Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16
гр.Враца 15.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети
състав, в публичното заседание на 19.12.2019г.
/две хиляди и деветнадесета година/ в
състав:
АДМ. СЪДИЯ:СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдията
С.ВАСИЛЕВА адм. исково д.№712 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 от
Административно-процесуалния кодекс
вр.чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е на основание искова молба
от А. Т. К. ***, депозирана чрез пълномощника му адв. С.С., против Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури – Бургас, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В исковата молба се сочи, че вследствие на отменено незаконосъобразно
наказателно постановление ищецът е
претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат справедливо
обезщетени и които определя в размер
на 720 /седемстотин и двадесет/лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за предоставена защита при обжалване на НП пред РС – Монтана и АдмС
Монтана в размер на 400 /четиристотин/лв. и стойността на незаконно отнетото
количество риба в размер на 320/триста и двадесет/лв. Претендира се и
присъждане на законната лихва от 30.09.2019г. до окончателното й
заплащане. Претендират се и направените
по настоящето дело деловодни разноски. Идентични съображения са изложени в
представена по делото писмена защита и в с.з. от пълномощника на ищеца.
Процесуалният представител на
ответника юрисконсулт И. П. в писмен отговор оспорва исковата претенция по
основание и размер и счита, че същата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Заявява, че в
административнонаказателното съдебно производство няма доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение, а са
представени само договори
между настоящия ищец и процесуалния му
представител. Твърди, че представената по делото фактура за стойността на
отнетата риба е документ с невярно съдържание, поради което и тази претенция на
ищеца не следва да бъде уважавана.
Участващият в делото прокурор дава
заключение за частично уважаване на исковата претенция. Изтъква, че е налице
сключен договор за правна защита за
200лв., поради което претенцията за вреди от заплатено адвокатско
възнаграждение следва да се уважи само
за тази сума. Заявява, че е
налице причинно-следствена връзка между
отмененото НП и имуществените вреди,
произтичащи от стойността на конфискуваната риба, поради което претенцията в
тази й част следва да бъде уважена.
Към делото е приложено анд №1821/2018г. на РС-Монтана, предмет на
разглеждане по което е било Наказателно постановление №44/01.11.2018г. на
Началник отдел „Рибарство и контрол- Западна България“ при ИАРА гр. Бургас.
Административният съд, като се запозна
с доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
С издаденото от Началник отдел
„Рибарство и контрол – Западна България“ към ИАРА гр. Бургас Наказателно постановление № 44/01.11.2018г.
на ищеца са наложени административни наказания ГЛОБИ в размер на по 1000 лв. на
основание чл.86 от ЗРА и чл.71 ал.1 от ЗРА, за това, че е превозвал риба без
декларация за нейния произход в период
на забрана на улова. НП е обжалвано по съдебен ред и е отменено с Решение №8/16.01.2019г.,
постановено по анд №1821/2018г. по описа на РС – Монтана, оставено в сила с
Решение №166/02.04.2019г. по канд
№72/2019г. на АдмС Монтана. В съдебните производства ищецът е ползвал адвокатска
защита, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 27.11.2018г.,
действащ до приключване на делата във всички инстанции, с договорено възнаграждение от 200 лв. В настоящето
производство са приети като доказателства три броя разписки за получени суми
от адв.С.С. – от 11.01.2019г. за сумата 200лв. за защита
по анд №1821/2018г. на РС Монтана, от 26.03.2019г. за сумата 200лв. за защита
по канд №72/2019г. на АдмС Монтана и от
02.12.2019г. за сумата 250лв. за защита по адм.д. 712/2019г. на АдмС Враца. В
производството по анд №1821/2018г. на РС Монтана /стр.59 и стр.60/ са приети
като доказателства фактура от
11.05.2018г. и касов бон, за сумата
320лв., издадени от „Б. и П.“ ООД гр.М., стойността на 48кг шаран и
30кг. толстолоб, което е количеството риба, конфискувано в полза на държавата с
отмененото НП.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В настоящото производство безспорно се
установи, че НП, от което се твърди, че са настъпили вредите, е отменено изцяло
с влязло в сила решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто
орган го е издал, което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря
за причинените вреди. НП е издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол –
Западна България“ към ИАРА гр. Бургас, а
съгласно чл.5, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите, Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури е съответното юридическо лице.
Предвид това съдът намира от правна
страна, че предявеният иск е процесуално допустим, обусловен от правопораждащия
факт на отмяната на незаконосъобразно наказателно постановление. Независимо от обстоятелството,
че административно-наказателното
производство не е типичното административно производство, както и наказателното
постановление не е типичен административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а е
акт на правораздаване, макар и издаден
от административен орган, в съответствие с т.1 от Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015г. по т.д. №2/2014г. на ВКС и ВАС, исковете за обезщетение за
произлезли от тях вреди следва да се разглеждат по реда на исковото
производство, предвидено в рамките на административния процес. По правилата на
това производство по тях следва да отговаря и така конституирания ответник, тъй
като той е юридическото лице, чийто представител е органът, издал отмененото
наказателно постановление.
Административният характер на
дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която
са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и цитираното по-горе
Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС.
В административнонаказателния процес,
развиващ се пред Районния съд, респ.пред касационната инстанция, се прилагат
правилата на наказателното производство
по силата на препращащата норма на чл.84
от ЗАНН. НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, без
обаче да предвижда възможност за лицето, спрямо което неоснователно е
осъществена административнонаказателна репресия, да претендира направените в
хода на съдебното производство разноски. Липсващата процесуална възможност да
се упражни претенцията за разноски в административнонаказателното производство
обуславя извода, че разходваните от
лицето средства се явяват за него
имуществена вреда, за която ответникът
дължи обезщетение.
За да бъде проведено успешно
производство по така предявения осъдителен иск, освен факта на отмяната на
незаконосъобразен административен акт, респ.наказателно постановление, е
необходимо да се докаже наличие на вредоносен резултат и той да е пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразния
акт. Настоящият съдебен състав споделя доводите на ответната страна за
необоснованост и недоказаност на предявената искова претенция в частта за присъждане на обезщетение, произтичащо от заплатено
адвокатско възнаграждение и възраженията в тази насока са основателни. Заплащането
на съдебни разноски за процесуално представителство следва да бъде доказано по
размер с разписка за извършеното плащане, която да бъде
представена в съдебното производство, в
което се представя договорът за правна защита и съдействие. Самият договор за
правна защита може да представлява разписка за платените суми, които са
договорени, ако такова плащане е отразено в него. В настоящия случай плащане на
договореното възнаграждение не е
отразено нито в договора за правна защита и съдействие, нито в отделна
разписка, която да е представена в съдебните производства пред РС Монтана и
АдмС Монтана. Представените разписки за заплатени суми на адв.С.С., отнасящи се
за предходни производства, в настоящето
производство, не могат да послужат като доказателство за претърпени имуществени вреди, след като не са
представени в
административнонаказателното производство. По тези съображения исковата
претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 400лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството
по обжалване на НП, следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Претенцията за
заплащане на сумата от 320лв., представляваща стойността на отнетата в полза на
държавата риба, е основателна и следва да се уважи. Възражението на ответната
страна, че представената фактура за стойността на рибата, не доказва плащане на
същата, е неоснователно. В производството по анд №1821/2018г. на РС Монтана са
представени и приети като доказателства
в оригинал фактура от
11.05.2018г. и касов бон от същата дата за заплащане на посочената във фактурата
сума, те не са оспорени в проведеното съдебно следствие, не е открито
производство по оспорване и не са събирани доказателства за опровергаване на
съдържанието или автентичността им. Налице
е причинно-следствена връзка между
отмяната на издаденото против
настоящия ищец НП и причинената му
имуществена вреда, представляваща стойността на отнетата в полза на държавата превозвана от него риба.
При тези констатации искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание и размер
само за сумата от 320/триста и двадесет/лв., за която следва да се уважи. В останалата част
до пълния размер искът следва да се отхвърли като недоказан. Върху присъденото
обезщетение следва да бъде начислена и законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 30.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, съобразно направеното искане от ищеца.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на ищеца следва да бъдат присъдени частично и
направените от него деловодни разноски в това производство. По делото е представен договор за правна
помощ и разписка от 02.12.2019г., от които е видно, че ищецът е договорил и
заплатил в брой възнаграждение за адвокатска защита в размер на 250/двеста и петдесет/ лв. Съобразно
уважената част от иска на ищеца следва да се присъди за адвокатско възнаграждение сумата от 115 /сто и петнадесет/ лв. и държавна такса
от 10/десет/ лв., или общо следва да му се присъдят деловодни разноски от 125/ сто
двадесет и пет/ лв.
Воден от горното и на основание чл.172 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И
АКВАКУЛТУРИ – БУРГАС ДА
ЗАПЛАТИ на А. Т. К. *** сумата
от 320 /триста и двадесет/ лв. обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди, заедно със законната лихва
върху нея,
считано от 30.09.2019г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния
размер.
ОСЪЖДА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ – БУРГАС ДА
ЗАПЛАТИ на А. Т. К. *** сумата от 125лв. /сто двадесет и пет/ лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд чрез Врачански
административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: