Определение по дело №2705/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ - 260317                                        08.02.2021  г.                                      град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                 втори граждански въззивен състав

На:    осми февруари                                                       две хиляди двадесет и първа година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                           Мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

                                                                                                     

като разгледа докладваното от  съдията  Елеонора  Кралева

частно гражданско дело №  2705  по описа за  2020  година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.274, вр. чл.220 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Емералд ню уей“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, ул.“Георг Вашингтон“ № 20, представлявано от Мирослав Михайлов, подадена чрез адв.Георги Славов, против определение от 28.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 81/2020 г. по описа на РС-Несебър, с което е оставена без уважение молбата на „Емералд ню уей“ ЕООД по чл.218 ГПК за встъпване в производството като трето лице-помагач на страната на ответника по делото „Ученически отдих и спорт“ ЕАД.

В частната жалба се изразява несъгласие с атакуваното определение, което се счита за неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че на основание договор за наем от 24.02.2020 г., сключен със собственика „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, жалбоподателят е наемател на незастроената част от процесния ПИ с идентификатор 61056.502.569, с площ от 39 235 кв.м., представляващ част от ПБ „НДК-Равда“, като незастроената част е с площ от 21 322 кв.м. Сочи се, че като наемател на имота, в който е разположена сграда Е с търговско наименование „Вила Багира“, жалбоподателят има интерес решението по делото да бъде постановено в полза на наемодателя „УОС“ ЕАД, тъй като евентуално решение в полза на ищеца ще доведе до намаляване на ползваната по договора за наем територия. Сочи се също, че на основание Анекс от 25.02.2020 г. към договора за наем жалбоподателят като наемател има право да въвежда пропускателен режим и да контролира достъпа на външни лица в наетия имот, като правният интерес от исканото встъпване като трето лице-помагач на страната на ответника произхожда от сключения договор за наем и установената в него наета площ, за която се заплаща месечена наемна вноска, както и правата, дадени с договора за упражняване на пропускателен режим в парцела. В тази връзка се сочи, че жалбоподателят е предоставил на охранителната фирма списък на всички собственици на самостоятелни обекти, като се оспорват твърденията на ищеца, че му е ограничаван достъпа до сграда „Е“ – вила „Багира“ и твърдяната от него необходимост за определяне на прилежаща към сградата площ. Моли се за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Васмарк“ ЕООД (ищец по делото), с който се взема становище за неоснователност на частната жалба, за което са изложени съображения и се моли за нейното отхвърляне.

Не е постъпил отговор от ответника по делото „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, не се взема становище по частната жалба.

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:

Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 81/2020 г. по описа на РС-Несебър е образувано по исковата молба на „Васмарк“ ЕООД против „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, с която се иска от съда на основание чл.64 ЗС да бъде определена за ползване прилежаща площ от ПИ с идентификатор 61056.502.569 по КК на с.Равда, собственост на ответника, необходима за ползване според  нейното предназначение на построената в имота жилищна сграда „Е“ с търговско наименование „Вила Багира“, собственост на ищеца.

В исковата молба и допълнителна молба-уточнение ищецът е изложил твърдения, че е собственик на сграда „Е“ с търговско наименование „Вила Багира“, състояща се от 13 апартамента, всички негова собственост, построена в ПИ с идентификатор 61056.502.569 по КК на с.Равда, който е собственост на ответника „УОС“ ЕАД. Сочи се, че с решение от 19.04.2010 г. по гр.д.№ 648/2006 г. на НРС предишният собственик на поземления имот „Пайонир дивелъпмънт“ ЕООД е осъден да предаде на „УОС“ ЕАД владението на поземления имот, като се твърди, че след въвода във владение и към момента ответното дружество не полагало грижи за поземления имот и в резултат на бездействието му ищецът бил принуден в продължение на години да търпи ограничения в свободното и необезпокоявано ползване на собствените си жилища, тъй като ответникът ограничил правото на преминаване през ПИ и достъпа до сградата на ищеца. В тази връзка се твърди, че свободните незастроени площи от ПИ били отдадени под наем от ответника на външно дружество „Емералд ню уей“ ЕООД, като с договора за наем били дадени права на наемателя еднолично да организира пропускателен режим в незастроената част от имота, в която попада и сградата на ищеца и по този начин  се ограничавал достъпът до нея и ищецът бил възпрепятстван спокойно и необезпокоявано да ползва собствената си сграда и жилища съгласно тяхното предназначение. Предвид това се иска от съда на основание чл.64 ЗС да определи право на ползване на ищеца върху собствената на ответника част от ПИ, необходима за ползване на намиращата се в имота жилищна сграда според нейното предназначение.

С депозирания отговор ответникът е направил възражения срещу допустимостта и основателността на предявения иск, за което е изложил подробни съображения.

В съдебното заседание, проведено на 28.09.2020 г., е представена молба от „Емералд ню уей“ ЕООД с искане на основание чл.218 ГПК дружеството да бъде допуснато да встъпи по делото като трето лице-помагач на страната на ответника „Ученически отдих и спорт“ ЕАД („УОС“ ЕАД). Искането е обосновано с обстоятелството, че молителят е наемател на собствения на ответника ПИ с идентификатор 61056.502.569 по КК на с.Равда, върху който се намира сградата на ищеца, като с договора за наем е отдадена цялата незастроена част от имота с квадратура от 21 322 кв.м. и на молителя-наемател е даденото правото да въвежда пропускателен режим в наетия имот и да контролира достъпа на външни лица до него. Молителят е посочил, че има правен интерес от встъпването му като трето лице-помагач на страната на ответника, тъй като категорично оспорва твърденията на ищеца за ограничаване на достъпа му до сграда „Е“ – „Вила Багира“, като се сочи, че достъпът на собствениците до техните имоти не е ограничаван под никаква форма.

С обжалваното протоколно определение от 28.09.2020 г. районният съд е оставил без уважение искането по чл.218 ГПК като неоснователно. Прието е, че в случая са без значение облигационните отношения на ответника с което и да било дружество, вкл. и с „Емералд ню уей“ ЕООД, като в молбата си молителят не оспорва обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния имот и твърди, че под никаква форма не е ограничавал достъпа на ищеца до имота, поради което дружеството-молител няма правен интерес да встъпи в делото като помагач по смисъла на чл.218 ГПК.

Въззивният съд напълно споделя изводите на първата инстанция за липса на предпоставките по чл.218 ГПК, като намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, а подадената против него частна жалба за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.218 ГПК, трето лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Такъв интерес е налице, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице – когато по изключение силата на решението се разпростира и прямо третото лице (при правоприемство, другарство); когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице, т.е. подпомаганата страна следва да има регресни права спрямо третото лице; когато е налице опасност да се затрудни или усложни защитата на третото лице при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна (при претендиране от третото лице на самостоятелни права относно предмета на висящия процес, т.нар. главно встъпване. Интересът на третото лице трябва да е конкретен, което предполага твърдения за наличието на някое от посочените по-горе обстоятелства, обуславящи искането за встъпване в чуждия процес, тъй като същите ще бъдат установявани в процеса, в който се иска встъпването, доколкото чл.223, ал.2 ГПК постановява, че установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла, респ. е встъпила в процеса.

В конкретния случай молителят „Емералд ню уей“ ЕООД не е обосновал правен интерес по смисъла на чл.218 ГПК от встъпването му като третото лице помагач в чуждия процес, като такъв интерес не се извежда от посочените в молбата обстоятелства, с оглед на които е мотивирано искането. Обстоятелството, че молителят е наемател на незастроената част от ПИ с идентификатор 61056.502.569 по КК на с.Равда, т.е. ползва поземления имот от името на ответника „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, поначало не може да обоснове правен интерес от участие в чуждия исков процес между страните по предявения пред съда спор за прилежащата площ към сграда „Е“ – „Вила Багира“, изградена в същия ПИ. Молителят нито е правоприемник на ищеца, респ. негов другар в процеса, нито разрешаването на спора би довело до възникване на регресни права на ищеца прямо молителя, нито пък същият като наемател може да претендира самостоятелни права в спорния имот. Ето защо, както правилно е приел и районния съд, в случая са без значение облигационните наемни правоотношения между ответника „Ученически отдих и спорт“ ЕАД и молителя „Емералд ню уей“ ЕООД, като изложените за това доводи в жалбата са неоснователни. В този смисъл, доколкото от третото лице не са посочени обстоятелства, които да обосновават извода, че висящият процес и евентуалното решаване на спора в полза на подпомаганата страна ще окажат въздействие върху неговото правно положение, то въззивният съд намира, че не са налице основания за допускане на исканото встъпване на „Емералд ню уей“ ЕООД като трето лице-помагач на страната ответника при условията на чл.218 ГПК.  В тази връзка, въззивната инстанция намира, че всички изложени в частната жалба доводи също не обосновават правен интерес от исканото привличане, тъй като представляват доводи по същество на спора с оглед установяване на твърденията в исковата молба, по които решаващият съдът следва да се произнесе с постановяването на крайния съдебен акт.

Предвид горните съображения, БОС намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.01.2020 г. по гр.д.№ 257/2019 г. по описа на РС-Царево, с което е оставена без уважение молбата на К. Г. К.и М. М. К., двамата от гр.А., общ.Царево, ул.“З.“ № *, по чл.219, ал.1 ГПК за привличане в производството на Българската държава като трето лице-помагач на страната на ищците.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.