РЕШЕНИЕ
№ 2580
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20251110207479 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
П. К. П. от гр. Ботевград е обжалвал наказателно постановление /НП/ №****с
искане за отмяната му като незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото
му нарушение и не отговаря на обективната действителност, че не е пропуснал
пешеходец. Сочи, че неправилно е приложен материалния закон, както и били
извършени груби нарушения на процесуалните правила. Излага своето възприятие за
случилото се, както и предприетите от него действия срещу актосъставителя.
В съдебно заседание, жалбоподателят – лично и чрез адв. Н. Н. поддържа жалбата
и моли въз основа на събраните по делото доказателства да бъде отменено процесното
НП като незаконосъобразно по изложените съображения, на които се акцентира в
пледоарията. Допълва, че констатациите за извършеното нарушение, за което е
наказан П. не се установили от показанията на свидетелите. Единият, който бил
свидетел по акта, в съдебно заседание при разпита му не си спомнял нищо от
фактическата обстановка, а актосъставителят макар да разказал за случая, неговите
показания не можело да се ползват като доказателствени средства за извършеното
нарушение, тъй като според съдебната практика функцията на актосъставителя била да
установява обстоятелства единствено по съставения акт – подписи и сверяване на
данни. Освен това, било лишено от житейска логика изложеното от актосъставителя в
показанията му, че на мястото, където били спрели служебния автомобил и то
неправилно, са могли да възприемат извършеното нарушение от П., а той пък в
1
жалбата подробно описал ситуацията от началото на полицейската проверка до
нейното приключване със съставянето на акта. Допълва, че причината за неговото
спиране не била, че не е пропуснал пешеходец на пешеходна пътека, а проверка на
застраховката „Гражданска отговорност“ и след като се установило, че има такава, му
съставили акт за нарушение, което не е извършил. По отношение на депозирани по
делото писмени бележки от проц. представител на ответната страна, наричайки ги
становище, счита че е бланкетно, което се установило след положени усилия и
изследване по други дела. Не се претендира присъждане на разноски.
Наказващият орган чрез юрк. ****оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, които
поддържа, със съображения за съставяне на акта и издаване на НП при спазване на
законовите изисквания за форма и задължително съдържание, като извършеното
нарушение било установено от обективна и субективна страна, а наложеното
наказание – справедливо. Допълва, че АУАН е издаден от овластен орган, като в
административнонаказателното производство не било ограничено правото на защита
на П.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С НП на П. К. П. е наложена глоба, в размер на 100 лева, за това, че на ***.,
около*** в ***. **при управление на ***с рег.№**** по ул. ***посока на движение от
**** и на този булевард при наличие на пешеходна пътека, тип „зебра“, обозначена с
пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17 не пропуска пресичащи пешеходци по
пешеходната пътека от ляво на дясно – нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН серия ***
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на обжалваното НП.
Разпитан по делото е свид. Р. С. Л. – актосъставител, според който по време на
дневната им смяна с колегата му С. упражнявали пътен контрол в района на ***на
кръстовището на*** Били паркирали служебния автомобил от дясната страна на***
посока към *** и *** На *** имало пешеходна пътека, тип „зебра“, с маркировка М8 и
обозначена с пътен знак Д17, като на самото кръстовище светофарната уредба за завой
надясно от *** секцията за пешеходци светвала в зелено по едно и също време. Около
***, на около 20-25 метра от пешеходната пътека на *** спрели жалбоподателя, тъй
като при извършване на десен завой от *** не пропуснал пресичащ пешеходец от
лявата му страна. При проверката на водача, както при повечето полицейски проверки
му изискали полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, каквато имал.
2
Разпитан по делото е свид. С. М. С. – свидетел на установяване на нарушението и
съставяне на акта, който не можа да разкаже за фактическата обстановка, поради липса
на спомени, а това било по причина, че на ден съставяли десетки актове. След
предявяване на АУАН единствено потвърди, че се е подписал като свидетел и е бил на
мястото на установяване на нарушението, но отново и по същата причина не може да
разкаже за случая.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, установи
наличие на задължително съдържание по чл.42 от ЗАНН. При съставяне и предявяване
на акта са спазени разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен
от оправомощено лице със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи.
НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.3.6. НП е с идентично
съдържание с АУАН, поради което е със задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от
ЗАНН.
С оглед на нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП, за което П. е наказан,
констатациите в акта и НП на неговото извършване се доказват единствено с гласни
доказателствени източници. По делото не се събраха такива, които по категоричен и
недвусмислен начин да установят констатациите за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
В тази връзка, следва да се отбележи, че единствените относими показания са тези на
свид. Л., който е актосъставител. Показанията бяха хронологични и без вътрешни
противоречия, но останаха изолирани и непотвърдени от останалите доказателствени
източници като показанията на др. свидетел – С., който не можа да си спомни за
случая, поради обема на ежедневната му работа.
Л. има качество на свидетел в наказателния процес, тъй като се установи от
АУАН и това не се оспорва от жалбоподателя, че е присъствал при установяване на
нарушението, т.е. има преки впечатления за случая, за който разказа. Затова, невярно е
твърдението от пледоарията на адв. Н. Н., че с показанията си той единствено можел
да установява обстоятелства по съставяне на акта, но не и такива за конкретното
нарушение.
Съдът не кредитира показанията на свид. Л. в частта, че е възприел самото
3
нарушение, а именно, че при извършване на десен завой от П. с управляваното от него
МПС от *** в посока към*** на пешеходната пътека, тип „зебра“, обозначена със
съответната пътна маркировка и пътен знак, не е пропуснал пресичащ пешеходец от
лявата му страна. Това е така, защото Л. каза, че служебният им автомобил е бил
спрян от дясната страна на *** посока към *** на 20-25 метра от пешеходната пътека,
където е бил спрян и П. за нарушението. Ако това е така и при липса на данни за
обстоятелството къде са били полицейските служите – вътре или извън автомобила,
няма как да се приеме, че те са били извън автомобила и така са могли да възприемат
конкретното нарушение, което се пада на 20-25 метра зад техния служебен автомобил.
При такова съмнение за обективна възможност полицейските служители да
възприемат извършеното нарушение, с всички обективни признаци на състава, а при
наличие на изложено твърдение в жалбата за различни обстоятелства от тези по акта,
то се пораждат основателни съмнение извършено ли е конкретното нарушение и при
какви обстоятелства.
Допълнителен аргумент е липсата на идентичност между описаното деяние и
законовата разпоредба, под която е подведено като административно нарушение.
Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Така, както е
описано нарушението – водачът не пропуска пресичащи пешеходци от лявата му
страна, не става ясно кое от двете задължения по чл.119, ал.1 от ЗДвП не е изпълнил –
за намали скоростта или да спре, което е съществено нарушение на процесуалните
правила, ограничавайки правото му на защита.
При така изложените съображения НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложеното наказание.
Съдът, счита че във всички случаи дължи произнасяне относно изложеното в
жалбата и изразено в пледоарията на жалбоподателя чрез неговия защитник за
пълнота на мотивите и да не бъде обвинен в процесуално високомерие.
Отнасящо се до твърдението, че жалбоподателя е бил спрян само за проверка на
застраховката „Гражданска отговорност“, а не за конкретното нарушение, за което е
съставен АУАН, не се установи от събраните доказателства, защото както заяви
актосъставителя, а и водачите на МПС, които са били обект на полицейска проверка
знаят, че без значение дали е извършено нарушение или не, при всяка полицейска
проверка се изискват документи на водача и документи за МПС, в това число за
застраховка „Гражданска отговорност“.
Противно на схващането, изразено в пледоарията, че като е бил спрян
служебния автомобил на полицейските служители от дясната страна на ***“, посока
към *** е в нарушение на закона, е разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, предписваща
4
правилата за престой и паркиране в населените места на ППС, като се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно
на оста на пътя. Според показанията на свид. Л., техният автомобил именно така е бил
спрян, т.е. точно съобразно правилата за движение по пътищата.
Касаещо частта от пледоарията по писмените бележки, които са депозирани за
първото съдебно заседание на 24.06.2025г., коментирани като бланкетни, наложило
необходимост адвокатът да извършва допълнителни проучвания по други дела, е било
ненужно усилие, тъй като т.нар. становище всъщност са писмени бележки вх.№*** със
съображения по същество и не представляват доказателства и доказателствени
средства, подлежащи на анализ в хода на устните прения. Съдът след изслушване на
юрк. Кондова за наказващия орган, предвид и на депозираните от нея писмени
бележки за процесуална икономия в хода на устните прения в о.с.з. на 09.07.2025г. не
ги намира за бланкетки, а съобразени с жалбата и изложени в същата възражения по
съставяне на АУАН, издаване на НП и установяване на нарушението.
По изложението в жалбата за резултата от подаден от П. сигнал срещу
поведението на актосъставителя в МВР /няма приложен такъв към жалбата и отговор
по него/, добре е да се знае, че правото на гражданите да подават сигнали е
гарантирано от законите и Конституцията на страната, но в жалба срещу НП не е
уместно да се пресъздават разговори на устно изразени становища по сигнали, когато
не касаят конкретната фактическа обстановка и обстоятелства по административно
нарушение, а засягат личността на другиго, защото предмет на наказателното
производство по делото пред СРС е издаденото НП и нарушението, за което П. е
наказан, а не личността на актосъставителя.
При изхода на делото, разноски в полза на жалбоподателя не следва да се
присъждат, тъй като от една страна не са претендирани, а от друга страна не са
представени доказателства да са извършени, тъй като в полза на адв. Н. Н. е
приложено единствено пълномощно /без номер, дата и не от адвокатски кочан/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №***на**** като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6