Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 17.04.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на петнадесети март през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№842 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявен положителен
установителен иск за установяване съществуване на вземания на взискател по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу
която в срок е подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявения
иск е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
01.01.2009 г. между страните бил сключен договор за охрана на сгради и
имущество, собственост на възложителя “Ж” ООД. Сочи се, че договорът бил
сключен за срок от една година, с включена в него клауза за автоматично
продължаване на договора, при мълчаливо съгласие за това. Излагат се твърдения,
че с анекс от 30.12.2011 г. към договора бил изменен чл.10 от него, като
договорената цена за услугата - охрана била променена от 740 лв. без ДДС на
1800 лв. с ДДС. Ищецът твърди, че с писмо-предизвестие уведомил дружеството-
ответник, че прекратява договора, считано от 13.08.2016 г., поради неизплащане
на договорената цена за изпълнение на услугата-охрана. Ищецът заявява, че
ежемесечно издавал фактури за стойността на услугата по договора за охрана и ги
изпращал на ответното дружество-възложител. Сочи, че неизплатени останали
посочени в исковата молба 13 броя фактури, всяка на стойност 1800 лв. с ДДС.
Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба плащане имало в
размер на 1000 лв. по фактура №4096/21.11.2012 г., като оставало задължение в
размер на 800 лв. по тази фактура. Ищецът заявява, че по посочените от него
фактури общият размер на задължението възлиза на сумата 22 400 лв., които
не били заплатени от ответника, въпреки многократни опити за доброволно
уреждане на отношенията между страните. Ищецът заявява, че за горепосочената
сума се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гражданско
дело № 434/2017 г. по описа на ВТРС, по подадено от него заявление. Заявява, че
след депозирано от страна на длъжника на възражение по чл.414 от ГПК, ищецът
предявил настоящия установителен иск. Отправя искане съдът да приеме за
установено, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата
22 400 лв., представляваща задължения за незаплатена услуга-охрана на
сгради и имущество собственост на ответника, по посочени фактури, издадени в
периода 21.11.2012 г. - 22.11.2013 г. Претендира разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор за исковата молба, в
който оспорва предявения иск като неоснователен. Възраженията му са, че
процесните фактури не са подписани на “получател” или подписа положен в тази
графа не е на управителя и представляващ към процесния момент “Ж п” ООД - М М,
нито на лице, което разполага с представителна власт. На следващо място
ответното дружество оспорва подписа положен за “Ж п”ООД /ново наименование “Ж к/
върху анекс към процесния договор от 31.12.2011 г., предизвестие за
прекратяване на договора и писмо-потвърждение на разчети от 31.12.2013 г.,
оспорва получаване на изявление за прекратяване на договора, като твърди, че
върху горепосочените документи е положен подпис за “възложител” от лице, без да
е посочена длъжността му, както и че подписът не е на управителя и
представляващ дружеството към него момент. Ответникът твърди, че лицето Р.М. -
счетоводител подписала писмо-потвърждение не разполага с представителна власт
да представлява “Ж п”. Оспорва и писмо-потвърждение от 31.12.2013 г. с
твърдение, че подписът не е на представляващ дружеството и не е на лице, което
разполага с представителна власт, като ответникът не признава тези действия. На
следващо място ответникът навежда възражение за изтекла погасителна давност,
като се позовава на разпоредбата на чл.111, б. ”в” от ЗЗД. Счита, че естеството
на уговорените плащания има характера на периодични плащания, при които
вземанията се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Отправя искане за
отхвърляне на исковата претенция като погасена по давност. В условията на
евентуалност, ако бъде уважен иска, ответникът навежда възражение за
прихващане. Ответникът твърди, че ищецът неоснователно се е обогатил, а
ответникът неоснователно е обеднял със сумата 28 463 лв. за периода 21.04.2012
г. - 13.08.2016 г. Претенцията си основава на твърдения, че съгласно процесния
договор от 01.01.2009 г. ищцовото дружество се било задължило да осигури през
седмицата нощна, а през почивните дни денонощна охрана на сградите и
имуществото на ответното дружество, като през останалото време ответникът
организирал охраната на обекта като наел портиер. Ответникът заявява, че
осигурил на ищеца две помещения с обща площ от
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.01.2009г. между ищецът "О и б с-С" ООД и
ответното дружество "Ж к " ООД /с предишно наименование "Ж п"
ООД/ е сключен договор за охрана на сгради и имущество на възложителя, по
силата на който договор ищецът в качеството изпълнител поел задължение срещу
заплащане да осигури нощна, а в събота и неделя денонощна охрана на сградите и
имуществото на възложителя-ответното дружество. Договорът е сключен за срок от
една година, като в чл.2 от договора е посочено, че ако до изтичане на крайния
срок не бъде подписан нов договор се приема, че страните мълчаливо са се
съгласили да продължат срока на договора. В чл.10 от договора е посочено, че
възложителят се задължава да заплаща за извършената охранителна услуга
ежемесечно сума в размер на 740лв. без ДДС. С анекс от 30.12.2011г. е изменен
договора, като е уговорено, че стойността на извършената охранителна услуга,
считано от подписване на анекса е
1800лв. с ДДС.
