ОПРЕДЕЛЕНИЕ
21.01.2021 г.
№111
гр. Пловдив
Пловдивски административен съд, II отделение, ХХIХ състав,
На
двадесет и първи януари, две хиляди двадесет
и първата година,
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана
Методиева,
след като разгледа АД № 2196/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХIХ състав, намира за
установено следното:
Производството е образувано по
искова молба от А.М.К.
***, първоначално насочена против Министерски съвет на Република България и
Министерство на здравеопазването с правно основание по чл.1 от ЗОДОВ и искане
за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
С определение от 04.09.2020 г.
съдът е освободил ищеца от задължение за внос на държавни такси и разноски в
производството, като е оставил без движение исковата молба, поради установени
нейни нередовности с дадени указания, свързани с конкретизиране на исковите
претенции, а именно във връзка с основанието, на което се претендират вреди, в
какво точно се изразяват претендираните вреди и от какво точно произтичат, как
се претендира осъждане на двамата посочени ответници, солидарно или разделно и
защо.
По постъпило в изпълнение определението за
оставяне без движение на исковата молба заявление от 01.10.2020 г. съдът се е
произнесъл с определение № 1773/2020 г., с което е оставил без разглеждане
искането на ищеца за предоставяне на правна помощ, като му е указал
възможността да се обърне към Председателя на НБПП с искане за предоставяне на
правна помощ за подготовка на документи за завеждане на дело и е разпоредил
изпращането на ищеца на необходимите за това бланки на заявление и декларация
по ЗПП. Със същото определение повторно
исковата молба е оставена без движение и отново е предоставен срок на ищеца да
поправи нередовностите по същата като конкретизира обстоятелствата, на които
основава исковите си претенции по отношение на ответника Министерство на
здравеопазването, конкретизира дали желае солидарно осъждане на ответниците,
както и да конкретизира периода на исковите претенции, а също и да съобрази факта, че Министерски съвет се явява
ненадлежен ответник. Във връзка с последното, на основание чл.205, ал.2 от АПК
съдът е дал указания на ищеца срещу кого следва да насочи иска си, а именно
съответно юридическо лице съгласно изискването на чл.205, ал.1 от АПК, като му
е указал и разпоредбата на чл.40 от Закона за администрацията и му е дал възможност
да отстрани тази нередовност, или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения
ответник – Министерски съвет.
В изпълнение на това определение, от ищеца е постъпило поредно заявление от
26.11.2020 г., в което е въвел съвсем нов ответник НЕЛК –София и е посочил, че
предявява целият иск срещу него, като е изложил и допълнителни обстоятелства.
Във връзка с изложеното в последно
посоченото заявление от ищеца, с разпореждане от 21.12.2020 г. исковата молба е
оставена за трети път без движение с
указване на ищеца, че му се предоставя последен
срок за отстраняване на установените и неотстранени до момента нередовности,
изрично и подробно посочени в разпореждането, а именно да посочи точните
фактически основания, на които основава своята претенция; посочи времето или
периода на осъществяване на твърдяното от него незаконосъобразно бездействие;
разграничи размера на вредите, които се претендират с основание
незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, както са описани в първоначалната
искова молба и тези, които се претендират въз основа на нововъзведеното
основание - незаконосъобразно бездействие на администрацията, като изрично
заяви дали поддържа искането си за осъждане на последно посочения ответник
/НЕЛК/ и на двете основания, въз основа на които последователно е претендирал
заплащане на обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, или само на едното и кое от
тях и в случай, че обезщетение се иска на двете отделни основания, да посочи какъв размер на вреди се претендира
като обезщетение за вреди, причинени от действието на незаконосъобразен
нормативен акт и какъв е размерът на претендираните вреди, причинени от
незаконосъобразно бездействие на органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и в какво се изразяват имуществените вреди,
съответно неимуществените такива, по отношение на всяко от двете основания, на
които се претендират.
