случая крайният извод на
съда не се променя дори да се приеме, че именно св.К. е скъсал част от
попълнените листи на дневника за входящият контрол. Това е така защото липсват другите елементи от
състава на добрите практики описани по-горе.
Както вече бе отбелязано
правилна е и правната квалификациа на нарушението. Правилно
е приложена и разпоредбата на чл.43, ал.2 вр.
ал.1 от ЗХ /отм./, като правилно е определен минимален размер на имуществената
санкция а именно 3000 лева, до колкото липсват изложени мотива за смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, а и нарушението е за пръв път.
В случая до влизане на НП в сила е последвало изменение на ЗХ, като е приет изцяло нов такъв в който наказанието за нарушението описано в чл. 17, ал. 1 от ЗХ /отм./, а сега съответстващият текст на последният е Чл. 8. От ЗХ/нов/ Oбн., ДВ, бр. 52 от 9.06.2020 г., в сила от 9.06.2020 г., изм. и доп., бр. 65 от 21.07.2020 г., в сила от 21.07.2020 г. – чл.8 При производството, преработката и/или дистрибуцията на храни се прилагат и браншови стандарти и ръководства за добри производствени, търговски и хигиенни практики за храните и за въвеждане, прилагане и поддържане на постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР) в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004.
В това изменение на закона в чл.131, ал.1,т.4 от ЗХ /нов/ е прието - чл. Чл. 131. (1) Налага се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което:
т.4. не прилага и не поддържа постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004.
Тоест в случая в последващото изменение на ЗХ е предвидено по-леко наказание за описаното по-горе нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗХ /отм./, тоест е на лице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Тоест според настоящият състав на съда следва да се приложи по отношение на визираното нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗХ /отм./ новата разпоредба приета в ЗХ/нов/, а именно чл.131, ал.1,т.4 от ЗХ /нов/вр.чл.3, ал.2 от ЗАНН, като наложената имуществена санкция се определи в минимаен размер на 2 000 лева и в тази си част НП се измени, като от 3000 лева имуществената санкция се намали на 2000 лева определена на осн. чл.131, ал.1,т.4 от ЗХ /нов/вр.чл.3, ал.2 от ЗАНН.
По отношение на второто нарушение по
чл. 10, ал.
1 от ЗХ /отм./ съдът намира, за недоказано жалбоподателят да е извършил описаното
в НП нарушение. Това е така защото видно от показанията на св.С. К. и св.Д.И.
етикетите поставени на готовите храни и тези които са им представени и са били
едни и същи, на практика са се отличавали от изискванията за етикетиране по
това, че не пишело съставки а състав. Освен това свидетелите твърдят, че не
били повдигнати с черно, подчертани или по друг начин отбелязани намиращите се
в готовите храни алергени. Те обаче според св.С. К. и св.Д.И. били отбелязани
на етикетите, като това било сиренето и брашното, само че не били повдигнати.
Нарушението обаче за което е санкциониран жалбоподателя е, че етикетите не
съдържат съставките съдържащи алергени. Никъде не е посочено, че те следва да
са повдигнати, подчертани или изписани по друг начин така, че да са отличават,
както изисква и разпоредбата на чл.21, т.1 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) № 1169/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, ГЛАВА IV, РАЗДЕЛ 2 - Етикетиране на
определени вещества или продукти, причиняващи алергии или непоносимост
1.Без да се засягат
правилата, приети съгласно член
44, параграф 2, посочените в член
9, параграф 1, буква в) данни отговарят на следните изисквания:
а) те се посочват в списъка на съставките в съответствие с установените в член
18, параграф 1 правила, с точно посочване на наименованието на веществото
или продукта, включен в списъка в приложение
II; и
б) наименованието на веществото или
продукта съгласно списъка в приложение
II се подчертава с оформление, което ясно го отличава от останалите
съставки в списъка, например чрез шрифт, стил и цвят на фона.
Тоест в случая с оглед описаното нарушение съдът намира, че то не се доказа да е извършено от жалбоподателя.
За
пълното от горният текст на чл.21 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1169/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
И НА СЪВЕТА, ГЛАВА IV, РАЗДЕЛ 2, се установява, че действително следва
алергените да са отбелязани по различен начин от другите съставки, но такова
нарушение не е вменено на жалбподателя и липсва
такава правна квалификация.
Що се касае до описаните търговски документи и липсата на съответните елементи в тях съдът намира, че за тези констатации липсва посочена правна квалификация на нарушение и поради това не може да се произнесе по това твърдение в НП, до колкото тези търговски документи не се приравняват на етикетите поставени на готовите храни и представени по делото.
Иначе с оглед дадената правна квалификация по чл. 10, ал. 1 от ЗХ /отм./, правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя и правилно е определена санкцията. Единствено обаче, че беше доказано описаното нарушение. Такова обаче не се доказа затова и в тази си част следва наказанието наложено на основание чл.41, ал.2, вр. ал.1 от Закона за храните /отм./ да се отмени като незаконосъобразно.
В случая не са на лице предпоставките
на чл.28 от ЗАН. В чл.93, т.9 от НК,
приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, е дадено
определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато,
с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и
липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящият случай имуществената
санкция за нарушението по т.1 от НП е наложена в минимално предвиденият в
закона размер, поради което съдът счита, че са отчетени всички смекчаващи
вината обстоятелства и нарушението е определено като такова с ниска степен на
обществена опасност съобразно нарушенията от този вид, но по никакъв начин не
са налице такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че степента
на обществената опасност на деянието е с по-ниска в сравнение с обичайните
нарушения от този вид. Още повече, че в
случая се касае за храна, която би могла да доведе при използването и до
здравословни проблеми дори и до смърт в определени случаи. Последното води на
извода, че това нарушение е с по-висока обществена опасност защото именно има
отношение към здравето и живота на хората, които биха консумирали тази храна с
изтекъл срок на годност. Затова и законодателят е определил такива високи
санкции за извършителите на тези нарушения. В горният смисъл е и константната
практика на ХАС /решение №87/06.04.2010г.
по КАНД №71/2010г. по описа на ХАС и решение № 18/24.01.2011г. по КАНД
№340/2010г по описа на ХАС/.
Следва съразмерно с уважената и
изменена част на НП да се присъдят и направените по делото разноски по
отношение на жалбоподателя и наказващият арган.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № 181-2019 от 11.12.2019г. на Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните, град Хасково, В ЧАСТТА в която на жалбоподателят „Джи Енд Джи Нира" ЕООД, ЕИК *********,
на основание чл. 43, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
храните /отм./ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като на основание чл.131, ал.1,т.4 от ЗХ /нов/вр.чл.3, ал.2 от ЗАНН намалява размера на имуществената
санкция на 2000 лв.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 181-2019 от 11.12.2019г. на Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните, град Хасково, В ЧАСТТА в която на жалбоподателят „Джи Енд Джи Нира" ЕООД, ЕИК *********,
на основание чл. 41, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за храните
/отм./ е наложена имуществена санкции в размер на 500 лева
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните,
град Хасково да заплати на „Джи Енд Джи Нира"
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 205 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Джи
Енд Джи Нира" ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на Областна дирекция по безопасност на храните, град Хасково сумата от 43 лв. направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./