По делото е представено
предизвестие, което ищцовото дружество отправя до ответното дружество, с което,
считано от 13.08.2016г. едностранно прекратява действието на договора за
охрана, поради системно неизпълнение на задължението на възложителя да заплаща
ежемесечно стойността на извършената охранителна услуга.
По делото са представени заверени
преписи от фактури издадени в периода м.ноември 2012г.-м.ноември 2013г., както
следва: №
**********/21.11.2012 г.; № **********/20.12.2012 г.; № **********/21.01.2013
г.; № **********/21.02.2013 г.; № **********/20.03.2013 г.; №
**********/22.04.2013 г.; № **********/20.05.2013 г.; № **********/25.06.2013
г.; № **********/22.07.2013 г.; № **********/21.08.2013 г.; №
**********/23.09.2013 г.; № **********/21.10.2013 г.; № **********/22.11.2013
г., всяка на стойност 1800лв. с ДДС.
С писмо от 02.02.2015г. от страна
на ищцовото дружество оправено до ответното дружество, последното е
информирано, че към 31.12.2013г. счетоводните данни при ищеца сочат, че
ответника има задължения към него в общ размер 43200лв., по посочени в писмото
фактури, като върху представеното писмо- потвърждение на разчети има
отбелязване за извършено потвърждение на посочената сума, подписано за
ответното дружество от счетоводител М.. Представено е последващо писмо от 2016г.,
с което е извършено потвърждаване на задължения по описани в него фактури към
дата 31.12.2016г. в общ размер 40292лв., подписано от Р.М.-счетоводител.
Видно от извлечение по сметка, по
банкова сметка ***ния по фактура
№**********/21.11.2012г. в размер на 1000лв., платени на два пъти: по 500лв.-на
16.11.2016г. и 07.12.2016г.
По делото е представено
извлечение от аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка 401
/даставчици/ от счетоводството на ответника за 2014г., в която са отразени
процесните фактури.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.М.,
А.А. и Т.П.. Свидетелката М. заяви, че е подписала писмото- потвърждение на
разчети, отправено от страна на ищцовото до ответното дружество, като според
свидетелката управителят не е бил уведомен, че е подписала тези документи.
Свидетелката заяви, че счита това за рутинна счетоводна работа и не съгласува с
управителя на дружеството всяко счетоводно въвеждане във връзка със
счетоводните записвания. Свидетелката А. разпитана каза, че работи в мелницата
в гр.С, в ответното дружество, като касиер. Свидетелката заяви, че служители на
ищцовото дружество охранявали мелницата през седмицата-през нощта, а събота и
неделя-денонощно. Свидетелката заяви, че охранителите ползвали две помещения и
през делничните дни в обекта се пълнели пожарогасители. Дворът се ползвал от
техни клиенти, които идвали с колите си. Свидетелката каза, че хората, които се
занимавали с пълненето на пожарогасителите били различни от охранителите, но
според свидетелката били от "О и б с". Свидетелката каза, че от
ищцовото дружество не са заплащали при нея консумативи, разходи за помещенията.
Свидетелката А. заяви, че тя е подписала от страна на "Ж п" анекса
към договора за охрана и предизвестието за прекратяване на договора, като е
положила печат на дружеството- ответник. Свидетелката заяви, че е разговаряла с
управителя, че е подписала документи. Свидетелката П. заяви, че ищцовото
дружество осъществявало охрана в мелницата в гр.С, като през деня, през
седмицата били извършвани услуги по пълнене на пожарогасители, като тази
дейност се осъществявала от лица, различни от тези, които охранявали обекта. Спорде
свидетелката управителя на ответното дружество е знаела, че се извършва дейност
по пълнене на пожарогасители.
От заключението на допусната
съдебно-оценъчна експертиза се установява, че пазарната наемна цена на двете
помещения в обекта на ответното дружество общо за периода
21.04.2012г.-13.08.2016г е 2 380,62лв., а за ползването на 1/3 част от дворното
място общо за горепосочения период е 3 312,18лв. Вещото лице е дало стойност и
на пазарна наемна цена за ползване на обекта осем часа, при пет дни седмично.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД е
допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено
своевременно възражение от страна на длъжника.
Предявеният положителен установителен
иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си,
да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник.
Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са
породили неговото вземане.
Безспорно по делото се
установи, че между
страните – търговци по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ е налице сключен договор от
01.01.2009г. за охрана на сгради и имущество, по силата на който ищецът в
качеството изпълнител е поел задължение да осигури нощна, а в събота и неделя-
денонощна охрана на сградите и имуществото на дружеството-възложител, който от
своя страна се е задължил да заплаща ежемесечна цена на извършената услуга в
размер на 740лв., изменена с анекс на 1800лв. месечно, считано от 30.12.2011г.
От сключения между страните търговски договор възникват права и задължения за
всяка една страна. Изпълнението на задълженията от страна на ищеца – извършване
на договорената услуга за охрана поражда задължение за ответното дружество да
изпълни своето насрещно задължение за заплащане стойността на услугата. По
делото не е спорно, че за процесния период ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си по договора, като е предоставяло на ответника уговорената
услуга по охрана на имуществото му в мелница в гр.Севлиево. Това обстоятелство
се установява от събраните писмени и гласни доказателства. Разпитаните
свидетели А. и П., които са служители на ответното дружество в охранявания
обект заявиха, че до 2016г. е осъществявана дейност по охрана, като през
седмицата охранителите работели през нощта, а събота и неделя осъществявали
денонощна охрана. След като ищецът е изпълнил своите задължения, за него е
възникнало правото да получи изпълнение от страна на ответника на неговото
насрещно задължение – заплащане на цената на осъществената услуга. От
доказателствата по делото се установи, че ищецът е издал 13 броя фактури за
процесния период, за стойността на
осъществената услуга по охрана за всеки от месеците от процесния период
/ноември 2012г.-ноември 2013г./. Всяка от тези фактури е на стойност 1800лв. с
ДДС, което е договорената месечна цена на услугата по охрана. Фактурите са осчетоводени в счетоводствата на
двете дружества, като видно от представените по делото доказателства има
частично плащане в размер на 1000лв. по една от фактурите, като неплатения
остатък по процесните фактурите е в общ размер на 22 400лв. Видно от писмо-
потвърждение, в което са включени процесните фактури, задълженията по тях са
потвърдени от страна на ответника, което е признание за съществуването им.
Неоснователни са възраженията на ответника досежно това, че анекса към договора
не е породил действие, доколкото не е подписан от страна на управителя на
ответното дружество. Свидетелката А.-служител в ответното дружество, заяви, че
тя е подписала анекса и предизвестието за прекратяване на договора. По делото
не се установи, че свидетелката е разполагала с представителна власт да подпише
анекса към договора, с който се изменя цената на услугата, но независимо от
това съдът намира, че размера на услугата се установява от останалите събрани
доказателства и не се спори от страна на ответника, като фактурите са намерили
отражение в счетоводните му записвания. Освен това с оглед разпоредбата на
чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговеца без представителна
власт се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. В конкретния случай, видно от изложеното от
свидетелката А., тя е уведомила управителя на дружеството за подписаните
документи, като не се установи управителя, като представляващ търговеца, непосредствено
след узнаването да се е противопоставил на тези действия, поради което, с оглед
цитираната разпоредба, следва да се приеме, че е потвърдил действията на
служителя. Събраните по делото доказателства сочат, че за ищеца е възникнало
право да получи цената на предоставената услуга, която по процесните фактури
възлиза в общ размер 22 400лв. Ответникът не наведе твърдения, че е заплатил
исковата претенция, като неговите правопогасяващи възражения са следните:
В настоящото производство
ответникът наведе възражение, че исковата претенция е погасена по давност, като
се позовава на кратката три годишна давност по чл.111 б "в" от ЗЗД.
Възражението за погасяване по давност съдът намира за неоснователно по следните
съображения:
Изтичането на погасителна
давност се свързва с бездействието на носителя на субективното право и с
изтичане на предвиден в закона срок, след който се погасява правото за
принудително осъществяване на вземанията. Съдът намира, че в случая се касае за
периодични плащания, които съобразно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Периодично задължение по
смисъла на тази законова разпоредба е налице, когато съществуват повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения. За тях е характерно, че
произтичат от един и същ правопораждащ факт, с погасяването на който се
погасява и задължението на длъжника. Този въпрос е разрешен и със задължителна
практика на ВКС (ТР №3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №3/2011г.,
ОСГК). Началния момент, от който започва да тече давностният срок по общо
правило при облигационните задължения възниква от денят, в който е настъпил
падежа на задължението. При периодични вземания съдът следва да установи
изискуемостта и давността на всяко периодично вземане, които настъпват
поотделно. Във всяка една от приложените по делото фактури е посочен падежа на
задължението и от посочените дати на падежи започва да тече тригодишната
погасителна давност за вземанията по тези фактури. В случая обаче същата не е била изтекла към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, тъй като с оглед
разпоредбата на чл.116 б "а" от ЗЗД давността е била прекъсната с
признаване на вземането от длъжника. Видно от приложеното писмо-потвърждение
задълженията по порцесните фактури са били потвърдени преди изтичане на
давността за вземанията по фактурите. Писмото- потвърждение съдържа
волеизявление за признаване на вземането от длъжника. Действително същото е
било подписано от страна на счетоводителя, но следва да се приеме,че с оглед
разпоредбата на чл.301 от ТЗ действията по признаване са потвърдени от
търговеца, доколкото непосредствено след узнаването им не е налице
противопоставяне на тези действия от страна на ответника. Наведеното с отговора
на исковата молба възражение, че ответникът не признава действията на
счетоводителя по потвърждение на разчетите, не следва да се приема като противопоставяне
по смисъла на чл.301 от ТЗ, доколкото не е направено веднага след узнаването.
При това положение съдът приема, че ответникът
не се е противопоставил на дейстивията на служителя си по потвърждаване
на вземанията на ищеца и направеното признание прекъсва давноста за
вземането,след което започва да тече нов давностен срок, който към момента на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК не е бил изтекъл, поради което
възражението за погасяване по давност се явява неосноватено и вземането на
ищеца по процесните фактури не е
погасено по давност.
По възражението за прихващане: В настоящото производство
ответникът направи възражение за прихващане за сумата 28 463,94лв., която
твърди, че представлява негово вземане срещу ищеца, с която сума счита, че
ищеца неоснователно се е обогатил, респ. ответника неоснователно е обеднял за
периода 21.04.2012г.-13.08.2016г./по 550лв. на месец от периода/. Твърденията
на ответника са, че ищцовото дружество ползвало предоставените му във връзка с
договора за охрана помещения и част от двора на охранявания обект за извършване
на търговка дейност-пълнене на
пожарогасители, като не заплащал наемна цена и консумативи за ток, вода,
чистачка, портиер и др., които разходи според ответника за горепосочения период
възлизат в претендирания с възражението за прихващане размер.
С оглед основателност на главния иск, предмет на настоящия спор,
съдът следва да се произнесе по направеното от ответника в условията на
евентуалност възражение за прихващане. Прихващането е форма за погасяване на
задълженията, приложима само в хипотезата на взаимни насрещни вземания с
предмет еднородни и заместими вещи или пари. Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства намира, че ответникът не доказа в хода на производството
по безспорен начин, че има насрещно вземане срещу ищеца, претендирано на
плоскостта на неоснователното обогатяване. Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго е длъжен да
му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият
състав на неоснователното обогатяване включва следните
елементи-обогатяване/увеличаване на имущество или спестяване на разходи/,
обедняване и причинна връзка между обогатяването и обедняването. Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства намира, че ответникът не доказа по
безспорен начин твърденията си за насрещно вземане срещу ищеца по неоснователно
обогатяване. От събраните гласни доказателства-разпита на свидетелките А. и П.
се установи, че за посочения период лица от дружеството- ищец са извършвали
дейност по пълнене на пожарогасители на външни лица, като са използвали едно от
предоставените помещения, в които са се помещавали охранителите. Свидетелите
заявиха, че тази дейност /по пълнене на пожарогасители/ била извършвана не от
самите охранители, а от други лица. На първо място не се установи по безспорен
начин, че тези лица са били служители на дружеството- ищец и че дейността е
извършвана от името на дружеството. На
следващо място не се установи, че е налице обедняване за ответното дружество
като последица от обогатяване в полза на ищеца. В заключението по допуснатата
експертиза вещото лице даде стойност на наемна цена на ползваните помещения и
част от двора, но следва да се отбележи, че от събраните доказателства се
установи, че ответното дружество не е собственик на охранявания обект, който е
собственост на трето лице. При това положение съдът намира, че не се установи
разместване на имуществени блага, водещо до обедняване за ответника, защото
обедняването за неполучен наем може да настъпи, когато е отнета възможността да
се извличат облаги при упражняване на правото на собственост, а в случая не е
така, доколкото ответника не е собственик на обекта. Не се доказаха и другите
претендирани разходи, като видно от показанията на свидетелката А. в обекта
не е имало назначени портиер и чистачка.
Ответникът не доказа конкретните разходи, които е направил за заплащане на ток
и вода, които включва в претенцията си за неоснователно обогатяване. Ответното дружество не установи по
основание и размер съществуване на претендирано
насрещно вземане срещу ищеца, поради което възражението за прихващане се явява
неоснователно.
С
оглед гореизложеното и предвид неоснователност на възраженията на ответника,
съдът намира, че исковата претенция на ищеца е изцяло основателна и иска за
признаване на дължимост на сумата 22 400лв., стойност на услуга охрана по
договор за охрана от 01.01.2009г., по процесните фактури, следва да бъде
уважен.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1
от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 448лв., както и направените
в настоящото исково производство разноски за държавна такса в размер на 448лв.,
20лв. за възнаграждение за вещо лице и 1500лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е претендирал
присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не следва да бъдат
присъждани разноски в негова полза.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че "Ж К"ООД /
предишно наименование„Ж П” ООД/, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ********, представлявано от управителя Н М М, ДЪЛЖИ
на „О И Б С - С” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.**********, представлявано от управителя Д Л П, сумата от 22 400 лв. /двадесет и две хиляди и четиристотин лева/, представляваща неизплатено задължение
по Договор за охрана на сгради и имущество от 01.01.2009 г., за което са
издадени фактури, както следва: № **********/21.11.2012 г.; №
**********/20.12.2012 г.; № **********/21.01.2013 г.; № **********/21.02.2013
г.; № **********/20.03.2013 г.; № **********/22.04.2013 г.; №
**********/20.05.2013 г.; № **********/25.06.2013 г.; № **********/22.07.2013
г.; № **********/21.08.2013 г.; № **********/23.09.2013 г.; №
**********/21.10.2013 г.; № **********/22.11.2013 г, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №261/06.02.2017г. по ч.гр.д.№434/2017г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА "Ж К"ООД / предишно наименование„Ж
П” ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от
управителя Н М М ДА ЗАПЛАТИ на
„О И Б С - С” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. **********, представлявано от управителя Д Л П, сумата от общо 2
416 лв. /две
хиляди четиристотин и шестнадесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски
в заповедното производство за държавна такса и в настоящото исково производство
за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№434/2017г.по
описа на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: