РЕШЕНИЕ
№ 1364
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330113658 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул.
„Г. Б.“ № * против „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, с която
са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдил
против ищеца, в качеството му на кредитополучател и против поръчителите К. С. В. и
С. К. В. с изпълнителен лист, издаден на 11.04.2013 г. по ч. гр. д. № 6191/2013 г. по
описа на РС – Пловдив, въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед за
изпълнение от 11.04.2013 г., за сумите от: 14 203,86 лв. – главница по договор за
кредит от 15.09.2008 г. и допълнително споразумение от 14.10.2010 г.; 1393,16 лева –
договорна лихва за периода от 14.08.2012 г. до 10.04.2013 г.; 509,63 лева –
санкционираща лихва за периода от 14.08.2012 г. до 10.04.2013 г. и 894,13 лева –
съдебни разноски. Срещу кредитополучателя – ищец в настоящото дело и срещу
поръчителите, като солидарни длъжници за сумите по изпълнителния лист, било
образувано **** дело № *****г. по описа на *** ***** ****, с район на действие -
района на ОС - П.. На 13.06.2013 г. на ищеца била връчена покана за доброволно
изпълнение, като същият в предоставения му двуседмичен срок не е подал възражение,
поради което заповедта за изпълнение влязла в сила на 28.06.2013 г. Производството по
1
принудително изпълнение било спряно на 06.08.2013 г. по молба на взискателя, като на
17.03.2015 г. същото било възобновено. Сочи се, че въз основа на договор за цесия от
20.04.2015 г. бил конституиран като взискател ответникът в настоящото дело – „ОТП
Факторинг България“ ЕАД. На 06.03.2017 г. било отправено искане и бил наложен
запор на трудовото възнаграждение, който ищецът твърди, че не е бил наложен и не е
бил изпълняван, като след тази дата не били предприемани никакви изпълнителни
действия. Твърди се настъпило прекратяване на ***** дело на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК през април 2015 г., като **** ***** констатирал този факт и с
постановление, което не било връчено на ищеца – длъжник по образуваното ****дело
№ ***** г. по описа на ***** ***** ****. Въз основа на издадения изпълнителен лист,
по искане на ответника, било образувано ново ***** дело с № **** от **** г. по описа
на *** ***** ***** за принудителното събиране на сумата от 13 850,62 лева,
представляваща главница по договор за кредит от 15.09.2008 г. и допълнително
споразумение от 14.10.2010 г., като, съгласно изпратеното до ищеца съобщение за
образуване на **** дело, бил наложен запор на трудово възнаграждение, получавано
от „Арх Ситистрой“ ЕООД и запор на банкови сметки. Ищецът заявява, че вземането
на ответника по издадения на 11.04.2013 г. по ч.гр.дело № 6191 от 2013 г.
изпълнителен лист за сумата от 13 850,62 лева, представляваща главница по договор за
кредит от 15.09.2008 г. и допълнително споразумение от 14.10.2010 г., за
принудителното събиране на което е образувано ***** дело № **** от ****г. по описа
на ***** , е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение. Твърди
се, че поради липсата на изпълнителни действия по ***** дело № *** от **** г. била
настъпила перемпция, като същото дело било прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК през април 2015 г., като общата петгодишна давност за вземането започнала
да тече от 2013 г. и към датата на образуване на новото производство по принудително
изпълнение под № *** от **** по описа на *** **** ***** била изтекла. Сочи, че дори
и погасителната давност да е започнала да тече от датата на прекратяване на **** дело
№ *** от **** г., то към датата на предприемане на изпълнителни действия по новото
**** дело от **** г. погасителната давност отново била изтекла.
С оглед изложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с което да
признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 13 850,62 лева –
главница по договор за кредит от 15.09.2008 г. и допълнително споразумение от
14.10.2010 г., за които суми е образувано **** дело № *** от **** г. по описа на ***
**** ****, с район на действие - района на ОС - П., образувано въз основа на
изпълнителен лист от 11.04.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 6191/2013 г. по описа на
Районен съд - Пловдив. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Твърди, че на
15.09.2008 г. между „Банка ДСК“ ЕАД /към настоящия момент „Банка ДСК“ АД/, като
2
кредитор и П. Д. Д., като кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителство на К. С. В. и С. К. В.. Поради допусната забава в
плащанията, кредитът станал изискуем и кредиторът предприел необходимите
действия за събиране на вземането, като се снабдил със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6191/2013 г. по описа на Районен съд -
Пловдив и по молба на кредитора било образувано **** дело № **** г. по описа на
**** **** ****, с рег. № *** на ****, с район на действие ОС П.. Поканата за
доброволно изпълнение по **** дело № ***** г., ведно с приложената към нея заповед
за незабавно изпълнение, била връчена на ищеца на 13.06.2013 г., като последният не
подал възражение по чл. 414 от ГПК в установения за това срок, поради което
заповедта за незабавно изпълнение влязла в сила спрямо длъжника – ищец в
настоящото производство, на 28.06.2013 г. Твърди, че по силата на договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 20.04.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ответникът придобил вземането на банката срещу П.
Д. Д., К. С. В. и С. К. В.. Заявява, че в изпълнение на изискванията на чл. 99 ЗЗД и по
силата на изрично пълномощно, издадено от цедента „Банка ДСК“ ЕАД, ответникът
изпратил до ищеца писмо за извършената цесия от името на цедента „Банка ДСК“
ЕАД, като същото било получено от П. Д. Д. на 11.06.2015 г. Оспорва като
неоснователни твърденията на ищеца, че по **** дело е настъпила перемпция през
април 2015 г., както и че е изтекла погасителната давност за вземането. Твърди, че с
молбата за образуване на ***** дело от 05.06.2013 г. било поискано да бъде наложен
запор на трудовото възнаграждение на П. Д. Д. с месторабота „Ай Ди Ел“, ЕИК
*********. Заявява, че ***** производство било спряно в периода 06.08.2013 г. -
17.03.2015г., поради сключено на 03.07.2013 г. споразумение между „Банка ДСК“ ЕАД
и ищеца. Позовава се на разпоредбата на чл. 61 от ГПК. След като делото било
възобновено с постановление на *** от 17.03.2015г., ответникът подал молба за
конституиране по делото на 26.11.2015г., с която било поискано налагане на запор на
трудово възнаграждение на длъжниците по изпълнителното дело. Твърди, че на
06.03.2017 г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от
„Арх Ситистрой“ ЕООД, като плащания по задължението не постъпили, поради което
на 22.12.2017 г. ответникът отново представил молба с посочен изпълнителен способ
за събиране на вземането. Твърди, че по ***. дело № ***** г. по описа на *** *****
**** перемпция е настъпила в периода 22.12.2017г. - 22.12.2019г., поради което
ответникът депозирал молба за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК. Заявява, че последното валидно изпълнително действие по **** дело било
извършено на 22.12.2017 г., поради което вземането не било погасено по давност. На
02.09.2020 г. ответникът подал молба за образуване на ново **** дело, като било
поискано налагане на запор на банкови сметки на длъжниците, открити към „Банка
ДСК“ ЕАД. Позовава се на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, като след влизане в сила на заповедта
3
за изпълнение на 28.06.2013 г. спрямо длъжника за вземането започнала да тече нова 5-
годишна погасителна давност. Сочи, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020г. вкл.,
всички давностни срокове са били спрени на основание Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Счита, че дори да се приеме
твърдението на ищеца, че ***** дело е било прекратено поради перемпция през м.
април 2015 г., исканията на ответника за извършване на действия по принудително
изпълнение срещу ищеца от 06.03.2017 г. и от 22.12.2017 г. са прекъснали давността за
вземането. Аргументира това свое становище, като посочва съдебна практика.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа
страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза на „Банка ДСК“
ЕАД против ищеца, е издаден изпълнителен лист от 11.04.2013 г. по ч. гр. д. №
6191/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І брачен състав, както и, че вземането
по изпълнителния лист е прехвърлено с договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 20.04.2015 г. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД /вж. Определение по чл.
140 ГПК № 429/13.01.2022 г./.
Тези факти са доказани, включително след съпоставка с приетите писмени
доказателства.
Установява се, че въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК, е
образувано ч. гр. д. № 6191/2013 г. по описа на ПдРС, І бр. с., по което в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД е издадена Заповед № 3736 от 11.04.2013 г. срещу длъжниците П. Д.
Д., К. С. В. и С. К. В., които солидарно да заплатят сумата от 14 203,86 лева - дължима
главница по договор за кредит от 15.09.2008 г. и Допълнително споразумение от
14.10.2010 г.; 1 393,16 лева - договорна лихва за периода 14.08.2012г. - 10.04.2013г.;
509,63 лева - санкционна лихва за периода 14.08.2012г. - 10.04.2013 г., както и да
заплатят законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2013г. до окончателно
заплащане на сумата и 322,13 лева - държавна такса и 572лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на заповедта за изпълнение, в полза на банката, е издаден
изпълнителен лист от 11.04.2013 г. за посочените в заповедта суми.
Установява се, че на 05.06.2013 г. от „Банка ДСК“ ЕАД е подадена молба за
образуване на **** дело пред *** ***** ***, с рег. № ***.
С молбата за образуване на ***. д. № ***** г., е поискано налагането на запор
4
върху трудовото възнаграждение на ищеца. С разпореждане от 05.06.2013 г., *** ****
****, е разпоредил налагането на запор върху всяко вземане или възнаграждение на
длъжника П.Д., което има от „Ай ди ел“ ЕООД. Запорното съобщение е връчено на
работодателя на 13.06.2013 г. Извършени са и редица справки за имущественото
състояние на длъжника.
По настоящото делото е представено и Споразумение от 03.07.2013 г.,
подписано между „Банка ДСК“ ЕАД и П.Д., с което страните се съгласяват, че към
датата на подписване на Споразумението – 03.07.2013 г., остатъчният размер на
задълженията на длъжника възлиза на сумата от общо 16738,51 лв., от която: 14203,86
лв. – главница; 169,86 лв. – лихва; 1842,79 лв. – такси закъснение и 522 лв. – дължим
данък.
С молба от 06.08.2013 г., „Банка ДСК“ ЕАД, е поискало **** ****** да спре
****. д. № ***** г. във връзка със сключване на извънсъдебно споразумение с
длъжника П.Д., както и да се вдигнат наложените запори по **** дело.
С Постановление от 06.08.2013 г. и на основание чл. 432, т. 2 ГПК,
производството по ****дело № **** г. е спряно, поради постъпване по делото на молба
от взискателя, като са вдигнати наложените запори върху вземането на длъжника П.Д.
за трудово възнаграждение, което получава от „Ай ди ел“ ЕООД. Изпратени са
съобщения за спиране на производството по **** дело и вдигане на запорите.
С молба от 17.03.2015 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е поискал поради
неспазено ИСС възобновяване на спряното **** дело №**** г. и предприемане на
всички поискани действия за събиране на задълженията на длъжника П.Д. и на двамата
поръчители.
С Постановление от 17.03.2015 г. **** ***** е възобновил производството по
***. д. № ***** г., като е разпоредено да се уведомят страните за същото.
С молба от 26.11.2015 г. ответникът по настоящото дело „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, е поискал да бъде конституиран като взискател по ***. д. № ***** г.,
въз основа на договор за покупко-продажба на вземания от 20.04.2015 г., сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД. С молбата е поискано налагането на запори върху трудовите
възнаграждения на длъжниците.
С Разпореждане от 30.11.2015 г., **** ***** е конституирал като взискател по
делото „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
От банково извлечение по разплащателна сметка специална от 29.12.2015 г., се
установява, че по ***** ***** е внесена сумата от 50 лева с посочен наредител – П. Д.
Д..
С молба от 06.03.2017 г., взискателят е поискал **** ***** да наложи запор
върху трудовото възнаграждение получавано от длъжника П.Д. в „Термо Кинг-2008“,
5
като с Разпореждане от 14.03.2017 г., е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, което получава от „Термо Кинг-2008“. Съобщението до
„Термо Кинг-2008“ е връчено на 16.03.2017 г., като върху същото е отбелязано, че
лицето не работи в дружеството.
На 08.06.2017 г., **** ****, след констатиране, че по ***** дело е постъпила
сумата от 200 лева, е разпоредил на взискателя да се преведе сумата от 132 лв., която
сума е преведена с преводно нареждане от 08.06.2017 г.
С молба от 22.12.2017 г., взискателят е поискал да се извършат справки за
имущественото състояние на длъжниците, както и налагането на запор на банковите
им сметки и на трудовите им възнаграждения.
С Разпореждане от 12.02.2018 г., **** **** е наложил запор върху откритите
банкови сметки в Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка на
името на ищеца П.Д.. Съобщение за налагане на запор върху банковите сметки, е
изпратено както до съответните институции, така и до ищеца. По **** дело, е
постъпило писмо от ЦКБ АД, с което **** ****** е уведомен, че ищецът има открита
сметка в банката, както и, че сметките са блокирани до пълния размер на дължимата
сума, посочена в запорното съобщение.
По **** дело на 06.07.2018 г., е постъпила молба от П. Д. Д., с която на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК иска прекратяване на изпълнителното производство.
С писмо от 24.10.2018 г., ЦКБ АД, е уведомило *** *****, че по сметката на
длъжника Д. няма наличност и движение на парични средства за срок по-дълъг от една
година, поради което на 22.10.2018 г. до същия е изпратено уведомление, че
прекратяват договора, на основание на който сметката е открита, с двумесечно
писмено предизвестие от датата на получаване на писмото, като с изтичане на срока на
предизвестието, сметката на длъжника П.Д., ще бъде служебно закрита.
С молба от 16.06.2020 г., взискателят е поискал, поради настъпили
предпоставки на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, **** дело № **** г. да бъде прекратено, като
се вдигнат наложените обезпечителни мерки.
С Постановление № 1079 от 24.07.2020 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК,
***** е прекратил производството по ***. д. №**** г., поради постъпване по делото
на писмено заявление от взискателя с искане за това. С Постановлението са вдигнати и
наложените запори върху открити на името на длъжника П.Д. банкови сметки в ПИБ
АД и ЦКБ АД.
Установява се, че въз основа на изпълнителен лист от 11.04.2013 г., с молба с
вх. № 8986 от 02.09.2020 г., подадена от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, е
образувано ***. д. № *****г. по описа на *** ***** ****, рег. № ***. С молбата за
образуване на **** дело, е поискано налагането на запор на банковите сметки на
6
длъжниците, извършване на справки за имущественото им състояние, налагане на
запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците.
С Разпореждане № 1265 от 02.09.2020 г., **** ***** е образувал **** дело
***** г. Извършени са справки за имущественото състояние на длъжника.
С Разпореждане № 1477 от 25.09.2020 г., е наложен запор върху вземането на
длъжника П.Д. за трудовото възнаграждение, което получава от Арх Ситистрой ЕООД,
както и по всички открити на негово име банкови сметки в ПИБ АД и ЦКБ АД до
размера на дължимата по делото сума. Разпоредено е изпращането на запорни
съобщения.
Установи се, че изпратеното до работодателя Арх Ситистрой ЕООД,
съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д., е
върнато с отбелязване, че „лицето не работи при тях от няколко месеца“.
На 14.10.2020 г. по ***** дело е постъпило писмо от ЦКБ АД, с което ****
***** е уведомен, че длъжникът Д. има открита банкова сметка в банката – без авоар;
че по същата длъжникът получава преводи с произход „обезщетения за безработица“,
както и, че сметките са блокирани до пълния размер на дължимата сума, посочена в
запорното съобщение.
С молба с вх. № 5553 от 27.04.2021 г., взискателят е поискал извършването на
справки за банковите сметки на длъжниците, както и налагане на запор върху тях;
справки за получавано трудово възнаграждение от длъжниците, както и налагане на
запор върху него; извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжниците,
находящи се на техния постоянен/настоящ адрес.
С Разпореждане от 30.07.2021 г., е наложен запор върху вземането на длъжника
Д. за трудовото възнаграждение получавано от „Ай ди ел“ ЕООД.
С писмо от 19.08.2019 г., работодателят „Ай ди ел“ ЕООД, е уведомил ****
*****, че признава за основателно вземането, върху което се налага запора; върху
същото няма претенции от други лица; лицето няма наложен запор по други
изпълнителни листове върху това вземане; възнаграждението на лицето не се превежда
по банков път. *** *** е уведомен, че длъжникът получава брутно трудово
възнаграждение в размер на 650 лева, а след приспадане на удръжките чистата сума за
получаване е 504,39 лв., от което следва, че не може да удържа суми по запора.
С молба от 11.11.2021 г., взискателят е поискал извършване на справки за
имущественото състояние на длъжника, както и налагането на запор върху банковите
сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, както и извършване на опис на
движими вещи.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
7
Доколкото ***** дело е водено срещу трима длъжници, то съдът намира, че
спрямо всеки един от тях поотделно, следва да се преценява дали са предприемани
изпълнителни действия, които да прекъсват давността за съответния длъжник.
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от П. Д. Д., поради
което и само спрямо този длъжник е обследван въпроса за това дали по **** дело са
предприемани изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността.
По отношение на спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на
образувано **** производство е прието Тълкувателно решение 2/2013 г. от 25.06.2015
г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което по смисъла на чл.
116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. В т. 10. от тълкувателното решение е прието, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителна давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В т. 14
е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД.
В аспекта на горепосоченото и с оглед установеното от фактическа страна, в
настоящия случай, съдът намира, че с молбата за образуване на ***. д. № **** г., по
описа на *** **** ****, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – П., ****е
посочил конкретен изпълнителен способ насочен спрямо ищеца, а именно налагане на
запор на трудовото му възнаграждение получавано при работодателя „Ай ди ел“
ЕООД. Със запорно съобщение, връчено на работодателя на 13.06.2013 г., е наложен
запор по отношение на трудовото възнаграждение, получавано от ищеца при „Ай ди
ел“ ЕООД. От тази дата – 13.06.2013 г. следва да се счита прекъсната давността на
8
вземането, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 450, ал. 3 ГПК запорът върху
вземането на длъжника се счита наложен спрямо третото задължено лице от деня,
когато му е връчено запорното съобщение.
Следва да се посочи, че молбата на ответното дружество от 06.08.013 г., с която
се иска от ***** ****** да спре ***** производство, както и последващото
Постановление от 06.08.2013 г. /за спиране на изпълнителното производство и вдигане
на наложените запори/, не спира нито течението на давностния срок за вземането, нито
срока на перемпцията, в т.см. е и посоченото в Решение № 45 от 30.03.2017 г. по гр. д.
№ 61273/2016 г., на ВКС, ІV ГО: „молбата на взискателя по чл. 329, б. „б“ /отм./,
съответен чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК, за спиране на изпълнителното производство, респ. и
акта на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение, не спира
течението на давностния срок за вземането, защото не представлява правна
невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни
способи за удовлетворяване на вземането си“.
С молба от 17.03.2015 г., взискателят е поискал възобновяване на изпълнението.
Тази молба обаче, не може да се приеме за валидно действие, което да прекъсва
давността и срока на перемпцията, от една страна, освен поради изложеното в
цитираното по-горе Решение № 45 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 61273/2016 г., на ВКС,
ІV ГО и поради това, че нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, не възпроизвежда правилата за спиране и отпадане на
ефекта на прекъсването й в исковия процес, а от друга, тъй като в същата не е посочен
нито един изпълнителен способ, който да бъде приложен от **** ******, като не се
констатира да са предприети и каквито и да е действия във връзка с нея, освен
изготвяне на Постановление от 17.03.2015 г. за възобновяване на ***. д. № ***** г.
Съдът намира, че бланкетното искане за предприемане на всички поискани действия за
събиране на задълженията, не е годно изпълнително действие, поради което и не
поражда търсените правни последици. Взискателят трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи конкретно
посочен от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В молбата от
17.03.2015 г., няма посочен конкретен изпълнителен способ, като от материалите по
изпълнителното дело, не се установява, взискателят да е овластил **** *****с права по
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Така, съдът приема, че последното валидно изпълнително действие по ***. д. №
**** г. е от 13.06.2013 г. , като от този момент до 13.06.2015 г. , поради бездействие на
взискателя – ответник, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес е
прекратен ex lege. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
9
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Коментираният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е процесуален
преклузивен срок, т.е. той не подлежи на спиране и прекъсване, като започва да тече от
датата на последното валидно извършено изпълнително действие. Нормата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е императивна и не подлежи на разширително тълкуване относно кои
факти могат да попречат на изтичането на двугодишния преклузивен срок.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва
по силата на закона, а **** ***** може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Затова и неиздаването на постановление на ***** за прекратяване
на ***** дело на посоченото основание е без правно значение. От този момент нататък
всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание,
доколкото са извършени след като **** ****** е прекратено. Поради това, на
13.06.2015 г. е настъпила перемпцията по ***. д. № **** г. по описа на **** *****
****, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – П.. Подаването на молби от
взискателя след този момент, както и извършването на каквито и да било последващи
действия от **** ***** след тази дата, включително налагане на запори върху
трудовото възнаграждение на длъжника и банковите му сметки, не могат да породят
правни последици, тъй като същите не почиват на съществуващо и валидно
изпълнително производство.
Вземането, предмет на процесния изпълнителен лист е относно главница по
предоставен договор за кредит, поради което и приложим е общият петгодишен
давностен срок по чл. 110 ЗЗД, тъй като при договора за заем е налице неделимо
задължение и договореното връщане на заема на погасителни вноски не трансформира
договора в такъв за периодично и продължително изпълнение, а представлява частични
плащания по него.
Следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав, с подписване на
Споразумение от 03.07.2013 г., длъжникът е признал съществуването на дълга. Както е
посочено в Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК:
„Признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на
задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към
кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД,
същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до
кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото
задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Това е така,
защото признаването на фактическия състав все още не означава признаване на
последиците от този фактически състав към момента на признаването. Признаването
10
на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да
манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретния дълг към кредитора.“. В случая, Споразумението е подписано от ищеца,
като с оглед отразеното в чл. 4, същият се е съгласил, че към датата на подписване на
същото – 03.07.2013 г., остатъчният размер на задължението по процесния
изпълнителен лист, възлиза на сумата от общо 16738,51 лв., както следва: 14203,86 лв.
– главница, 169,86 лв. – лихва; 1842,79 лв. – такси закъснение и 522 лв. – дължим
данък.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД, от прекъсването на давността почва
да тече нова давност. В настоящия случай, новата петгодишна давност за вземането е
започнала да тече от 03.07.2013 г. , като е изтекла на 03.07.2018 г. , т.е. както преди
образуване на настоящото производство – 23.08.2021 г., така и преди образуване на
новото ***** дело № **** г. по описа на *** **** ****, рег. № ***, с район на
действие – Окръжен съд – П. – 02.09.2020 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и като
такъв следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в
полза ищеца. Същият е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени такива в общ размер на сумата от 1254,03 лева, от която:
554,03 лева – за заплатена държавна такса и 700 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира стореното от пълномощника на ответното дружество възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, за неоснователно, доколкото,
дължимото се такова, съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, възлиза на
945,52 лв., т.е. повече от претендираното от страната и реално заплатено такова в
размер на 700 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. П., ул. „Г. Б.“ № *, НЕ ДЪЛЖИ на „ОТП Факторинг България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 19, ет. 2 сумата от 13850,62 лева /тринадесет хиляди
осемстотин и петдесет лева и шестдесет и две стотинки/ - главница, дължима по
Договор за кредит от 15.09.2008 г. и Допълнително споразумение от 14.10.2010 г.,
11
сключени с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по които са прехвърлени с договор за цесия
от 20.04.2015 г. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, поради изтекла
погасителна давност, за която сума е издаден изпълнителен лист от 11.04.2013 г. по ч.
гр. д. № 6191/2013 г. по описа на ПдРС, І брачен състав, въз основа на който е
образувано **** дело № **** г. по описа на *** **** ***, рег. № ***, с район на
действие – Окръжен съд – П..
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2 ДА
ЗАПЛАТИ на П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. „Г. Б.“ № *, СУМАТА от
общо 1254,03 лева /хиляда двеста петдесет и четири лева и три стотинки/ –
представляваща разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12