Определение по дело №50/2020 на Окръжен съд - Сливен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №  7

 

Гр. Сливен, 12.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

   Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

При участието на секретаря Кина Иванова като сложи за разглеждане докладваното от съдия Яница Ченалова ВЧНД № 50/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на В.В.С. – частен тъжител по НЧХД № 1557/2019 г. по описа на РС – Сливен срещу разпореждане от 29.11.2019 г., постановено по НЧХД № 1557/2019г. по описа на РС – Сливен, с което на основание чл.250 ал.1 т.1 пр.2 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК и чл.81 ал.3 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по НЧХД № 1557/2019г. по описа на СлРС. С обжалваното разпореждане съдът е приел, че тъжбата е подадена след изтичане на 6-месечния срок по чл.81 ал.3 от НПК.

В жалбата срещу определението на СлРС за прекратяване на делото е изразено несъгласие със съдебния акт. Настоява се, че обвинението е за деяние, което е извършено през 2019 г., а не през 2018 г. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство.

С допълнителна молба от 13.01.2020 г. тъжителката уточнява обстоятелствата в първоначалната жалба срещу разпореждането на СлРС за прекратяване на наказателното производство, към която е представен препис от протокол от 27.03.2019 г. по в.гр.д. № 135/2019г. по описа на СлОС. В това съдебно заседание според молбата са извършени деяния от подсъдимия В.С.В., квалифицирани от тъжителката като престъпления по чл.148 ал.1 т.1 от НК вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК. С отделна молба от 23.01.2020г. е представен документ за внесена държавна такса. С дата 23.01.2020 г. е депозиран и отговор от тъжителката относно внесената държавна такса. Поддържат се съображенията, изложени в първоначалната жалба и следващите молби относно заявената неправилност на атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав тъжителката се явява лично и поддържа жалбата срещу разпореждането за прекратяване на наказателното производство.

Подсъдимият, редовно призован, се явява лично. Заявява позиция на съгласие със съдебния акт за прекратяване на делото. В последната си дума моли за потвърждаване разпореждането на Районен съд – Сливен.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с обжалваното разпореждане, с приложените по делото писмени материали, като съобрази доводите в жалбата и допълненията към нея, както и становищата на страните в съдебно заседание, установи следното:

Жалбата е подадена в законния срок от лице с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Видно от материалите по делото, производството е образувано по подадена на 24.09.2019 г. до Районен съд – Нова Загора тъжба от В.В.С. против В.С.В. по обвинения с квалификация съгласно тъжбата по чл. 148 ал.1 т.1 от НК вр. с чл. 146 ал.1 от НК и чл.148 ал.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.

С разпореждане на съдията-докладчик от 25.09.2019 г. на тъжителката е указано да посочи в какво се състои престъплението и кога е извършено. С молба от 30.09.2019г. тъжителката е посочила за дата на деянието 27.03.2019г., позовавайки се на изявления на подсъдимия, отразени в протокол от с.з. на 27.03.2019г. по в.гр.д. № 135/2019г. по описа на Сливенския окръжен съд, квалифицирани с молбата като клеветнически.

След отвод на съдиите от РС – Нова Загора, изрично искане за което се съдържа и в самата тъжба, по реда на чл.43 т.3 от НПК с определение по касационно частно дело № 1012/2019г. по описа на ВКС, второ н.о., делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Сливен. Образувано е НЧХД № 1557/2019г. по описа на СлРС, наказателното производство по което е прекратено на основание чл.250 ал.1 т.1 пр.2 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК и чл.81 ал.3 т.1 от НПК с разпореждане на съдията-докладчик от 29.11.2019г. За да постанови този резултат съдът е приел, че повдигнатото обвинение касае извършени през 2018 г. деяния по чл.148 ал.1 т.1 от НК вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК, а тъжбата е подадена след изтичане на 6-месечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.81 ал.3 от НПК.

Въззивната инстанция намира разпореждането на Сливенския районен съд за правилно и законосъобразно като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените в съдебния акт на първата инстанция.

Тъжбата е подадена на 24.09.2019г. до РС – Нова Загора. В същата са изложени детайлни твърдения по многобройни фактически обстоятелства, касаещи взаимоотношенията на страните, водени помежду им дела с различен характер, дадена е оценка на постановени съдебни актове, описано е движението на съдебните дела. Съдържа се подробно описание на действия, касаещи датата 18.06.2018 г. Действително, както е констатирал първият съдия-докладчик от НЗРС, от така подадената тъжба не става ясно кога са извършени деянията, за които тъжителката претендира реализиране на наказателна отговорност, както и в какво точно те се състоят. Доколкото датата на твърдяното деяние е релевантна към въпроса за допустимостта на производството, с оглед преценка за спазване на срока по чл.81 ал.3 от НПК, правилно на тъжителката са били дадени указания да уточни кога са извършени твърдените престъпления и в какво се изразяват те. Едва с молбата от 30.09.2019 г. тъжителката е въвела фактическите твърдения, че обвинението се отнася за деяния, извършени на 27.03.2019г. в с.з. по в.гр.д. № 135/2019г. по описа на СлОС.

Съгласно чл. 81 ал.3 от НПК тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК.

В константната съдебна практика е разяснена възможността частният тъжител да поправи непълнотата в съдържанието на частната тъжба /напр. относно дата, място или елементи от фактическото изпълнение на престъплението/, стига непълнотата да е отстранена преди изтичане на шестмесечния преклузивен срок по  чл. 81, ал. 3 НПК. Последният е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на наказателното производство от частен характер. Изпълнението на това изискване на закона е свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в наказателния процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на частното обвинение. Подобно на обвинителният акт - за престъпленията от общ характер, така и за престъпленията преследвани по частното обвинение, от лицето, което се легитимира като пострадал от престъпление от частен характер, се изисква в тъжбата да се очертаят рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес. Това е необходимо, за да се гарантира правото на защита на подсъдимия по конкретно наведени с обвинителната теза факти. Затова в тъжбата следва да са ясно посочени обстоятелствата за престъплението – времето, мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са неправомерно извършени от дееца. /в т.см. Решение № 93/23.03.2010г. по н.д. № 751/2009 г. на ВКС, трето н.о.; Решение № 29/13.02.2017 г. по н.д. № 1325/2016г. на ВКС, първо н.о. и др./.

В конкретния случай уточненията в тъжбата, касаещи датата на деянията и тяхното фактическо съдържание, са направени с молба от 30.09.2019г., т.е. след изтичането на 6-месечния срок по чл.81 ал.3 от НПК. Видно от представения протокол от с.з. по в.гр.д. № 135/2019г. по описа на СлОС тъжителката е присъствала в процесното съдебно заседание, състояло се на 27.03.2019г. и е възприела лично изявленията на подсъдимия, които са квалифицирани като клеветнически.

Правилно в този смисъл като краен резултат е процедирал първоинстанционния съд, прекратявайки производството по образуваното наказателно дело от частен характер. Към датата на подаване на уточнителната молба от 30.09.2019 г., 6-месечният срок по чл.81 ал.3 от НПК от датата на узнаване за деянието е бил изтекъл.

Ето защо, атакуваното разпореждане за прекратяване на делото се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, Сливенският окръжен съд

                                    

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.11.2019 г. по НЧХД № 1557/2019г. по описа на РС – Сливен, с което е прекратено наказателното производство по същото дело.

Определението е окончателно.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: