№ 1763
гр. Варна, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100502192 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на БИЯНКИ ЕООД, ЕИК *********,
Варна, чрез пълномощника адв.А.Х., срещу решение по ГД №7548/2020г. по описа на ВРС, с
което съдът е осъдил дружеството –въззивник да заплати на ИНБАУНД.БГ ЕООД, ЕИК
*********, Варна, сумата 3 652.80 лева, представляващи възнаграждение за предоставени
от ищеца консултантски и рекламни услуги по неформален договор за консултация и
дигитална реклама от 02.02.2017г. , за периода от м.12.2017г. до м.05.2018г., за която сума
са издадени фактурите: фактура №628/11.12.2017г.; фактура №649/15.01.2018г.; фактура
№663/13.02.2018г.; фактура №675/15.03.2018г. и фактура №703/16.05.2018г.
В жалбата се излага, че постановеното от ВРС решение е неправилно, необосновано,
постановени при нарушение на материални и процесуалния закон както и при
несъобразяване на събраните доказателства.
В жалбата се излага на първо място, че първоинстанционният съд не е разпределил
правилно доказателствената тежест в процеса, което представлява съществено
проц.нарушение в производството по делото /в доклада на спора/ както и не е посочил пълна
и точна правна квалификация на предявените искове. /такава е посочена едва в мотивите на
съдебното решение/. Сочи се, че съдът е направил погрешна преценка на събраните
доказателства, което е довело до неправилни правни изводи, вкл. относно основателността
1
на иска и размера му. Направено е оплакване, че съдът не е ценил събраните по делото
доказателства поотделно, а само в съвкупността им, което също е довело до погрешни
изводи по спора относно това налице ли е облигационна връзка между страните, нейният
предмет, отговаря ли изпълнението на уговореното по вид, количество, качество, срок и т.н.
Съдът е ценил свидетелски показания без да отчете възможната тяхна заинтересованост
съгласно чл.172 ГПК; превратно са тълкувани показанията на св.Г.. Твърди се, че
обсъждането от съда на възражение за разваляне на договора, доколкото такова не е
релевирано от страната, представлява процесуално нарушение. Според въззивника съдът не
е направил разграничение между прекратяване на договора и неговото разваляне. Отделно
от това, съдът не се е произнесъл по всички направени с отговора на исковата молба
възражения на ответника.
Изслушаните свидетели не установяват приетото от съда уговаряне на консултантски
услуги, заплащането им при единична цена от 33.00 лева без ДДС както и договарянето на
управление на реклами на стойност от 300 лева без ДДС. Твърди се, че тези факти не се
установяват от свидетелските показания. Не е установено, че тези услуги са били
изпълнявани в пълен обем и при консенсус относно цената. Съдът неправилно не е ценил
представените от ищеца ел.документи – извадка от Гугъл аналитикс на годишна база за
м.10.2016г. – м.10.2017г. В тази връзка се твърди, че изводът на съда за изправността на
ищеца, е необоснован. Показанията на всички свидетели са твърде общи и
неконкретизирани. Необоснован е изводът, че работата е приета и одобрена от ответника.
Неправилно е прието, че ответното дружество е било обслужвано в периода от 2015 – 2018г.
при изрично оспорване на това обстоятелство с отговора на исковата молба. Излага се, че се
поддържа оспорената мат.правна легитимация на ответника – поддържа се възражението, че
не е установено правоприемство между Инбаунд Маркетинг ЕООД и Инбаунд.БГ ЕООД;
между Милс Груп и Биянки ЕООД, не са представени доказателства за встъпване на
ответното дружество в правоотношение на Милс Груп с Инбаунд Маркетинг ЕООД. Съдът
не е отчел, че самият ищец е твърдял преустановяване на договорната връзка в резултат от
поведението и на двете страни. Ответникът поддържа оспорване на всички изложени в
исковата молба обстоятелства – съгласие за извършване на работата в претендирания обем,
вид, период и цена. Неправилен е извода на първ.съд, че при липса на доказателства относно
размера на иска, следва да намери приложение чл.162 ГПК. Неправилно най-накрая се
твърди, че съдът е кредитирал представените от ищеца фактури, които не са подписани от
ответника, не са осчетоводени от него, които поради това не се ползват с
мат.доказателствена сила. Въз основа на изложеното въззивникът претендира отмяна на
постановеното решение и отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените пред двете
инстанции разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ от насрещната страна /ищец/
ИНАБАУНД.БГ ЕООД, ЕИК *********, Варна, чрез пълномощника адв.В.С. от ВАК, със
становище за нейната неоснователност. Поддържат изложените в исковата молба твърдения
и доводи. Твърдят, че ответникът шиканира процеса като навежда късно възражения и
2
твърдения по спора. Твърдят, че никога не са получавали изявления от управителя на
Биянки ЕООД, че договорните отношения се прекратяват поради неизпълнение на
договорените услуги като същевременно са дали няколко възможности за изпълнение на
ответното дружество. Сочат като неизплатени няколко фактури, считано от м.12.2017г., на
обща стойност от 3652.80 лева. Твърдят изпратена изрична покана, получена от ответника
на 23.12.2019г., предложения за споразумение, отчитане на обявеното в страната извънредно
положение, но независимо от тези усилия, дължимото не било заплатено. Претендират
потвърждаване на решението и присъждане на сторените разходи и адв.възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът чрез адв.Х. поддържа жалбата. Не прави възражение
срещу доклада на въззивния съд.
Насрещната страна се представлява от адв.С., която оспорва жалбата и поддържа
отговора.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано пред
ВРС по искова молба на Инбаунд.БГ ЕООД, срещу БИЯНКИ ЕООД, за осъждане на
ответното дружество да заплати общо сума 3 652.80 лева, по издадени пет бр.фактури от
ищеца, представляващи дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги и
дигитална реклама за периода от м.12.2017г. до м.май 2018г., ведно със законна лихва от
завеждане на иска на 08.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението. След
многократно уточнение на исковата молба, ищецът поддържа, че между страните е сключен
неформален договор за консултации и реклама на продукта на ответника, в началото на
м.февруари 2017г. Твърди, че в началото договорът е бил изпълняван и от двете страни,
като считано от м.12.2017г. ответникът е преустановил плащанията, независимо от
отправяните му покани и достатъчното изчакване изпълнението на задълженията му по
договора. Твърди се, че последната реклама, пусната от ищеца в Интернет е от април 2018г.,
за която била издадена фактура от 16.05.2018г. Твърди се отправена покана до
ответника през м.12.2019г., получена от него на 06.12.2019г., но отново липса на
изпълнение. От уточняващи молби на ищеца се установява, че двете дружества са в
продължителни търговски взаимоотношения, считано от 2014/2015г. Към този момент
дружествата, представлявани от същите лица, са били с различни наименования. Твърдят се
договорени услуги SEO услуги и консултации и SEO мониторинг при уговорено месечно
заплащане на възнаграждение. Ищецът твърди, че от м.09 - м.10.2017г. извършил и
обучение на офис служители на ответното дружество, което било сторено успоредно с
консултинга, мониторинга и оптимизацията на рекламни кампании в Google ads. През
м.02.2017г. било възложено на ищеца да организира рекламните кампании на Биянки през
акаунт, собственост на клиента, в Google Аds. В молба на л.37 са конкретизирани
дължимите плащания като са посочени по съдържание и дата, обобщени по следния начин:
комисион за консул.услуги; управление на гугъл реклами; консултинг, всички до май 2018г.
Двете дружества са постигнали съгласие услугите и заплащането да се извършват по
неформален устен договор. До м.12.2017г. ответното дружество е заплащало регулярно
сумите по банков път. С последна молба на л.54, ищецът уточнява, че основава вземането си
3
на договор от 02.02.2017г.
С отговора си ответникът, представляван от адв.Х. оспорва исковете. Оспорва
наличието на правоотношение, възлагането на работата за процесния период; оспорва
извършването на посочените видове работи, уговореното възнаграждение по размер.
Първоначално се оспорва и активната и пасивна легитимация на страните по спора с оглед
въведените от ищеца противоречиви твърдения за страните по договора, считано от 2014г.
до 2017г. Оспорва се сключването на облигационно и/или продължаващото действие на
договор за консултации и реклама между страните. Оспорва се съществуването на вземане
на ищеца за периода м.12.2017г. до май 2018г. Оспорва се дължимостта на всяка една
претендирана сума, по всяка една от посочените и представени с исковата молба фактури.
Твърди се, че претендираните услуги не са договаряни между страните по вид, количество,
единична цена, начин и срок на плащане не са предоставени от ищеца и не са приети от
ответника. Оспорват се представените фактури като съдържание като се твърди, че същите
не са отразени в счетоводството на ответника и в дневника на покупките му. Оспорва се и
съществуването на предходно идентично правоотношение със страна ответното дружество.
Претендира се отхвърляне на исковете ведно с присъждане на сторените разноски.
Въззивният състав, въз основа на събраните доказателства, ценени в съвкупност,
съобразно твърденията и възраженията на страните, в пределите на въззивното
производство, намира за установено следното:
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от
надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител на страната, в
преклузивния срок. По отношение депозирания отговор съдът констатира, че е постъпил в
срок, от упълномощен процесуален представител на страната.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
В жалбата са наведени твърдения за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения при докладване на спора, при квалификацията му и при разпределение на
док.тежест между страните. Направено е възражение срещу преценката на съда на
събраните доказателства пред първата инстанция. От друга страна не са направени нови
/или подновени/ доказателствени искания. Въззивният състав е намерил за неоснователни
оплакванията за допуснати процесуални нарушения, в частност при изготвяне на доклада по
спора. Съставът се придържа към обективираното в определение №3219/14.09.2021г.
Обсъждането на останалите изводи на първата инстанция, вкл. по преценка на събраните
доказателства, представлява оплакване срещу правилността на обжалвания акт.
Страните не правят нови доказателствени искания.
4
Представените по делото фактури: фактура №628/11.12.2017г.; фактура
№649/15.01.2018г.; фактура №663/13.02.2018г.; фактура №675/15.03.2018г. и фактура
№703/16.05.2018г., са издадени от ищеца, едностранно подписани от него, не са годни да
установят наличието на договорното правоотношение както и паричното задължение и
неговия размер поради оспорването им от насрещната страна. Като частни свидетелстващи
документи, издадени и подписани само от ищеца, същите не се ползват с
мат.доказателствена сила. Удостоверените в тях задължения не са установени с други
допустими доказателствени средства. Именно такива указания са били дадени на страната с
изготвения по делото доклад.
Въззивният състав намира, че от съвкупността на събраните доказателства не се
установяват релевантните за уважаване на иска предпоставки, посочени и в доклада на
първ.съд – наличието на неформално правоотношение с посоченото съдържание и предмет,
изпълнението му, приемане на работата от ответника както и размера на възнаграждението.
Съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за извършване на услугата и
приемането от ответника. Единствените относими доказателства, които е ангажирал
ищеца са свидетелските показания на двама, водени от него свидетели С. П. и А. Н..
Показанията и на двамата са твърде общи, неконкретни и опосредени. Съдът не споделя
виждането на първата инстанция, че от показанията се установяват предпоставките за
уважаване на иска по чл.79 ЗЗД. Нещо повече, освен че са непълни и опосредени,
показанията следва да бъдат ценени съобразно чл.172 ГПК, тъй като и понастоящем двамата
свидетели са служители на ищеца на длъжност „специалист маркетинг и реклама“. От
показанията им се установява, че и двамата са обслужвали задачи, свързани с фирма Биянки
и техния сайт, вкл. през процесния период до май 2018г. Св.П. сочи, че работата му се
изразявала в ежеседмичен мониторинг на позиционирането на сайта bianki.com по ключови
думи в Google както и мониторинг на физическите магазини в Google Maps, а също така и
SEO одит. Последното, според свидетеля, се прави за да се класира по-високо сайта при
търсене по ключова дума. Заданията към свидетеля са спускани от работодателя Д. Д. и
комуникацията с клиента е извършвана от последния. Поради това, свидетелят няма преки
впечатления от отношенията между страните. За релевантните факти и обстоятелства няма
точен спомен, а освен това не може да обясни дали и как са правени препоръки на клиента
поради влошените маркетигнови показатели. Според свидетеля, задачите са му давани чрез
вътрешен софтуер на фирмата изпълнител. Свидетелят сочи, че съгласно изготвяния одит са
давани на клиента препоръки за оптимизация на сайта му, но не си спомня конкретни
такива. Не помни дали този еднократен одит е правен 2017 или 2018г. Свидетелят няма
впечатления дали извършената работа е била приета от възложителя.
При предявяване на представените по делото диаграми и анализи от Google Analitycs
се установява, че същите не са изготвени от свидетеля П., а вероятно от управителя на
дружеството Д.Д.. Но съдът отчита сведението, че П. е запознат с тези анализи, тъй като те
са част от предоставяната услуга. Свидетелят не може да отговори на какво се дължи и дали
е изготвен рапорт/доклад/ до клиента или до управителя за констатирания драстичен спад в
5
търсенето /60% и повече/.
Вторият свидетел Н. също не може да посочи конкретно изпълнение на възложена
поръчка във връзка с договора. Извършвала е дейност с ответното дружество – изготвяла и
изпращала рекламни имейли всяка седмица. Работата се възлагала от работодателя и се
отчитала пак на същия. Няма преки впечатления от клиента и неговата удовлетвореност от
работата. Свидетелката не си спомня да е имало обучение на служител на Биянки. Не влиза
в задълженията отчитането на свършената работа пред клиента и комуникация с
последния. Последно, излага, че през 2018г. правила някакви задачи за Биянки на ел.поща.
Тези задачи били задавани от Д. Д.. Свидетелката не може да посочи дали искане за
корекция е правено 2017 или 2018г.
Същевременно, от водения от ответника св.Г. Г., се установява, че същата е имала
консулт със служител на Инбаунд БГ в качеството си на служител на Биянки. Свидетелката
работи в дружеството от началото на 2017г. като се занимава с изработката и управлението
на рекламите в социалните мрежи. Не отричат, че са работили с Инбаунд БГ, конкретно за
рекламите в GOOgle и SEO оптимизация на уеб сайта на ответника. Установява се, че този
консулт е правен в началото на 2017г., когато свидетелката е започнала работа при
ответника. Свидетелката си спомня, че е разговаряла с Д.Д. най-много два пъти по този
въпрос, но не става въпрос за консултации и обучение. Един път Д. също бил в офиса на
ответника, но по негова инициатива по повод смяната на домейна на ответника.
Свидетелката излага, че през м.10.2017г. поради влошените резултати от google трафика,
представляващият Биянки ЕООД се обадил по телефона на Инбаунд.бг да прекрати
взамиоотношенията им. По същото време, резултатите от социалните мрежи, които били в
ресора на свидетелката, били много добри. Обратното, резултатите от google били спаднали,
а това била работата на ищеца. Според свидетелката и преди м.10.2017г. не се справяли
много добре. Комуникацията между двете дружества се осъществявала основно по телефона.
Свидетелката сочи, че присъствала лично на разговора между Д. и Ив.Ш. /управител на
ответника/, на който последният заявил, че иска прекратяване на отношенията.
След обсъждане на събраните доказателства, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Предявен е иск за реално изпълнение на неформален договор за консултация и
дигитална реклама чрез заплащане на дължимото от възложителя на изпълнителя
възнаграждение. Искът е с правно основание чл.79 ЗЗД.
Съобразно въведените с исковата молба твърдения, на ищеца е възложено от
ответното дружество да извършва SEO услуги и консултации, SEO мониторинг при
уговорено месечно заплащане на възнаграждение, оптимизацията на рекламни кампании в
Google ads. Специфичният предмет на работата е извършване на дигитален маркетинг,
вкл.мониторинг и оптимизация, представлява съвкупност от дейности, чиято основна цел е
генериране и увеличаване обема на продажбите и това са всички активности и техники за
тяхното прилагане, използващи дигитални комуникационни средства и Интернет
приложения. Дигиталният маркетинг в своята основна същност се базира на представянето
6
на продукти/услуги в глобалната Интернет среда, използва цифрови рекламни канали за
комуникация за разпространение на продукти и услуги на максимално широка аудитория, за
да се популяризира успешно дадената стока/услуга, като така се изгражда лична връзка с
клиента. Договорът за консултантски услуги най-общо, представлява вид договор за
изработка, имащ за предмет престиране на резултат както от физически, така и от умствен
труд. Приложение намират разпоредбите на чл.258 и сл. от ЗЗД при съответното им
отнасяне спрямо предмета на договора.
По делото не се установява договорна връзка, а още по-малко нейният предмет и
съдържание както и уговорен размер за изработеното. Наличието на предходни отношения
между двете страни не може да установи относими материални предпоставки за уважаване
на иска. Свидетелските показания, макар допустими и отчасти относими, не могат
самостоятелно да доведат до пълно и главно доказване основанието и размера на
предявената претенция. Както бе отбелязано по-горе, съдът не може да извлече достатъчно
и достоверна информация от свидетелските показания, поради което и искът се явява
недоказан, а поради това и неоснователен. По делото, въпреки твърденията на ищеца, не са
представени никакви електронни съобщения между страните, които да осветляват характера
и предмета на техните търговски отношения. Действително, не се спори, че страните са били
обвързани от предходен неформален договор за извършване на идентична или сходна
дейност, може би от 2014г. до 2017г. Във връзка с извършената от ищеца дейност в този
период, ответникът е заплащал дължимото възнаграждение. Няма доказателства за
продължителността на тези облигационни отношения, а още по-малко за периода на
претенцията от м.12.2017 до м.май 2018г. Напротив, от показанията на св.Г. се установява,
че през м.10.2017г. представляващият ответното дружество И. Ш. е уведомил Д. Д.,
управител на ищеца, че прекратява техните отношения. Показанията на водените от ищеца
свидетели не могат да установят нещо различно, тъй като последните нямат преки
впечатления от отношенията между страните, не контактуван с клиенти, а заданията се дават
от управителя на дружеството Инбаунд БГ.
Независимо от изложеното, дори да се приеме наличие на продължаващи договорни
правоотношения между двете дружества с посочения предмет, то не се установява по
никакъв начин изпълнение на възложената работа, конкретно възложената задача и
уговорката за размера на възнаграждението. Последният не може да бъде извлечен от
приложените документи за извършени предходни плащания – извлечение от банкова сметка
за извършени преводи /л.14/. В последните не се установява чия е сметката, от която са
извършвани преводи в полза на ищеца, а и плащанията /преводите/ са посочени като
глобална сума. Същите са извършвани в период извън претендирания по иска. От друга
страна, приложените фактури, издадени от ищеца, не представляват самостоятелно
основание за претендираните плащания, а и не се установява същите да са надлежно
осчетоводени при страните, да са включени в дневниците на покупките и продажбите им. С
процесуалната си неактивност ищецът не е съумял да установи иска си по основание и
размер, въпреки дадените му надлежно указания в доклада на съда. Липсата на доказване на
7
иска води и до неговата неоснователност.
Поради достигане до различни правни изводи от тези на първата инстанция,
решението следва да бъде отменено и вместо това искът отхвърлен, вкл. за акцесорното
искане за законни лихви.
Съобразно този резултат, разноски се следват на въззивника в установен по делото
размер за двете инстанции, както следва: сумата от 500 лева за първа инстанция и 500 лева
за втора инстанция както и държавна такса по ВЖ в размер на 73.06 лева, или общо 1073.06
лева. Същите се възлагат върху ищеца поради отхвърляне на иска съгласно чл.78, ал.3 ГПК.
Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, което след преценка на чл.7,
ал.2, т.2 Наредба №1/2004г. за МРАВ, съдът намира за неоснователно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261945/14.06.2021г., постановено по ГД №7548/2020г. по описа
на IX състав на ВРС като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИНБАУНД.БГ ЕООД, ЕИК *********, Варна,
представлявано от Д. Б. Д. срещу БИЯНКИ ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано
от И. Б. Ш., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо сумата 3 652.80 лева,
представляваща възнаграждение за предоставени от ищеца Инбаунд.БГ ЕООД на ответника
услуги по неформален договор за консултация и дигитална реклама от 02.02.2017г., в
периода м.12.2017г. до м.05.2018г., за които суми са издадени фактури, както следва:
фактура №628/11.12.2017г.; фактура №649/15.01.2018г.; фактура №663/13.02.2018г.; фактура
№675/15.03.2018г. и фактура №703/16.05.2018г., ведно със законните лихви върху
главницата от предявяване на иска до изплащане на задължението, на основание чл.79 и
чл.86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8