Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
06.04.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА М.-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия М.-Тонева гр.дело №
8553 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 55213 от 28.02.2020г. по гр.д. № 64287/2019г. Софийски районен
съд, 123 състав: Отменил като незаконосъобразно уволнението на Д.Б.Д., ЕГН **********,
извършено със заповед № АС-206 от 21.05.2019г. на Председателя на Софийски
районен съд, с която на Д.Б.Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение – по
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; Възстановил ищцата на
длъжността, заемана от нея преди уволнението – „съдебен деловодител – ДСИ“ при СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; Осъдил ответника СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД да заплати на ищцата Д.Б.Д. сумата 2 120 лв. – парично обезщетение,
съизмеряващо се с разликата в заплатите, получавани при ответника и
получаваните на по–нископлатената работа при новия работодател „Е.Е.Д.К.“ ЕООД в
периода от 23.05.2019г. до 29.09.2019г. включително, поради уволнението, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 2 КТ, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 02.07.2019г. до окончателното й плащане. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 500 лв. – разноски
по делото, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – да заплати по сметка на СРС сумата
от 244.80 лв. – държавна такса.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Неправилно първоинстанционният съд приел, че не е налице
идентичност между т.нар. „настолна книга“ и електронния входящ регистър на
всички подавани книжа, свързани с принудителното изпълнение по ГПК,
осъществявано от частните съдебни изпълнители, чието водене било възложено на
съдебните служители, приемащи книжата на регистратурата за изпълнителни дела на
ДСИ със заповед № АС-261/16.09.2016г. на административния ръководител на СРС.
Тази идентичност се установила по безспорен начин от събраните писмени и гласни
доказателства – доклад от 25.03.2019г. на З.Й.и дадените от последната
показания, доклад вх. № 9001662/26.03.2019г. на ръководител Служба „ДСИ“ при
СРС, а и самата ищца в т. 4 на дадените от нея писмени обяснения по чл. 193 КТ
използвала двата термина – „настолна книга“ и „входящ регистър“, като
взаимозаменяеми. Необоснован бил и изводът, че не е ясно какви точно са
задълженията на служителите на регистратурата на ДСИ по отношение на водения електронен
входящ регистър (настолна книга) и какво се отразява в същия, както и че не е
налице яснота на кого е възложено воденето на входящия регистър. Последното
било видно от приетата като доказателство заповед № АС-261/16.09.2016г. на
административния ръководител на СРС, връчена надлежно на ищцата. Всеки от
разпитаните свидетели потвърдил, че ищцата е изпълнявала служебните си
задължения именно на регистратурата на изпълнителните дела на ДСИ, като
отговаряла основно за регистрирането на документи от и към ЧСИ. От съвкупната
преценка на събраните доказателства безспорно се установявало задължението на
ищцата да води т.нар. „настолна книга“, както и неизпълнението от нейна страна
на това задължение в периода 18.03. – 25.03.2019г., установено в т. 2 от уволнителната заповед. Необосновано
районният съд приел и че не е налице неизпълнение от страна на ищцата на
задължението й да постави на определеното за това място в сградата на СРС на 4
бр. регистрирани като подадени и редовно разгласени обявления за насрочени от
ЧСИ Н.К.публични продани. Съгласно чл. 6, ал. 1 ПАС, разпорежданията на
съдебния администратор били задължителни за съдебните служители. Приетото
съвместно разпореждане от 05.04.2018г. на прекия ръководител на ищцата и на
съдебния администратор на СРС изисквало ежедневното поставяне на обявленията по
приетите тръжни книжа за насрочени публични продани да се поставят на
определените за това места във времето от 8.30 ч. до 9.00 ч. и от 12..00 ч. до
13.00 ч. Описаните в уволнителната заповед 4 бр. обявления били регистрирани на
16.04.2019г. след 13.00 ч., поради което следвало да бъдат обявени в най-ранния
възможен момент – от 08.00 до 8.30 ч. на 17.04.2019г., т.е. непосредствено
преди приемното време за граждани. Неспазването на това изискване щяло да
доведе до нарушение в разгласяването на проданта. Именно до този извод водели
показанията на св. А. и св. Й. по отношение на часовете за залепване на
обявленията. Поради това неправилно СРС приел възможността описаните в т. 1 на
уволнителната заповед действия да са били извършени от ищцата във времевия
интервал от 12.30 ч. до 13.00 ч. на 17.04.2019г. Подобно тълкуване водело до
извод, че СРС дава възможност на своите служители да нарушават разпоредбите на
ГПК, като техните действия стават основание за оспорване като несвоевременно
разгласени на публични продани. Атакуваната заповед била законосъобразна, а
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – неоснователен,
което обуславяло неоснователност и на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съображения излага в писмена защита от 02.02.2021г.
