Присъда по дело №4396/2020 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

 

към Присъда № 260116/01.06.2021 г. по НЧХД № 4396 по описа

за 2020 година на Районен съд Варна,

Наказателно отделение, Пети състав

 

На 28.10.2020 г. частният тъжител по делото К.М.К. е депозирала частна тъжба вх.№ 276696 пред Районен съд Варна, по която на 29.10.2019 г. е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата Р.К.К., ЕГН **********, с оглед твърдение за извършено от нея престъпление от частен характер, наказуемо по чл.182 ал.2 от НК.

Според частната тъжба Р.К.К. е осъществила състава на престъплението като не е изпълнявала съдебно решение № 260297/10.08.2020 г. по въззивно гражданско дело № 706/2020 г. на Окръжен съд Варна относно определяне режим на лични отношения на бащата К.М.К. с детето К.К.К., като родител, както следва: на 14.08.2020 г., 21.08.2020 г., 04.09.2020 г., 11.09.2020 г, 18.09.2020 г., 25.09.2020 г. и 09.10.2020 г. не предала детето К.К.К. на бащата К.М.К..

Бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск от частния тъжител К.М.К. срещу подсъдимата Р.К.К. за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.182 ал.2 от НК през посочения в частната тъжба период 14.08.2020 г. – 09.10.2020 г. в размер на 3 000 лева и К.М.К. бе конституиран и като граждански ищец по делото.

По същество на делото частният тъжител и граждански ищец К.М.К. лично и чрез повереника си адвокат В.С. поддържа обвинението в цялост, като заявява, че установените по делото факти с категоричност сочат на осъществен състав на престъпление по чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК от подсъдимата Р.К. през периода от 14.08.2020 г. до 11.10.2020 г. включително в гр. Варна. Според повереника на частния тъжител подсъдимата признава вината си за извършеното от нея деяние. Счита, че от събраните по делото гласни доказателства се доказва, че частният тъжител е правил многократни и безрезултатни опити да се свърже с майката, за да подготви тя детето и да му го предаде в дните по съдебно решение, но подсъдимата не е предала детето на бащата. През месец август 2020 година подсъдимата напуснала известния за частния тъжител адрес в гр. ***. Частният тъжител е търсил съдействие от частен съдебен изпълнител И.С.чрез Второ районно управление на МВР Варна, но Р.К. не е намерена на сочения адрес и в телефонен разговор същата е отказала да предостави на органите на реда актуален и настоящ адрес и за период от около един месец считано от 14.08.2020 г. той не е знаел на кой адрес е заведено от подсъдимата детето му, понеже подсъдимата е сменила адреса си без да го уведоми. Относно посочените дати в частната тъжба счита, че са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимата не е давала детето в изпълнение на режима на лични контакти с неговия баща. Сочи, не са представени доказателства от подсъдимата, че детето е предавано на бащата. Моли съда от името на частния тъжител да уважи предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди за сумата от три хиляди лева, изразяващи ще се в болки и страдания в коремната област, безпокойство за детето, нервност, напрежение, безсъние, които вреди се доказвали от свидетелските показания на свидетелите Д.М.и Е.К.. Моли съда да постановите присъда, с която да бъде призната подсъдимата Р.К. за виновна в извършване на престъпление по чл.182 ал.2 вр.чл.26 от НК, както ѝ бъде наложено справедливо наказание и да им присъди направените разноски.

Подсъдимата Р.К. не се явява в съдебните заседания и не дава обяснения по обвинението.

Защитникът на подсъдимата адв.Х.Х. счита, че по делото няма доказателства, които по непротиворечив и категоричен начин да доказват обвинението. От частния тъжител се акцентирало единствено върху обвинението, че подсъдимата не е предавала детето на бащата, а не се коментира въпроса имало ли е някой, на когото да го предаде, и не са представени доказателства в тази насока. Съгласно съдебното решение бащата следва да взема, а не да му бъде предавано, детето и да връща детето от дома на майката. Не отговаряло на истината, че частният тъжител не бил уведомен от подсъдимата за смяната на адреса, на който живее с детето. Посочва, че е установено от показанията на свидетелите М.М.и В.К., че на 18.09 - рождения ден на бащата, детето е било взето от М.по указания и точни данни, които е дал бащата относно къде се намира детето, което означава, че бащата е знаел точно къде живее детето. Посочва, че на датите 12,18 и 19.09. частният тъжител е вземал детето от дома на бабата в кв.В. на гр.Варна, където между 14.08. и 14.09. е живяло детето, поради смяна на квартирата. Според защитата от материалите по гражданското дело било установено, че бащата много добре е знаел, че детето посещава в петък занималня, балет, английски и прочие извънкласни занимания, което се  потвърждавало и от показанията на всички свидетели. Ако детето сутринта е било на училище, след обяд е на занималня. В петък детето е било ангажирано от 08:30 до 18:30 часа и е нямало как в петък да бъде предадено в 10 часа, както е съдебното решение. Но никой не е пречил на бащата да отиде и вземе детето си в петък от училище, от занималня или балет, той е имал тази възможност. Сочи, че бащата се е виждал с детето в дни, които са извън графика, можел е да си комуникира по телефона с детето в инкриминирания период. За някои от посочените в обвинението дати подсъдимият не е имал според защитата обективна възможност да вземе детето, тъй като е бил в 24-часово дежурство видно от представеното удостоверението от началника на поделение 54830. Твърди, че неправилно са определи в обвинението датите, на които е следвало детето да се предаде на бащата с оглед неправилното определяне от страна на частния тъжител коя се явява първа, втора и трета работна седмица за месеца. Факта, че бащата не се е явявал, за да вземе детето, се потвърждавал и от показанията на свидетелката К. за периода, през който дъщеря ѝ и детето са живели при нея. На рождения ден на бащата 18.09 детето е било предадена в 21 часа и е върнато в 23 часа, а според частният тъжител тогава е следвало да остане с преспиване и е можел да го остави при себе си. От гражданските дела било видно, че от месец март 2018 година бащата не е плащал никаква издръжка на детето си. Имало и посочена дата в обвинението, на която детето е било болно и с температура. Според защитата от събраните писмени и гласни доказателства, включително и официални документи, не са представени от обвинението доказателства, че графикът е бил нарушен виновно от майката, може да не е бил осъществен, но това не се дължало на виновно поведение на майката. За представените скрий-шотове счита, че няма доказателства от кого и на кого са били изпращани поради което не могат да се третират като надлежно събрани в наказателния процес доказателства. Представените удостоверения от частния съдебен изпълнител касаят периоди извън инкриминирания период и нямат отношение. Счита, че в свидетелските показания на Д.Р.М. има множество противоречия и неистини, свидетелят говорел за факти от 2018 година, потвърждавал, че бащата е знаел за графика на детето за петъците и адреса, на който живеел, тай като са ходили там заедно с бащата. По отношение на свидетеля Е.К., сестра на частния тъжител счита, че не следва да се кредитират нейните показания, защото през по-голяма част от периода тя не е била в България. В заключение счита, че обвинението не е доказано по категоричен начин, моли съда да признае подсъдимата за невинна. По отношение на гражданският иск го счита за недопустим, освен това не били представени никакви доказателства относно понесени неимуществени вреди и причинната им връзка с деянието, поради което моли съда да го отхвърли като недоказан.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:

По време на съвместното съжителство на подсъдимата Р.К.К. и частния тъжител К.М.К. на 21.07.2009 година им се родило детето К.К.К..

С Решение № 260297/10.08.2020 г. по въззивно гр.дело № 706/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна/л.33-37/, влязло в законна сила на 10.08.2020 г., е отменено Решение № 5673/12.12.2019 г. по гр.дело № 1141/2019 г. на ВРС, 40 състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата К.М.К. с детето К.К.К., както и в частта, с която е осъден К.М.К. да заплаща в полза на детето К.К.К. чрез неговата майка и законен представител Р.К.К. месечна издръжка и се утвърждава постигнатото между страните споразумение в следния смисъл:

1.                 Определя режим на лични отношения на бащата К.М.К. с детето К.К.К., както следва:

-                     всяка първа седмица от месеца от 20 часа в петък до 16 часа в неделя;

-                     всяка трета събота от месеца от 10 часа до 17 часа;

-                     всяка втора, трета и четвърта работна седмица от месеца в петък от 10 до 20 часа, като в третата седмица детето остава при бащата с преспиване;

-                     на великденските празници всяка четна година в неделя от 9 до 17 часа и всяка нечетна година в събота, преди великден от 9 до 17 часа;

-                     на коледните празници – всяка четна година на 25.12 от 9 часа до 10 часа сутринта на 26.12., всяка нечетна година – на 25.12. от 9 до 17 часа;

-                     в деня, следващ рождения ден на детето от 10 часа до 19 часа, като бащата е поканен да присъства на всеки рожден ден на детето;

-                     през лятната ваканция – 15 дни през м.юли и 15 дни през м.август, когато майката не ползва платен годишен отпуск. В случай, че майката е в отпуск през целия месец юли или август, бащата има право да вземе детето 15 дни през другия месец, в който майката не е в отпуск.

2.                 При осъществяване на режима, бащата следва да взема и връща детето в дома на майката – гр.***

3.                 Осъжда К. да заплаща месечна издръжка в полза на детето К.К.К. чрез неговата майка и законен представител Р.К.К. в размер на 220 лева, считано от датата на постановяване на решението с падеж пето число на текущия месец.

4.                 Осъжда К. да заплати на детето К.К.К. чрез неговата майка и законен представител Р.К.К. сумата от 1080 лева, представляваща издръжка за периода 15.03.2018 г. – 14.03.2019 г.

При влизане в сила на това решение подс.Р.К.К. заедно с детето К.К.К. живеели под наем в апартамент в гр.***

От Районен съд Варна, 40 състав, бе изискано и приложено към настоящето дело гражданско дело № 1141/2019 г. по описа на съда.

Към гражданско дело № 1141/19 г. по описа на Районен съд Варна/л.25/ е приложен договор за наем от 23.07.2018 г. между М.Ж.К.като наемодател и Р.К.К. като наемател за възмездно ползване на апартамент в гр.***. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, т.е. до 23.07.2020 г. Тъй като собственикът на апартамента решил да го предаде, се наложило подс.К. да го освободи, което станало около средата на месец август 2020 г. Първоначално подс.К. и дъщеря ѝ К. се преместили да живеят в къщата на родителите на подсъдимата в гр.***. се преместили в новия апартамент под наем в гр.***.

По гражданско дело № 1141/2019 г. по описа на Районен съд Варна  бил издаден изпълнителен лист № 6890/30.08.2019 г./л.38/. В него са отразени определените със съдебното решение мерки за режим на лични отношения и е посочено, че при осъществяване на режима бащата следва да взема и връща детето в дома на майката – гр.***

Тъй като според частния тъжител К. подсъдимата К. не изпълнявала определените мерки от режима на лични отношения на бащата с детето било образувано от частния тъжител К. изпълнително дело № 449/2019 г. по описа на частния съдебен изпълнител/ЧСИ/ И.С.Н..

От представеното от частния тъжител и прието в съдебно заседание заверено копие от удостоверение с изх. № 4342/08.03.2021 г./л.53-54/ от частен съдебен изпълнител И.С.и заверени копия от писмата/л.65-70/е видно, че по изпълнително дело № 449/2019 г. са предприети следните изпълнителни действия:

-                     за неспазване на режима на лични отношения, а именно: за лятната ваканция за 2019 година от 28.08.2019 г. до 12.09.2019 г., както и всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване, както и всяка сряда от месеца, в която да я взема от училище, след приключване на занималнята и я води до дома на майката е наложена глоба на Р.К. за неизпълнение на разпорежданията на съдебния изпълнител, като постановлението за глоба е получено от длъжника на 27.11.2019 г.;

-                     изпратено писмо изх.№ 23142/19.11.2019 г. до Второ РУ при ОД на МВР Варна за изискване на съдействие за довеждане на Р.К. в кантората на ЧСИ С. на 26.11.2019 г.;

-                     изпратено писмо изх.№ 23132/19.11.2019 г. до Дирекция Социално подпомагане, Отдел Закрила на детето Варна за изискване на съдействие за отстраняване на пречките за доброволно изпълнение режима на личен контакт;

-                     с молба вх.№ 907/14.01.2020 г. е представен нов изпълнителен лист за определяне на нов режим на личен контакт с детето К.К.;

-                     наложена глоба на Р.К. в размер на 200 лева за неизпълнение разпорежданията на съдебния изпълнител;

-                     изпратено писмо изх.№ 5132/09.03.2020 г. до Дирекция Социално подпомагане, Отдел Закрила на детето Варна за изискване на съдействие за отстраняване на пречките за доброволно изпълнение режима на личен контакт;

-                     с молба вх.№ 26958/15.10.2020 г. е представен нов изпълнителен лист от 23.09.2020 г. за определяне на нов режим на личен контакт с детето К.К.;

-                     изпратено писмо изх.№ 21870/26.10.2020 г. до Дирекция Социално подпомагане, Отдел Закрила на детето Варна за изискване на съдействие за отстраняване на пречките за доброволно изпълнение режима на личен контакт;

-                     изпратено писмо изх.№ 21868/26.10.2020 г. до Второ РУ при ОД на МВР Варна за изискване на съдействие за довеждане на Р.К. в кантората на ЧСИ С. на 06.11.2020 г. в 14:00 часа;

-                     покана до Р.К. за доброволно изпълнение за 06.11.2020 г. в 14:00 часа за предаване на детето К.К. в кантората на ЧСИ.

От писмо с рег.№ 171/24.02.2021 г. от началника на военно формирование 54830-Варна/л.72/ е видно, че К.М.К. е давал 24-часови дежурства, както следва:

-                     месец август 2020 г. – на 4,10,13,15,21,24,27 и 31;

-                     месец септември 2020 г. – на 3,8,11,15,20,24 и 28;

-                     месец   октомври 2020 г. – на 1,5,14,19,23 и 28.

През периода 14.08.2020 г. – 11.10.2020 г. К. не е ползвал платен годишен отпуск и платен отпуск по болест.

Според представеното от частния тъжител удостоверение от Занималня „Знам и мога“/л.73/ К.К.К. е посещавала Частна детска занималня „Знам и мога“ в периода от 16.09.2020 г. до 14.10.2020 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез частната тъжба от К.М.К., показанията на свидетелите  Д.Р.Х., Е.М.К., М.В.М.и В. М. К., както и от писмените доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

По гласните доказателствени средства:

Подсъдимата Р.К. не се явява в съдебните заседания и не дава обяснения по обвинението.

По свидетелските показания:

Според свидетелските показания на Д.Р.Х. той е приятел с частния тъжител К. и ги познава двамата с подсъдимата от повече от 20 години. Според неговите показания К. не е могъл да вижда детето си, бил е с него многократно в дните, когато е трябвало да взема детето, но това не се случвало, тъй като майката не я давала, звънял ѝ по телефона, но тя не го вдигала. К. сам открил адреса, където живее, защото тя не му казала къде живее. Знае, че преди това майката и детето са живеели на квартира, след това се преместили в друга квартира в кв.***. Детето искало да се вижда с баща си и се радвало при срещите си с него. К.К. се чувствал зле от това положение, не можел да спи, ходил по лекари, правил си изследвания на корема, имал проблеми, предполага, че са на нервна почва. Х. свидетелства, че е ходил заедно с К. на новия адрес на майката и детето и са изчаквали долу пред жилищната кооперация, но след като детето не идвало, си тръгвали. Не посочва конкретни дати. Съдът кредитира показанията на Х. относно наличието на затруднения в комуникациите между К. и подсъдимата К. и неритмичност при осъществяване на контактите между бащата и детето. Но тъй като той не посочва конкретни дати на възприетите от него опити за контакт между бащата и детето, съдът не кредитира тези показания като доказателство за посочените в обвинението обстоятелства относно конкретни дати.

Е.М.К., сестра на частния тъжител, свидетелства, че общуват и се виждат с брат си често. Знае, че той само говори по телефона с дъщеря си, като майка ѝ постоянно изтъквала причини бащата да не може да се види с детето - имало занимания, било на рожден ден, имало да учи. Понякога Р. давала детето за половин-един час и след това звъняла настоятелно да го върне. През периода е виждала племенницата си само веднъж през месец август. По определения режим според нея нито един път не е взимал брат ѝ дъщеря си. Брат ѝ К. не се чувствал добре от това, бил много изнервен, напрегнат, не можел да спи. Имал стомашни проблеми - гастрит или язва. Св.К. пътува по кораби, през 2020 година била в България от март до началото на юли, след това до 17.10.2020 г. била на плаване извън България. Съдът не кредитира показанията на св.К., тъй като през инкриминирания период тя е била извън страната, няма преки впечатления, освен това е сестра на частния тъжител и е пряко заинтересована от изхода на делото.

Според свидетелските показания на М.В.М.той е  кръстник на К.. В този период Р. не давала на К. детето. На рождения ден на К. 18.09.2020 г. той по негова молба е взел детето К. от майка ѝ в 21 часа и го върнал в 23 часа. Преди това детето и майка му живеели на друг адрес, но се преместили и К. му казал къде е новият им адрес. С К. се виждали постоянно особено през почивните дни и той винаги му споделя, че Р. не му дава детето. Съдът кредитира показанията на този свидетел относно факта, че на 18.09.2020 г. е осъществена среща между бащата и детето, макар и в рамките на 2-3 часа. Относно изложените факти за неосъществени контакти между бащата и детето съдът не кредитира тези показания като доказателство в подкрепа на обвинението, тъй като не са посочени точни дати за тях.

 В. М. К., майка на подсъдимата, свидетелства, че е постоянно с дъщеря си и внучката си К.. Знае за съдебното решение, съгласно което майката трябва да предоставя детето на бащата на определени дати и часове. Бащата се обаждал по телефона, но след това не отивал за вземе детето. Когато била при него не си научавала уроците. След гражданското дело по съвет на адвокатката на дъщеря ѝ си записвала проведените срещи между бащата и детето. През лятото на 2020 г. апартамента, в който живеели под наем дъщеря ѝ и внучката ѝ бил продаден и трябвало да си намерят нова квартира. През това време живеели в нейния дом в кв.***. от 15.08. до 14.09. На 14.08.2020 г. прибирали  багажа от едната квартира, К. не отишъл да вземе К., не отишъл и на 14-ти. На 18.08.2020 г. и на 19.08.2020 г. тя му давала детето лично от дома ѝ във В.. Обяснила му, че Р. си сменя квартирата и му дала новия адрес. На 21.08.2020 г. К. не е отишъл да вземе детето. На 04.09.2020 г. и на 11.09.2020 г. детето не е давано и не е вземано. На 18.09.2020 г. детето е взето и върнато от новия адрес от кръстника на детето, тогава бил рождения ден на баща ѝ. На 25.09.2020 г. тя е взела от балет К., бащата не се появил. На 09.10.2020 г. тя прибрала детето от училище, било с кашлица и температура, няма спомен бащата изобщо да се е обаждал. Съдът кредитира показанията на св.К. относно фактите, че подсъдимата е сменила през този период адреса си, живеели са известно време с внучка ѝ К. в нейния дом в кв.В. и че К. е вземал детето от там. Съдът не кредитира показанията на свидетеля  относно неявяването на бащата на точно определени дати, тъй като за тези обстоятелства не бяха представени други доказателства, свидетелката е майка на подсъдимата и е силно заинтересована от изхода на делото.

По писмените доказателствени средства:

Съдът не цени като доказателство представените от частния тъжител 2 листа разпечатки от съобщения на мобилни телефони чрез „Вайбър“ между частния тъжител и подсъдимата, тъй като не бяха представени доказателства, че са изпратени и получавани именно между мобилните телефони на частния тъжител и на подсъдимата.

Съдът не цени представеното удостоверение с изх. № 4342/08.03.2021 г. от частен съдебен изпълнител И. С., тъй като посочените в него предприети изпълнителни действия по изпълнително дело № 449/2019 г. не касаят инкриминирания период от 14.08.2020 г. до 09.10.2020 г.

Съдът кредитира изцяло договора за наем от 23.07.2018 г. между М.Ж.К.като наемодател и Р.К.К. като наемател; писмо с рег.№ 171/24.02.2021 г. от началника на военно формирование 54830-Варна и удостоверение справка от Занималня „Знам и мога“ гр.Варна.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

След преценка на всички доказателства по делото, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:

Според обвинението подсъдимата Р.К. е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК от за това, че за периода от 14.08.2020 г. до 11.10.2020 г. включително, в гр. Варна при условията на продължавано престъпление, извършено с повече от две деяния, извършени през непродължителен период от време, осъществяващи поотделно състава на едно и също  престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, поради което  последиците се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като майка на К.К. съзнателно не е изпълнявала влязлото в законна сила решение № 260297/10.08.2020 г. постановено по въззивно гражданско дело № 706/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд, относно режима на лични контакти  между К.К. с детето К.К., като не е предавала детето на бащата, както следва: на 14.08.2020 г. детето е следвало да бъде при бащата  от 10 до 20 часа; на 21.08.2020 г. от 10 часа до 22.08.2020 г. до 17 часа; на 04.09.2020 г. от 20 часа до 06.09.2020г. до 16 часа; на 11.09.2020 г. от 10 часа до 20 часа;  на 18.09.2020 г. детето е предадено на бащата от 21 часа до 23 часа, когато майката го е задължила до го върне, а детето е следвало да бъде при бащата от 10 часа на 18.09.2020 г. до 19.09.2020 г. до 17 часа. На 25.09.2020 г. от 10 до 20 часа, отново не е предадено на бащата. На 09.10.2020 г. от 20 ч до 11.10.2020 г. до 16 часа, детето отново не е предадено съзнателно на бащата.

Съгласно постановеното в ГПК и трайната съдебна практика когато срокът се брои в седмици, той изтича в съответния ден на последната седмица, т.е. седмицата започва в понеделник и изтича в неделя.

Съотнасяйки тези правила съдът отчита обективна несъставомерност на някои от обвиненията, повдигнати с частната тъжба и несъответствие в часовия интервал на други обвинения:

- относно обвинението за 14.08.20 г. – това е петък във втора работна седмица и коректно е определен периода от 10 до 20 часа;

- относно обвинението за 21.08.20 г. – това е петък в трета работна седмица е правилно е определен периода от 10 часа с преспиване;

- относно обвинението за 04.09.20 г. – според частния тъжител това е петък първа седмица от месеца и е следвало бащата да е с детето от 20 часа до 16 часа в неделя, но според посочените по-горе критерии това не е първата седмица на месеца, поради което подсъдимата не е имала задължение да предаде детето на тази дата и това обвинение е несъставомерно;

- относно обвинение за 11.09.20 г. – неправилно е определен от частния въззивник деня като петък втора работна седмица  с период от 10 до 20 часа, това се явява първата работна седмица на месеца и детето е следвало да бъде с баща си от 20 часа в петък до 16 часа в неделя;

- относно обвинението за 18.09.20 г. – неправилно е определен деня от частния тъжител като петък трета работна седмица с период от 10 часа с преспиване, а всъщност това се явява втора работна седмица от месеца и периода следва да е от 10 до 20 часа;

- относно обвинение за 25.09.20 г. – неправилно частният тъжител е определил деня като петък втора седмица от месеца с период от 10 до 20 часа, това се явява петък трета седмица от месеца и е следвало периода да е от 10 часа с преспиване;

- относно обвинение за 09.10.20 г. – тази дата действително се явява петък в първа седмица от месеца и коректно е определен периода от 20 часа до 16 часа в неделя.

Въпреки посочените несъответствия в часовите периоди, през които детето е следвало да бъде с баща си за 11.09.2020 г., 18.09.2021 г. и 25.09.2021 г. съдът прие, че въпреки това обвинението не е недопустимо и следва да бъде преценено с оглед представените доказателства.

Съдът счита, че за нито една от посочените в обвинение дати не бяха представени категорични доказателства за извършване на сочените деяния от страна на подсъдимата. Според частната тъжба К. нееднократно е отивал на адреса на детето, за да го изчака да бъде предадено от майката, но без резултат. Но освен в частната тъжба за такива деянията се изтъква единствено в свидетелските показания на Д.Р.Х. и М.В.Методиев. Но св.Х. не може да посочи конкретни дати за твърдените от него факти, а св.М.излага факти, предадени му от частния тъжител К., поради което съдът не може да приеме техните свидетелски показания като доказателство за повдигнатите обвинения. В противоположната насока са свидетелските показания на В. М. К. за неявяване на частния тъжител за получаване на детето в точно определените в обвинението дати, които бяха обсъдени от съда по-горе.

Представените от частния тъжител писмени доказателствени средства също не могат да приети като годни доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение, защото не касаят факти от инкриминирания в обвинението период. От друга страна представените от подсъдимата писмени доказателствени средства доказват обективна невъзможност за част от посочените дати в обвинение на частния тъжител да изпълни задължението си за получаване на детето и същите се кредитират от съда, тъй като не бяха представени доказателства в обратната насока от частния тъжител.

Единствено в хода на съдебното производство категорично бяха доказани факти за датата 18.09.2020 г., когато е бил рождения ден на бащата К.. Детето е било взето от св.М.по молба на частния тъжител от новата квартира около 21 часа и върнато от него отново там около 23 часа. Тази дата се явява петък през втора работна седмица от месеца и периода следва да е от 10 до 20 часа. Според частният тъжител този ден се явява петък през трета работна седмица и детето е следвало да остане с преспиване, като не се представят ясни доводи защо в такъв случай е било върнато на майката същата вечер.

Съдът не приема факта, че подс.К. е променила местоживеенето си, в продължение на около месец живяла с детето на адреса на майка си и след това се установила на нов адрес, като част от изпълнително деяние на престъпление по чл.182 ал.2 от НК. Както бе посочено по-горе, по време на влизане в сила на съдебното решение за определяне на режим на лични отношения между бащата К.М.К. с детето К.К.К. майката К. и детето са живеели под наем с договор за наем, срокът на който е изтекъл и не бил подновен от наемодателя и е следвало тя и детето да напуснат този адрес. Житейски обяснимо и оправдано е в периода, в който подс.К. е търсила нова квартира, тя и детето да живеят при майка ѝ, за което частният тъжител е бил уведомен и след преместване в новата квартира отново е бил уведомен. Тези действия са предприети от подсъдимата не умишлено за да осуети изпълнението на съдебното решение, а в резултат на обективни причини.

Съгласно разпоредбите на чл.16 и чл.304 от НПК подсъдимият следва да бъде признат за виновен само при пълна и несъмнена доказаност на обвинението.

В конкретния случай, за да е налице съставомерност на действията на подсъдимата съобразно разпоредбата на  чл.182 ал.2 от НК е необходимо от обективна страна тя като родител да не изпълни или да осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на режима на лични отношения с дете и това да е извършено от нея умишлено, при форма на вината пряк умисъл с непосредствена цел да не изпълни или да се осуети изпълнението на постановения режим, за което не бяха представени убедителни доказателства. Това обстоятелство, според настоящия съдебен състав, остана недоказано в производството по делото.

Отделно от това съдът намира за необходимо да отбележи, че доколкото съдебното решение е постановено в точно определен момент, при отразяване на моментното фактическо положение между страните – в това число досежно адреса на който пребивава детето, неговите фактически необходимости и потребности, то във всички случаи родителите са тези, които следва да подчиняват изпълнението му не на стриктно тълкуване и формално изпълнение, а да го адаптират по съответен начин на случващото се с детето и с тях самите – специфични потребности, здравословно състояние, текущи ангажименти, а в случая и с промяна на адреса на майката и детето.

В заключение съдът намира за необходимо да посочи, че действителният проблем в настоящото производство не съставлява обстоятелството дали е налице няколкократно неизпълнение на постановените действия в съдебно решение, а в съществуващия конфликт между двамата родители, който несъмнено нанася сериозни вреди на общото им дете. В случая техните лични взаимоотношения и поведението им отдалечават дъщеря им и я поставят в недопустимото положение да избира между двамата си родители.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна и изложените правни съображения, настоящия състав на съда прие, че обвинението срещу подсъдимата Р.К.К. не е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна, поради което я оправда по така повдигнатото ѝ обвинение.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

Предявеният от частния тъжител срещу подсъдимата и приет от съда за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 3 000 лева има своето правно основание в разпоредбата на чл.45 от Закона за задължението и договорите. Елементите на състава на непозволеното увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. В конкретния случай следва да се приеме, че  така посочените елементи на гражданския деликт не са налице.

След като съдът призна подсъдимата за невинна в извършването на престъпление по чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК прие, че предявеният в наказателното производство граждански иск е недоказан по основание, поради което го отхвърли изцяло.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съобразно разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК съдът остави без уважение искането на подсъдимата за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение и осъди частния тъжител К.М.К. да заплати на подсъдимата Р.К.К. направени разноски по делото в размер на 5 лева за издаване на съдебно удостоверение.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: