РЕШЕНИЕ
гр.София,15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева
гр.дело № 15565 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.11.2018 г. по гр.д. № 65068/15 г., СРС, ГО, 123 с-в ОСЪЖДА „С.С.Л.” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Р.София Летище, в хотел „И.” ДА ЗАПЛАТИ на „М.К.” ООД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** сумата от 12498.15 лв. - платени от „М.К.” ООД като гарант (поръчител) по предоставено обезпечение с реф. № 07BG0099990001600 митни сборове, ДДС и лихви, относно взето под отчет в митническо учреждение Митница Аерогара София вносно митническо задължение № 5100/2595-14/01/2015 г. за неприключена транзитна операция с № 14BG0051003457705 при напускане на транзитните стоки митническата територия на Република България, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 27.10.2015 г. до окончателното й плащане, както и общата сума от 1404.93 лв. - направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трети
лица помагачи на страната на
ответника „Е.Г.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, гр.
Айтос и „Г.Т.“ ЕООД ***.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника.С жалбата се
твърди, че
решението е неправилно,в нарушение на материалния закон ,процесуалните правила и необосновано като излага
подробни съображения.Моли решението
да се отмени и да се отхвърли иска.Претендират
се разноски.
По
жалбата е депозиран отговор ,с който същата се оспорва.Претендират
се разноски.
Съдът, след като обсъди
по реда на
чл.236, ал.2 от ГПК събраните
по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Релевантните за делото
факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание
чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите
изводи на СРС и те стават неразделна
част от настоящите
мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни
и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна
част от настоящите
мотиви.
За пълнота : . Ответникът е възложил на ищеца да гарантира пред митническите власти в страната, че, след преминаването им през България , стоките предмет на операцията ще напуснат границите на Европейския съюз. Оформянето на документите по транзита при напускане границите на България действително е задължение на превозвача, което той не е изпълнил, за което между страните не се спори. Поради това българското митническо учреждение е събрало дължимите митни сборове и ДДС от гаранта. Обстоятелството, че гаранта е платил именно в това си качество, не освобождава от отговорност възложителя на операцията въобще. Самато ангажиране на гарант осигурява интересите на държавата за събиране на митните сборове и ДДС при неизпълнение на транзитната операция, но то не означава, че възложителя на операцията е освободен от отговорността за приключване на транзита Непосредствена отговорност при напускане границите на Европейския съюз на транзитните стоки, за тяхното представяне на митническите органи заедно с цялата придружаваща ги документация, в конкретния казус има лицето, което извежда стоките от митническата територия на Съюза - чл. 267, т. 2, буква а) от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, пропуснало да изпълни регламентираната документална процедура и това е превозвача, натоварен да напусне територията на Република България с транзитните стоки. От събраните в процеса доказателства - T1/14BG0051003457705 , Нареждане за товарене № 13/26.11.2014 г. и Фактура № 974/24.11.2014 г. се установява, че напускането митническата територия на Република България и на Съюза, на транзитните стоки, е реализирано от превозвача „Е.Г.Б.“ ЕООД . Въпреки липсата на облигационна връзка на последния с някоя от страните по делото, същият е отговорен към ответника по делото за възстановяване на паричната сума, която последният дължи на ищеца по предявения иск.
Щетата за гаранта е установена по размер чрез представените по делото доказателства за плащане.
Между пряко отговорния за закриване на трензита превозвач и гаранта - ищец няма договорна връзка. Договорът за гаранция е между ищеца и ответника, а последният има договорна връзка с последващите изпълнители на транзитния превоз.
С оглед на установената по делото договорна връзка по гарантиране на изпълнението на транзитната операция съдът правилно е приел, че отговорен за неизпълнението и произтеклите от това щети е възложителят-ответник.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно .
Въззиваемата страна има право на разноски.Сторени
са такива в размер на 905 лв.,които следва да бъдат присъдени.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.11.2018 г. по гр.д. № 65068/15 г., СРС, ГО, 123 с-в
ОСЪЖДА „С.С.Л.”
ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Р.София Летище, в
хотел „И.” ДА ЗАПЛАТИ на „М.К.” ООД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***
на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 905 лв. за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.