РЕШЕНИЕ
№ 992
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300500967 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Алфа Инвест“ ЕООД, ЕИК ***, против
Решение № 180/19.01.2022 г., постановено по гр.д. № 20215330106066/2021 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, III гр. състав, в частта, с която по
отношение на дружеството–жалбоподател е признато за установено по реда
на чл. 422 от ГПК, че дължи на Етажна собственост, находяща се в ***,
сумата от 137,61 лв. – за изграждане на хидрофор в сграда в режим на ЕС,
находяща се на адрес: *** и сумата от 37,50 лв. - неизплатени месечни вноски
за поддръжка и управление на ЕС за периода от месец юли 2020г. до ноември
2020г. вкл., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
№ 262199/07.12.2020 год. по ч.гр.д. № 15887/2020 год., по описа на Районен
съд–Пловдив, IV гр.с. Решението се обжалва с искане за неговата отмяна.
Въззивната жалба е бланкетна, като не съдържа никакви оплаквания против
решението. От жалбоподателя е постъпило и уточнение на жалбата, което
обаче е подадено извън срока за въззивно обжалване.
Въззиваемата страна „456 Управление на сгради“ ЕООД с предишно
наименование „ИНФОРМАТОР ББС“ ЕООД, оспорва въззивната жалба като
неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Ищецът Етажна собственост, находяща се на адрес: ***, излага в
подадената от него искова молба, че на 04.03.2020 год. Общото събрание на
етажната собственост на сочения адрес, е взело решения, съгласно които
избира за членове на УС на ЕС лицата П.Г.Л., П.В.П. и С.Р.Х. и
предполагаемите месечни разходи за управление и поддръжка на ЕС са в
размер на общо 500 лв., при определена месечна вноска в размер на 15 лв. за
всеки апартамент, независимо от броя обитатели, или наличието или липсата
на такива. Решено е още, че след нанасяне на 80 % от апартаментите таксата
ще бъде коментирана отново. Освен това, на същото общо събрание, за
домоуправител е избрано дружеството „ИНФОРМАТОР ББС“ ЕООД, ЕИК
***, като въз основа на това решение е сключен договор за управление на
въпросната етажна собственост № 1/2020 год. Решено било още УС на ОС да
бъде упълномощен да взема решения за разходи, свързани с общите части на
ЕС за суми до 1500 лв. С оглед тези правомощия УС взема решение за
събиране на еднократна вноска във фонд „Ремонт“, която за собственика на
ап. **, съобразно прилежащите към апартамента му идеални части от общите
части на сградата, е в размер на 91 лв.
На проведено на 09.06.2020 год. ОС на ЕС е взема решение, считано от
01.07.2020 год. входната такса за поддръжка на ЕС да бъде 15 лв. месечно за
всеки обитаем апартамент и 7,50 лв. месечно за необитаемите апартаменти.
Твърди се, че въпреки сочените решения дружеството-ответник, което
е и собственик на апартамент № **, не е заплатило дължимите от него
месечни вноски за месеците Март 2020 г. – 15лв.; Април 2020 г. – 15 лв.; Май
2020 г. – 15лв.; Юни 2020 г. – 15 лв.; Юли 2020 г. – 7,50 лв.; Август 2020 г. –
7,50 лв.; Септември 2020 г. - 7,50 лв.; Октомври 2020 г. – 7,50 лв.; Ноември
2020 год. – 7,50 лв., ведно със законна лихва за забава от първия ден на
месеца, следващ месеца, за който вноската се дължи. Сочи се, че на
собственика са връчвани предупреждения за неизпълнени задължения на
основание чл. 6 от ЗУЕС. Във връзка със задължение в размер на 142 лв.,
възникнало по повод взето решение за събиране сума от 3100 лв. за
изграждане на хидрофор, на собственика на апартамент № *** на 23.09.2020
год. също е връчено предупреждение за натрупани задължения.
С оглед на изложеното, ищецът желае да се признае за установено, че
съществува вземане на ЕС, находяща се на адрес: *** за сума в общ размер на
330,50 лв., подробно описана по пера в исковата молба, спрямо „Алфа
Инвест“ ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на собственик на ап. *** от ЕС с
посочения адрес.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като
недопустим и неоснователен. По отношение на допустимостта се сочи, че
искът е предявен от дружество, което не е оправомощено да предявява искови
2
претенции от името на ЕС, доколкото с договора за управление на същата
„Информатор ББС“ ЕООД не е изрично упълномощавано да я представлява, а
освен това, това юридическо лице не разполага с юридическа
правоспособност. Възразява се, че искът е предявен срещу лице, за което не
се доказва да е собственик на конкретен обект в етажната собственост, както
и, че липсват данни за процента идеални части от общите части, притежавани
от ответника. Поради изложеното се поддържа, че правото на иск не е
надлежно упражнено, както с оглед активната, така и с оглед пасивната
процесуална легитимация.
Извън възражението за недопустимост се оспорват всички изложени в
исковата молба обстоятелства. Твърди се, че ищеца не доказва правно
относимите факти: че етажната собственост е учредена редовно; че са
избрани легитимни управителни и представителни органи на редовно
проведени събрания; че етажната собственост е регистрирана в Общината; че
участниците в събранията са етажни собственици. Твърди се, че няма редовно
учредена ЕС и избор на органи, поради което и договорът за управление не
обвързва ЕС, съответно - ответното дружество. Налице е и възражение, че
ответното дружество е построило и разпродало всички обекти, поради което и
да има непродаден обект, то „Алфа инвест“ ЕООД не се ползва от същия и не
го обитава през цялата година, във връзка с което е налице хипотезата на чл.
51, ал. 2, предл. второ на ЗУЕС.
В отговора са изложени и възражения относно претенцията за
заплащане на вноска за изграждането на хидрофор - че решението за
изграждане на такъв не може да породи действие, тъй като в сградата има
изграден хидрофор съгласно одобрени проекти и разрешения за ползване.
Самото дружество е изградило хидрофор към датата на въвеждане на сградата
в експлоатация за своя сметка – като строител-инвеститор. Освен това се
твърди, че не са връчвани каквито и да е покани и уведомления до
дружеството от страна на ищеца или от етажната собственост. Дружеството
не било уведомявано за решенията, както лично, така и чрез залепване на
протокол по реда на закона.
Заявени са претенции по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл.
48, ал. 4, чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, т.9 и 10 от ЗУЕС.
В постановеното решението, по отношение на възражението за
недопустимост на иска поради липса на представителна власт на
професионалния домоуправител „Информатор ББС“ ООД районният съд е
приел, че същото е неснователно. Съдът се е мотивирал с разпоредбата на чл.
23, ал. 4 от ЗУЕС, съгласно която управителят на ЕС представлява
собствениците в ЕС пред съда по искове, предявени срещу собственик,
ползвател или обитател, който не изпълнява решенията на ОС или
задълженията си по този закон. Ето защо е приел, че оправомощен да предяви
иска е управителят на ЕС. Тъй като с решение на ОС от 04.03.2020 год. е
избрано за професионален домоуправител дружеството „Информатор ББС“
3
ЕООД, като с него е сключен договор за управление на общите части
съобразно чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, то дружеството професионален домоуправител
има правомощията на управителя да предяви иск по реда на ЗУЕС.
По отношение на основателността на исковата претенция, районният
съд е приел, че решенията на общото събрание представляват правомерни
частноправни юридически факти, при които обективираната в тях воля може
да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали при формирането й,
но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и които са гласували
против. Обърнато е внимание на разрешението, дадено в ТР № 32 от
27.06.1988 год., ОСГК на ВС, относимо и към отношенията в рамките на ЕС,
според което, ако кооператорът пропусне да обжалва незаконосъобразно или
противоуставно решение или действие на ЖСК, не може да предяви иск за
защита на накърнени имуществени права. Спрямо необжалваните решения не
може да се извършва косвена проверка в рамките на производство по иск,
предявен за защита на накърнено имуществено право. Въз основа на
изложеното и предвид липсата на представени по делото доказателства за
атакуването на решенията на ОС от 04.03.2020 год., 09.06.2020 год. и
26.08.2020 год. районният съд приема последните за влезли в законна сила.
В решението е посочено, че от доказателствата по делото се
установява, че ответното дружество е собственик на СОС с идентификатор №
***, представляващ апартамент № *** , на етаж № *** от жилищна сграда в
***. ЕС на сградата на този адрес, в изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС е
взела решение на 04.03.2020 год. съгласно което е определила размер от 15
лв. месечно като вноска от всеки апартамент за текущи нужди за поддържане
на сградата. С последващо решение от 09.06.2020 год. този размер е изменен,
считано от 01.07.2020 год., по отношение на необитаемите апартаменти, на
7.50 лв. на месец.
В решението е установено, че ответната страна не обитава имота –
същата е реализирала строежа на жилищната сграда в качеството си на
инвеститор, като процесният апартамент не е продаден. Поради това исковата
претенция за заплащане на разходи за сградата за месеците март-юни 2020
год. е приета за неоснователна, с оглед императивния характер на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, установяваща, че задълженията за разходи
и разноски не се заплащат за деца, ненавършили 6-годишна възраст и за лица,
пребиваващи в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
По отношение на претенцията за месеците юли до ноември 2020 год.
претенцията е приета за основателна, като съдът се е позовал на
разрешението в чл. 51, ал. 3 ГПК, съгласно което при наличието на прието
решение на ОС, разходите за общите части на ЕС се заплащат в размер на 50
на сто от разходите за управление и поддържане, в случай че собственик,
ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една
календарна година за времето на отсъствието. В съответствие със същата
разпоредба, по делото е било установено, че е налице взето решение от ОС на
ЕС, за заплащане на половината от дължимата такса от 15 лв. – такса в размер
4
на 7,50 лв. - за необитаемите апартаменти, дължима от 01.07.2020 г. Ето защо
първата от предявените претенции е приета за основателна и доказана до
размера от 37,50 лв. и е отхвърлена над този размер.
По отношение на претенцията за разходи за изграждане на хидрофор в
сградата, районният съд приема, че същата е основателна, поради това, че е
взетото решение на етажните собственици за изграждане на такава система,
което решение попада в компетентността на ОС. Установено е, че
претендираният размер на този иск съответства на притежаваните от
ответника идеални части от общите части на сградата.
С оглед на изложеното, съдът с решението си признава за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
137,61 лв. – за изграждане на хидрофор в сградата в режим на ЕС, както и
сумата от 37,50 лв. – неизплатени месечни вноски за поддръжка и управление
етажната собственост за периода м. юли – м. ноември 2020 година.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК регламентираща правомощията на
въззивната инстанция, въззивния съд се произнася служебно по валидността
на постановеното от първата инстанция решение, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Правомощията на въззивния съд за проверка на правилността на
решението са ограничени до заявените в жалбите доводи. Предметните
предели на въззивното производство се определят от страните, които
очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане
пред въззивната инстанция, с подадените в законните срокове въззивни
жалби /първоначална и насрещна/ и отговори на същите. /В този смисъл е и
Решение № 405 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1740/2011 г., решение от
14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II г. о., решение от 3.07.2012 г.
по т. д. № 444/2011 г. на ВКС, решение от 05.12.2011 г. по т. д. № 567/2011 г.
на ВКС, решение от 25.09.2012 г. по гр. д. № 1626/2011 г. на ВКС/.
Според разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК, забраната за служебна проверка на правилността на
първоинстанционния акт не намира приложение само, когато възиввният съд
следи за правилното приложение на императивна материалноправна норма,
или когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца.
Постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо, като
същото не е постановено при нарушение на императивна материалноправна
норма. Доколкото във въззивната жалба не са отправени каквито и да е било
оплаквания против решението, а направените уточнения на въззивната жалба
са просрочени, съдът приема на основание чл.269 ГПК, че в обжалваната част
същото е и правилно.
Ето защо решението в обжалваната му част следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на жалбата, жалбоподателят ще бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски във
5
въззивното производство, които се констатираха на 300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от представените списък по чл. 80 ГПК и
договор за правна защита и съдействие.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 180/19.01.2022 г., постановено по гр.д.
№ 20215330106066/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III гр. състав в
частта, с която се признава за установено в отношенията между страните, че
„Алфа Инвест“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***
дължи на Етажна собственост, находяща се в ***, представлявана от
професионален домоуправител „Информатор ББС“ ЕООД, ЕИК: ***, по
предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 48, ал. 3 ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗУЕС, сумата от 137,61 лв. – за изграждане на хидрофор в сградата в режим
на ЕС, находяща се в ***, сумата от 37,50 лв. – неизплатени месечни вноски
за поддръжка и управление етажната собственост за периода от месец юли
2020 г. до месец ноември 2020 г. вкл., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 262199/07.12.2020 г., издадена по ч.гр.д. №
15887 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с.
ОСЪЖДА Алфа Инвест“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати Етажна собственост, находяща се в ***,
представлявана от професионален домоуправител „Информатор ББС“ ЕООД,
ЕИК: ***, сумата от 300 /триста лева/ лв. разноски по делото във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6