Р Е Ш Е Н И Е
01.06.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
14.05. 2021
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1719 2020
дело № по описа за г.
Д.П.Г.,
ЕГН **********, Д.Д.Н., ЕГН ********** *** и Х.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес за връчване на книжа и призоваване: адв. С.С.,***, са предявили срещу Л.Н.С., ЕГН **********,***, и Н.Н.С., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.341 ГПК вр. с чл.69 от ЗН. Производството
е във фазата по извършване на съдебната делба.
С решение №260192 от 31.12.2020 г., в сила от 23.02.2021
г., съдът е допуснал да се извърши съдебна делба на УПИ І-519 в кв.48 по плана на с. Мурсалево, общ. Кочериново, състоящ се
от 893 кв. м. празно и застроено дворно място, ведно с построените в него:
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от етаж и сутеренен етаж със
застроена площ 77 кв.м., ПАЯНТОВА СГРАДА със застроена площ 27 кв.м. и ПАЯНТОВА
СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 50 кв.м., при съседи: от две страни улици;
УПИ ХІІ-519 и УПИ II-518, съгласно правата на страните: за Д.П.Г. - 4/18 ид. част; за Д.Д.Н.
- 4/18 ид. части; за Х.Д.С. - 4/18 ид. части; за Л.Н.С. - 3/18 ид. части; за Н.Н.С. - 3/18 ид. части.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане
на делбата, съдът е приел за разглеждане на основание чл.346 ГПК претенция на
ищците за обезщетение за ползването на процесния имот, от което са били лишени
- за осъждане на ответницата Л.Н.С. да им заплати 6760, 20
лв. за периода 12.10.2015 г. – 12.10.2020 г. (60 месеца по 112, 67 лв. общо, или за всяка от тях по 37, 56 лв. месечно), както и сумата 286, 77 лв. по 95, 59 лв. за всеки ищец за периода от
12.10.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане, както и сума в размер на
3 433, 33 лв. - обезщетение за забава на плащането за периода от
12.10.2015 г. до 12.10.2020 г.
В същото съдебно заседание ищците са направили искане по реда на чл.344,
ал.2 ГПК съдът да постанови ответницата Л.Н.С. да им заплаща до окончателното
извършване на делбата срещу ползването на наследствения имот по 112, 67 лв. или
по 37, 56 лв. за всеки от ищците месечно, считано от 01.01.2021 г., ведно с
законната лихва до окончателното изплащане на дължимите суми.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от заключението на вещото
лице Й.А. по назначената съдебно – техническа експертиза, УПИ І-519 в кв.48 по плана на с. Мурсалево и двуетажната
масивна жилищна сграда са неподеляеми.
Пазарната стойност на делбените имоти е общо 34 400 лв.
От заключението на вещото лице Н.Ш.
по назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че месечната наемна
цена за 2/3 идеални части от делбените имоти възлиза на 112, 67 лв.; общият
размер на наема за 2/3 ид. ч. за периода 12.10.2015 г. –
12.10.2020 г. възлиза на 6760, 20 лв., а на обезщетението за забава на плащането за периода от
12.10.2015 г. до 12.10.2020 г. – на 3 433, 33 лв. За периода от 12.10.2020
г. до 31.12.2020 г. претендираното
обезщетение възлиза на 286, 77 лв.
Ищците са представили нотариална покана до Л.Н.С.,
връчена на 22.11.2013 г., за заплащане на обезщетение за ползването на
процесното дворно място и жилищна сграда.
Ответницата Л.Н.С. е представила разписка за заплащането
на 4000 лв. на 02.01.2014 г. на Д.П.Г., като по делото не е
спорно, че посочената сума представлява част от стойността на дела на ищците и
е получена в хода на преговори за доброволна делба, каквато не е извършена.
Свидетелите Васил Бумбаров и Валентина Стоймирова сочат, че заедно с
ищците са посещавали делбения имот, но дворната врата била заключена и не
можели да влязат в имота. Впоследствие Л.Н.С. предоставила ключ за дворната врата, но и с него ищцата Д.П.Г. не успяла да отключи катинара, с който била затворена дворната врата.
Свидетелката Валентина
Стоймирова сочи, че ищцата уведомила Л.Н.С. за това
обстоятелство и ответницата й казала да смени катинара и да влезе в имота.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез възлагане по
реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК,
чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или чрез изнасянето им
на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на
реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно
общия принцип за извършване на делбата, всеки от съделителите следва да получи
реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за
възлагане, то следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат
паричната равностойност на дела си от продажната цена.
В настоящия случай, делбеният имот – УПИ
І-519 в кв.48 по плана на с. Мурсалево, ведно с двуетажна масивна жилищна
сграда и стопански постройки,
е неподеляем, поради което не съществува
възможност да се обособят реални дялове за съделителите. Не са направени
искания за възлагане по реда на чл.349 от ГПК. Не са налице предпоставките за
извършване на делба посредством останалите предвидени в закона способи и делбеният
имот следва да бъде изнесен на публична продан.
Ищците са предявили във втората
фаза на делбеното производство претенция по чл.31, ал.2 ЗС срещу ответницата Л.Н.С. за обезщетение за ползването на
процесния жилищен имот, от което са били лишени, за периода
12.10.2015 г. – 12.10.2020 г. и за периода от 12.10.2020 г. до 31.12.2020 г. Съгласно чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За да се уважи
претенцията по чл.31, ал.2 ЗС, в тежест на ищеца е да установи наличието на
следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на
общата вещ от някой от съсобствениците, този съсобственик да е лишил ищеца от
ползване и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е
бил лишен. От доказателствата по делото се установи, че след смъртта на Димитър Николов Грозданов на 13.12.2004 г.
неговите наследници /ищците в настоящото производство/ не са имали достъп до
делбения имот, който бил ползван от Л.Н.С.. Установи се и отправянето на писмена покана от ищците до Л.Н.С. за
заплащане на обезщетение. Според показанията на свидетелите по делото в периода
след отправянето на поканата между страните са водени преговори за изкупуване от
Л.Н.С. на дела на ищците, като не е спорно, че ответницата заплатила и сумата
от 4000 лв. Впоследствие свидетелите сочат, че Л.Н.С. предоставила на ищците
ключ за дворната врата на имота, но те отново не могли да влязат, като ответницата
при проведените телефонни разговори изрично им предложила да сменят катинара и
да влязат в имота.
Предвид последното посочено обстоятелство, установено от
разпитаната по инициатива на ищците свидетелка Валентина Стоймирова, съдът
счита, че ответницата Л.Н.С. е осигурила достъп до съсобствения имот с
предоставянето на ключ, а след заявлението, че ищците не успяват да отключат -
и с изричното предложение да сменят катинара. Съгласно Тълкувателно
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, претенцията
за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС ще е
основателна, когато ползващият съсобственик не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до
нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/.
В конкретния случай ползващият съсобственик е предложил
на ищците да ползват вещта
лично според правата им в съсобствеността и им
е осигурил
възможността реално да упражняват това
свое право, с което се е освободил
от отговорност по реда на чл.31, ал.2 ЗС.
Поради това както претенцията по
чл.31, ал.2 ЗС, така и искането по реда на чл.344, ал.2 ГПК съдът да постанови ответницата Л.Н.С. да заплаща на ищците до окончателното
извършване на делбата обезщетение за ползването на наследствения имот, са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
На основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да заплати
съразмерно със стойността на дела си държавна такса в размер на 4%, а именно: Д.П.Г. – 305, 76 лв.; Д.Д.Н. - 305, 76
лв.; Х.Д.С. - 305, 76 лв.; Л.Н.С. - 229, 32 лв.; Н.Н.С. - 229, 32 лв.
Съгласно чл.355, изр.2 от ГПК, по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл.78 ГПК, т.е. предвид отвърлянето на
предявените искове, направените от ищците по тях разноски не подлежат на
възстановяване от ответниците.
Л.Н.С. и Н.Н.С. следва да
заплатят на ищците разноски по делото за възнаграждение на вещото лице по съдебно
– техническата експертиза в размер на 120 лв., внесени от ищците поради
неизпълнението на указанието на съда за внасяне на депозит съобразно правата на
страните в съсобствеността.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН УПИ І-519 в кв.48
по плана на с. Мурсалево, общ. Кочериново, състоящ се от 893 кв. м. празно и
застроено дворно място, ведно с построените в него: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, състояща се от етаж и сутеренен етаж със застроена площ 77 кв.м.,
ПАЯНТОВА СГРАДА със застроена площ 27 кв.м. и ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА със
застроена площ 50 кв.м., при съседи: от две страни улици; УПИ ХІІ-519 и УПИ
II-518, като получената от проданта сума следва да се разпредели между
съделителите съобразно правата им в съсобствеността, определени с решението по
допускане на делбата: за Д.П.Г. - 4/18 ид. част; за Д.Д.Н. - 4/18 ид. части; за
Х.Д.С. - 4/18 ид. части; за Л.Н.С. - 3/18 ид. части; за Н.Н.С. - 3/18 ид. части.
Стойността на изнесения на публична продан имот е 34 400 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за осъждане на
ответницата Л.Н.С. да заплати на Д.П.Г., Д.Д.Н. и Х.Д.С. обезщетение за ползването на
процесния имот, от което са били лишени, в размер на 6760, 20 лв. за периода
12.10.2015 г. – 12.10.2020 г. (60 месеца по 112, 67
лв. общо, или за всяка от тях по 37, 56 лв. месечно), както и сумата 286, 77 лв. - по 95, 59 лв. за всеки ищец за периода от
12.10.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане, както и сума в размер на
3 433, 33 лв. - обезщетение за забава на плащането за периода от
12.10.2015 г. до 12.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането по реда на чл.344, ал.2 ГПК съдът да
постанови ответницата Л.Н.С. да заплаща на Д.П.Г., Д.Д.Н. и Х.Д.С. до окончателното извършване
на делбата срещу ползването на наследствения имот по 112, 67 лв. или по 37, 56 лв. за всеки от
ищците месечно, считано от 01.01.2021 г., ведно с законната лихва до
окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА страните
да заплатят държавна такса по иска за делба по сметка на РС - Дупница в размер
на 4% върху стойността на дяловете им, а именно: Д.П.Г., ЕГН ********** – 305, 76 лв.; Д.Д.Н., ЕГН ********** - – 305, 76 лв.; Х.Д.С., ЕГН ********** – 305, 76 лв.; Л.Н.С., ЕГН **********
- 229, 32 лв.; Н.Н.С., ЕГН ********** - 229, 32 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: