№ 1029
гр. Пазарджик, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220102449 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод подадена молба с правно
основание чл. 19 ЗГР от Р. Ф. Б. от гр. П., обл.П., с искане за постановяване на съдебно
решение за промяна на личното /собственото/, бащино име /презиме/ и фамилното му име,
основана на твърдения за наличие на важни обстоятелства, налагащи промяната.
Молителят твърди, че е роден на 05.08.1970 г. от майка К.Щ.Н.ЕГН*****/ и баща
Ф.Й. Б. /ЕГН**********/, за което е съставен акт за раждане №1435 от ***. на Община П..
Сочи се, че тъй като семейството и родът на бащата на молителя са трайна част от ромската
етническа група при раждането му той /бащата/ е получил от родителите си турско-
арабските /мюсюлмански/ имена – Ф.Я.С. които са традиционни за етноса и религията на
рода и семейството му. Сочи, че през 1961 г. чрез упражнена /неформално/ от страна на
репресивните органи на тогавашната държавна власт административна принуда, бащата на
молителя е бил преименуван със съответстващи на българския етнос имена, в резултат на
което той е получил имената: Ф.Й. Б., които обаче са били напълно чужди на неговата
родова, семейна и етническа традиция и обичаи и съответно на неговото самосъзнание.
Сочи, че независимо от извършването на това преименуване обаче и поради неговия
изцяло принудителен и същевременно напълно формален характер, бащата на молителя не е
успял да се интегрира пълноценно в обществото с новите си български имена, от една
страна, защото след получаването на тези имена той е продължил да бъде неразривно
свързан социално, физически, битово и емоционално с ромската етническата общност, а от
друга страна, защото поради етноса той е бил подложен на непрекъсната /макар и негласна/
обществена и институционална сегрегация от страната част от българското обществото.
1
Твърди се, че след преименуването му с български имена, бащата на молителя е
ползвал тези нови и напълно чужди за него имена само при край на необходимост за
легитимация при извънредно редките си контакти с публичните институции, докато в
ежедневната си и обичай на за него семейна и социална среда, състояща се преимуществено
от представители на ромската етническа общност, е използвал само своите турскоарабски
имена /Ф. Ялми С./, с които той е останал публично известен в обществото до смъртта си
през 2002 г„ Сочи се, че от своя страна, липсата на социална интеграция в обществото с
българските му имена и запазването на неразривна физическа и емоционална връзка с
традициите, обичаите и ритуалите на ромската общност от страна на бащата на молителя,
обективно и напълно логично довело до това, че независимо, че при раждането си молителя
е бил записан в акта си зараждане и съответните граждански регистри със собственото
българско име: Р. и съответно на официалните имена на баща му /Ф. Б./ бащино име Ф.ов и
фамилно име - Б., фактически винаги е бил наричан от баща си и майка не с българското му
име Р. /което не е било свободно избрано от неговите родители, а им е било наложено чрез
институционално установения тогава негласен отказ за вписване на новородените деца с
турско-арабски/мюсюлмански имена/, а единствено с турско-арабското собствено име А.
поради което последствие моя доверител е станал трайно известен както семейната, така и в
по-разширената му социална и обществена среда именно със собственото име А..
Същевременно, тъй като бащата на молителя е бил известен в същата социална и
обществена среда само със своите турско-арабски имена /Ф.Я.С.в/, членовете на тази среда
са знаели молителя от раждането му именно като дете /син/ на Ф.С., а не като дете /син/ на
Ф. Б., поради което молителя става известен в обичайната за семейството обществена и
социална среда с бащиното име Ф., а не Ф.ов и съответно с фамилното име С., а не Б.. По
тази причина у молителя постепенно се създало и последствие с годините се затвърдило
самосъзнанието на лоялен член на род и семейство от ромската етническа група, останалите
членове на което през годините трайно се идентифицират с фамилното име С., както и със
собствени и бащини имена с традиционен за етноса и рода им турско-арабски
/мюсюлмански/ произход.
Сочи се, че впоследствие, съзнателно следвайки религиозните традиции на своите
предци, молителят е започнал да изповядва традиционната за рода и семейството му
мюсюлманска религия, като при молитвите си към Бог/Аллах и съответно при религиозното
си общуване с другите съвместно практикуващи с него религиозните ритуали членове па
мюсюлманската общност, молителят се представя единствено със своите турско-арабски
/мюсюлмански/ имена /А. Ф. С./, които явно и недвусмислено символизират неговата и на
рода му традиционна връзка с мюсюлманската религия и така способстват за приемането му
като пълноправен член на религиозната общност от страна на останалите мюсюлмани.
Твърди се, че всичко това е формирало у молителя трайно и дълбоко съзнавана от него
душевна необходимост да заяви по легален и публично достъпен за всички частни и
публични субекти начин своята традиционна и наследствена принадлежност към ромската
етническа общност и изповядваната от нея мюсюлманска религия, и едновременно с това да
2
отдаде дължимата почит към своя баща и другите си предци, носещи фамилното име С. и
традиционни за техния ромски етнос и мюсюлманска религия турско-арабски
/мюсюлмански/ имена, което може да стане само, ако вписаните в съответните граждански
регистри, а от там и в личните му документи, формално /официално/ легитимиращи го
български имена /Р. Ф. Б./ бъдат заменени с фактически ползваните от него турско-арабски
/мюсюлмански/ имена А. Ф. С., с които той вече е известен в обществото.
Сочи се, че извършването на такава промяна ще отговаря, както на законния частен
интерес на молителя, насочен към осъществяване на възможността за легална публична
демонстрация на неговата етническа, родова, семейна и религиозна принадлежност,
подлежащи на формално изразяване чрез вписване на съответстващите на неговия етнос,
род, семейство и религия имена в съответните граждански регистри и лични документи,
така и на обичайната българска традиция, възпроизведена и в нормите на закона, съгласно
кой то всяко новородено дете трябва да получи собствено име, което е свободно избраното
от родителите му.
Формулиран е петитум, с който се иска от съда да допусне да се извърши промяна на
собственото, бащиното и фамилното име на Р. Ф. Б. на А. Ф. С., след което да постанови
тази промяна да бъде вписана в регистрите и актовете за гражданско състояние на Община
П..
Сочат се доказателства. Направено е доказателствено искане за разпит на двама
свидетели.
В срока по чл. 131 от ГПК не са постъпили писмени отговори от ответната община
и от Районна прокуратура - П..
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото са приети представените към молбата по чл.19 от ЗГР писмени
доказателства, от които се установява гореизложената фактическа обстановка. За изясняване
на делото от фактическа страна са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля Д.Щ.Д., посредством показанията на които се установява, че ищецът е известен
в обществото с имената А. Ф. С., вкл. сред познатите и приятелите си , и всички го наричат
с тези имена.
Изложените обстоятелства се установяват и от разпита на св.К.Щ. Б.а /майка на
молителя/, съгласно показанията на която , синът й е известен в обществото с имената А. Ф.
С..
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи
от правна страна:
Основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал.1 ЗГР вр. чл.531 ГПК за
допускане на исканата промяна се предпоставя от категоричната установеност по делото
3
наличието на поне един от фактическите състави на този текст: името да е осмиващо,
опозоряващо, обществено неудобно, което не се твърди в настоящия случай, или важни
обстоятелства да налагат това. В настоящия случай се твърди наличието на важни
обстоятелства изразяващи се в това, че ищецът не е известен в обществото с имената Р. Ф.
Б. сред близките, роднините, колегите и приятелите си, а всички го познават като А. Ф. С..
Същевременно няма императивни изисквания относно начина на формиране на
личното, бащиното и фамилното име на едно лице, които евентуално да има опасност да
бъдат заобиколени по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. За да се допусне промяна в собственото,
бащиното и фамилното име, следва да са налице условията, визирани в разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗГР – в конкретния случай да са налице важни обстоятелства, които да налагат
исканата промяна. Такова важно обстоятелство се явява и доказаната по несъмнен начин
известност на ищеца в обществото не с имената Р. Ф. Б. , а с имената А. Ф. С.. Това се
установи по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез
показанията на разпитаните свидетели. Тези показания кореспондират на фактите, изложени
в исковата молба, като освен това са непротиворечиви, логични и вътрешно убедителни,
поради което съдът ги кредитира с доверие и извлича изводи от тях. Предвид изложеното ,
то несъмнено са налице важни обстоятелства, обуславящи допускане на исканата промяна в
трите имена на ищеца. На това основание съдът намира, че молбата следва да бъде уважена,
като се допусне исканата промяна в посочения по-горе смисъл. Уважаването на молбата за
промяна на фамилното име на ищеца, е не само проява на предвидена в закона юридическа
форма за закрепване на установилото се фактическо положение, свързано с
идентификацията на лицето, но би довело и до преодоляване на евентуалните затруднения
свързани със словесното обозначение на физическото лице в документите му за
самоличност. Анализът на важността на тези обстоятелства, води до извода, че същите
налагат да бъде допусната исканата промяна, съобразно което, съдът намира за осъществена
твърдяната от молителя предпоставка на чл. 19, ал. 1, предл. последно от ЗГР. На това
основание съдът намира, че молбата се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена в тази й част, като следва да се допусне промяна на името на молителя от Р. Ф. Б.
на А. Ф. С..
Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд – П.
РЕШИ:
По подадената от Р. Ф. Б.,ЕГН-********** от гр. П., ул. „***“№11, вх.А,
ет.8,ап.24, обл.П. , молба по чл.19, ал.1 от ЗГР:
ДОПУСКА ПРОМЯНА в собственото /личното/ име, в бащиното, както и във
фамилното име на молителя , от „Р. Ф. Б. “ на „А. Ф. С.“ на основание чл.19, ал. 1 от ЗГР.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в едноседмичен срок, считано
от датата на връчването му на молителя и на заинтересованите страни.
След влизането му в законна сила, заверен препис от решението да се изпрати
служебно на Общинската администрация при Община Пазарджик за отбелязване промяната
в актовете за гражданско състояние
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4
5