РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Перник , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20201700500704 по описа за 2020 година
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Ковачка
възз. гр. дело № 704 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260005/26.08.2020год. , постановено по гр.дело № 5077/ 2019
год.на Пернишкия районен съд е прекратено производството по делото ,в частта му относно
предявения от „ Профи кредит България“ ЕООД против Н.С. от *** установителен иск за
сумата от 450.46лева,представляваща възнаграждение за отлагане на вноски по договор за
револвиращ заем № ***год., обезсилена е Заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 2648/2019год. по описа на РС-Перник,в частта ,в която е
разпоредено , че Н.С. дължи на „Профит кредит България“ ЕООД сумата от 450.46лева ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане от общата заявена претенция в размер на 1165.47лева, както и е отхвърлен
предявения от „ Профи кредит България“ ЕООД иск за установяване съществуването на
вземане против Н. М. С. в размер на 715.01лева, представляваща непогасена главница по
договор за револвиращ заем № ***год. , законната лихва за забава , считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 16.04.2019год. до окончателното изплащане на сумата
като погасен чрез плащане.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „ Профи
1
кредит България“ ЕООД гр.С., като по изложени в нея съображения жалбоподателят моли
първоинстанционното решение,в частта му,с която е прекратено производството по делото
,да бъде отменено и делото върнато на районния съд за произнасяне по същество на спора, а
в останалата му обжалвана част- да бъде отменено като неправилно и необосновано и
постановено ново за уважаване на предявения иск. В жалбата се твърди ,че неправилно
районния съд е приел липсата на идентитет между заповедното и исково производство
относно сумата от 450.46лева ,представляваща претендирано възнаграждение за отлагане на
вноски,както и че неправилно е извършил прихващане на платените от солидарните
длъжници суми в изпълнение на други задължения по договора с неизплатената главница и
така е достигнал до извод за недължимост на сумата от 715.01лева поради извършено
плащане. При уважаване на жалбата претендира разноски съобразно представен списък по
чл.80 от ГПК.
Въззиваемата Н.С. не е депозирала писмен отговор.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи,
че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. В частта му ,с която е
прекратено производството по делото ,същото има характер на определение ,поради което и
доколкото чрез обжалването му в тази му част се поставя въпроса относно допустимостта на
производството по чл.422 от ГПК касателно сумата от 450.46лева , се дължи приоритетно
произнасяне по този въпрос.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба / в тази си част имаща
характер на частна жалба/ ,че неправилно районния съд е приел ,че липсва идентичност
между предмета на заповедното и исковото производство касателно сумата от 450.46лева.В
тази връзка по делото се установява следното :
Със заповед № ***год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
разпоредено на С. С. С. и Н. М. С. солидарно да заплатят на „ Профи кредит България“
ЕООД сумата от 1165.47лева,представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № ***год. и сумата от 502.61лева, представляваща неустойка, законна
лихва върху главницата ,считано от датата на постъпване на заявлението-16.04.2019год. до
окончателното изплащане на взимането , както и разноските в заповедното производство в
размер на 33.36лева държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е
издадена по заявление вх.№ 11570/16.04.2019год.,на „ Профи кредит България“ ЕООД ,в
което заявителят изрично е посочил ,че сумата от 1165.47лева , представлява главница по
договор за кредит , а сумата от 502.61лева- дължаща се по същия договор неустойка.
Пред районния съд е предявен иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД
, с който „ Профи Кредит България» ЕООД е поискал да бъде признато за установено по
отношение на Н.С. ,че му дължи сумата от 1 165.47 лева , представляващо вземане по
Договор за револвиращ заем № ***. След дадени указания на съда по реда на чл.129 от ГПК
, с молба от 27.09.2019год. ищецът е уточнил ,че общото неизплатено задължение по
2
договора е в размер на 1 165.47лева, което включва: 715.01 лева главница , представляваща
отпуснатата сума по заема и договорно възнаграждение за отлагане на вноски в размер на
450.46 лева.
Районният съд е разгледал и се е произнесъл по искова претенция с предмет
установяване съществуването на вземане в размер на 715.01 лева съставляващо главница
по договор за револвиращ заем № *** като по отношение на сумата от 450.46 лева е приел
,че за нея не е издавана заповед за изпълнение , поради което и предявения на тази сума
иск по чл.422 от ГПК е недопустим. Този извод се споделя напълно от настоящия въззивен
състав.
За да е допустимо производството по чл.422 от ГПК е необходимо да има пълно
сътветствие между страните, основанието и размера на вземането ,предмет на иска с това ,за
което е издадена заповедта за изпълнение. Това е така ,тъй като исковият процес по реда на
чл.422 от ГПК е фаза на заповедното производство и в него се установява дължимостта
именно на тези вземания, за които е образувано заповедното производство. Претендираните
в исковото производство суми могат да бъдат в размер равен или по-малък от тези ,за
които е издадена заповедта на изпълнение, но без да се излиза от въведените със
заявлението претенции- главница, възнаградителни лихви, лихви за забава,неустойки,такси
и други суми.
В случая, със заявление вх.№ 11570/16.04.2019год. , е поискано издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сума от 1165.47 лева като дължима главница по
договор за револвиращ заем № ***год. и няма посочена сума в размер на 450.46 лева като
възнаграждение за отлагане на вноски. Обстоятелства във връзка с дължимостта на такава
сума не са изложени от заявителя в т.12 на заявлението , като такива се заявяват едва с
молбата за уточнение на исковата молба. По аналогия на възприетото в т.2 от ТР № 8 от
02.04.2019год. на ВКС по тълк. дело № 8/2017год. на ОСГТК следва да се приеме, че при
липса на посочване на вземане за възнаграждение за отлагане на вноски по ползван кредит
в заявлението ,то не може да се бъде предмет на установителен иск по чл.422 от ГПК .В
случая изрично в заявлението е посочено ,че вземането по договора за револвиращ заем се
формира единствено от главница и неустойка и е поискано издаване на заповед за
изпълнение единствено за главницата по договора за заем и уговорената в нея неустойка.
Предвид на това не би могло да се приеме , че са претендирани всички неизпълнени
задължения по договора за заем, респ. че съответстващите на тези задължения вземания са
предмет на установяване в производството по чл.422 от ГПК. Такава презумпция не
съществува, доколкото и в заповедното производство съдът е обвързан да се произнесе
единствено и само по заявеното искане. В случая то е за издаване на заповед за изпълнение
за дължащи се главница и неустойка по договор за револвиращ заем и доколкото
главницата съставлява предоставената от кредитора в собственост на длъжника парична
сума ,то в исковото производство по чл.422 от ГПК е допустимо да се установи
дължимостта на главницата , каквато е уточнена по размер с уточняващата молба. Вземането
3
за възнаграждение за отлагане на вноски е различно от вземането за главница , макар
правопораждащия и на двете вземания факт да е един и същи , а именно договора за
револвиращ заем № ***.
Ищецът твърди ,че на ***год. между него в качеството му на кредитор от една
страна и С. С. и ответницата Н.С. ,в качеството им на солидарни длъжници от друга страна
е сключен договор за револвиращ заем № *** за сумата от 1 150 лева ,със срок на
издължаване- 36 месеца и размер на месечната вноска 94 лева при годишен процент на
разходите / ГПР/-138.86%, годишен лихвен процент- 90.82 % и лихвен процент на ден-
0.25%. Посочва ,че сумата от 1150 лева е предоставена на ответниците на ***год. и че
датата на погасяване е на всяка вноска е 1-во число на месеца.
Посочва, че солидарният длъжник С. С. е подал на ***год. заявление за отлагане
на две от погасителните вноски,за което е сключен анекс № 1 и за което отлагане дължи
възнаграждение в размер на 188 лева. Сочи ,че неразделна част от анекса е нов погасителен
план, увеличаващ погасителните бройки на 40 и размера на ГЛП от 90.82% на 119.40%.
Посочва, че солидарният длъжник С. С. е подал на ***год. ново заявление за
отлагане на две от погасителните вноски,за което е сключен анекс № 2 и за което отлагане
дължи възнаграждение в размер на 188 лева. Сочи ,че неразделна част от анекса е нов
погасителен план, увеличаващ погасителните бройки на 44 и размера на ГЛП от 119.40 % на
114.07%.
След ново договаряне за отлагане на нови два броя вноски по погасителния план
посочва ,че длъжниците му дължат ново възнаграждение от 188 лева за извършеното
отлагане. Позовавайки се на нов анекс № 3 и приложен нов погасителен план твърди ,че
погасителните вноски са увеличени на 48 броя, ГПР –на 111.69%, а ГЛП-на 103.95%.
Поддържа ,че крайният срок на издължаване на заема е изтекъл , поради което е
настъпила и изискуемостта на вземането по договора за револвиращ заем. Твърди ,че
длъжниците са погасили чрез плащане 434.98лева от дължащата се главница в размер на
1 500 лева , 113.54лева като част от дължащото се възнаграждение за отлагане на вноски в
общ размер от 564лева и цялата се дължаща възнаградителна лихва в размер на
2 239.72лева. При така заплатената от длъжниците сума в общ размер от 2 788.24лева / сбора
от 434.98лева, 113.54лева и 2 239.72лева/ и заплатени 81.53лева / общо 2 870лева/ се твърди
,че неизплатения остатък от задълженията по процесния договор за заем е в размер на
1 165.47лева , от които главница- в размер на 715.01лева и възнаграждение за отлагане на
вноски в размер на 450.46лева.
Ответницата Н.С. е подала писмен отговор, в който оспорва подписите си
върху Анекс № 1 и Анекс № 2 ,с твърдения ,че са фалшифицирани.Твръди ,че ищецът
осъществявал нелоялна практика и че лихви от 141% са нереални.
4
Районният съд е отхвърлил предявения иск като е приел ,че претендираното
вземане за главница по договор за револвиращ кредит е погасено чрез плащане със сумата от
2 870 лева , поради което е недължимо.
Макар и по различни мотиви , настоящият въззивен състав споделя направения от
районния съд краен извод ,поради което оплакванията във въззивната жалба за неговата
неправилност и необоснованост се явяват несъстоятелни.
От представените по делото доказателства се установява , че между С. С. С.
като клиент и Н. М. С. като солидарен длъжник , от една страна, и « Профи кредит Бълтария
« ЕООД гр.С. е сключен Договор за револвиращ заем № ***год., по силата на който
дружеството е отпуснало на кредотополучателя сума в размер на 1150лева ,при 138.86%
ГПР и 90.87% ГЛП, която сума същият се е задължил да върне за 36 месечни вноски от по
94лева, платими на 01-во число на месеца. При тези уговорки , общият размер на дължимата
сума по кредита е посочена като 3 389.72лева с краен срок за издължаване ***год. Върху
договора е налице подпис за « клиент» и такъв за « солидарен длъжник», в което качество
ответницата Н.С. е посочена в договора.
С Анекс № 1 страните по договора за заем са отложили плащането на вноски №
37,38,39 и 40,за което длъжникът се е задължил да заплати на кредитора възнаграждение в
размер на 188 лева ,платимо с последната вноска .С анекса са договорили нов годишен
процент на разходите по договора –равен на 119.40%. Върху Анекса е налице подпис на
клиент и солидарен длъжник ,кат оса изписани техните имена и е приложен коригиран
погасителен план.
Идентично отлагане на вноски по вноски по заема е направено и с анекс № 2 и
№ 3, като с последния годишния лихвен процент е променен на 103.95%. И с двата анекса
кредитополучателя се е съгласил да заплати на кредитора по 188 лева като възнаграждение
за отлагане на вноските и към тях е представен коригиран погасителен план.
От коригирания погасителен план към Анекс № 3 се установява ,че крайната
дата за издължаване на заема е ***год.
И върху Анекс № 2 и 3 фигирират подписи на кредополучателя и солидарния
длъжник- ответник в производството пред районния съд.
При така установената фактическа обстановка ,съдът намира от правна страна
следното:
Установителният иск има за предмет вземане за главница по договор за заем
,който договор намира своята правна регламентация в ЗПК.В случая с договора е отпуснат
заем на физическо лице ,поради което се касае за предоставяне на „ финансова услуга“ по
смисъла на параграф 13, т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите / ЗЗП/ . Това
5
физическо лице има качеството потребител и се ползва от защитата срещу неравноправни
клаузи , предвидена в Глава VI на ЗЗП,за които съдът следи служебно
Съгласно чл.143 от Закона за защита на потребителите за «неравноправна клауза»
в договор с потребител се счита всяка уговорка в негова вреда ,която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално,като в ал.2 е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите,които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
В случая договора между страните е сключен при общи условия,предварително
определелени от едната страна-кредитора , договорките не са били предмет на
предварително съгласуване, което налага извод ,че не сме в хипотеза на индивидуална
договореност. Към датата на сключването му- ***год. липсват императивни разпоредби на
чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК / в сила от 23.07.2014год./ по отношение на възнаградителната
лихва . Доколкото обаче се касае за потребителски кредит следва да се приеме ,че
максималния размер на лихвата /било възнаградителна , било за забава / е ограничен винаги
от чл.9 ,съгласно който страните могат свободно да уговарят съдържанието на договора
,доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се
считат сделките, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота , използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг. В съдебната практика трайно се приема ,че противоречаща на добрите нрави е
уговорка,предвиждаща възнаградителна лихва , надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /а за обезпечени кредити- двукратния размер/.Следователно , за да се
прецени дали клауза за възнаградителна лихва съответства на добрите нрави, следва да се
вземе съотношението между уговорения размер на договорената лихва и законната лихва.
Към момента на сключване на договора за заем , респ. момента на сключване на Анекс № 3 /
***год. законната лихва е в размер на 10 % / ПМС № 72/08.04.1994год. и ПМС №
100/29.05.2012год. /.
Съобразявайки горното и съпоставяйки го с размера на уговорената
възнаградителна лихва се констатира ,че последната надвишава трикратно размера на
законната лихва,тъй като се касае за необезпечен кредит .Това прави уговорката относно
възнаградителната лихва несъответствуваща на добросъвестността и равнопоставеността ,
присъщи на нормалните договорни правоотношения,което я прави неравноправна по
смисъла на чл.134 от ЗЗП и на това основание нищожна.
Съгласно чл. 26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора когато те са заместени от повелителните правила на закона или когато може да
се предположи ,че сделката би била действителна и без недействителните й части. В случая
6
не е налице нито една от тези хипотези , като се има предвид възмездния характер на
договора за кредит и изричното изискване съгласно чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК в него да
бъдат включени клаузи за договаряне на лихвен процент и ГПР.Към момента на сключване
на договора и анексите към него липсва акт по см. на чл.10, ал.2 от ЗЗД, който да определя
размера на договорната лихва по сключени между страните договори, а законната лихва по
чл.86 , ал.2 от ЗЗД има различна функция от възнаградителната лихва .С оглед на това не
може да се приеме ,че за размер на възнаградителната лихва следва да се приеме
определения такъв с повелителните норми на закона,каквито доводи са изложени във
въззивната жалба.
При служебната проверка по отношение възнаграждение за отлагане на вноски,
настоящият състав намира ,че клаузата за заплащането му противоречи на чл.10а,ал.2 от
ЗПК, което обосновава извод за нейната нищожност. Възнаграждението е за услуга във
връзка с усвояването и управлението на кредита,поради което и не може да се приеме ,че
попада в приложеното поле на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Поради това претендирането му от
потребителя противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.
С оглед така установената неравноправност и нищожност на клаузите в
сключения договор за револвиращ кредит относно възнаградителната лихва и
възнаграждение за отлагане на вноски ,то уговорените такива са недължими. Това
предпоставя ,че платените суми от длъжниците следва да се отнесат за погасяване на
дължащата се съгласно чл. 23 от ЗПК главница по договора за револвиращ заем . Съгласно
признанието на ищеца извършените от длъжниците по договора за револвиращ заем
плащания възлизат на сумата от 2 870 лева , която сума надвишава претендираната
главница ,поради което същата се явява недължима като е погасена чрез плащане.
Настоящият състав счита ,че с коментирането на нищожността на клаузите за
възнаградителна лихва и възнаграждение за отлагане на вноски не излиза от предмета на
делото, който е за установяване съществуване на вземане за главница по договор за
револвиращ заем № ***. Въпросът за дължимостта на главницата и нейния размер, при
установени плащания по договора за заем , които кредиторът е отнесъл за погасяване на
други вземания по същия договор, изисква изследване и на въпроса за съществуването на
тези вземания ,а при извършени плащания - наличието на основания за плащането на
сумите и респ. кои вземания са погасени с платените суми и спазена ли е поредността по
чл.76 от ЗЗД.
Достигайки до извод за същия извод за неоснователност на предявения
установителен иск ,районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено. В същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260005/26.08.2020год. ,постановено по гр.дело №
5077/2019год. по описа на Районен съд-Перник .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8