Присъда по дело №412/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 90
Дата: 5 юли 2022 г.
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20222230200412
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 90
гр. Сл., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
СъдебниДора Петрова Панайотова

заседатели:Радка К. Русева
при участието на секретаря В. В. М.
и прокурора Н. Д. Ст.
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Наказателно дело от общ
характер № 20222230200412 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия КР. К. Т. , роден на 05.03.1993 г. в гр.Сл., български
гражданин, средно образование, женен, работи в Кооперация Синвекс - електротехник; с
постоянен гр.Сл., кв. „Клуцохор“ 2 - Б - 10, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че: На 29.11.2021г. в гр.Сл. на път SLV 1083 на 1км, при управление на МПС - л.а.
„Фолксваген Пасат“ с peгистрационен № СН **** АТ, нарушил правилата за движение по
пътищата:
чл. 8 ал. 1 ЗДвП „Водачите на ППС използват дясната половина на пътя по посока на
движението си.“
чл. 20 ал. 1 ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.“
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие
чл. 21, ал.1 ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.: за
ППС от категория „В“ - 90км/ч извън населено място“, и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице:
- на ИВ. СТ. Д. изразяваща се в многофрагментно счупване на долния край на
1
бедрената кост на левия крак, непосредствено над ендопротезираната колянна става, което е
довело до „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК“,
както и контузия на ходилото на десния крак, изразяваща се в счупване на II, III и IV
метатарзални (предноходилни) кости, многофрагментно счупване на проксималната (горна)
фаланга на първи пръст (палеца) и луксация (пълно изкълчване) на четвърта
метатарзофалангеална става, довели до „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА
ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК“, на ИВ. Т. ИВ., изразяваща се в счупване на първа
метакарпална (предкиткова) кост, в областта на нейната основа с формиране на костен
фрагмент, довело до „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ГОРЕН
КРАЙНИК“ и на СТ. В. СТ., изразяваща се в счупване на латералния (външния) кондил на
тибията (големия пищял) на левия крак, без дислокация на костните фрагменти довели до
„ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК“. -
престъпление по чл. 343, ал.3, предл. 3-то, б.“А“, предл. 2-ро, вр. ал.1 б."Б", предл.2-ро,
вр. чл.342 ал.1 от НК., му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” на основание
чл.58А ал.1 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ,
което се намаля с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на ДВЕ
ГОДИНИ „Лишаване от свобода”, на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343Г от НК на подсъдимия КР. К. Т. се налага наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано
от датата на отнемане на СУМПС.
ОСЪЖДА подсъдимия КР. К. Т. да заплати направените по делото разноски в
размер на 1971,83 лв. в полза на бюджета на Държавата по сметка на ОДМВР – град Сл..
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд-Сл..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И към присъда № 90/22г. по НОХД № 412 /2022г. на СлРС


Районна прокуратура –гр.Сл. е внесла обвинителен акт против К. К. Т.
за извършени от него престъпления по чл.343 , ал.3,предл. 3 ,б. „А“,предл. 2
в вр. ал.1, б."б",предл. 2 вр. чл.342, ал.1 от НК
Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след
като изслуша становището на защитника и на подсъдимия, и след като
установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.
371 , т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП – Сл. поддържа обвинението така, както е
предявено. Пледира за наказание „Лишаване от свобода”за срок от една
година, след редукция на основание чл.58а от НК, изпълнението на което на
основание чл.66,ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от три
години.Предлага и налагане на наказание „Лишаване от право да управлява
МПС „ за срок от една година.
В с.з. процесуалния представителят на частния обвинител Д.
поддържа обвинението така, както е предявено. Пледира за наказание
„Лишаване от свобода”за срок над средния предвиден за съответното
престъпление, което да бъде изтърпяно ефективно.
В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично. Признава се за
виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от
НПК, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, а именно признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти.
Защитника на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка по
обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си
делото да се гледа по реда на глава 27 НПК. Предлага наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок както и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС „ за срок от шест месеца.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. К. Т. бил неосъждан и притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство (МПС) № *********** за
категории „В“, „М“ и „АМ“, валидно до 11.06.2031г.
Св. И. С. Д. притежавал свидетелство за управление на моторно
превозно средство (МПС) № ********** за категории „А“, „В“, „С“, „М“,
„АМ“ и „ТКТ“, валидно до 12.07.2026г.
На 29.11.2021 г. около 18:00 ч. подс. К. Т. пътувал с личния си
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ СН **** АТ по път SLV 1083 в
1
посока от гр.Сл. към с.Тополчане. В неговия автомобил пътували и
пострадалите И. И. и С. С. Свидетелят И. И. се намирал на предната седалка,
а св. С. С.седял зад шофьора. Движението се осъществявало в тъмната част на
денонощието при мокра пътна настилка. Скоростта на движение на
превозното средство, управлявано от К. Т., е била над позволената за този
участък, а именно около 105 km/h .
В същото време, в обратна посока от с.Тополчане към гр.Сл., с
автомобила си марка „Рено Меган“, модел „Сценик“, per. № СН **** ВН
пътувал пострадалия и частен обвинетиел И. Д.. Последният се движел под
максимално позволената за участъка скорост на движение около 30 km/h.
В зоната на правия участък, подс. К. Т. допуснал управлявания от него
автомобил да навлезе в десния за него банкет, като е последвала промяна на
направлението на движение. При това поведение на водача настъпила загуба
на управление с навлизане в лявата за него пътна лента, а именно тази на
автомобила марка „Рено Метан“, модел „Сценик“. В момента на настъпилата
загуба на управление на автомобил „Фолксваген Пасат“ е настъпил челен, кос
удар в зоната на лентата за движение на автомобила, управляван от постр. И.
Д., при който последният се е върнал назад и автомобила му се завъртял
около вертикалната си ос, а превозното средство на обвиняемия продължило
движението си напред и наляво спрямо посоката му на движение и навлязло в
левия банкет, където спряло.
В резултат на настъпилото ПТП били причинени телесни увреждания
на водача и на свидетелите И. Д., И. И. и С. С.
Информация за случилото се била подадена към РУ МВР-Сл. и на
място пристигнали полицейски служители, сред които бил и св. Г. Г. заедно с
колегата си Ж. З.. Те предприели действия за запазване на мястото на
произшествието, а в последствие чрез оглед на местопроизшествието и при
условията на чл.212, ал.2 от НПК било започнато досъдебно производство.
Междувременно на място пристигнал екип на ЦСМП гр.Сл., който
откарал в болничното заведение пострадалия И. Д. за оказване на медицинска
помощ. По-късно пристигнали още медицински екипи, които
транспоритирали в болницата свидетелите И.ов и С., както и подс. К. Т..
Видно от показанията на свидетеля И. И., който се возил на предната
седалка в автомобила на подс. К. Т., малко преди входа на бензиностанция
находяща се в м.„Рамануша“ забелязал, че превозното средство на
подсъдимия напуснало пътното платно и навлязло в банкета. Същият извикал
на водача „Много си навън“ и тогава усетил, че автомобила влязъл в нещо
като дупка и подскочил, Д. загубил управление над него и се насочил към
превозното средство марка „Рено Меган“, модел „Сценик“, движещо се в
насрещното пътно платно. След това последвал челен удар между двата
автомобила.
В хода на досъдебното производство била назначена авто-техническа
експертиза, от заключението на която било установено,че скоростта на
2
движение на лекия автомобил марка „Фолксваген Пасат“ преди ПТП-то е
била около 105 км/ч, а към момента на удара - около 93 км/ч. Скоростта на
движение на автомобила „Рено Меган“, модел „Сценик“ преди ПТП-то и към
момента на удара била около 30 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия
автомобил, управляван от постр. И. Д. при определената скорост на
движение, била около 19 м., а същата на подсъдимия Т. при определената
скорост на движение, била около 109 м. Мястото на удара между
автомобилите било в лентата за движение на превозното средство „Рено
Меган“, модел „Сценик“, на 17,5 м. след мерната линия на ориентира спрямо
посоката му на движение и на ниво от 2,1 м. до 3,3 м. северно от
разделителната линия на лентите за движение, като водачът на „Рено Меган“,
модел „Сценик“ е предприел отклоняване на автомобила си към десния за
него банкет. В момента когато подс. К. Т. загубил управление, автомобилът
му бил на около 32 м. от мястото на удара. В този момент автомобила на
постр.И. Д. е бил в собствената си лента и на около дистанция от около 41 м.
един от друг или на около 10 м, от мястото на удара. Предният ляв габарит на
автомобила марка „Фолксваген Пасат“ е навлязъл в насрещната за него пътна
лента на 15 м. преди геометричното разположение на автомобила към
мястото на удара.
Видно от същото заключение подс. К. Т. е имал техническата
възможност да предотврати ПТП-то, ако непрекъснато контролирал
автомобила си и запазил движението в собствената лента. Водачът на
превозното средство марка „Рено Меган“, модел „Сценик“- постр. И. Д. е
нямал техническата възможност да предотврати ПТП-то към момента на
навлизането на автомобила марка „Фолксваген Пасат“ в неговата пътна лента.
Той е нямал техническата възможност да предотврати ПТП-то и към момента
на настъпилата загуба на управление от подс. К. Т..Техническата причина,
довела до възникването на ПТП-то, била навлизането на лекия автомобил на
подс. К. Т. в насрещната за него пътна лента за движение, без да пропусне
движещия се в обратна посока лек автомобил марка „Рено Меган“, модел
„Сценик“. Технически правилно било водачът на автомобил марка
„Фолксваген Пасат“ да контролира непрекъснато автомобила си и да се
движи в дясната пътна лента. С действията си подс. К. Т. навлязъл и в
опасната зона за спиране на автомобила марка „Рено Меган“, модел
„Сценик“.
В хода на досъдебното произвоство, въз основа на протоколи № 142/01.12.2021 г.
и № 143/01.12.2021 г. за химическо определяне концентрацията на алкохол,
изготвени от експерт от НТЛ при ОДМВР - Сл., било установено,че в
изпратените проби за изследване на кръв, взети от двамата водачи не се
доказало наличие на етилов алкохол.
В хода на разследването на всеки един от участниците в ПТП–то били
назначени и изготвени съдебни химико–токсикологични експертизи от
заключенията на които било установено,че в кръвта на двамата участници в
ПТП не се установява наличие на наркотични вещества и техните аналози.
3
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която било установено,че пострадалия И. С.
Д. е получил автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни
увреждания: съчетана травма със засягане на главата, гърдите, горните и
долни крайници, протекла в началото с клинично изявена картина на
травматичен шок, което наложило хоспитализирането на пострадалия в
ОАИЛ при МБАЛ „Д-р И. Селимински" АД - Сл.; контузия на главата с
данни за сътресение на мозъка; контузия в областта на шийния сегмент на
гръбначния стълб; контузия на гръдния кош с клинични и от образните
изследвания данни за счупване на VII- мо ребро от неговата лява половина без
наличие на клинични и от образните изследвания данни за хемоторакс и
пневмоторакс; контузия на таза в областта на лявата тазобедрена става без
клинични и от образните изследвания данни за наличие на фрактури на
костни структури, участващи в изграждането й; контузия на левия крак е
наличие на разкъсно-контузна рана по предната повърхност на колянната
става, с клинични и от образните изследвания данни за многофрагментно
счупване на долния край на бедрената кост, непосредствено над колянната
става, в съседство с изкуствена такава, наложило оперативно лечение с
използване на външен фиксатор; контузия на десния крак с наличие на
разкъсно-контузна рана по предната повърхност на колянната му става, с
клинични и от образните изследвания данни за счупване на II, III и IV
метатарзални кости, многофрагментно счупване на проксималната (горната)
фаланга на първи пръст (палеца) и луксация (пълно изкълчване) на четвърта
метатарзофалангеална става (ставата между четвърта предноходшна кост и
горната фаланга на четвърти пръст); контузия на лявата ръка с наличие на
разкъсно-контузна рана на нейната предмишница.
Според вещото лице описаните телесни увреждания имат травматична
генеза, дължат се на механичното действие (удар, сътресение, притискане) на
твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по
време и в резултат на описаното пътно-транспортно произшествие.
В резултат на настъпилото ПТП, постр. И. С. Д. получил тежка
съчетана травма, със засягане на главата, гърдите и крайниците, протекла в
началото с клинично изявена картина на травматичен шок, който е бил от
първа - втора степен, като по този начин е осъществил смисъла на медико-
биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота" на пострадалия Д., т.е разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В резултат на удара в областта на главата пострадалият И. Д. е получил
сътресение на мозъка, без данни същото да е протекло с пълна загуба на
съзнанието до степен на кома. По този начин полученото от пострадалия Д.
сътресения на мозъка само по себе си му е причинило „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота ", т.еразстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл.129 от НК.
4
Многофрагментното счупване на долния край на бедрената кост на
левия крак, непосредствено над ендопротезираната колянна става довело до
затруднения в движенията на крака за срок не по-малък от 6-7 месеца при
нормален ход на оздравителните процеси. По този начин това увреждане е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК
Контузията на ходилото на десния крак, изразяваща се в счупване на II,
III и IV метатарзални (предноходиши) кости, многофрагментно счупване на
проксималната (горната) фаланга на първи пръст (палеца) и луксация (пълно
изкълчване) на четвърта метатарзофалангеална става (ставата между четвърта
предноходилна кост и горната фаланга на четвърти пръст) довела до
затруднения в осъществяването на основната функция на крака за срок от
около 2-2,5-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По този
начин това увреждане е осъществило смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА
ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК“.
Останалите увреждания, получени от пострадалия И. С. Д. в резултат
на настъпилото на 29.11.2021 г. ПТП, както самостоятелно, така и в своята
съвкупност му причинили ..ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА т.е разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза на постр. И. Т.
И.ов, видно от заключението, на която при настъпилото на 29.11.2021 г. пътно-
транспортно произшествие, същият е получил автомобилна травма,
изразяваща се в следните телесни увреждания: контузия на гръдния кош с
функционална и палпаторна болезненост в лява и дясна половина по хода на
V, VI и VII ребра без клинични и от образните изследвания за фрактури на
костни структури, участващи в изграждането му и без други видими
травматични изменения; контузия в лява ингвинална област с палпаторна и
спонтанна болезненост и оток на меките тъкани, без данни за хирургично
заболяване; контузия на дясната ръка, в областта на първа метакарпална
(предкиткова) кост с данни от образните изследвания за счупване в областта
на нейната основа с формиране на костен фрагмент, наложило
имобилизацията на ръката с гипсова имобилизираща превръзка. Описаните в
медицинските документи телесни увреждания имат травматична генеза,
дължаща се на механичното действие (удар, притискане) на твърди, тъпи
и/или тъпоръбести предмети и добре отговаряли да са получени по време и в
резултат на описаното в материалите по досъдебното производство пътно-
транспортно произшествие.
Счупването на първа метакарпална (предкиткова) кост, в областта на
нейната основа с формиране на костен фрагмент е довело до затруднения в
осъществяването на основната функция на ръката за срок от около 1,5-2
месеца при нормален ход на оздравителните процеси и по този начин е
5
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
„ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ГОРЕН
КРАЙНИК“. Останалите увреждания, получени от пострадалия И. Т. при
ПТП-то в своята съвкупност са му причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота “ (разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК).
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза на постр. С. В.
С., който видно от заключението на вещото лице, при ПТП-то получил
следните телесни увреждания: контузия на дясната ръка в областта на
гривнената става без клинични и от рентгеновите изследвания данни за
фрактура на костниструктури, участващи в изграждането на ставата; контузия
на левия крак в областта на колянната става с клинични и от образните
изследвания данни за счупване на латералния кондил на тибията без
дислокация на костните фрагменти, наложило обездвижването на крака с
гипсова имобилизираща лонгета. Описаните телесни увреждания имат
травматична генеза, дължат се на механичното действие (удар, притискане)
или върху твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са
получени по време и в резултат на описаното в материалите по производство
пътно-транспортно произшествие. Контузията в областта на гривнената става
на дясната ръка е довела до затруднения в движенията на ръката за срок от
около 3-5-7 дена при нормален ход на оздравителните процеси, като по този
начин е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ
признак ,,временно разстройство на здравето, неопасно за живота “ на
пострадалия С. В. С. (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 1.
129 от НК).
Счупването на латералния (външния) кондил на тибията (големия
пищял) на левия крак, без дислокация на костните фрагменти е довело до
затруднения в движенията на крака за срок не по-малък от 3,5-4 месеца при
нормален ход на оздравителните процеси. По този начин това увреждане е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
„ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК“
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена, въз основа на направените от подсъдимия самопризнания и
събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са
безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покрИ.е и
допълване.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, а именно на свидетелите И. Д. - л.38-39 от ДП, Г. Г.
- л.40 от ДП; И. И. - л.42, С. С.- л.43 от ДП.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към дознанието, а именно
протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие с фотоалбум — л.5-
6
л.15; протоколи за определяне концентрацията на алкохол - л.45, л.49,
свидетелство за съдимост - л.153; справка за нарушител-водач - л.31-л.32
характеристична справка — л. 154; ДСМПИС — л.155.

Съдът дава вяра и на заключенията по назначените в хода на досъдебното
производство съдебно химико–токсикологични експертизи - л.51-52, л.56-57;
съдебно-медицински експертизи /л.61-71, л.90- л.95; л.103-л.108, л.115—л.121/ и
съдебно авто-техническа експертиза/л.139-л.151 от ДП/,тъй като същите не бяха
оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в
безпристрастността и компетентността на вещите лица, които са ги изготвили.
Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимия обясненията на обв. Т.
/л.37 от ДП/като относими към делото и съответни на останалия събран
доказателствен материал.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343, ал.3, предл. 3-то, б.“А“, предл.
2-ро, вр. ал.1 б."Б", предл.2-ро, вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на
29.11.2021г. в гр.Сл. на път SLV 1083 на 1км, при управление на МПС - л.а.
„Фолксваген Пасат“ с peгистрационен № СН **** АТ, нарушил правилата за
движение по пътищата:
чл. 8 ал. 1 ЗДвП „Водачите на ППС използват дясната
половина на пътя по посока на движението си.“
чл. 20 ал. 1 ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.“
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие
чл. 21, ал.1 ЗДвП „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч.: за ППС от категория „В“ - 90км/ч
извън населено място“, и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице,а именно :
- на И. С. Д. изразяваща се в многофрагментно счупване на долния край на
бедрената кост на левия крак, непосредствено над ендопротезираната колянна
става, което е довело до „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА
ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК“, както и контузия на ходилото на десния крак,
изразяваща се в счупване на II, III и IV метатарзални (предноходилни) кости,
7
многофрагментно счупване на проксималната (горна) фаланга на първи пръст
(палеца) и луксация (пълно изкълчване) на четвърта метатарзофалангеална
става, довели до „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА ДЕСНИЯ
ДОЛЕН КРАЙНИК“, на И. Т. И.ОВ, изразяваща се в счупване на първа
метакарпална (предкиткова) кост, в областта на нейната основа с формиране
на костен фрагмент, довело до „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА
НА ДЕСНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК“ и на С. В. С., изразяваща се в счупване на
латералния (външния) кондил на тибията (големия пищял) на левия крак, без
дислокация на костните фрагменти довели до „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ
ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК
По делото е установен безспорно механизма на деянието и
авторството му.
Установено е, че ПТП–е е настъпило в резултата на нарушение от
страна на подс. Т. на императивните разпоредби на ЗДП. Установено е,че при
управлението на МПС подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл чл. 8 ал. 1
ЗДвП съгласно който„Водачите на ППС използват дясната половина на пътя
по посока на движението си.“,разпоредбата на чл. 20 ал. 1 ЗДвП „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.“, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и
разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП, съгласно който „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч. за ППС от категория „В“ - 90км/ч
извън населено място“.
Въз основа на назначената и приета по делото автотехническа
експертиза, съдът прие за установено, че подсъдимият Т. е управлявал МПС с
около 105 км/ч, а към момента на удара - около 93 км/ч. Скоростта на
движение на автомобила „Рено Меган“, модел „Сценик“ преди ПТП-то и към
момента на удара била около 30 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия
автомобил, управляван от постр. И. Д. при определената скорост на движение,
била около 19 м., а същата на подсъдимия Т. при определената скорост на
движение, била около 109 м.
Съдът прие за безспорно,че мястото на удара между автомобилите е
било в лентата за движение на превозното средство „Рено Меган“, модел
„Сценик“, на 17,5 м. след мерната линия на ориентира спрямо посоката му на
движение и на ниво от 2,1 м. до 3,3 м. северно от разделителната линия на
лентите за движение, като водачът на „Рено Меган“, модел „Сценик“ е
предприел отклоняване на автомобила си към десния за него банкет. В
момента когато подс. К. Т. загубил управление, автомобилът му бил на около
32 м. от мястото на удара, а в същия момент автомобила на постр.И. Д. е бил
в собствената си лента и на около дистанция от около 41 м. един от друг или
8
на около 10 м, от мястото на удара.
Въз основа на същото заключение,съдът прие,че подс. К. Т. е имал
техническата възможност да предотврати ПТП-то, ако непрекъснато
контролирал автомобила си и запазил движението в собствената лента.
Водачът на превозното средство марка „Рено Меган“, модел „Сценик“ постр.
И. Д. е нямал техническата възможност да предотврати ПТП-то към момента
на навлизането на автомобила марка „Фолксваген Пасат“ в неговата пътна
лента. Той е нямал техническата възможност да предотврати ПТП-то и към
момента на настъпилата загуба на управление от подс. К. Т..
По делото е безспорно установено,че техническата причина, довела до
възникването на ПТП-то е навлизането на лекия автомобил на подс. К. Т. в
насрещната за него пътна лента за движение, без да пропусне движещия се в
обратна посока лек автомобил марка „Рено Меган“, модел „Сценик“.
Технически правилно било водачът на автомобил марка „Фолксваген Пасат“
да контролира непрекъснато автомобила си и да се движи в дясната пътна
лента, като в противовес на това с действията си подс. К. Т. е навлязъл в
опасната зона за спиране на автомобила марка „Рено Меган“, модел
„Сценик“.
По делото е безспорно установено и това ,че двамата водачи не са имали
етилов алкохол или наркотични вещества и техните аналози в кръвта .
По делото е безспорно установено,че в резултат на настъпилото ПТП са
причинени телесни повреди на повече от едно лице, а именно на лицето И.
С. Д.– частен обвинител в процеса е била причинена автомобилна травма,
изразяваща се в следните телесни увреждания: съчетана травма със засягане
на главата, гърдите, горните и долни крайници, протекла в началото с
клинично изявена картина на травматичен шок, което наложило
хоспитализирането на пострадалия в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р И. Селимински"
АД - Сл.; контузия на главата с данни за сътресение на мозъка; контузия в
областта на шийния сегмент на гръбначния стълб; контузия на гръдния кош с
клинични и от образните изследвания данни за счупване на VII- мо ребро от
неговата лява половина без наличие на клинични и от образните изследвания
данни за хемоторакс и пневмоторакс; контузия на таза в областта на лявата
тазобедрена става без клинични и от образните изследвания данни за наличие
на фрактури на костни структури, участващи в изграждането й; контузия на
левия крак е наличие на разкъсно-контузна рана по предната повърхност на
колянната става, с клинични и от образните изследвания данни за
многофрагментно счупване на долния край на бедрената кост, непосредствено
над колянната става, в съседство с изкуствена такава, наложило оперативно
лечение с използване на външен фиксатор; контузия на десния крак с наличие
на разкъсно-контузна рана по предната повърхност на колянната му става, с
клинични и от образните изследвания данни за счупване на II, III и IV
метатарзални кости, многофрагментно счупване на проксималната (горната)
фаланга на първи пръст (палеца) и луксация (пълно изкълчване) на четвърта
9
метатарзофалангеална става (ставата между четвърта предноходшна кост и
горната фаланга на четвърти пръст); контузия на лявата ръка с наличие на
разкъсно-контузна рана на нейната предмишница.
Установено безспорно е,че така описаните телесни увреждания имат
травматична генеза, дължат се на механичното действие (удар, сътресение,
притискане) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят да
са получени по време и в резултат на описаното пътно-транспортно
произшествие.В резултат на настъпилото ПТП, постр. И. С. Д. получил тежка
съчетана травма, със засягане на главата, гърдите и крайниците, протекла в
началото с клинично изявена картина на травматичен шок, който е бил от
първа - втора степен, като по този начин е осъществил смисъла на медико-
биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота" на пострадалия Д., т.е разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В резултат на удара в областта на главата пострадалият И. Д. е получил
сътресение на мозъка, без данни същото да е протекло с пълна загуба на
съзнанието до степен на кома. По този начин полученото от пострадалия Д.
сътресения на мозъка само по себе си му е причинило „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота ", т.е разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. Многофрагментното счупване на долния
край на бедрената кост на левия крак, непосредствено над ендопротезираната
колянна става довело до затруднения в движенията на крака за срок не по-
малък от 6-7 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По този
начин това увреждане е осъществило смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА
ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК
Контузията на ходилото на десния крак, изразяваща се в счупване на II,
III и IV метатарзални (предноходиши) кости, многофрагментно счупване на
проксималната (горната) фаланга на първи пръст (палеца) и луксация (пълно
изкълчване) на четвърта метатарзофалангеална става (ставата между четвърта
предноходилна кост и горната фаланга на четвърти пръст) довела до
затруднения в осъществяването на основната функция на крака за срок от
около 2-2,5-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По този
начин това увреждане е осъществило смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА
ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК“.
Останалите увреждания, получени от пострадалия И. С. Д. в резултат
на настъпилото на 29.11.2021 г. ПТП, както самостоятелно, така и в своята
съвкупност му причинили ..ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА т.е разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Установено е ,че в резултат на ПТП е пострадало и лицето И. Т. И.ов,
което е получило автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни
10
увреждания: контузия на гръдния кош с функционална и палпаторна
болезненост в лява и дясна половина по хода на V, VI и VII ребра без
клинични и от образните изследвания за фрактури на костни структури,
участващи в изграждането му и без други видими травматични изменения;
контузия в лява ингвинална област с палпаторна и спонтанна болезненост и
оток на меките тъкани, без данни за хирургично заболяване; контузия на
дясната ръка, в областта на първа метакарпална (предкиткова) кост с данни от
образните изследвания за счупване в областта на нейната основа с формиране
на костен фрагмент, наложило имобилизацията на ръката с гипсова
имобилизираща превръзка. Описаните в медицинските документи телесни
увреждания имат травматична генеза, дължаща се на механичното действие
(удар, притискане) на твърди, тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре
отговаряли да са получени по време и в резултат на описаното в материалите
по досъдебното производство пътно-транспортно произшествие.
Счупването на първа метакарпална (предкиткова) кост, в областта на
нейната основа с формиране на костен фрагмент е довело до затруднения в
осъществяването на основната функция на ръката за срок от около 1,5-2
месеца при нормален ход на оздравителните процеси и по този начин е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
„ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ГОРЕН
КРАЙНИК“. Останалите увреждания, получени от пострадалия И. Т. при
ПТП-то в своята съвкупност са му причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота “ (разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК).
В резултат на настъпилото ПТП е получило телесно увреждане и
лицето С. В. С., а именно контузия на дясната ръка в областта на гривнената
става без клинични и от рентгеновите изследвания данни за фрактура на
костниструктури, участващи в изграждането на ставата; контузия на левия
крак в областта на колянната става с клинични и от образните изследвания
данни за счупване на латералния кондил на тибията без дислокация на
костните фрагменти, наложило обездвижването на крака с гипсова
имобилизираща лонгета. Описаните телесни увреждания имат травматична
генеза, дължат се на механичното действие (удар, притискане) или върху
твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по
време и в резултат на описаното в материалите по производство пътно-
транспортно произшествие. Контузията в областта на гривнената става на
дясната ръка е довела до затруднения в движенията на ръката за срок от около
3-5-7 дена при нормален ход на оздравителните процеси, като по този начин е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
,,временно разстройство на здравето, неопасно за живота “ на пострадалия С.
В. С. (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 1. 129 от НК).
Счупването на латералния (външния) кондил на тибията (големия
пищял) на левия крак, без дислокация на костните фрагменти е довело до
затруднения в движенията на крака за срок не по-малък от 3,5-4 месеца при
нормален ход на оздравителните процеси. По този начин това увреждане е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
11
„ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК“.
Престъплението е извършено от подсъдимия Т. по непредпазливост.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и незачитането на
императивните разпоредби на ЗДП .
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи
вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината му обстоятелства съдът прие
чистосърдечните признания, изразено съжаление за извършеното, както и
съдействието, което е оказал на органите на досъдебното производство. В
конкретния случай водачът е с чистото съдебно минало и минимален брой
констатирани нарушения по ЗДП/ видно от приложената по делото справка за
нарушител издадена от ОД на МВР Сл./ .
Съдът отчете и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, а
именно характера и тежестта на получените от всеки един от пострадалите
телесни увреждания.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на
индивидуалната и генерална превенция, съдът сметна, че на подс.Т. следва да
се наложи наказание при условията на чл. 58а ,ал.1 в вр с чл.54 от НК, а
именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок около средния предвиден
за съответното престъпление ,а именно наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ТРИ ГОДИНИ, което се намаля с 1/3, като така определеното и
намалено наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ, на основание чл. 66 ал.1 от
НК следва да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г от НК, за посоченото по–горе престъпление,
съдът наложи на подсъдимия наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС ” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от датата на
отнемане на СУМПС.
По правилата на процеса,съдът осъди подсъдимия Т. да заплати
направените по делото разноски в размер на 1971,83 лв. в полза на бюджета
на държавата по сметка на ОДМВР-Сл. .
Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо и
отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на
деянието и извършителя, така и на целите и задачите на наказанието.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

12

РАЙОНЕН СЪДИЯ:








13