Ищецът е бил уведомен за
разпореждането на 22.12.2020 г., както и за това, че ако не отстрани
нередовностите в предоставения му срок исковата му молба ще бъде върната.
В предоставения последен срок
ищецът на 29.12.2020 г. е депозирал поредно заявление, от което става ясно, че отново
само отчасти са изпълнени указанията, дадени с разпореждането за оставяне без
движение на исковата му молба.
От съдържанието на заявлението е очевидно,
че се поддържа като основание на иска единствено незаконосъобразно бездействие,
съставляващо неизвършване на дължимо според ищеца ново служебно
преосвидетелстване на същия и „възвръщане последния процент на инвалидност“,
което се сочи да е допуснато от двама посочени ответници - НЕЛК и отново
Министерски съвет. Конкретизиран е период на увреждането от 05.02.2019 г. „до
окончателното разрешаване на казуса“. Предявени са на практика други по размер
искове за обезщетение за имуществени и съответно за неимуществени вреди,
претендирани разделно от всеки от двамата посочени ответници, като е посочено,
че увеличението на размера на исковата претенция от 23 600 лв., както е
посочената цена на иска по първоначалната искова молба, на 30 000 лева,
произтича от наложили се разходи, свързани с лечението на ищеца. Направено е и
отново искане за назначаване на „служебен защитник“.
Съдът констатира, че в указания
му последен срок, макар да е
депозирал нарочно заявление с изложени в него допълнителни обстоятелства, на
практика ищецът е отстранил само отчасти
посочените изрично в няколко предходни определения и в последното разпореждане
нередовности на исковата му молба.
На първо място, както е било указано на ищеца и
по-рано с определението от 22.10.2020 г., единият от последно посочените
ответници, а именно Министерски съвет, не може да е надлежна страна в
производството, тъй като не е юридическо лице. Исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с каквото
правно основание е именно този на ищеца К., се разглеждат по
реда на АПК. Съгласно чл.205, ал.1 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл.205, ал.2 от АПК, когато посочен в исковата молба
ответник не отговаря на изискванията на ал.1, съдът указва на ищеца срещу кого
следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението
да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално
посочения ответник. Изискването на тази разпоредба е било
спазено, като с определението от 22.10.2020 г. съдът е дал разяснение на ищеца
защо МС не може да е ответник /защото не е юридическо лице/ и кой може да е
надлежен ответник в производството, като е указал в тази връзка и ищецът да
съобрази изрично нормата на чл.40 от Закона за администрацията. Следва да се
има предвид, че задължението на съда по чл.205, ал.2 от АПК е да напъти ищеца,
като му даде указание във връзка с надлежното упражняване правото на иск, което
в случая е било сторено, но не и да определя поименно ответника, защото се
касае до исково производство, в което ищецът автономно определя срещу кого да
носочи претенцията си. Процесуалните предпоставки за исковото производство
са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване.
Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни
процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата ѝ има за
последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба. Съгласно изрично
указаният на ищеца чл.40, ал.3 от Закона за
администрацията, Администрацията на Министерския съвет е именно
самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, т.е. това юридическо лице е пасивно
процесуално-правно легитимирано да отговаря по предявен осъдителен
иск. В случая, предявяването на иск и срещу административния орган, какъвто се явява
МС, а не срещу юридическото лице, което съгласно чл.205, ал.1 от АПК е
надлежна ответна страна, обуславя процесуалната недопустимост на иска по отношение
конкретно на Министерски съвет на Република България. Съгласно чл.105 от Конституцията на Република България и чл.19 и чл.20 от Закона
за администрацията, Министерски съвет е централен колективен орган на
изпълнителната власт с обща компетентност, който ръководи и осъществява
вътрешната и външната политика на страната. В качеството си на държавен орган,
Министерски съвет не притежава юридическа правосубектност, т.е. не е
самостоятелно юридическо лице, поради което се явява ненадлежен ответник в
контекста на изискването на чл.205, ал.1 от АПК. В този смисъл е налице и трайна и последователна
съдебна практика на ВАС, обективирана напр. в Решение №14261/2009 г. по адм.
дело № 2457/2009 г., Определение № 9768/2011 г. по адм. дело № 8464/2011 г.,
Определение № 1561/2018 г. по адм. дело № 1254/2018 г., Решение № 16932/2019 г.
по адм. дело № 3504/2018 г., Определение № 7918/2020 г. по адм. дело №
3611/2020 г.
На второ място,
не е изпълнено указанието за отстраняване на нередовността на исковата молба,
свързано с конкретизация на точните фактически основания, на които се основава
претенцията на ищеца към другия ответник - НЕЛК София. Отделно от това, при
конкретизиране на имуществените, съответно неимуществените вреди се сочи от
ищеца, че размерът на исковата претенция бил обусловен и от направени разходи
за лечението на ищеца, които пък изобщо не са конкретизирани нито по вид, нито
по размер.
Следва да се има
предвид, че ищецът е този, който очертава чрез съответното съдържание на
исковата си молба границите и предмета на доказване в исковото производство,
като в тази връзка същата следва да отговаря на всички изисквания на чл.127 от ГПК, към който препраща разпоредбата на чл.204, ал.5 от АПК, включително и тези
по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Съдът, макар да не е бил длъжен, вместо само
веднъж, както предвижда законът, неколкократно е предоставял възможност на
ищеца да изправи нередовностите на исковата си молба, така че да стане ясно
срещу кого, въз основа на какви обстоятелства и какво по вид и размер
обезщетение претендира. На няколко пъти,
обаче, вместо да изпълни коректно дадените му указания за отстраняване на
допуснати нередовности на исковата молба, ищецът е въвеждал последователно
различни основания на иска си, променял е посочените ответници и това е станало
причина исковата му молба отново да бъде оставяна без движение до изясняване на
действителната му и окончателна воля. В крайна сметка, въпреки неколкократно
предоставените възможности за това, ищецът не е могъл да формулира окончателно
претенцията си, като и в този ѝ вид според съда същата остава неясна и
непълна, съобразно с изискването по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК относно
съдържанието на иска и последващо изясняване на неговата воля би се явило вече
напълно процесуално неоправдано, доколкото ищецът, ако не може да се справи с
изпълнение изискването на закона, би могъл да ползва правна помощ и отново да
заведе иска си по надлежния ред. На ищеца вече е била указана изрично с
определението от 22.10.2020 г. възможността да поиска предоставяне на правна
помощ по предвидения за това ред от Председателя на НБПП, като са му изпратени
и нужните бланки на документи за това. Ищецът не се е възползвал от дадената
възможност. В тази връзка и новонаправеното с последното заявление от
29.12.2020 г. искане за назначаване на „служебен защитник“, ще следва да се
остави отново без разглеждане, предвид вече наличното произнасяне по такова
искане с изложени изрично мотиви в посоченото определение.
С оглед на посоченото по-горе и предвид
наличието на предпоставките по чл.129, ал.3 от ГПК, вр. с чл.204,
ал.5 от АПК, както и на чл.130 от ГПК по отношение на казаното за
ненадлежността на ответника Министерски съвет, съдът намира, че следва исковата
молба да бъде върната, а образуваното
съдебно производство следва да бъде прекратено.
Воден от гореизложеното, Административен съд Пловдив, IІ-во отделение,
ХХІХ състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА, на основание чл.129, ал.3 от ГПК и чл.130 от ГПК, във вр. с чл.204,
ал.5 от АПК, исковата молба на А.М.К. с ЕГН ********** ***/02.09.2020
г., въз основа на която е образувано адм.д. 2196/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №2196 /2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІІ отд.,
ХХІХ състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на
ищеца за предоставяне на правна помощ.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБ в 7 - дневен срок от съобщението до ищеца за постановяването му и връчването на препис от съдебния
акт.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: