ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………/.02.2019 г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – Търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на 14.02.2019
г. в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско дело № 104/2018 г.,
За да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „П и Н Транс” ЕООД гр.
София, с която са предявени искове против „ТКВ 2” ЕООД гр. Варна и „Велостранс” АД Република Гърция за солидарното осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 14 596.88 евро по фактури,
издадени за осъществен международен транспорт на стоки, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното им
изплащане, както и мораторни лихви за забава
плащането по всяка от издадените фактури, описани в исковата молба от датата на
падежа по всяка фактура до 11.01.2018 г. в общ размер на 1 340.93 евро.
Претендират се и разноските по делото. Цената на всеки от обективно кумулативно
съединените искове е както следва: главница 14 596.88 евро, лихва
1 340.93 евро.
Претенцията на ищеца произтича от сключен с първия ответник договор за превоз на стоки, като и трите страни са търговски дружества, поради което и съдът ще разгледа спора по реда на глава 32 от ГПК.
Процедурата по размяна на книжа е приключила, като е извършена единична такава.
От страна на ответника „ТКВ 2” ЕООД не е депозиран писмен отговор.
След изтичане на срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от „Велотранс“ – Република Гърция, поради което и съдът приема същият за становище по иска. В частите досежно оспорване подведомствеността на българския съд да разгледа спора, съдът се е произнесъл с Определение № 4579/21.12.2018 г., влязло в законна сила като необжалвано от страните.
С отговора-становище по иска е направено възражение за прихващане със сумата от 18 146, 89 евро, претендирана като обезщетение за погинал товар по време на транспортна услуга – превоз на стоки до Македония, за която дължима сума е издадена фактура от страна на товародателя и по която се претендира насрещното вземане.
Възражението не следва да бъде допускано до разглеждане, тъй като разпоредбата на чл. 371 от ГПК представлява изключение от въведения в чл. 370 от ГПК принцип за преклузия на правото ответникът да представя доказателства и да прави възражения срещу иска след изтичане на срока за отговор. В цитираната разпоредба е регламентирана възможност възражението за прихващане да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение. Що се отнася до въпроса налице ли са предвидените от закона условия за допускане и разглеждане на направено възражение за прихващане след срока за отговор, съдът извършва преценката конкретно в зависимост от данните и доказателствата по делото. В настоящия случай приемането на възражението за прихващане, с оглед абсолютно различният предметен обхват и такъв на доказването, би довел до необходимост на първо място от оставянето му без движение за уточнение на претенцията, на следващо би изискало разпределяне на тежест на доказване и даване на указания, че не сочи доказателства, т.е. такова възражение не попада в хипотезата на чл. 371 от ГПК, доколкото изисква доказване по обем и предмет напълно различно от това по предявения иск. Доколкото за успешното провеждане на възражението е необходимо ангажирането на нови доказателства, то това е факт, изключващ неговата допустимост на този етап на производството.
Писмените доказателства, представени от ищеца и ще се приемат като допустими, относимостта ще бъде ценена по същество.
Доказателствата от ответника „Велостранс” Република Гърция, доколкото не касаят друго освен възражението за прихващане не следва да се приемат поради неотносимост.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали са осчетоводени процесните фактури, е допустимо и относимо и следва да се уважи. Доколкото счетоводството на „Велотранс“ се води в Република Гърция, дружеството следва да бъде задължено да представи на вещото лице или по делото заверени за вярност копия от счетоводната си документация, чийто превод за целите на експертизата, ако е необходим следва да се осигури от ищеца.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна искова молба от „П и Н Транс” ЕООД гр. София, с която са предявени искове против „ТКВ 2”
ЕООД гр. Варна и „Велостранс” Република Гърция за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от
14 596.88 евро по фактури с № № **********/02.12.2016г.,№**********/15.12.2016г.,№**********/22.12.2016г.,№**********/05.01.2017г.,№**********/10.01.2017г.,№**********/17.01.2017г.,№
**********/26.01.2017г., издадени за осъществен международен транспорт на
стоки, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
иска до окончателното им изплащане, както и мораторни
лихви за забава плащането по всяка от издадените фактури, от датата на падежа
по всяка фактура до 11.01.2018 г., подробно индивидуализирани в исковата молба
в общ размер на 1 340.93 евро. Претендират се и разноските по делото.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на Част III, Гл. 32
„Производство по търговски спорове”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане до разглеждане на въззражение за прихващане на ответника „Велотранс“ Република Гърция със сумата от 18 146, 89 евро, претендирана от ищеца „П и Н Транс” ЕООД като обезщетение за погинал товар.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание като доказателства по делото, писмените
такива, представени от ищеца, а именно:
1.)Международни
товарителници - 7 броя;
2.)Фактури№**********/02.12.2016г.,№**********/15.12.2016г.,№**********/22.12.2016г.,№**********/05.01.2017г.,№**********/10.01.2017г.,№**********/17.01.2017г.,№
**********/26.01.2017г.;
3.)Договор за
встъпване в дълг;
4.)Копие от
електронна кореспонденция между страните вкл. и на електронен носител;
5.Счетоводна справка.
НЕДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ представените с отговора на исковата молба от „Велотранс“ Р. Гърция писмени доказателства, като неотносими.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и всички необходими счетоводни документи от счетоводството на ответниците, да отговори на следните въпроси:
1.) Осчетоводени ли са фактури № **********/02.12.2016 г., № **********/ 15.12.2016 г., № **********/22.12.2016 г., № **********/ 05.01.2017 г., № **********/10.01.2017 г., № **********/17.01.2017 г., № **********/26.01.2017 г. в счетоводството на ответника „Велостранс” АД – Р. Гърция, по коя сметка и с какво основание?
2.) Ползвано ли е правото на приспадане на ДДС, ако такава процедура съществува по законодателството на Р Гърция?
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, платими
от ищеца, в тридневен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице Б. Б., който да се уведоми за изготвяне на
заключението след внасяне на депозита и представянето му в срока по чл. 199 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА „Велотранс“ АД Р. Гърция да представи в оригинал или заверени за вярност копия от счетоводната документация на дружеството, която вещото лице ще поиска и е необходима, които да бъдат на разположение на вещото лице в кантората на процесуалния представител на страната или на друго удобно място за изготвяне на заключението.
УКАЗВА на „Велотранс“ Р. Гърция, че отказът да представи достъп до посочените доказателства ще бъде ценен по реда на чл. 161 от ГПК, т.е. с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната създава пречки за събиране но допуснатото доказателство.
УКАЗВА на ищеца, че ако на вещото лице е необходим превод на счетоводната документация на български език, ищецът е този, който следва да осигури превода срочно, след като вещото лице го уведоми за това. При неизпълнение, с което стане причина за невъзможност да се изготви експертизата, съдът ще заличи същата.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове
като разяснява, че медиаторът може да съдейства за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение,
одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна,
адрес гр. Варна, ул. „
Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел.
052 623 362, e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за да се
постигнат благоприятните последици от доброволно уреждане на спора, предвидени
в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а именно връщане на половината от внесената държавна
такса на ищеца, следва да бъде постигната съдебна спогодба по предмета на
спора, която да е обективирана и подписана от представителите на страните в
протокола от насроченото открито съдебно заседание, и одобрена
от съда, по реда на чл. 234 от ГПК.
НАСРОЧВА
производството по
т.д. № 104/2018 г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2019 г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото
определение. С цел процесуална икономия ищецът
да се уведоми за внасяне на депозита по телефон, чрез процесуалния
представител.
Определението
е окончателно.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТО-ДОКЛАД
Т.д.
№ 104/2018 г.
Ищец: „П и Н ТРАНС” ЕООД
Ответник: „ВЕЛОСТРАНС” АД –
Гърция
„ТКВ 2” ЕООД
В исковата молба ищецът „ПиН Транс” ЕООД твърди, че между него и „Велостранс” АД – Гърция са възникнали търговски правоотношения по превозни договори като ответникът в качеството на товародател, а ищецът – превозвач е изпълнил превоз на товари от Гърция до Германия, за което са съставени международни товарителници, а стойността на услугата е фактурирана в първични счетоводни документи. Заявява, че са съставени фактури № **********/02.12.2016 г., № **********/15.12.2016 г., № **********/22.12.2016г., № **********/05.01.2017г., № **********/10.01.2017г., № **********/17.01.2017г., № **********/26.01.2017 г. на обща стойност 28 549.02 лева – 14 596.88 евро, която сума е не е заплатена на падежа от страна на ответника, който е 45 дни след разтоварването на товара. След падежната дата по всяка фактура и до завеждане на иска се претендира и лихва за забава върху всяка главница. Заявява, че е сключен договор за встъпване в дълг между „ПиН Транс” ЕООД и „ТКВ 2” ЕООД, по който вторият ответник се е задължил солидарно за сумата към ищеца. Претенцията е двамата ответници солидарно да заплатят дължимите главници, законната лихва от завеждане на иска и лихвата до тази дата, от падежа по фактурите.
Правна квалификация на правата: чл. 372 ал.1 ТЗ вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Ответникът „ТКВ 2” ЕООД е процесуално пасивен.
Ответникът „ВЕЛОСТРАНС” АД възразява общо по дължимостта на сумата. Възраженията досежно действителността на договора за встъпване в дълг и правните му характеристики, освен че са лични на встъпилия в дълга, са въведени в процеса единствено с оглед обосноваване на неподведомственост на спора пред българския съд, по който въпрос обаче има нарочно произнасяне.
Отсъстват безспорни факти.
Ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи сключването на договорите за превоз, изпълнението на задължението – доставка до получателя, размера на дължимата сума, падеж на задължението.
Ответникът „ТКВ2” ЕООД е процесуално пасивен, но следва да се укаже, че негова е тежестта да докаже правоизключващи или правопогасяващи възражения. За същите факти носи тежест и ответника „ВЕЛОСТРАНС” АД включително и да установи плащане на задължението.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от доклада за запознаване и становище в съдебно заседание.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: