Решение по дело №2731/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 688
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20204110102731
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 688
гр. Велико Търново , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110102731 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на *., в която се излагат твърдения, че през
2016г. между страните по делото е сключен Договор за доставка и монтаж на плувен басейн,
по силата на който ищецът възложил на ответника в срок до 30.06.2016г. да достави и
инсталира басейн в имота му в *, подробно описан в Приложение към договора като поел
задължение да му заплати цена за доставка и монтаж в размер на 34414,34 лв. с ДДС.
Изтъква се, че страните постигнали съгласие за увеличаване разходите по изпълнение на
договора с 14600,36 лв., които заедно с първоначално договорената цена са платени в срок
от възложителя. Ищецът твърди, че в края на месец август 2016г. изпълнителят монтирал
съоръжението и работата му е приета като съгласно договора поел гаранционен срок за
извършените от него СМР от 30 години за стоманената конструкция против корозия и от 5
години за филтъра и помпата на басейна. Изтъква се, че след започване експлоатацията на
съоръжението през 2016г., то започнало трайно да пропуска големи количества вода в
резултат от неправилен монтаж на елементите му и използване на неподходящи материали
като през 2019г. е констатирана повреда във филтъра, довела до изпускане в басейна на
голямо количество пясък. Навеждат се доводи, че констатираните недостатъци водят до
съществени неудобства за ползване на басейна по предназначение като за отстраняването
им са необходими 49000 лв. Ищецът твърди, че е поканил ответника да отстрани за своя
сметка констатираните дефекти, но е последвало неизпълнение от негова страна. С оглед
гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 19000 лв., представляваща частична претенция от
1
49000 лв., равняваща се на стойността на разходите необходими за поправката на
констатираните недостатъци, ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявения иск. Заема становище, че е изпълнил качествено и с
необходимите материали възложената по договора работа. Оспорва наличието на част от
твърдените недостатъци като изтъква, че останалата част от тях или са резултат от
неправилна експлоатация на съоръжението от страна на възложителя, или са следствие от
неправомерна намеса на трети лица в конструкцията на басейна, или са могли да бъдат
констатирани при приемане на работата. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда
за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен и за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 265, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
През месец април 2016г. между *. в качеството на възложител и *в качеството на
изпълнител е сключен договор с предмет доставка и монтаж на плувен басейн в имота на
ищеца, намиращ се в *. Ответникът поел задължение в срок до 30.06.2016г. да достави и
инсталира правоъгълен басейн тип Солео, с размери 8 х 4 метра и дълбочина 1 - 1,5 метра, с
подробно описано оборудване съгласно приложение към договора, а ищецът се задължил да
му заплати възнаграждение от 34414,34 лв. с ДДС, от което 40 % при сключване на
договора, 40 % при започване монтажа на стъклената мозайка и 20 % след завършване
монтажа на цялото оборудване и покриващия камък. Ищецът приел и офертите на
ответника от 05.04.2016г. и 21.04.2016г. за допълнителни строителни работи и изливане на
бетонна основа около басейна с площ 70 кв. м, съгласно които се задължил да му заплати
възнаграждение за материали, труд и транспортни разходи в общ размер на 12243,72 лв. с
ДДС. Изпълнението на горепосочените СМР започнало в средата на месец май 2016г. като
служителите на ответника направили изкоп, положили арматура и излели бетонната плоча,
оформяща дъното на басейна. В началото на месец юни ответникът закупил от чужбина
металната конструкция с оборудването на съоръжението за 5068,36 евро, като след
доставката я монтирал, положил хидроизолация и стъклофибърна армираща мрежа, и
залепил стъклокерамичните плочки по стените и дъното на басейна. Под панелите
оформящи стъпалата монтирал вертикални метални подпори като пространството под тях
уплътнил с пясък. Работата приключила до края на месец август като забавянето било
породено както от лошите метеорологичните условия, така и от използването на
неподходящо лепило при залепване на стъклокерамичното покритие по стените на басейна,
което видимо се отлепило на отделни участъци на три от тях. Изпълнителят за първи път
2
монтирал подобен тип басейн и след консултация с производителя относно подходящия вид
лепило, положил повторно стъклокерамичното покритие по три от стените му, без да
използва стъклофибърна армираща мрежа. Първоначално положената стъклокерамика
останала само по дъното и по стената със стъпалата на съоръжението. Поради забавеното
изпълнение на работата ответникът пропуснал да напълни басейна с вода преди засипването
на страничните панели на металната конструкцията с инертни материали, за да извърши
проверка за евентуални течове от недостатъци в стъклокерамичното покритие и
хидроизилацията. По делото няма спор, че след завършване работата е приета от
възложителя и че уговореното възнаграждение на изпълнителя е платено. Непосредствено
след започване експлоатацията на басейна през месец септември 2016г., нивото на водата в
него започнало да спада като ответникът не успял да установи причината за това.
Констатирани били и деформации по стъпалата при натиск. При експлоатацията на
съоръжението не са установени проблеми с филтърната система в резултат от неправилния й
монтаж като същата фукционирала нормално след периодичното й почистване от служители
на ответника. Проблемът със загуба на вода продължил и през следващите години, за което
изпълнителят при извършване на дейностите по поддръжка на съоръжението многократно е
уведомяван чрез водената кореспонденция с възложителя. Той отново не успял да го
отстрани, независимо от поставянето на полиуретаново лепило на уплътнителите на
прожекторите. В резултат на това, през пролетта на 2020г. ищецът отводнил съоръжението
и потърсил съдействие от трето лице. То разкопало участъка под стената с прожекторите,
където били разположени и стъпалата на басейна до разкриване на вътрешната им
повърхност и на вертикалните им метални подпори. Установени били места между
металните панели на конструкцията на стъпалата, през които преминавала дневна светлина
като последвало премахване на надигнатите стъклокерамични плочки от дъното на басейна
и на тези намиращи се върху стената със стъпалата. От съвкупния анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и от заключението на допуснатата съдебно-
техническа експертиза се установява, че възложените работи по изграждане на басейна са
реално извършени в имота на ищеца. Вещото лице е констатирало, че за работата
изпълнителят не е съставил строителна документация като по геометрични размери и по
видимо вложените материали и оборудване съоръжението отговаря на офертата по
договора. Установено е, че дъното на басейна е много добре хоризонтирано и няма данни за
слягане на бетонната плоча като по стените му на разстояние 30 см от горния ръб се
откроява линия в светлосива до белезникава тоналност, която е показател за трайно
задържане на вода на разстояние от 1,2 м в дълбоката част и на 0,8 м в плитката част. По
дъното на басейна е констатиран участък с неправилна геометрична форма с премахнати
стъклокерамични плочки, по който са видими подутини. Подутини са констатирани и около
този участък и по три от стените на басейна с отклонение от вертикала около 1 - 2 см.
Според вещото лице липсват данни за неправилен монтаж на панелите по стените, където са
локализирани вертикалните подутини, тъй като същите не съвпадат с местата на снаждането
им и липсват отклонения в геометричната форма на съоръжението. Под вертикалните
подутини не са установени кухини като същите са резултат от некачествено положено
3
лепило при повторното полагане на стъклокерамичното покритие. По стената със
стълбището е установено цялостно премахване на стъклокерамичното покритие до нивото
на модулната метална конструкция като са констатирани участъци с корозия по подпорите
на стълбището и с нарушена фугировка. Вещото лице е достигнало до извод, че в
състоянието в което се намира, басейнът не е годен за ползване по предназначение и за да
стане това се нуждае от ремонт, чрез който да бъдат отстранени констатираните недостатъци
в резултат от некачествено изпълнение на възложената работа. Стойността на труда и на
материалите за отстраняването на последните е определена на 4915 лв. като е включено и
грундиране с водоотблъскващ импрегнатор, който не е заложен в офертата на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Със сключения договор през 2016г., който по правната си същност представлява договор за
изработка, между страните са възникнали облигационни отношения свързани с монтажа на
плувен басейн в имота на ищеца. Изпълнителят е изпълнил след срока възложената работа
като същата е приета без възражения от страна на възложителя по смисъла на чл. 264 от ЗЗД
и е изплатено дължимото възнаграждение. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че в резултат от некачественото изпълнение на СМР по
полагане на стъклокерамичното покритие са възникнали недостатъци по отделни участъци
от съоръжението, изразяващи се в образуване на вертикални подутини по стените или в
отлепването му от стените и от дъното, както и в нарушаване на хидроизолацията в областта
на стената със стъпалата, довела до трайна загуба на вода от басейна. Изпълнителят е нямал
опит при монтажа на подобен тип съоръжения и е използвал неподходящо лепило при
полагане армиращата мрежа, което още преди пускането в експлоатация на басейна е довело
до отлепването й на места заедно със стъклокерамичното покритие. След констатирането на
този проблем е извършено повторно залепване на покритието с препоръчано от
производителя лепило директно върху металните панели на конструкцията без полагане на
армираща мрежа само на три от стените на басейна, което е причинило образуване на
няколко вертикални подутини с отклонение от вертикала около 1 - 2 см. Независимо, че
изпълнителят е знаел за проблема свързан с използването на неподходящо лепило, поради
забавата в изпълнението си е решил да не извършва ремонт по дъното и по стената със
стъпалата, както и пробно напълване на басейна с вода преди засипването на страничните
панели на металната му конструкцията, поради което се е лишил от възможност да провери
за наличието на течове от недостатъци в стъклокерамичното покритие и хидроизилацията.
Освен това, твърдените от законният представител на изпълнителя *хоризонтални подпори
от вътрешната страна на стъпалата липсват, което е намалило устойчивостта им на натиск в
каквато насока са и показанията на свидетеля *, което в комбинация с неправилното
изпълнение на стъклокерамичното покритие в този участък допълнително е довело до
деформирането му и до влошаване на хидроизолационните му свойства. В резултат на това
басейнът започнал да изпуска вода, за което свидетелства и корозията по вертикалните
метални подпори от вътрешната страна на съпалата. Използването на неподходящо лепило е
4
довело и до надигането му на места от дъното и от стената със съпалата на басейна и до
отлепването на част от керамичните плочки. Констатираната от вещото лице ивица по
стените на басейна, която е на нивото на скимерите и е видна на представената от ответника
снимка на стр. 132 от делото, действително е показателна за трайно задържане на вода в
него до това ниво, но предвид горепосочените недостатъци свидетелства и за
необходимостта възложителят да извършва по-големи разходи за вода от обичайните, за да
го поддържа и да използва съоръжението по предназначение. Недостатъците при
изпълнението на възложената работа са довели до възникване на правото на ищеца да
ангажира отговорността на ответника по смисъла на чл. 265 от ЗЗД, като претендира
заплащане на разходите необходими за тяхното отстраняване. Претенцията не е погасена по
давност тъй като към момента на предявяването й на 12.11.2020г. не е изтекъл срокът
съгласно чл. 265, ал. 3, предл. 2 от ЗЗД, предвид обстоятелството че става въпрос за
строителни работи. Изграждането на басейн с обем до 100 куб. м в ограден поземлен имот,
представлява строеж от шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6, вр. чл. 147, ал. 1,
т. 4 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи,
за който не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж. Петгодишният давностен срок е започнал да тече по отношение на явните
недостатъци /вертикалните подутини по стените на басейна/ от момента на приемане на
работата през месец август 2016г., а по отношение на скритите недостатъци /нарушенията в
стъклокерамичното покритие, а оттам и в хидроизолацията/ от момента на откриването им
през месец септември 2016г. с оглед момента на констатиране на загубата на вода от
съоръжението. В случая са неприложими гаранционните срокове по Наредба №2 от
31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти, тъй като ищецът се позовава на отговорността на изпълнителя по чл. 265
от ЗЗД. Докато при законната отговорност изпълнителят отговаря за явни и скрити
недостатъци, които са съществували при приемане на работата, при гаранционната
отговорност той отговаря и за тези недостатъци, които са се появили при експлоатацията на
изработеното през гаранционния срок, през който е поето задължение то да съхрани
качеството и свойствата си.
С оглед гореизложеното, искът по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД се явява
основателен като ответникът следва да бъде осъден да заплати стойност на разходите,
необходими за поправка на констатираните недостатъци в размер на 4915 лв., ведно със
законната лихва за периода от подаване на исковата молба - 12.11.2020г., до окончателното
изплащане на задължението. Обстоятелството, че ищецът е разкопал част от мястото около
съоръжението и е премахнал надигнатите стъклокерамични плочки от дъното на басейна и
тези намиращи се върху стената със стъпалата, е ирелевантно за намаляване на
отговорността на ответника за недостатъци. От характера на последните се достига до
извода, че за отстраняването им е необходимо да се извършат дейности по полагане на нова
хидроизлолация и стъклокерамично покритие, а впоследствие и по проверка за наличие на
5
течове, което логически се предхожда от работа по премахване на старото покритие от
компрометираните участъци и с изкопни дейности около тях. Претенцията на ищеца в
частта за разликата от 4915 лв. до 19000 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
тъй като не са доказани твърдените от него недостатъци свързани с неправилен монтаж на
филтърната система, липсата на уплътнения между металните панели и на отделни елементи
от конструкцията на басейна, деформация на бетонната плоча оформяща дъното му и
използването на неподходящи за облицовката стъклокерамични плочки.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 778,63 лв., представляваща направени по делото разноски за държавни
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2129,05 лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 4915 лв. /четири хиляди деветстотин и петнадесет лева/
- главница, представляваща стойност на разходите, необходими за поправка на недостатъци
при изпълнение на строителни работи по изграждане на басейн в * във връзка с Договор за
доставка и монтаж на плувен басейн от 2016г., по предявен частичен иск от сумата 49000
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 778,63 лв. /седемстотин седемдесет и осем
лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу *, иск по чл. 265, ал. 1, вр. чл. 79 от
ЗЗД, предявен като частичен от сумата 49000 лв., за заплащане на разходите, необходими за
поправка на недостатъци при изпълнение на строителни работи по изграждане на плувен
басейн в *във връзка с Договор за доставка и монтаж на плувен басейн от 2016г., в частта за
разликата от 4915 лв. до 19000 лв.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 2129,05 лв. /две хиляди сто двадесет и девет лева и пет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6