Въззиваемата страна Д.Б.Д. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда
да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 вр. ал. 2 КТ.
Ищцата твърди, че с ответника били в трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 356/30.06.2004г. и допълнителни споразумения към него, като първоначално
заемала длъжността „съдебен деловодител“, а считано от 01.05.2019г. - длъжността
„съдебен деловодител - ДСИ“ при СРС. Трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 и чл. 187, ал. 1,
т. 3 КТ със заповед № АС-206 от 21.05.2019г. на Председателя на СРС, връчена й
на 22.05.2019г. Уволнението било незаконно, тъй като: Била уволнена от длъжност
„съдебен деловодител“, а не от заеманата, считано от 01.05.2019г., длъжност „съдебен
деловодител - ДСИ“; Не била извършила посочените в заповедта дисциплинарни
нарушения; Съгласно длъжностната характеристика, подписана от ищцата на
05.05.2011 г., действала към 25.03.2019г. и към 17.04.2019г., не й било вменено
задължение за поставяне на обявления за разгласяване на насрочени от частни
съдебни изпълнители публични продани. В интерес на работата ищцата извършвала и
такава допълнителна работа, като съдействала на частните съдебни изпълнители да
поставят обявления на определеното за целта място в сградата на СРС, вкл. и на
17.04.2019г., когато цитираните в атакуваната заповед обявления били налични на
таблото; Т. нар. „настолна книга“ не съществувала като официален документ или
регистър, който следва да бъде задължително поддържан от съдилищата, съгласно
Правилника за администрацията в съдилищата (обн. ДВ бр. 68/22.08.2017 г.). Информацията
в т.нар. „настолна книга“ се въвеждала и поддържала само за вътрешни цели, за
да улеснява работата на деловодителя, който приема и регистрира наддавателните
предложения; В годините била водена и на хартиен, и на електронен носител, но
за попълване на информацията никога не били съществували срокове. Въпреки това ищцата
винаги своевременно попълвала информацията, въпреки натовареността на
длъжността, която налагала понякога да остава и след работно време. В периода
01.11.2018г. – 05.04.2019г. ищцата била натоварена допълнително с работа по
изготвяне на опис на писмата с обратни разписки, изпращани до изпълнителните в
звено „ДСИ“ и предаването им за разнос на куриерска фирма, както и да
осъществява контакта с деловодствата в звено „ДСИ“ по справки на граждани; Дори
да била извършила нарушения, те не били такива, които да обуславят налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. В продължение на 15 години
изпълнявала задълженията си и не й били налагани дисциплинарни наказания,
напротив – с допълнително споразумение от 2014г. й бил определен първи ранг, а
оценката й от атестациите била „много добра“. Искала е от съда да признае
уволнението за незаконно и да го отмени, да я възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност и да осъди ответника да й заплати сумата от 2 120 лв. – обезщетение,
равняващо се на разликата в трудовите възнаграждения, получавани при ответника
и получаваните на по–нископлатената работа при новия й работодател в периода 23.05.2019г.
- 29.09.2019г. включително. Претендирала е и законната лихва върху
обезщетението от подаване на исковата молба в съда на 02.07.2019г. до окончателното
плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове. Атакуваната заповед
притежавала всички изискуеми от закона реквизити и нарушителят бил
идентифициран с трите си имена, а техническият пропуск при изписването на наименованието
на длъжността не водел до незаконосъобразността й; Оспорил е твърденията на
ищцата да не й били възложени описаните в заповедта задължения. Със заповед №
АС-261/16.09.2016г. на административния ръководител на СРС на служителите, приемащи
книжата на регистратурата за изпълнителни дела на ДСИ, било възложено да водят
електронен входящ регистър на всички подавани книжа; Длъжността на ищцата била пряко
подчинена на ръководителя на службата/административния секретар/съдебен
администратор, като служителят бил длъжен да изпълнява и действия, възложени му
от председателя на съда, съдебния администратор и ръководителя на ДСИ във
връзка с длъжността. Видно и от обясненията на ищцата било, че на същата било
възложено извършването на описаните в т. 1 и т. 2 от заповедта за уволнение
дейности. Поради това е искал от съда да отхвърли предявените искове.
Със становище от 05.02.2020г. ищцата е оспорила представените от ответника
писмени доказателства при твърдения: заповед № АС-261/16.09.2016г. е свързана с
въвеждане на електронен входящ регистър, с нея не се въвежда т.нар. „настолна
книга“, нито на ищцата се възлага персонално попълването на данни в настолна
книга, за която няма данни какво е съдържанието й и как следва да се поддържа;
Докладна записка вх. № 9001662/26.03.2019г. на ръководител Служба „ДСИ“ е
оспорена по съдържание, доколкото същата преповтаря в голямата си част
докладната на г-жа З. Й., не съдържа конкретика и не е подкрепена с
доказателства; два броя докладни от З.Й.са оспорени като съставени за целите на
процеса, тъй като нито са входирани, нито имат резолюции от съответния
ръководител, както и по съдържание.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението
в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че между страните
е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
заемала първоначално длъжността „съдебен деловодител“, а считано от
01.05.2019г. – „съдебен деловодител-ДСИ“ при СРС. Не се спори, че още преди
01.05.2019г. ищцата е изпълнявала длъжността „съдебен деловодител“ в
административно звено „ДСИС“, видно и от представените допълнителни
споразумения към трудовия договор.
Трудовото правоотношение е прекратено със със заповед № АС-206 от
21.05.2019г. на Председателя на СРС, връчена на 22.05.2019г., с която на ищцата
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочените в заповедта
нарушения са:
1. Непоставяне в срок (най–малко 1 ден преди посочения в съответното обявление
като начален ден на публичната продан) на определеното за това място в сградата
на СРС в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“, на четири броя обявления с вх. №№ 1518,
1519, 1520 и 1521 от 16.04.2019г. за публични продани, обявени от ЧСИ Н.К., рег.
№ 789, регистрирани с протоколи за редовно разгласени публични продани от
16.04.2019г. с времетраене от 17.04.2019г. до 17.05.2019г. – нарушение,
констатирано от З. Й., завеждащ служба „ДСИ“, при извършена от нея проверка на
17.04.2019г. в 12:30 часа;
2. Липса на вписване в настолната книга за регистриране
на приемо – предавателни протоколи за приетите наддавателни предложения за
участие в публична продан в периода от 18.03.2019г. до 25.03.2019г. на следните
данни: дата на провеждане на публична продан, номер на изпълнително дело и
частен съдебен изпълнител, който провежда проданта, номер на протокола, с който
в деня на извършване на публичната продан се предават наддавателните
предложения от служител от „Регистратура на частните съдебни
изпълнители“,
СРС, на частния съдебен изпълнител срещу подпис –
констатирано в хода на извършена от г-жа З. Й., завеждащ служба „ДСИ“,
СРС, проверка на 25.03.2019г.
Преди издаване на
заповедта по реда на чл. 193 КТ от служителя са изискани обяснения. С дадените
обяснения ищцата е отрекла твърдението на 17.04.2019г. обявленията да не са
били поставени на определеното за това място в съда, а по отношение на
вписвания в настолната книга е заявила, че ако има забавяне, това се дължи на
големия брой папки с тръжни книжа, винаги постъпващи във втората половина на
работния ден, справка за което може да се направи във входящия регистър.
Видно от приетата длъжностна характеристика на длъжността „съдебен
деловодител – ДСИ“, връчена на ищцата срещу подпис на 05.05.2011г. и на
30.04.2019г., в нея не са посочени като задължения на длъжността служителят да извършва
вписвания в настолна книга относно регистриране на приемо – предавателни
протоколи за приетите наддавателни предложения за участие в публична продан с
посочените в заповедта за уволнение данни; не е предвидено и задължение
служителят да поставя в срок най–малко един ден преди посочения в обявлението
ден за започване на проданта на обявленията за насрочени от частни съдебни
изпълнители продани при постъпване на тръжните книжа при съставени регистрирани
протоколи за редовно разгласена публична продан. Съгласно длъжностната
характеристика, служителят на длъжност „съдебен деловодител – ДСИ“ изпълнява и
други задължения, възложени от ръководителя на ДСИ, председателя на съда и
съдебния администратор.
Със заповед № АС-261/16.09.2016г. на административния ръководител на СРС е
наредено считано от 19.09.2016г. да се въведе електронен входящ регистър на
всички подавани книжа, свързани с принудителното изпълнение по ГПК,
осъществявано от ЧСИ. На съдебните служители, приемащи книжата на
регистратурата за изпълнителни дела на ДСИ е възложено да водят регистъра, да
съхраняват и предават на ЧСИ подадените книжа.
Съгласно разпореждане от 05.04.2018г. на Зав. служба „ДСИ“ и на съдебен
администратор при СРС, считано от 02.04.2018г. регистратурите на ДСИ и ЧСИ ще
се заместват взаимно, а при отсъствие на двамата служители, същите ще се поемат
от зав. служба „ДСИ“ – З. Й.; Справките на ДСИ ще се осъществяват от
регистратурата на ЧСИ – Д.Д., което се изразява само в извикване на съответния
деловодител от участъка; По време на обедната почивка от 12.00 до 13.00 часа
(рег. ДСИ и рег. ЧСИ) и при отсъствие на един от деловодителите на
регистратурите, справките ще се извършват от дежурен деловодител по изготвен
предварителен график; По т. 4 е разпоредено обявленията по приетите тръжни
книжа за насрочените публични продани да се поставят на определените за това
места в сградата на съда във времето от 08.30 до 9.00 ч. и 12.00 до 13.00 ч.
Приети са докладна с вх. № 9001359/13.03.2019г. от З. Й., зав. служба „ДСИ“
при СРС, до председателя на СРС, с приложени към нея възлагателни писма (л. 19
- 26). Докладната е изпратена за становище и с докладна вх. №
9001662/26.03.2019г. Л.Янкова, ръководител служба „ДСИ“ посочила, че след
допълнителни уточнения на зав. служба
„ДСИ“ З. Й., информира председателя на съда за конкретните нарушения на ищцата.
Като приложение са описани докладни на З.Й.от 25.03.2019г. и от 15.11.2016г.
Съгласно относимата за спора докладна от 25.03.2019г., по т. 1, 3 и 4 са
посочени като нарушения несвоевременно залепване от ищцата на обявления за
публични продани (без посочени конкретни нарушения) и констатирано на
25.03.2019г. нарушение – тръжните книжа от 18.03.2019г. до датата на проверката
не били нанесени в настолната книга за регистриране на приемо-предавателен
протокол за приетите наддавателни предложения за участие в търговете.
Съгласно доклад от З.Й.до председателя на СРС без входящ номер, на
17.04.2019г. в 12.30 ч. същата извършила проверка в регистратурата на ЧСИ на
съдебен деловодител Д.Б.Д., при която установила, че 4 бр. обявления, които са
с регистрирани протоколи от 16.04.2019г. за редовно разгласени публични продани
с времетраене от 17.04.2019г. до 17.05.2019г., не са поставени на съответното
място в сградата на СРС. Към докладната са приложени копия от 4 бр.
уведомления, както и извлечение от входящ регистър на ЧСИ от 16.04.2019г. (л.
32), видно от което на същата дата са регистрирани тръжни книжа по четири
изпълнителни дела на ЧСИ № 789 Н.К., с вх. №№ 1518, 1519, 1520 и 1521 от
16.04.2019г., подадени съответно в 14:13 ч., 14.15 ч., 14.16 ч. и 14.17 ч.
От приетите и неоспорени атестационни формуляри се установява, че при
ежегодното атестиране на ищцата същата е получавала оценка за работата си
„много добра“, вкл. при последната атестация за период 01.12.2017г. –
30.11.2018г. В становището за същия период от ДСИ – ръководител Л.Я.е посочено,
че ищцата работи с публичните продажби на ЧСИ при висока натовареност, показва
готовност за изпълнение на поставените допълнителни задачи.
Разпитаната като свидетел З.Й.изпълнявала длъжността зав. служба „ДСИ“ при
СРС от 1995г. Съгласно относимите за спора показания на тази свидетелка, тя
правила проверки на работата на ищцата през м. март 2019г. Констатирани били
частични неизпълнения на работата й по повод поставяне на обявленията в
сградата на СРС, обработката на тръжните книжа в настолната книга. Справките ищцата
ги правела, помагала когато имала възможност на регистратурата на ДСИ, това й
влизало в задълженията, тъй като двете служителки били взаимно заместващи се. Настолната
книга била описна книга, в която след входирането на тръжните книжа се вписвало
в настолната книга, там се генерирал номер на протокол, с който протокол се
предавали наддавателните предложения на ЧСИ срещу подпис, там всъщност се
отразявала информацията по движението на целия търг – дата на провеждане, дали
е действаща продажбата, дали е спряна, дали е отложена, което улеснявало правенето
на самите справки и съответно, ако е спряна, да не се приемат наддавателни
предложения. Служителят на регистратурата на ЧСИ имал задължението да прави
вписванията в тази настолна книга, както регистрира тръжните книжа, така
трябвало да извърши вписването в настолната книга. Поставянето на обявленията
от обслужващия регистратура ЧСИ било разпоредено от предишния председател на
СРС, а съгласно разпореждане от 2018г. били определени часове за поставянето на
обявленията – от 08.30 до 9.00 ч. и от 12.30 до 13.00 ч. Нямало писмени
оплаквания от работата на ищцата от граждани, ЧСИ или ДСИ. Настолната книга
била въведена от м. 09.2016г. и било част от задълженията на регистратура ЧСИ,
и там всъщност бил и самият входящ регистър и настолната книга, това била компютърна
програма от 2016г. Настолната книга можело да се прехвърли на екселски файл и
да се разпечата, но тя била заложена в компютърната програма и там следвало да
се води. През 2019г. на ищцата било възложено допълнително подготвянето на
описа на пощата, която се предава на куриерска фирма, в който опис описвала
номера на делото, до къде е адресирано и с баркод четец маркирала баркода на
самата пратка. Другото, което й било възложено допълнително, било да вика
деловодителя на съответния участък за справка, тъй като на третия етаж нямало
възможност да се сложи още едно бюро и компютър за справки. Свидетелката знаела,
че ищцата е оставала допълнително след работа, за да попълва протоколите за
наддавателни предложения, защото тя нямала организация на работа, системно
закъснявала. Тръжните документи като цяло не били толкова много, за периода от
началото на 2019г. до 19.04.2019г. били постъпили 1 523 документа на
регистратура ЧСИ – тръжни книжа и наддавателни предложения.
Свидетелката Е. А. работи в СРС в регистратура ДСИ от 2006г. Взаимно се
замествали с ищцата когато едната отсъства. На регистратура ЧСИ работата била
да се приемат тръжни документи от ЧСИ, наддавателни предложения на ЧСИ. Правел
се протокол на наддавателните предложения и се давал съответно на ЧСИ с
наддавателните предложения след приключване на търга. Другото задължение, което
имали, било да лепят всяка сутрин обявленията на ЧСИ, които давали
предварително. При получаване входиране
на тръжните документи едното обявление оставало в папката, а другото трябвало
да залепят съгласно разпореждане на зав. служба от 08.30 до 09.00 ч.
Единственият проблем на регистратура ЧСИ били възлагателните писма, защото били
голямо количество. Свидетелката не е чувала за оплаквания от работата на ищцата
от граждани, ЧСИ или съдии. Обемът на работа не бил нормален, бил голям.
Свидетелките Й.М., работеща като ЧСИ, и П.В., работеща като помощник ЧСИ,
установяват, че познават ищцата. Последната винаги старателно и стриктно
изпълнявала служебните си задължения, винаги ги обслужвала бързо, книжата били
предварително подготвени, правела навреме справки. Не са имали случаи на
незалепено обявление за публична продан или на нестанала публична продан поради
неразгласяването й. За тях било важно да получат входящ номер за датата, на
която папката е регистрирана в съда.
От правна страна: С иска за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. При преценка на законността на
дисциплинарното уволнение съдът извежда вида
на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в
мотивите на заповедта за уволнение, и преценява дали
събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното
в мотивите нарушение. Дисциплинарното
нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите
задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение,
които го характеризират като вид правонарушение, са: деяние (действие или
бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като основание
за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника и
служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно.
Когато се касае за най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение по чл. 188, т. 3 КТ,
няма пречка то да бъде резултат на едно нарушение на трудовата дисциплина от
работника или служителя, което обаче следва да съответства по тежест на това
наказание. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е
изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Не съществува законово изискване тази преценка
да се обективира в писмен акт, а дали същата е правилно извършена следва да се
установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При
спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да
извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това
дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил
преценката по чл. 189 КТ, като е взел предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Съгласно константната практика на ВКС, преценката
за тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на
изпълняваната работа и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение.
Въззивният съд споделя извода на районния, че ответникът,
чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и
главно доказване ищцата да е извършила нарушения на трудовата дисциплина.
По отношение на посоченото нарушение в т. 1 от заповедта - непоставяне в
срок на четири броя обявления: Съгласно т. 4 от разпореждането от 05.04.2018г.
на зав. служба „ДСИ“ и на съдебен администратор при СРС, обявленията по
приетите тръжни книжа за насрочените публични продани следва да се поставят на
определените за това места в сградата на съда във времето от 08.30 до 9.00 ч. и
12.00 до 13.00 ч. По делото се установи, че визираните в заповедта за уволнение
четири броя обявления за публични продани са входирани след 13.00 ч. (от 14.13
до 14.17 ч.) на 16.04.2019г., така че поставянето на обявленията в деня преди началната
дата на публичните продани е било обективно невъзможно предвид необходимостта
ищцата да е на работното си място за изпълнение на другите си задължения и
работа с граждани, а и в цитираното разпореждане са посочени други часове, в
които следва да се поставят обявленията. Констатацията на зав. служба ДСИ на
17.04.2019г., че обявленията не били поставени на определеното за това място в
съда, е направена в 12.30 ч., към който момент ищцата е разполагала с
възможността, съгласно разпореждането, да постави обявленията в интервала от
12.30 до 13.00 ч. на 17.04.2019г. По делото няма ангажирани доказателства в
този период обявленията да не са били поставени на таблото. Противно на
поддържаното в жалбата, от разпореждането от 05.04.2018г. не следва, че ищцата е
била длъжна да постави обявленията от 08.30 до 9.00 ч. на 17.04.2019г. – същата
е разполагала с възможността да изпълни задължението си както в интервала от
08.30 до 09.00 ч., така и от 12.00 до 13.00 ч. на 17.04.2019г. Не е законово
задължение на ищцата, а на съдебния изпълнител визираното в чл. 487, ал. 3 ГПК -
най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на публичната
продан да състави протокол, в който да посочи деня на разгласяване на
обявлението и да регистрира протокола в районния съд. Ищцата е била длъжна да
изпълнява задължението за поставяне на обявленията съобразно разпореждането от
05.04.2018г., а не съобразно чл. 487, ал. 3 ГПК. С оглед така установеното
съдът приема, че ищцата не е извършила нарушението, посочено в т. 1 от
заповедта за уволнение.
По отношение на визираното в т. 2
нарушение - липса на вписване в настолната книга за регистриране на приемо –
предавателни протоколи за приетите наддавателни предложения за участие в
публична продан в периода от 18.03.2019г. до 25.03.2019г. и посочените в
заповедта за уволнение данни: За първи път с въззивната жалба се твърди, че
т.нар. „настолна книга“ и електронният входящ регистър, въведен със заповед №
АС-261/16.09.2016г. на административния ръководител на СРС, били идентични. Противно
на поддържаното от въззивника, подобни твърдения не се съдържат в дадените от
ищцата писмени обяснения пред работодателя. Единствено според показанията на
св. Й. т.нар. „настолна книга“ била „заложена в компютърна програма от 2016г.“
и следвало данните в нея да се нанасят в електронен вид, като можело да се
разпечатат на хартиен носител, „там“ всъщност бил и самият входящ регистър и
настолната книга. Такъв извод обаче не може да бъде направен от приетата
заповед № АС-261/16.09.2016г. – с нея не се въвежда използването на такава
настолна книга, нито от тази заповед става ясно какви данни е следвало да се
нанасят във въпросната „настолна книга“, нито в какви срокове. Следва да се
посочи и че в заповедта за уволнение липсва каквато и да било конкретика по
отношение на това за кои продани и какви данни не са били нанесени в книгата.
Ето защо въззивният съд намира, че по делото не е доказано ищцата да е
извършила визираното в т. 2 от заповедта за уволнение нарушение на трудовата
дисциплина. Но дори да беше доказано извършване на нарушението по т. 2 от
заповедта, уволнението би било незаконно и поради
нарушаване изискването на чл. 189, ал. 1 КТ за съответствие между наложеното
наказание и извършеното нарушение. От подобно нарушение не биха могли да
произтекат вреди за работодателя, а същевременно ищцата е работила близо 15
години като деловодител в СРС, получавала е много добра оценка за работата си, не
са й налагани други дисциплинарни наказания, няма постъпили оплаквания от
работата й от граждани или съдебни изпълнители.
По тези съображения въззивният съд намира, че атакуваната заповед за
уволнение е незаконосъобразна, а предявеният иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ е основателен, съответно основателен е
и обусловеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и
искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с която в жалбата не са наведени и
конкретни оплаквания.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата разноски за настоящата инстанция в
размер на 350 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой, видно
от представения договор за правна защита и съдействие от 11.11.2020г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55213 от 28.02.2020г., постановено по гр.д. № 64287/2019г. на
Софийски районен съд, 123 състав.
ОСЪЖДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, БУЛСТАТ ********, гр. София, бул. „********, да заплати на Д.Б.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 350.00
лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.