С решение № 75/ 07.01.2004 г.,постановено по гр.д. № 633/03 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил обективно предявените искове от Петко Павлов Странджев от гр. Кърджали,кв.”Възрожденци”,бл.47,вх.”А”,ап.4,с ЕГН **********,против “Бентонит” АД,гр. Кърджали,за признаване на уволнението му със Заповед № 510/13.05.2003 г. за незаконно,за възстановяването му на предишната работа и за заплащане на обезщетение в размер на 2 180.13 лв.,общо,представляващо : за времето през което е останал без работа от 13.05.2003 г. до 23.06.2003 г.,и от 01.08.2003 г. до 13.11.2003 г. в размер на 1 860.20 лв., и сумата в размер на 319.93 лв. – разлика в заплатата в периода 23.06.2003 г. до 01.08.2003 г.,за времето,през което е останал без работа поради уволнението ,като неоснователни и недоказани. Настоящото производство е образувано по повод депозираната от недоволния от решението,ищец в първоинстанционното производство, Петко Павлов Странджев,въззивна жалба. В същата се твърди,че постановеното първоинстанционно решение е порочно,а именно неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения в този аспект.Твърди се,че неправилно първоинстанционият съд е приел,че е налице фактическо съкращаване на една от двете щатни бройки “мотокарист,кранист и машинист на ТТМ”.Жалбодателят твърди ,че извършеното съкращаване не е реално,а фиктивно,тъй като не се намалила ,а напротив се увеличила бройката на лицата ,заемащи тази длъжност.Счита и направеният избор на основание чл.329 от КТ ,за незаконосъобразен.Счита,че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл.157,ал.3 от ГПК.Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение,изцяло,вместо което да постанови ново,с което да уважи изцяло предявените искове,като присъди и направените съдебни разноски. В съдебно заседание,жалбодателят,Петко Павлов Странжев,чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си по изложените в същата,съображения. Ангажира нови писмени доказателства. В съдебно заседание,ответникът по жалбата,”Бентонит” АД , гр.Кърджали,чрез процесуалния си представител,оспорва изцяло жалбата. Ангажира нови доказателства. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице имащо правен интерес,е допустима ,поради което следва да бъде разгледана по същество. Първоинстанционният съд е сезиран с разглеждането на обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 от Кодекса на труда,със страни – ищец –Петко Павлов Странджев,и ответник “Бентонит” АД,гр. Кърджали. Настоящата инстанция намира,че първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, събрал е множество доказателства,въз основа на които е направил обосновани с оглед на крайния резултат,изводи. Пред настоящата инстанция са ангажирани от страните нови доказателства. Тяхното обсъждане не доведе до изводи,фактически и правни, различни от изградените от първоинстанционния съд. От представеното от жалбодателя в производството, Странджев,писмено доказателство- Декларация от 19.04.2004 г.,се установява,че същият декларира,че през периода от момента на прекратяване на трудовия му договор с “Бентонит” АД,,считано от 13.05.2003 г. и до 23.06.2003 г. и периода от 01.08.2003 г. до 13.11.2003 г. ,е останал без работа и не е получавал възнаграждение по трудово,гражданско правоотношение или възнаграждение за личен труд.Представено е и заверено копие от Личен картон на Дирекция “Бюро по труда”,гр.Кърджали,издаден на името на Петко Павлов Странджев ,от който се установява,че първо вписване в същия е извършено на 04.06.2003 г. ,а последно на 02.02.2004 г. Представя се и удостоверение без дата,от което се установява,че Секция към СМФ “Подкрепа” при “Бентонит” АД,дава настоящото в уверение на това,че Странджев е бил член на синдикалната организация от м.май.1996 г. и до прекратяване на трудовото му правоотношение през м.май.2003 г. По искане на ответника по жалбата,е назначена съдебна експертиза,изготвеното по която заключение посочва броя лица ,за които “Бентонит”АД е уведомил ТП на НОИ,гр.Кърджали,за извършено прекратяване на трудови правоотношения в периода април-май 2003 г.,като под № 26 от общо 38 бр.,е вписан жалбодателя Странджев /12.05.2003 г./.В т.2 на представеното заключение е представена справка за извършено уведомление до ТП на НОИ,гр.Кърджали,за сключени трудови договори в периода април 2003 г. до 30.04.2004 г.,в общ размер 26 бр.Към заключението е приложена справка /9 листа/, изх. № 01-00-8028/22.06.2004 г. на РУ”СО”,гр.Кърджали за извършено сключване и прекратяване на трудови договори от осигурителя “Бентонит” АД,гр.Кърджали. В аспекта на изложеното до тук,настоящата инстанция намира,че правилно и законосъобразно,решаващият,Кърджалийски районен съд е постановил обжалваното в настоящото производство,решение. Изложените от същия фактически констатации и изградените въз основа на тях,правни доводи,Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,споделя. Не се спори по делото, че въззивникът Петко Павлов Странджев,ищец в първоинстанционното производство е заемал длъжността “мотокарист,крани±т и машинист на ТТМ”,с код по НКП 8325, във фабрика “Бентонит и зеолит” при “Бентонит” АД, гр. Кърджали, като със заповед № 510/13.05.2003 г. на Изпълнителния директор на дружеството му е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на щата. От представения по делото протокол от 15.09.2002 г. от заседание на Управителния съвет на “Бентонит” АД гр.Кърджали се установява, че същият е приел организационно – управленска структура на дружеството, съгласно Приложение № 1, представляващо неразделна част от протокола и ново щатно разписание на дружеството, в сила от 01.10.2002 г., съгласно Приложение № 2, представляващо неразделна част от протокола. По делото са представени и цитираните по – горе две приложения, видно от които Приложение № 1 касае новото щатно разписание на дружеството /за разлика от посоченото в протокола/, в сила от 15.09.2002 г., а Приложение № 2 се отнася до организационно – управленската структура на дружеството. В тази връзка от протокол от 08.10.2003 г. от заседание на Управителния съвет на дружеството се установява, че е взето решение за поправки в протокола от 15.09.2002 г., като в т.1 от решенията думите “Приложение № 1” да се четат “Приложение № 2”, а в т.2 - датата 01.10.2002 г. да се чете 15.09.2002 г. и думите “Приложение № 2” да се четат “Приложение № 1”. С решение на Надзорния съвет на “Бентонит” АД гр.Кърджали от 15.09.2002 г. е дадено съгласие Управителния съвет на дружеството да приеме щатно разписание и организационно – управленска структура на дружеството в съответствие с направеното предложение.От щатното разписание на персонала на фабрика “Бентонит и зеолит” в сила от 15.09.2002 г. ,за длъжностите,посочени в т.5 “Основни работници” - “мотокарист,кранист, ТТМ”, с код НКП 8325, е предвидена численост 2 бр. От представения по делото протокол от 11.04.2003 г. от заседание на Управителния съвет на “Бентонит” АД,гр.Кърджали се установява, че същият е взел решение за изменения в щатното разписание на дружеството, считано от 01.05.2003 г., касаещи съкращаване на щатове в отделните структурни звена на дружеството, подробно посочени в цитираното решение, между които “ се снема” и длъжността “мотокарист,кранист,МТТМ”,с код по НКП 8325 – 1 бр.” в структурното звено – фабрика “Бентонит и зеолит”. С протоколно решение от 11.04.2003 г., Надзорният съвет на “Бентонит” АД ,гр.Кърджали е дал съгласие за промени в щатното разписание и извършване на съкращаване на щата в дружеството съобразно предложението на Управителния съвет. При тези доказателства предявеният иск за отмяна на заповедта, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на щата, е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца,и за признаването на уволнението за незаконно,е неоснователен. За да е налице законосъобразно прекратяване на трудовия договор на посоченото основание е необходимо да е било извършено съкращаване на щата на ищеца /въззивник пред настоящата инстанция/, същото да е реално, а не фиктивно и да е извършено от компетентния за това орган, като в тежест на работодателя е да докаже, че правопораждащият факт е настъпил и е съществувал към датата на прекратяване на трудовия договор. В тази връзка от представените по делото и цитирани по – горе: протокол от 15.09.2002 г. от заседание на Управителния съвет на “Бентонит” АД, гр. Кърджали, ведно с Приложение № 1 и № 2 към същия, решение на Надзорния съвет на “Бентонит” АД, гр.Кърджали от 15.09.2002 г., протокол от 11.04.2003 г. от заседание на Управителния съвет на “Бентонит” АД ,гр. Кърджали и протоколно решение от 11.04.2003 г. на Надзорния съвет на “Бентонит” АД, гр. Кърджали, се установява по един безспорен начин, че е било взето решение за прекратяване на трудовите договори с 55 работници, в това число и за съкращаване на една щатна длъжност “мотокарист,кранист,МТТМ”,с код по НКП 8325 – 1 бр.” в структурното звено –фабрика “Бентонит и зеолит” на ответното дружество, от компетентния за това орган, а именно - Управителният съвет на “Бентонит” АД , гр.Кърджали. Последното се установява от заверено копие от решение № 750 от 13.06.2002 г. по фирмено дело № 13/1989 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, видно от което в надлежния регистър на съда са вписани промени в устава на ответното дружество, съгласно които Управителния съвет приема организационно - управленската структура на дружеството. В този аспект неоснователен е доводът на защитата на жалбодателя,че извършеното съкращаване е фиктивно ,а не реално,и че извод за това можело да бъде направен от не обсъдените в нарушение на чл.157,ал.3 от ГПК,приложени лични трудови досиета на лицата Сунай Шюкрю Али и Димчо Делчев Димов.В този аспект ,настоящата съдебна инстанция подложи на разглеждане и анализ така цитираните 2 бр.лични трудови досиета ,и констатира,че заеманите от двамата работници длъжности са - за Сунай Шюкрю Али длъжността е вписана в трудовата му книжка като “МТТМ,мотокарист,кранист”,с код по НКП 9321 ,и за Димчо Делчев Димов длъжност е вписана в трудовата му книжка като “маш.СБ,ТТМ,мотокарист,кранист” ,с код по НКП 9321.Т.е. в конкретния казус,съдът изхождайки от различния код по НКП,намира,че заеманите от двамата работници длъжности са различни от тази на жалбодателя,и като такива,са неотносими към настоящия трудов спор.Прочие в този аспект и от заключението ,изготвено по назначената на този стадий на производството,съдебна експертиза,ведно с приложенията към същото,издадени от РУ”СО”,гр.Кърджали,не се установява,в ответното дружество след периода май 2003 г. и до момента на издаването -22.06.2004 г. ,в ответното дружество измежду многото посочени работници и служители ,да е назначен такъв с код по НКП 8325. Неоснователен е довода за незаконосъобразност на извършеното съкращаване на щата поради неспазване на разпоредбите на Колективния трудов договор от 07.02.2003 г. и в частност на чл.11 от същия, предвиждащ в случай на необходимост от съкращаване в щата работодателя да информира синдикатите и да внесе в Комисията по социално сътрудничество предложение за съкращаване на персонала, която го обсъжда и препоръчва мерки за минимални социални последствия. Колективния трудов договор от 07.02.2003 г. е сключен между “Бентонит” АД, гр.Кърджали в качеството му на работодател и представители на синдикалните организации в дружеството, като неизпълнението му от страна на работодателя поражда правото на синдикалната организация,страна по договора,чиито членове са работниците и служителите на дружеството -какъвто е и жалбодателят,да предявят иск за реално изпълнение на поетите от работодателя задължения по договора или за отговорност за причинените от работодателя,вреди. Действително, съгласно чл.333, ал.4 от КТ, когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. В тази връзка обаче, доколкото от представения трудов договор не се установява такова задължение за работодателя , а е предвидено единствено внасяне на предложението за съкращаване на персонала в Комисията по социално сътрудничество, която е задължена да го обсъди и да препоръча мерки за минимални социални последствия, следва да се приеме, че неизпълнението на задължението по чл.11 от Колективния трудов договор само по себе си не води до незаконосъобразност на издадената заповед. Независимо от изложеното по – горе, по делото са представени доказателства, установяващи изпълнението на установената в чл.11 от Колективния трудов договор,процедура, респективно – изпълнение на задължението на работодателя – “Бентонит” АД, гр. Кърджали. По делото е прието като доказателство писмо с изх.№ 52-00-02/29.04.2003 г. на “Бентонит” АД, гр. Кърджали, с което Изпълнителният директор на дружеството на основание чл.11 от Колективния трудов договор уведомява синдикалните организации в дружеството - страна по договора, че поради икономически причини – свиване на пазарите и намаляване обема на работа предстои оптимизация на персонала. Представен е и протокол от 30.04.2003 г. от проведена среща с участието на представители на синдикалните организации в дружеството, на която с оглед обстановката в дружеството, влошените икономически показатели и предстоящите съкращения е взето решение за свикване на Комисията по социално сътрудничество на 07.05.2003 г. от 16.30 часа на заседание. С писма изх.№ 52-00-03/07.05.2003 г. , “Бентонит” АД гр.Кърджали, на основание чл.24, ал.1 и 3 от Закона за насърчаване на заетостта, уведомява Комисията по социално сътрудничество за предстоящите масови уволнения, като им предоставя информация за причините за планираното уволнение, броя и категорията на работниците и служителите, които ще бъдат уволнявани, датата на прекратяване на трудовите правоотношения и методика за оценяване на работниците и служителите при прекратяване на трудовото им правоотношение при условията на чл.329 от КТ. Видно от протокол от 07.05.2003 г., на посочената дата се е провело заседание на Комисията по социално сътрудничество с участието на представители на синдикалните организации – страна по Колективния трудов договор, която е предоставила възможност на членовете на комисията да се запознаят с работата на комисиите по подбора и е насрочила ново заседание на 09.05.2003 г. от 16.30 часа. По делото е представен и протокол от 09.05.2003 г. от заседание на Комисията по социално сътрудничество, видно от който, комисията е обсъдила предложението за съкращаване на част от персонала и е дала на работодателя предложения и препоръки. По отношение на довода за неспазване на чл.329 от КТ относно извършения подбор, следва да се отбележи, че от съпоставянето на доказателствата по делото, в частност щатно разписание на “Бентонит” АД гр.Кърджали, в сила от 15.09.2002 г. и решение на управителния съвет на дружеството от 11.04.2003 г., се установява, че е била “снета” една щатна длъжност “мотокарист,кранист,МТТМ”,с код по НКП 8325, в структурното звено –фабрика “Бентонит и зеолит”, от двете съществуващи в дружеството.Със Заповед № 38/14.04.2003 г., Изпълнителният директор на дружеството е назначил комисия за извършване на подбор в структурното звено по критерии и показатели по приложената към заповедта “Методика за оценяване на работници и служители при условията на чл.329 от КТ” /представена по делото/. Видно от протокол от 29.04.2003 г. от заседание на назначената със цитираната заповед комисия, последната е извършила подбор като е обсъдила и дала оценка на професионалната квалификация /образование и знания,и умения/ и нивото на изпълнение на трудовите задължения на работниците и служителите. От протокола се установява също така, че комисията е извършила оценка и подбор със заеманата от Исмет Акиф Юсеин , сходна длъжност - “мотокарист,кранист,МТТМ”,с код по НКП 8325 /видно от приложеното му трудово досие/ в структурното звено –фабрика “Бентонит и зеолит”, и е предложила за съкращение въззивника по делото. При извършване на подбора,настоящата инстанция счита,че работодателят е спазил визираните в разпоредбата на чл.329 от КТ,законови критерии. В този аспект правилно първоинстанционният съд е преценил,че с оглед притежаваното от въззивника по-висока образование от работника Юсеин ,правилно му са присъдени 2 т.,за разлика от И.Юсеин,който по този критерий,залегнал в графа № 4 - степен на образование има само 1 т. С оглед константната съдебна практика,съобразно която квалификация не означава само образователен ценз,а е картина на деловите и професионални качества и умения за изпълнение на дадена длъжност изобщо,правилно при еднаква правоспособност,но при по-дълъг трудов стаж /за И.Исмет в “Бентонит” АД - 17 г. 4 м. към 11.11.2003 г.,а за въззивника от 18.04.96 г. към същата дата – приблизително 7 г.7 м. за справка трудовите досиета/,предполагащ повече натрупат опит и знания, делови и професионални навици ,на двамата са дадени различен брой точки –за Юсеин -3 т.,за въззивника 1т.А критерият поместен в графа № 7 –“ниво на изпълнение на работата”, предполагащ преценка на срочност,количество и качество на изпълнение на възложената работа,е обобщен образ на субективното впечатление на работодателя.В този аспект правилен е извода на решаващия съд,че при наличие на две констатирани и наказани с административно наказание,нарушения на трудовата дисциплина -“забележка” и “предупреждение за уволнение” за въззивника,работникът И.Юсеин –като наказан веднъж със “забележка” има по-висок брой точки,от П.Странджев. С оглед изложеното предявеният иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника и за признаване на уволнението му за незаконно,е неоснователен. При това положение неоснователни се явяват и останалите обективно предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ - за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението. Ето защо като е отхвърлил така предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, Районният съд е постановил правилно решение и като такова същото следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75/07.01.2004 г., постановено по гр.д.№ 633/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |