Решение по дело №315/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 13
Дата: 29 януари 2020 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20191820200315
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Елин Пелин, 29.01.2020 година

 

 

 

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 315 по описа за 2019 година

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемата П.С.И., ЕГН  **********, с адрес: ***, българка, българска гражданка, образование-основно, неомъжена, безработна, неосъждана, родена на ***г***, ЗА ВИНОВНА в това, че на 19.02.2018 г. в гр. Елин Пелин, Софийска област, потвърдила неистина в частен документ-писмена декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи (приета с ПМС № 40 от 18.02.2009г.), като декларирала, че дава в залог движима вещ- мобилен телефон „HUAWEI Y6” с IMEI 1: -866404033423275 и IMEI 2: - 866404034928488, за който твърдяла, че е собственик и го придобила чрез покупка и употребила този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, като го депозирала в заложна къща „Евро Експрес”, KATO НА ОСНОВАНИЕ чл. 313, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 78а НК Я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 (хиляда) лева в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на РС Елин Пелин.

ОСЪЖДА обвиняемата П.С.И., ЕГН  **********, с адрес: ***, да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР София сумата от 42,31 лева, направени разноски по досъдебното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред Софийски окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви към решение от 29.01.2020 г. по АНД № 315/2019 г. на РС Елин Пелин

 

Производството е по реда на глава двадесет и осма НПК.

По досъдебно производство № 64/2018 г. по описа на РУ Елин Пелин, прокурорска преписка № 308/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Елин Пелин, прокурорът е внесъл предложение за освобождаване на П.С.И., ЕГН  **********, от наказателна отговорност с налагане с налагане на административно наказание за това, че на 19.02.2018 г. в гр. Елин Пелин, Софийска област, потвърдила неистина в частен документ-писмена декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи (приета с ПМС № 40 от 18.02.2009г.), като декларирала, че дава в залог движима вещ- мобилен телефон „HUAWEI Y6” с IMEI 1: -866404033423275 и IMEI 2: - 866404034928488, за който твърдяла, че е собственик и го придобила чрез покупка и употребила този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, като го депозирала в заложна къща „Евро Експрес- престъпление по чл. 313, ал. 3 вр. с ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът счита, че на обвиняемата П.С.И. следва да се определи минималното административно наказание.

В съдебно заседание обвиняемата П.С.И. не желае да даде обяснения и се признава за виновна по повдигнатото обвинение. В съдебните прения заявява съжаление за стореното. В последната си дума моли за по-леко наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемата П.С.И. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, образование-основно, неомъжена, безработна и с ЕГН  **********. Видно е от справката за съдимост от 29.01.2019 г., че П.С.И. не е осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.

На 17.02.2018г. около обяд малолетният Димитър Николаев Петров (на 9 години) се прибрал в дома си и казал на майка си свидетелката Антоанета Димитрова Христова, че е изгубил телефона си, докато играел с други деца на площадка до сградата на кметството на с. Гара Елин Пелин, Софийска област. Телефонът бил закупен от Антоанета Димитрова Христова през месец декември 2017 г. и бил с IMEI1 866404033423275 и IMEI 2 866404034928488. През същият ден обвиняемата П.С.И. преминала в района на площадката, като видяла същият телефон и го взела.

На 19.02.2018г. обвиняемата П.С.И. отишла заложна къща „Евро Експрес”, находяща се на ул. „Иван Вазов“ №1А в гр. Елин Пелин, където работил като продавач-консултант свидетелят Людмил Георгиев Стоянов. Обвиняемата П.С.И. заложила мобилен телефон марка „HUAWEI Y 6” с IMEI1 866404033423275 и IMEI 2 866404034928488, за сумата от 60 лева. Обвиняемата П.С.И. декларирала в предоставената й декларация съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи /приета с ПМС № 40 от 18.02.2009г./, че мобилният телефон е нейна собственост, придобила го чрез покупка и употребила този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства,

На 27.02.2018 г. с протокол за доброволно предаване свидетелят Людмил Георгиев Стоянов предал на полицейския служител от РУ Елин Пелин Мирослав Янков, оставеният в залог мобилен телефон „HUAWEI Y 6”, като посочил, че същият е бил заложен на 19.02.2018 г. със заложен билет № 0657-18 от обвиняемата П.С.И..

Видно е от заключението на графическата експертиза, че подписът положен в бланка „заложен билет“ № 0657-18/ 19.02.2018 г. в графа „Декларатор“ е на обвиняемата П.С.И.

Срещу разписка от 01.03.2018г. Инспектор ДПС при РУ Елин Пелин-Гинка Христова, върнала на свидетелката Антоанета Димитрова Христова.

 Горепосочената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от следните доказателствените материали от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 283 НПК: обясненията на П.С.И., показанията на свидетелите Антоанета Димитрова Христова и Людмил Георгиев Стоянов, заложен билет № 0657-18/19.02.2018 г., протокол за доброволно предаване 27.02.2018 г., разписка от 01.03.2018 г., протокол от 08.07.2018 г. за вземане на образци за сравнително изследване и справка за съдимост от 29.01.2020 г., заключение на графическата експертиза на вещото лице Златко Милушев.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Престъпните състави на лъжливото документиране – чл. 311-314 НК имат за предмет т.нар. удостоверителни (свидетелстващи) документи. За разлика от диспозитивните, удостоверителните документи установяват съществуването или несъществуването на определени факти, събития или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в документа. Престъплението е формално и съставът е осъществен, ако законът предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар те и да не отговарят на истината. За съставомерността на деянието е правно ирелевантно дали декларацията се изготвя върху бланка, по образец и пр. и дали те съдържат предупреждение за носене на наказателна отговорност при невярно деклариране (Решение № 130 от 7.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 24/2015 г., I н. о., НК). Разпоредбата на чл. чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи (приета с ПМС № 40 от 18.02.2009г.) предвижда, че при сключването на договора залогодателят попълва декларация по образец съгласно приложение № 5, в която се отразява, че му е известна отговорността, която носи по чл. 313  НК.

От обективна страна на 19.02.2018 г. обвиняемата П.С.И. ***, потвърдила неистина в частен документ-писмена декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи (приета с ПМС № 40 от 18.02.2009г.), като декларирала, че дава в залог движима вещ- мобилен телефон „HUAWEI Y6” с IMEI 1: -866404033423275 и IMEI 2: - 866404034928488, за който твърдяла, че е собственик и го придобила чрез покупка и употребила този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, като го депозирала в заложна къща „Евро Експрес

От субективна страна, обвиняемата  П.С.И. е съзнавала, че не е собственик на вещта, декларирала е в декларация, че е такъв, след което употребила този документ т. е. съзнавала е общественоопасния характер на деянието си и неговите общественоопасни последици, като е искала тяхното настъпване - действала е виновно с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК.

При така установените обстоятелства съдът намира, че обвиняемата П.С.И. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 НК, поради което съдът я призна за виновна по повдигнатото й обвинение.

Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

В случая са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК: за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; обвиняемата П.С.И. не е осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност; имуществени вреди от престъплението са възстановени.

Съдът счита, че целите на наказанието биха се постигнали с освобождаване на обвиняемата П.С.И. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Размерът на наказанието е съобразен със степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи обстоятелства  - изразено съжаление за извършеното, както и при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало към момента на деянието е предпоставка за освобождането на обвиняемия от наказателна отговорност, поради което не следва да се счита за допълнително смекчаващо вината обстоятелство. Съдът счита, че така наложеното административно наказание е необходимо и достатъчно и ще въздейства предупредително, превъзпитателно и възпиращо, както върху самата обвиняема, така и върху останалите членове на обществото.

Разноските по делото в размер на 42,31 лева от досъдебното производство следва да бъдат заплатени от обвиняемата П.С.И..

Воден от тези съображения, съдът постанови решението си.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: