РЕШЕНИЕ
№ 2020
гр. Пловдив, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330100234 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Л. Г. М.,
ЕГН ********** срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********.
Твърди се, че между ищеца Л.М., в качеството й на заемател и „СИТИ
КЕШ“ ООД, в качеството му на заемодател, е подписан договор за
потребителски кредит № *****, като впоследствие вземанията по договора
били прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, настоящ ответник по делото.
Излагат се твърдения за недействителност на потребителския договор
на основание по чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК. В нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния
процент на разходите (ГПР), липсва каквато и да било яснота по какъв начин
е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него.
Освен това се излага, че предвидената в договора неустойка била
нищожна, като уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна.
Клаузата за неустойка е недействителна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй
като с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от
ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл.19, ал.4 ЗПК.
Клаузата за неустойка противоречи и на материалния Закон - чл.71
ЗЗД, доколкото когато длъжникът по двустранен договор не представи
исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на
всички задължения по договора предсрочно. С неустойката обаче в
конкретния случай, се искало нещо друго – да се натовари кредитополучателя
с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния
1
закон.
Предявен е иск за връщане на недължимо платената от ищеца сума от
50 лева по нищожна клауза за неустойка, предвидена в договора за паричен
заем, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Възраженията в отговора на исковата молба са, че с исковата молба не
са представени доказателства за направени плащания от ищцата, като в
случай, че има такива плащания не е ясно дали с тях са погасени суми за
неустойка. Ответникът твърди, че няма плащания които да погасяват
неустойката. Претендира разноски.
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Страните нямат спор, че между Л.М., в качеството й на заемател и „СИТИ
КЕШ“ ООД, в качеството му на заемодател, е бил подписан договор за
потребителски кредит № ****** от ********г. , както и че вземанията по
договора са цедирани на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
В последното с.з., проведено на 26.10.2021г. искът е изменен от 50 лева
на 830,76 лева и такова е било допуснато от съда.
От заключението на вещото лице К., което съдът кредитира като
компетентно изготвено и безпристрастно дадено, се установяват параметрите
на договора, а именно: предоставен заем от 1600 лева, които е следвало да се
върнат на 43 седмични вноски, всяяка една от тях в разме на 43,84 лева;
годишен лихвен процент от 40,08%; договорна лихва от 285,07 лева;
неустойка за неосигуряване на обезпечение в размер на 1553,16 лева, като
към всяка вноска е добавена сума от по 36,12 лева като месечната вноска с
неустойка става в размер на 79,96 лева. Вещото лице е посочило, че
извършените плащания по договора към ЕОС Матрикс ЕООД са в размер на
1983,70 лева, с които се погасяват следните вземания по договора: главница в
размер на 946,64 лева, договорна лихва в размер на 87,33 лева, разноски в
размер на 830,76 лева и лихва за забава в размер на 115,97 лева. В съдебно
заседание вещото лице е посочило устно, че сумата от 830,76 лева е била
записана в договора за цесия като разноски, но всъщност се касае за
неустойка за непредставяне на обезпечение.
Предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на
добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
2
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора, за
неизпълнението на което задължение е предвидена неустойка от 1553,16 лева.
Така предвиденият размер е близо 97 % от цялата заета сума и противоречи
на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение, а това задължение има вторичен характер като неизпълнението
му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за потребителски кредит. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от
50 % от заетата сума. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е
да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още 97 % от предоставената главница.
Противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, като съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази му част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение
за неустойка по чл. 8 от договора.
Ето защо иска за връщане на платената сума за неустойка при начална
липса на основание следва да се уважи като основателен.
По разноските:
На адвокат Б. на осн. член 38, ал. 2 от ЗА ще се присъдят разноски за
3
адв. възнаграждение в размер на 590 лева, платими от ответника.
На ищеца ще се присъдят разноски от 170 лева за държавна такса и
възнаграждение за ССЕ. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* да върне на осн.
член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Л. Г. М., ЕГН ********** сумата от 830,76 лева,
представляваща недължимо платена неустойка, уговорена в договор за
потребителски кредит № ******, сключен на *********г. в град П., между
„СИТИ КЕШ“ ООД и Л. Г. М., ЕГН **********, ведно със законната лихва
върху сумата от 830,76 лева, считано от завеждане на исковата молба в съда –
07.01.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
адв. Д.Б. на осн. член 38, ал. 2 от ЗА адв. възнаграждение в размер на 590
лева.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Л.
Г. М., ЕГН ********** разноски в размер на 170 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4