№ 208
гр. Пазарджик, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500626 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Велинград е сезиран с искова молба, подадена от С. Н. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. Д., ул. „Т.П. „ № 5, против „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК *********
,със седалище и адрес на управление на дейността гр. София 1324, ж. к. „Люлин „ № 7 , бул.
„Джавахарлал Неру „ № 28, „Силвър център „ , ет. 2 , офис 40-46 .
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем, обективно съединен с осъдителен иск за
връщане на сумата от 270 лв. , получена при начална липса на основание .
При условията на евентуалност на искането е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124
ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договора , обективно съединен
с осъдителен иск за връщане на сумата от 230 лв . , получена при начална липса на основание .
С Решение № 260119/ 18. 05 .2021г. на районен съд Велинград , постановено по гр. д. №
349/2020г. по описа на същия съд, главният иск е отхвърлен,като неоснователен. Уважен е иска
предявен при условията на евентуалност,ведно с осъдителния иск. Присъдени са разноски в полза
на страните, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете .
Решението на районния съд се обжалва в отхвърлителната част с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, С. Н. Г., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния
представител на страната.Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
решението в обжалваната част,поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се
1
постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи
главния иск,ведно с осъдителния иск . Претендира се заплащането на съдебно –деловодни
разноски за двете инстанции .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, подаден чрез
пълномощника на страната. В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението
на районния съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди в обжалваната част.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК
,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението.По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .
От доказателствата по делото се установява ,че на 22. 02. 2019г. страните са сключили договор за
паричен заем по смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД. Договорът е сключен при следните параметри :
Размер на заема 600лв. ;
Срок на заема 16 седмици или 4 месеца , до 22. 06. 2019г. ;
Размер на погасителната вноска – 16 вноски по 40 лв. всяка една от тях ;
ГПР- 48, 14%; Фиксиран ГЛП- 40,00% или 0, 11% на ден ;
Договорна лихва за срока на договора – 40лв. ;
Общо дължима сума в края на договорния срок – 640лв;
В чл. 4 от договора страните са приели ,че в срок от три дни от сключването на договора
заемателя следва да обезпечи вземането на заемодателя чрез поръчителство от две физически лица
, които да отговарят на условията ,посочени в договора или чрез банкова гаранция с бенефициер-
заемодателя. При неизпълнение на това задължение заемодателя следва да заплати неустойка в
размер на 230. 08 лв. , която се разсрочва за срока на главното вземане по погасителния план
или по 14, 38 лв. на седмица. При това положение размера на седмичната погасителна вноска
става 54, 38лв. на седмица .
Към договора е приложен Погасителен план, подписан на същата дата.Приложен е и Стандартен
Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,на основание
чл. 8 от ЗПК.
По въпроса за нищожност на клаузата за ГЛП.
2
Въззивната инстанция счита ,че уговорката за заплащането на договорна( възнаградителна) лихва
е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД , като противоречаща на добрите нрави.
Съгласно трайно установената практика на ВКС( виж Р. № 906/ 30. 12. 2004г. по гр. д.№ 1106/2003г. на ІІ-ро гр.
отд. на ВКС ; Р. № 378/ 18. 05. 2006г. по гр. д.№ 315/2005г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ; Определение № 901/10. 07. 2015г. по
гр. д. № 6295/2014г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) уговорката за заплащането на възнаградителна лихва ще
противоречи на добрите нрави, когато надвишава 3-пъти размера на законната лихва за забава,
а по обезпечените кредити 2-пъти . Към момента на сключването на договора размера на
законната лихва по просрочени парични задължения , определена с ПМС № 426/ 18. 12. 2014г. е
10%( основния лихвен процент на БНБ за текущата година(проста годишна лихва ) е 0% + 10% надбавка = 10%).
Максималният размер , до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва ,за да не
противоречи на добрите нрави е 30%. В случая уговорения ГЛП е в размер на 40,00%, което
надхвърля допустимия размер. Според клаузите на договора при отпуснат кредит в размер на 600
лв., дължимата възнаградителна лихва за срока на договора ( за 4 месеца ) е 38, 29 лв. , а на годишна
база е 117, 84 лв. , което е почти 1/3 от размера на отпуснатия заем. Тази лихва противоречи на
добрите нрави и по конкретно на общоприетите принципи за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и еквивалентност на
насрещните престации.
Следва да се отбележи също така ,че при заем с кратък срок на ползване ( 4 месеца ) , уговарянето на
възнаградителна лихва от 40, 00% не е обяснимо нито с разходите по заема , които прави
заемодателя ,нито с риска , който поема от отпускането на заема, нито с размера на
добросъвестно очакваната от сделката печалба . Толкова висока възнаградителна лихва не е
типична дори за дългосрочните заеми и банкови кредити.
По въпроса за нищожност на клаузата по чл. 4 от договора, за заплащането на договорна
неустойка.
Основните разяснения по въпроса за нищожност на договорна неустойка поради „противоречие с
добрите нрави“ са дадени в ТР № 1/ 2009г. от 15. 06. 2010г. на ОСТК на ВКС. Посочено е ,че
договорната неустойка ще бъде нищожна ,поради накърняване на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите и обезпечителна , обезщетителна и санкционна функция .Преценката
следва да се направи за всеки конкретен случай , към момента на сключване на договора .
Примерно изброените критерии за преценката са следните :
размера на задължението;
дали задължението е обезпечено с други правни способи ;
вида на неизпълнението - пълно ,частично , съществено или незначително ;
съотношението между размера на неустойката и очакваните от неизпълнението вреди ;
В случая при паричен заем в размер на 600 лв. е уговорена неустойка в размер на 230лв. , което е
повече от 1/3 от размера на заема. Така уговорената неустойка е нищожна,поради накърняване
на добрите нрави ,тъй като е уговорена извън присъщите и обезпечителна , обезщетителна и
санкционна функция . Неустойката не е съобразена нито с размера на задължението , нито с
вида на неизпълнението ,нито с очакваните вреди от неизпълнението .
От представения по делото последващ договор за паричен заем с дата 28. 05. 2019г. и от
заключението на приетата по делото СИЕ се установява ,че с отпуснатата сума по този заем в
размер на 800 лв. е рефинансиран текущия заем по настоящия договор, като е погасено изцяло
3
оставащото задължение по настоящия договор в размер на 475, 44 лв.
По въпроса за недействителността на договора за паричен заем .
В текста на чл. 26 ал 4 от ЗЗД е посочено ,че нищожността на отделни клаузи от договора не влече
нищожност на целия договор,ако те могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или ако може
да се предположи ,че сделката би била сключена и без недействителните й части . В случая тази правна норма
не може да бъде приложена , тъй като нищожните клаузи в договора за паричен заем относно
размера на договорната лихва и неустойката по чл. 4 от договора не могат да бъдат заместени по
право ( санирани ) от повелителни норми на закона ,нито пък договора би могъл да се сключи без
тези клаузи . Нищожните клаузи представляват съществени клаузи на договора ( предмета на договора
) ,без които договора не би могъл да съществува .
По тези съображения въззивната инстанция счита ,че ще следва да се уважи главния иск за
прогласяване изцяло нищожността на договора за паричен заем от 22. 02. 2019г. , като нищожен
поради противоречие със закона и с добрите нрави ( чл. 26 ал. 1 от ЗЗД).
По осъдителния иск.
Искът е изцяло основателен.
Правното основание на иска е по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД- получено при начална
липса на основание.
Задължителни указания относно фактическия състав на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД са
дадени в Постановление на Пленума на ВС № 1/ 28. 05. 1979г. по въпросите на неоснователното
обогатяване .Съдебната практика и теория също многократно се е произнесла по тези въпроси .
Според разрешенията , дадени в съдебната практика и теория, фактическия състав на чл. 55 ал. 1
предложение първо от ЗЗД е следния :
Получено при „начална липса на основание“ ще има, когато към момента на престацията
въобще липсва основание за даването , респ. за получаването на имотната облага .
В съдебната практика даденото при начална липса на основание се определя , като „ недължимо
платено или получено „ . Типични примери за получено при начална липса на основание са :
Получено въз основа на нищожен акт или унищожаем акт , ако даването е станало преди
прогласяване на нищожността или унищожаемостта ( По силата на чл. 34 от ЗЗД , когато договора
бъде признат за нищожен или бъде унищожен , всяка страна трябва да върне на другата всичко, което е получила от
нея );
Когато предаването, респективно получаването е станало без наличието на конкретен
юридически факт или каквото и да било правоотношение . Типични примери в тази насока
са :
-Когато един солидарен длъжник изпълни ,след което има изпълнение и от друг
солидарен длъжник ;
-Плащане над уговорената цена ;
-Плащане на задължението след неговото погасяване ;
-Изпращане на стоката на друг купувач , а не на действителния ;
-Заплащане на стока , която не е предмет на продажбата ;
-Заплащане на несъществуващ дълг на наследодателя ;
4
Както бе посочено по – горе , общото при всички тези хипотези е ,че към момента на престацията
въобще липсва основание(причина ) за престирането . Липсата на правно основание се определя в
съдебната практика , като липса валидно правоотношение или на юридически факт , като
конкретен източник на права и задължения .
Ще следва да се осъди ответното дружество да заплати в полза на ищцата сумата 270, 08лв. ,от
които заплатена договорна лихва в размер на 40 лв. и договорна неустойка в размер на 230, 08 лв. ,
като получени при начална липса на основание,въз основа на нищожен договор за паричен заем .
На основание чл. 271 ал. 1 ще следва да се отмени изцяло решението на районния съд и спора
да се реши по същество от въззивната инстанция в смисъла ,посочен по- горе .
По разноските по делото .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА и чл. 7
ал.2т.1 от Наредба № 1 / 09. 07. 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения ще следва да
се осъди ответното дружество да заплати в полза на адвокат Д.Л. Ф. от САК, с личен номер
**********,сумата 600лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното и въззивното производство .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 260119/ 18. 05 .2021г. на районен съд Велинград ,
постановено по гр. д. № 349/2020г. по описа на същия съд, вместо което постановява:
По иска предявен от С. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д., ул. „Т.П. „ № 5, против
„Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на дейността
гр. София 1324, ж. к. „Люлин „ № 7 , бул. „Джавахарлал Неру „ № 28, „Силвър център „ , ет. 2 ,
офис 40-46.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за паричен заем № 3458094 от 22. 02. 2019г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на
дейността гр. София 1324, ж. к. „Люлин „ № 7 , бул. „Джавахарлал Неру „ № 28, „Силвър център „
, ет. 2 , офис 40-46, да заплати в полза на С. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д., ул.
„Т.П. № 5, сумата 270, 08лв. ,от които заплатена договорна лихва в размер на 40 лв. и договорна
неустойка в размер на 230, 08 лв. , като получени при начална липса на основание,въз основа на
нищожен договор за паричен заем .
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на
дейността гр. София 1324, ж. к. „Люлин „ № 7 , бул. „Джавахарлал Неру „ № 28, „Силвър център „
, ет. 2 , офис 40-46, да заплати в полза на адвокат Д.Л. Ф. от САК, с личен номер **********,
сумата 600лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и
въззивното производство .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) решението на
5
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6