Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.06.2014 год. гр. Асеновград
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в открито заседание
на девети май две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Терзиева
при секретаря Й.Т., като разгледа докладваното
от съдия Мария Терзиева гр.д. N 22 по
описа за 2014 г. и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.127 ал.2 вр.чл.143 от СК.
М.Р.К. ***, в депозирана против С.С.А.,***
искова молба, моли да се постанови решение
от Съда, с което да бъде предоставено упражняването на родителските
права върху детето Джесур М.К., ЕГН **********
на него, да се определи режим на лични отношения на майката С.А. с
детето Джесур К. – съответстващ на възрастта и местоживеенето на същото. Ищецът твърди, че той и ответницата са
живели на съпружески начела, през 2011 г.
по време на съвместният им живот е родено детето Джесур. След раздялата
на страните ответницата се е грижила за
детето за известен период от време, завела е дело за издръжка срещу ищеца, но в
последствие многократно е оставяла детето на неговите грижи. От м.май 2013 г. детето
живее постоянно при бащата, от тогава
майката не е осъществявала контакти с
детето и не е участвала в издръжката,
до края на 2013 г. ответницата е посетила само веднъж детето. Ищеца заявява че
желае да се грижи за детето и занапред, твърди че в отглеждането му е
подпомаган от родителите си – с които живее на един адрес, има отлични условия
за отглеждане на детето в дома, а от няколко месеца детето е записано на детска
градина в село Тополово. Заявява, че ответницата не работи, не получава доходи
– с изключение на детски надбавки, няма собствено жилище. Ангажират писмени
доказателства, претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата С.А., с
които оспорва предявения иск. Заявява, че твърденията на ищеца не са верни: тя
се е грижила за детето, но след като за няколко дни през м.май 2013 г. е
оставили детето при бащата за да започне работа, не е могла да си го вземе обратно – тъй като
е била гонена и заплашвана от близките на ищеца. Твърди, че работи в СД „Хик-91
Пацев с-ие“ Садово, живее в наследствен апартамент, заедно с майка си и братята
и – в които има условия за отглеждане на детето. Моли да се отхвърли предявения
иск, като нея се предоставят родителските права по отношение на детето Джесур,
а на ответника де определи режим на лични отношения с него, както и бащата да
бъде осъден да заплаща на детето минималната издръжка. Ангажира доказателства,
претендира за направените по делото разноски.
От представения социален доклад на Д“СП“ Асеновград
се установява, че С.А. живее в жилище,
собственост на нейните братя – с тях, и майка им. За С. и детето има обособена
самостоятелна стая, обзаведена с необходимите вещи и мебели за обичайно
потребление. Осигурени са дрешки и играчки за детето, майката е закупила нови
дрешки и обувки за Джесур, тя работи на трудов договор във СД „Хик 91 Пацев и
сие“ Садово и получава месечен доход в р-р на 420 лв. Към настоящият момент
детето се отглежда от неговия баща и родителите му в жилището им в село
Тополово. Семейството живее в двуетажна къща – родителите на бащата живеят на
първия етаж, а М.К. има самостоятелно жилище на втория етаж, поделят общо
домакинство и разходите по него. Жилището на бащата е обзаведено с необходимите
вещи и мебели за обичайно потребление. За детето са осигурени дрешки и играчки,
има записан личен лекар в село Тополов, който последява здравословното му
състояние. Бащата работи на трудов договор в КЦМ Пловдив и получава месечен
доход в р-р на 600 лв., родителите му имат собствено стопанство, от което
реализират доходи. ОЗД при ДСП Асеновград изразява мнение, че и двамата
родители биха разчитали на подкрепа от страна широкото си семейство, за да се
справят пълноценно с грижата за детето. Всеки от тях желае да се грижи за
детето и твърди, че е по-добрия родител и
би осигурил по-добра грижа за детето и , като не са постигнали съгласие
относно правата, задълженията и режима налични отношения спрямо Джесур.
Родителите са консултирани, че конфликтните взаимоотношения помежду им биха
рефлектирали негативно в/у психо-емоционалното състояние и бъдещо развитие на
детето, като при изпълнение на родителските си функции е необходимо да се водят
от интересите на детето и да му осигурят спокойна семейна атмосфера за
отглеждане и развитие.
След преценка поотделно и в
съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и
становищата на страните, Асеновградски
районен съд намира за установено следното:
Не
е спорно, че страните по делото са родители на детето Джесур М.К. – роден на ***
г., а и това се установява от представеното и прието по делото у-ние за раждане, изд. въз основа АР № 0416/13.10.2011
г. Ищецът работи в „Комплексен
индустриален сервиз“ ЕООД гр. Пловдив, и за периода май 2013 г. – април 2014 г. е получавал ТВ средно месечно в
размер на 650 лева (л.46), а ответницата работи в СД „Хик-91 Пацев С-ие“ Садово
и за периода август 2013 г. –
февруари 2014 г. получава ТВ средно
месечно в размер на 340 лева (л.39).
От
удостоверение, издадено от ЦДГ „Щастливо детство“ село Тополово се установява,
че детето Джесур М.К. е записано и редовно посещава детската градина.
От
удостоверение от РУП Асеновград е видно, че през м.юни 2013 г. е заведено
заявление от М.К. срещу С.А., а на 14.05.2013 г. от С.А. срещу М.К..
От
служебна бележка, издадена от АСП Асеновград се установява, че в отдела е
подадена молба от С.А. против М.К. на 26.11.2013 г., относно съдействие за
провеждане среща между тях във връзка с уреждане на родителските ангажименти по
отношение на детето Джесур, а на
28.06.2013 г. е подадена жалба и възражение от 17.07.29013 г. от М.К. против С.А.
срещу становището на ДСП.
В хода
на производството бяха ангажирани гласни доказателства. От показанията на
свидетелите на ищцовата страна: Катя Кичукова (майка на ищеца) и Ремзие Коджаали (работеща в кметство Тополово от 1982 г.) се
установява, че страните са живели в дома на свидетелката и съпруга й, от
м.януари до м.юни 2013 г. детето е живяло при майката, а от м.юни 2013 г. до
сега живее при бащата. През м.юни 2013 г. С. е оставила детето при бащата, като
е казала че няма възможност да го гледа, от тогава С. е идвала само веднъж да
види детето. Джесур ходи на детска градина, в началото на година когато детето
е живяло при майката тя е била завела дело за издръжка, но след като е оставила
детето в село Тополово е прекратила делото. От село Тополово С. си е тръгнала
внезапно и изненадващо за всички, като е казала че не иска да живее на село. За
детето е осигурено всичко необходимо, с оглед възрастта и потребностите му – за
него се грижат бащата, подпомаган от родителите му. Бащата работи в КЦМ, когато
е на работа детето се гледа от бабата,
сега Джесур е записан на детска градина.
От
показанията на свидетелите на ответната страна: Юлвие А. (сестра на С.) и Али Алиев
(брат на С.) се установява, че страните живеят разделени от началото на
2013 г. От тогава до м.май или юни 2013 г. детето е живяло при С., а от този
период и до сега включително детето живее при бащата. С. е оставила детето при М.
доброволно, защото го видяла с друга жена на центъра на Асеновград, а и с
намерение да работи – двете със свидетелката са ходили да берат череши /по това
време С. е била безработна и е искала да изкара някои лев/. Свидетелите
заявиха, че С. *** да иска да види и вземе детето, но е била изгонена от
родителите на М.. Също заявяваха, че не са
сезирали Полицията и ДСП Асеновград за случилото се, тъй като те нищо не
правили.
Изслушан по реда на чл. 59 ал.6 СК, ищецът заявява, че желае да се грижи
за детето, работи в КИС към КЦМ и получава добро възнаграждение, живее с
родителите си в село Тополово, той се грижи за детето – а когато е на работа за
Джесур се грижи майка му, сега детето е записано на детска градина – за него е осигурено всичко необходимо.
Изслушана по реда на чл. 59 ал.6 СК ответницата също заявява, че иска да
се грижи за детето. Твърди, че работи в СД „Хик-91 Пацев С-ие“ Садово и
получава средно месечно възнаграждение, живее в едно жилище с майка и и братята
си, за детето и нея има обособена стая, тъй като майка и е безработно – когато
е на работа детето ще се гледа от нея. Твърди, че е била възпрепятствана да си
вземе детето от родителите на М., както и да се среща с него.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи: Съобразно наведените твърдения и
формулирания петитум, следва да се направи извод, че са предявени искове по реда на чл.127 ал.2 и чл.143 от СК – за предоставяне упражняването
на родителските права върху роденото от съвместното съжителство дете Джесур на
ищеца, за определяне на режим на лични отношения с детето. Безспорно е по делото, че страните са разделени от
началото на 2013 г., както и че ищецът живее с детето в село
Тополово при родителите си, а ответницата – при нейните майка и братя в
Асеновград, което обуславя
интереса от предявяване на исковете.
Разгледани
по същество. Установява се по делото, че детето е родено от съвместното
съжителство на ищеца и ответницата, последната е напуснала съвместно
обитаваното жилище в село Тополово през м.януари 2013 г. по собствено желание, първоначално
тя се е грижила за детето, през м.май 2013 г. майката доброволно е оставила
детето при бащата /за да започне работа/, от тогова и до момента детето живее
при бащата, заедно с неговите родители – в селото е записано и ходи на детска
градина, има личен лекар. Установено е от извършеното социално
проучване, че в дома на бащата са създадени много добри условия за живот на
детето, бащата има възможност и желание
да полага грижи за детето. От ангажираните гласни доказателства се
установи, че майката на детето внезапно е напуснала съвместно обитаваното
жилище, тъй като не искала да живее на село. Ответницата заявява, че е
отглеждала детето в дома на майка си и братята си, но тъй като и искала да
започне работа е решила и оставила детето при бащата, след което обаче е била
възпрепятствана да го вземе или да го види дори – което не се доказа от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът намира с оглед
установените по делото обстоятелства, че е в интерес на детето да бъдат
запазени съществуващите благоприятни за него условия на живот към момента,
които съответстват на нуждите му и са в състояние да осигурят правилното му
физическо и интелектуално развитие. Бащата има необходимия капацитет и
възможност да полага грижи за детето, подпомаган от своите родители, в жилището
има много добри условия за отглеждането му, Джесур е записан на детска градина
в селото, има личен лекар. От друга страна, поведението на ответницата показва неглижиране на детето, незаинтересованост
за последиците от внезапното й заминаване, безотговорното и отношение към
възпитанието и издръжката на детето /оставяйки детето доброволно при бащата и
периода в които не го е потърсила/ и
липса на родителски капацитет. Ето защо упражняването
на родителските права следва да се възложи на бащата, а местоживеенето на детето се определи при него,
както е било и досега. На другия родител следва
да се предостави режим
на лични контакти, с оглед запазването на съществуващата привързаност и
неговото развитие. Детето е във възраст, в която не следва да се прекъсва
връзката с майката. Ето защо съдът
намира, че подходящ режим на лични контакти на майката е
тя да има право да взема детето при себе си с преспиване всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца, за времето от петък 18.00 часа до 18.00 часа в неделя, както и
един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на бащата. Така определеният режим в най - голяма
степен ще обезпечи поддържането на привързаност между майката и детето.
Като
последица от предоставянето на родителските права на бащата, ответницата следва
да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на
сина си. Съдът, при определяне размера на издръжката взе предвид малката
възраст на детето, както и обстоятелството
че не са ангажирани доказателства за изключителни нужди на същото от
издръжка. По делото се ангажираха доказателства
за доходите на двамата родители, които са трудово ангажирани и нямат задължения
към други низходящи. Ето защо и предвид разпоредбата на чл.
142 ал. 1 от СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на такава и възможностите на лицето, което я дължи, съдът намира че следва да бъде присъдена
издръжка в минимално определения размер от 85 лева. Ответницата е в работоспособна възраст, няма
данни да страда от заболяване, което да й пречи да полага труд, поради което съдът намира, че е в състояние да заплаща определената месечна
издръжка на детето. Издръжката, доколкото се присъжда служебно от съда, а не по
искане на ищеца, следва да се присъди от момента влизане на решението в сила,
до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й. Бащата, който полага и непосредствените грижи
за детето, следва да поема своята част от издръжката му, както и да продължи да
осигурява всичко необходимо за детето и възпитава същото.
На основание чл.78 ал.6 ГПК следва да бъде
осъдена ответницата да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен
съд Асеновград 122,40 лева ДТ върху определения размер на издръжката.
Съобразно
изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да
бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направени разноски по
производството в размер на 160 лева, за
които по делото са представени доказателства. Мотивиран от
гореизложеното,
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху детето: ДЖЕСУР М.К., ЕГН ********** на неговия баща М.Р.К., ЕГН **********,***, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето в дома на неговия баща на посочения адрес.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на детето: ДЖЕСУР М.К., ЕГН ********** с неговата майка С.С.А., ЕГН **********,
с адрес *** всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 18.00 часа в петък до
18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на майката в петък и събота вечер, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск
на бащата.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********,
с адрес *** да
заплаща на ДЖЕСУР М.К., ЕГН **********, чрез законния
му представител М.Р.К., ЕГН **********,*** месечна издръжка в
размер на 85 (осемдесет и пет) лева, считано от влизане в сила на решението до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********,
с адрес *** да
заплати на М.Р.К.,
ЕГН **********,*** разноски по производството в размер на 160 (сто и шестдесет)
лева.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********,
с адрес *** да
заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд
– Асеновград държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 122.40 (сто двадесет и два лева и четиридесет
стотинки ) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: