Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Елин Пелин, 29.01.2020
година
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 315 по описа за 2019 година
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
обвиняемата П.С.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, българка, българска гражданка, образование-основно, неомъжена,
безработна, неосъждана, родена на ***г***, ЗА ВИНОВНА в това, че на 19.02.2018
г. в гр. Елин Пелин, Софийска област, потвърдила неистина в частен
документ-писмена декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните
къщи (приета с ПМС № 40 от
18.02.2009г.), като декларирала, че дава в залог движима вещ- мобилен телефон
„HUAWEI Y6” с IMEI 1:
-866404033423275 и IMEI 2: -
866404034928488, за който твърдяла, че е собственик и го придобила чрез покупка
и употребила този документ като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства, като го депозирала в заложна къща „Евро Експрес”, KATO НА ОСНОВАНИЕ чл. 313, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 78а НК Я ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и й НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 1000 (хиляда) лева в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Елин Пелин.
ОСЪЖДА
обвиняемата П.С.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР София сумата от
42,31 лева, направени разноски по досъдебното производство.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва или протестира пред Софийски окръжен съд в петнадесетдневен
срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Мотиви към решение от 29.01.2020 г. по АНД
№ 315/2019 г. на
РС Елин Пелин
Производството
е по реда на глава двадесет и осма НПК.
По досъдебно
производство № 64/2018 г. по описа на РУ Елин Пелин, прокурорска преписка № 308/2018
г. по описа на Районна прокуратура - Елин Пелин, прокурорът е внесъл
предложение за освобождаване на П.С.И., ЕГН
**********, от наказателна отговорност с налагане с налагане на
административно наказание за това, че на 19.02.2018 г. в гр. Елин Пелин,
Софийска област, потвърдила неистина в частен документ-писмена декларация по
чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните
къщи (приета с ПМС № 40 от
18.02.2009г.), като декларирала, че дава в залог движима вещ- мобилен телефон
„HUAWEI Y6” с IMEI 1:
-866404033423275 и IMEI 2: -
866404034928488, за който твърдяла, че е собственик и го придобила чрез покупка
и употребила този документ като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства, като го депозирала в заложна къща „Евро Експрес” - престъпление по чл. 313, ал. 3 вр. с ал. 1 НК.
В
съдебно заседание прокурорът счита, че на обвиняемата П.С.И. следва да се
определи минималното административно наказание.
В
съдебно заседание обвиняемата П.С.И. не желае да даде обяснения и се признава за
виновна по повдигнатото обвинение. В съдебните прения заявява съжаление за
стореното. В последната си дума моли за по-леко наказание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Обвиняемата
П.С.И. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, образование-основно,
неомъжена, безработна и с ЕГН **********.
Видно е от справката за съдимост от 29.01.2019 г., че П.С.И. не е осъждана и не
е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
На 17.02.2018г. около обяд малолетният Димитър
Николаев Петров (на 9 години) се прибрал в дома си и казал на майка си
свидетелката Антоанета Димитрова Христова, че е изгубил телефона си, докато играел
с други деца на площадка до сградата на кметството на с. Гара Елин Пелин,
Софийска област. Телефонът бил закупен от Антоанета Димитрова Христова през
месец декември 2017 г. и бил с IMEI1 866404033423275
и IMEI 2 866404034928488. През същият ден обвиняемата П.С.И.
преминала в района на площадката, като видяла същият телефон и го взела.
На 19.02.2018г. обвиняемата П.С.И. отишла заложна къща
„Евро Експрес”, находяща се на ул. „Иван Вазов“ №1А в гр. Елин Пелин, където работил
като продавач-консултант свидетелят Людмил Георгиев Стоянов. Обвиняемата П.С.И.
заложила мобилен телефон марка „HUAWEI Y 6” с IMEI1 866404033423275 и IMEI 2 866404034928488, за сумата от 60 лева. Обвиняемата П.С.И.
декларирала в предоставената й декларация съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредбата за
дейността на заложните къщи /приета с ПМС № 40 от 18.02.2009г./, че мобилният
телефон е нейна собственост, придобила го чрез покупка и употребила този
документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства,
На 27.02.2018 г. с протокол за доброволно предаване
свидетелят Людмил Георгиев Стоянов предал на полицейския служител от РУ Елин
Пелин Мирослав Янков, оставеният в залог мобилен телефон „HUAWEI Y 6”, като
посочил, че същият е бил заложен на 19.02.2018 г. със заложен билет № 0657-18
от обвиняемата П.С.И..
Видно е от заключението на графическата експертиза, че
подписът положен в бланка „заложен билет“ № 0657-18/ 19.02.2018 г. в графа „Декларатор“
е на обвиняемата П.С.И.
Срещу разписка от 01.03.2018г. Инспектор ДПС при РУ
Елин Пелин-Гинка Христова, върнала на свидетелката Антоанета Димитрова
Христова.
Горепосочената фактическа обстановка, съдът
приема за безспорно установена от следните доказателствените материали от
досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 283 НПК: обясненията на П.С.И.,
показанията на свидетелите Антоанета
Димитрова Христова и Людмил Георгиев Стоянов, заложен билет № 0657-18/19.02.2018
г., протокол за доброволно предаване 27.02.2018 г., разписка от 01.03.2018 г.,
протокол от 08.07.2018 г. за вземане на образци за сравнително изследване и
справка за съдимост от 29.01.2020 г.,
заключение на графическата експертиза на вещото лице Златко Милушев.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Престъпните
състави на лъжливото документиране – чл. 311-314 НК имат за предмет т.нар.
удостоверителни (свидетелстващи) документи. За разлика от диспозитивните,
удостоверителните документи установяват съществуването или несъществуването на
определени факти, събития или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в
документа. Престъплението е формално и съставът е осъществен, ако законът
предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се
удостоверяват по такъв начин, макар те и да не отговарят на истината. За
съставомерността на деянието е правно ирелевантно дали декларацията се изготвя
върху бланка, по образец и пр. и дали те съдържат предупреждение за носене на
наказателна отговорност при невярно деклариране (Решение № 130 от 7.05.2015 г.
на ВКС по н. д. № 24/2015 г., I н. о., НК). Разпоредбата на чл. чл. 14, ал. 3
от Наредбата за дейността на заложните къщи (приета с ПМС № 40 от 18.02.2009г.) предвижда, че при
сключването на договора залогодателят попълва декларация по образец съгласно
приложение № 5, в която се отразява, че му е известна отговорността, която носи
по чл. 313 НК.
От
обективна страна на 19.02.2018 г. обвиняемата П.С.И. ***, потвърдила неистина в
частен документ-писмена декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността
на заложните къщи (приета с ПМС № 40 от
18.02.2009г.), като декларирала, че дава в залог движима вещ- мобилен телефон
„HUAWEI Y6” с IMEI 1:
-866404033423275 и IMEI 2: -
866404034928488, за който твърдяла, че е собственик и го придобила чрез покупка
и употребила този документ като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства, като го депозирала в заложна къща „Евро Експрес”
От
субективна страна, обвиняемата П.С.И. е
съзнавала, че не е собственик на вещта, декларирала е в декларация, че е такъв,
след което употребила този документ т. е. съзнавала е общественоопасния
характер на деянието си и неговите общественоопасни последици, като е искала
тяхното настъпване - действала е виновно с форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК.
При
така установените обстоятелства съдът намира, че обвиняемата П.С.И. е осъществила
от обективна и субективна страна престъплението по чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 НК,
поради което съдът я призна за виновна по повдигнатото й обвинение.
Относно
вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
В
случая са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК: за извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; обвиняемата
П.С.И. не е осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност; имуществени
вреди от престъплението са възстановени.
Съдът
счита, че целите на наказанието биха се постигнали с освобождаване на обвиняемата
П.С.И. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба
в размер на 1000 лв. Размерът на наказанието е съобразен със степента на
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи обстоятелства - изразено съжаление за извършеното, както и
при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало
към момента на деянието е предпоставка за освобождането на обвиняемия от
наказателна отговорност, поради което не следва да се счита за допълнително
смекчаващо вината обстоятелство. Съдът счита, че така наложеното
административно наказание е необходимо и достатъчно и ще въздейства предупредително,
превъзпитателно и възпиращо, както върху самата обвиняема, така и върху
останалите членове на обществото.
Разноските
по делото в размер на 42,31 лева от досъдебното производство следва да бъдат
заплатени от обвиняемата П.С.И..
Воден
от тези съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: