Определение по дело №26/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.196 и сл ГПК /отм/,приложим съгласно пар.2 ПЗР ГПК..

Против решение № 6149 от 07.12.2010г.,постановено по Г.д.№ 575/02 по описа на РС Р. жалби са подадени от всички страни по спора.

Д. Н. О. ,Г. Н. О. и К. О. обжалват решението в частта,с която съдът се е произнесъл по искове,предявени от М. О. и Г. О.,като искове по чл.282 ал.2 ГПК.Считат,че решението е недопустимо,тъй като исковете на Г. и М.О. са по правната си природа такива по чл.31.ал.2 ЗС и се предявяват във втората фаза на делбата и съдът не е следвало да се произнесе с решение.Правят оплакване и за друго процесуално нарушение,защото съдът е открил производство по чл.154 ГПК /отм/ на двете представени по делото завещания,но в диспозитива не е отразено какво е приел съда за тях,с което е нарушено правото на защита.Считат,че съдът не се е произнесъл относно това дали със завещателното разпореждане на Й. О. е накърнена запазената част от наследството на наследодателя им Н. О..Правят оплаквания за нарушение на материалния закон при постановяване на решението,досежно обстоятелството,че не са изключени от делбата земеделски имоти,завещани на Н. О. от баща му.Според жалбоподателите решението на органа по възстановяване на собствеността има конститутивно действие както по отношение на обектите,така и по отношение на субектите на възстановяване на собствеността.Липсата на скици към релевантния момент не променя това.Намират за необосновани изводите на първоинстанционния С. относно обстоятелството било ли е изписано от Д.О. саморъчното му завещание.Считат,че квотите в съсобствеността са неправилно определени.Излагат съображения за нищожност на завещателното разпореждане на Й. О..Молят да се отмени решението в обжалваната част,да се допусне делба при сочените от тях квоти и се прогласи за нищожно завещанието на Й. О..

Г. Д. О. обжалва решението,с което съдът е отхвърлил исканията му с правно основание чл.282 ал.2 ГПК /отм/,за заплащане на сумата от 200лв.месечно и 2000лв. годишно за съсобствените имоти,представляващи УПИ с двуетажна сграда и стопански постройки и земеделски земи.Излага съображения,че съдът не е обсъдил събраните доказателства по делото за тези обстоятелства и не е изложил въобще мотиви по това искане.Моли да се отмени решението в тази част и се уважи искането.

М. Д. О. обжалва решението в частта,с която е отхвърлено искането по чл.282 ал.2 ГПК /отм/ и в частта,с която е отхвърлен инцидентния установителен относно установяване невярност на документ.Изложени са съображения за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в тази част.Моли да се отмени решението в тази част и се уважат исканията му.

Подадените въззивни жалби са допустими,като постъпили в срок,от страни по делото,които имат право и интерес да обжалват постановения С. акт,подлежащ на обжалване.

Пред въззивната инстанция са събрани гласни и писмени доказателства,изслушани са съдебно-техническа експертиза и оценителна експертиза.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното :

С обжалваното решение РС Р.е допуснал извършването на съдебна делба между жалбоподателите на парцел *, пл. № *, кв. * по плана на Г. Б., с площ от 470 кв. м. при съседи: парцел *, парцел * и от две страни улици, ведно с построените върху него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки, при дялове за М. Д. О. и Г. Д. О. – 1/4 ид. част;за Д. Н. О. и Г. Н. О. – 1/12 ид. част;за К. Н. О. – 1/3 ид. част.

Допуснал е делба и на 9 броя земеделските имоти ,като е приел,че са съсобствени на страните по наследство от Д. О. при дялове по 1/3 ид.ч. за Г. Д.О. и М. Д.О. и по 1/9 ид.ч. за Г. Н.О.,Д. Н.О. и К. О..

Отхвърлил е иска за делба на регулационно предвиждане за жилищно строителство – на втора жилищна сграда в Парцел *, пл. № *, кв. * по плана на Г. Б..

Приел е,че удостоверение за идентичност с изх. № 254 от 19. 03. 2002 год. по описа на Поземлена комисия – Б. е неистинско – съдържащо неверни данни в частта, в която е удостоверено, че Имот * в м. „С.” с размер на 1. 982 дка. е идентичен с нива в м. „О.” в размер на 1. 4 дка и нива в м. „П.” от 0. 800 дка,като е отхвърлил иска за това,че в същото удостоверение за идентичност се съдържат неверни данни и в частта, в която е удостоверено, че Имот * в м. „К. с размер на 1. 531 дка. е идентичен с ливада в м. „С. В.” в размер на 1. 400 дка. и Имот * в м. „Ш.” в размер на 1. 207 дка. е идентичен с ливада в м. „Х.” в размер на 1. 00 дка.

Отхвърлил е исканията на М. О. и Г. Д.О., наследниците на починалия в хода на производството Н. О. да им заплатят сумата от по 200.лева месечно, считано от датата на предявяване на искането – 16. 03. 2004 год. до окончателното извършване на делбата, както и законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от датата на предявяване на искането – 16. 04. 2004 год. до окончателното изплащане на сумите за по ¼ ид. част от парцел *, пл. № *, кв. * по плана на Г. Б., с площ от 470 кв. м. при съседи: парцел *, парцел * и от две страни улици, ведно с построените върху него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки, както и сумата от по 2 000лева годишно, считано от датата на предявяване на искането – 16. 03. 2004 год., както и законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от датата на предявяване на искането – 16. 03. 2004 год. до окончателното изплащане на сумите за по 1/ 3 ид. част от процесните по делото земеделски имоти, като неоснователни.

При проверката на обжалваното решение ОС Б. съобрази следното:

Имотите ,описани в исковата молба са посочени като съсобствени на страните по наследство от родителите им Й. Н. О.-починала на 20.09.1989г. и Д. О.-починал на 26.06.2000г.

От представените удостоверения за наследници се установява родствената връзка между М.,Г. и Н. О. с починалите Й. и Д. О.,а именно,че страните са им синове.

По отношение на недвижим имот, представляващ УПИ *, пл. № *, кв. * по плана на Г. Б., с площ от 470 кв.м., ведно с построените върху него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки е установено,че е придобит от родителите в режим на семейна имуществена общност.Й. и Д. О. са сключили граждански брак през 1933г., а горепосочения имот е бил придобит по-късно по време на брака им,видно от разрешение за строеж от 1959г. и нот.акт от 1974г.

Ч. саморъчно завещание с дата 02.02.1989г ,Й. О. се е разпоредила със своята част от СИО /дворното място и къщата/ ,като я е завещала на синовете си Г. и М. О..На 14.06.1999г. М. и Г. О. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост за така завещаното им имущество в размер общо на ½ ид.ч.За издаването на нотариалния акт е представено завещанието,видно от описаните документи въз основа на които е издаден акта.Завещанието е било отворено ,видно и от представеното по делото копие от него,върху което е работило вещото лице графолог.В съдебно заседание е прието като ненуждаещо се от доказване обстоятелството,че подписа на “молител” върху завещанието е положен от М. О..Приподписване на завещанието при отварянето му е във връзка с разпоредбите на чл.27 ал.3 и ал.4 от ЗН.

След смъртта на Й. О.,преживелият съпруг Д. О. е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на другия си син ответника Н. О. ½ ид.ч. от парцела и къщата през 1993г.Поради възмездния характер на сделката,придобитата идеална част е СИО, защото Н. О. по това време е бил в брак с К. О..С поправена искова молба и тя е конституирана като съделител.

Н. О. и К. О. са възразили срещу включване на този имот в делбената маса,защото са претендирали,че е придобит по давност от тях,след смъртта на Й. О..Освен това са възразили и срещу автентичността на завещанието й .Твърдели са ,че не са спазени разпоредбите на чл.25 ал.1 ЗН относно формата.В съдебно заседание на 30.11.2004г. процесуалния представител на Н.О. е направил искане за възстановяване на запазената му част от наследството на Й. О..

Относно обстоятелството изписан ли е текста на завещанието от Й. О. и подписа под завещател принадлежи ли на завещателя е назначена съдебно-грофологична експертиза,която е дала заключение,че ръкописния текст и подписа принадлежат на лицето,посочено като завещател.Заключението не е оспорено,нито има други доказателства,които да внасят съмнение в този извод на експерта.Завещанието на Й. О. следва да се приеме за валидно и произвело действие.

Във въззивната инстанция е изслушана съдебно-техническа експертиза,която след анализ на плановете и картографско изследване е дала заключение,че имота,описан в завещанието е идентичен на парцел * кв.* по плана на Г.,както и с имота сега описан по КК като п.и. *

Относно ползването на имота се установява,че живеещия в Г. –починал ответник Н. О. лично или Ч. синовете си е осъществявал фактическа власт върху имота,като е отдавал под наем първия етаж от двуетажната сграда и част от дворното място за поставяне на преместваеми обекти.Втория етаж от сградата не е бил обособен като самостоятелен обект със собствен тоалетен възел и по принцип не се е използвал.

Доколко Н. О. е осъществявал владение върху този имот с намерение за своене частта на останалите съсобственици,може да се съди от представените писмени доказателства.Според въззивния С. намерението на него и съпругата му не е било такова.Видно от издаденото по негова инициатива разрешение за строеж № 43 от 25.09.2000г. ,то е издадено на името и на тримата братя.Освен това на стр.166 от делото е представен договор от 29.07.1994г. с нотариална заверка на подписите извършена Ч. Кмета на селището,в който бащата и тримата му синове /страните/ са направили волеизявление за разделяне на имота /дворно място и двуетажната сграда/,който договор по съществото си е разпределение на ползването .Следователно към 1994г. намерението на Н. О. не е било да свои имота.С договора са признати и отчетени права на собственост и на другите му двама братя. От м.ІХ на 1989г. до м.ІХ 1999 ,когато изтича определения в закона 10 годишен давностен срок ,а и от 1994г. до предявяване иска за делба на 31.10.2002г. няма данни за непрекъснато,необезпокоявано владение с намерение за своене на имота от страна на Н. и К. О.,което намерение по недвусмислен начин да е демонстрирано на останалите съсобственици,които да не са предприели мерки за упражняване на правата си.Напротив през м.VІ на 1999г. м.VІ,М. и Г. О. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост.В обобщение по делото няма доказателства за осъществено владение от Н. и К. О. в необходимия срок,годно да изработи придобиване на ½ ид.ч. от имота по давност.

Като погасено по давност,а от там и невъзможно да породи правни последици е и възражението за накърняване запазената част и възстановяването й на Н. О. от наследството на майка му. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния С.,че срокът за предявяване на искането е 5 годишен и тече от датата на обявяване на саморъчното завещание.По делото няма точно дата с протокол кога е обявено,но безспорно това е станало преди 14.06.1999г.,видно от констативния нот.акт № 153/99г. по описа на Нотариус К.М., сочещ саморъчно завещание № 55/89 по описа на РС Р.,като основание за констатиране правата на молителите в нотариалното производство.От датата на този констативен нотариален акт до датата на съдебното заседание,30.11.2004г.,в което е направено възражението са изминали повече от 5 години.

Съдът не прилага давността служебно,а след направено възражение от страната.М. О.,Ч. процесуалния си представител е заявил това в с.з. на 02.12.2009г.В същото съдебно заседание А.М. Б. в качеството й на представляващ Г. О. също е направила възражение за изтекъл давностен срок по смисъла на чл.11 0 ЗЗД на заявеното искане от Н.О. под форма на възражение.

Неоснователен е доводът,че това право не се погасява по давност.Постоянната практика на ВКС- напр. Решение № 938 от 15.10.2008 г. на ВКС по Г. д. № 752/2008 г., III г. о., ГК,което се позовава и на указанията дадени в ППлВС № 7 /73 сочи,че искането за възстановяване на запазена част,направено под форма на иск или възражение,като притезателно право се погасява с изтичане на общата 5 годишна давност,която тече от оповестяване на завещанието.

За земеделските земи,предмет на иска за делба се установява,че са реституирани на името на наследодателя Д. О. с решение на ОбСЗ Б. през 1999г. с описания на номера и съседи,по картата на възстановената собственост.Скиците към това решение има данни,че са издадени през 2001.През 1995г. Д. О. е завещал на сина си Н. О. нива в м. “С.В. от 1.5 дка,в Х.” от 1 дка,в “ С. “две ниви,както и земеделски имоти в м.”О.“ и “П.”.От така описаните в завещанието имоти,Ч. две експертизи е установено идентичност с възстановените по решението на ОбСз Б. имоти и това са ливадата в м.”К.” от 1.531 дка и за този в м.”Ш.”,отговарящи на имотите описани в завещанието в местностите “С.В.” и “Х.”.За останалите имоти няма данни да съответстват на някои от възстановените.

Завещанието е направено преди да са възстановени имотите.Касае се за завет на няколко имота.Релевантно за преценката на това дали завещанието е нищожно/по повод възражение в този смисъл на М. и Г. О./ е моментът на възстановяване на собствеността,защото ако той следва момента на откриване на наследството на Д.О. през 2000,то следва да се приеме,че имотите не са се намирали в патримониума на наследодателя и заветът е недействителен.В казуса,решението е издадено преди завещателят да почине.Скици са издадени през 2001г.Позовавайки се на р.595 от 05.07.2010г. ВКС по Г.д.№ 1333/09 І г.о. ,в което е прието,че до издаване на скица към решението на органа по възстановяване на собствеността, административното производство по възстановяване на собствеността не е приключило,следва да се приеме,че към момента на смъртта на наследодателя,след като не са издадени скици,Д.О. не е притежавал идентифицираните Ч. експертиза имоти и заветът е нищожен,поради липса на предмЕ.По делото не са събрани данни,кога решението е влязло в сила,защото от представеното удостоверение на ОбСЗ Б. се установява,че то не е било връчено по правилата на ГПК.

Независимо от това,РС Р. е направил обстоен анализ относно автентичността на завещанието на Д.О.,като е приел,че не е установено по несъмнен начин,че то е изписано като текст и подписан от наследодателя на страните.Представения сравнителен материал от Г.О. и К. О. е оспорен от ищеца.Той е представил друг сравнителен материал-заявление за възстановяване на собствеността и опис на земите,за които също е посочено,че изхождат от Д.О. с дата от 1991г.,която е по-близка година до тази на съставяне на завещанието,от документите ,обозначени от вещите лица условно в първа група.За тези документи няма сигурност за авторството им.От друга страна съществуват други документи,тези от втората група,за които също няма сигурност за авторството им,но според вещите лица,завещанието не е изписано от лицето,което е изписало тези документи,но под името на Д.О..вещите лица са посочили,че завещанието е изписано и подписано от лицето,чийто подпис стои под документите от І група,но няма сигурност,че това е Д.О..

Поради това съмнение ОС Б. е уважил искането на наследниците на ползващия се от завещанието да се направи нова експертиза на завещанието,относно изписването на текста му и подписа,но като се изследват само официални документи,носещи подписа на Д.О..Страната се е отказала от събиране на това доказателство и с определение е отменено определението за допускане на такава експертиза /с.з. на 25.10.2011г./

При така събраните доказателства и поради това,че доказателствената тежест относно автентичността на този частен документ лежи върху страната,която го представя и въззивният С. намира,че при условията на пълно и главно доказване не е установено по несъмнен начин,че завещанието отговоря на изискванията на чл.25 ал.1 пр.1 ЗН и не следва да се зачете,с оглед оспорването му от другите страни.

При така приетото от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Предявен е иск за делба,с правно основание чл.34 ЗС.

Съдът следва да установи в това производство,че посочените вещи са съсобствени на някое от основанията за придобиване на собственост,че са конституирани като страни всички съсобственици и да определи дяловете им.

По отношение на описаните в исковата молба недвижими имоти се установи,че е налице съсобственост,като за УПИ * с жилищната сграда за М. и Г. О. собствеността е възникнала на основание завет от тяхната майка Й. О., а за Н. и К. О. на основание възмездна сделка с Д. О..Касае се за СИО,която е прекратена със смъртта на Й. О. през 1989г.При прекратяването й,дяловете на съпрузите са равни-по ½ ид.ч.Приживе Й. О. се е разпоредила със своята ½ ид.ч.,която Ч. завета е преминала в собственост на М. и Г. О.,поради което преживелия съпруг не е наследил права от дела на съпруга си.Негова ½ ид.ч. е прехвърлена Ч. сделката на Н. О..Правилно РС Р. е определил дяловете по ¼ за М. и Г. О.,а останалата ½ ид.ч. се разпределя между наследниците на починалия Н.О.,като съдът е съобразил,че ½ ид.ч. е придобита в режим на СИО с К. О.,която освен своята ¼ ид.ч.,получава дял,равен на всяко дете в другата ¼ ид.ч.

Тези изводи следват,след като съдът е приел по-горе ,че Н. и К. О. не са придобили по давност частта от УПИ и сградата,представляващ дела на Й. О.,че завещанието й е валидно,отговарящо на изискванията на чл.25 ал.1 ЗН и че е погасено по давност искането на Н.Обеценов за възстановяване на запазената част от наследството на Й. О..

Земеделските земи по правилата на чл.5 ЗН се наследяват по равно от децата на Д.О. или по 1/3 ид.ч.,както е допусната делбата.На основание изложеното завета от Д.О. за някои от тях не е произвел действие и не се зачитат правните последици от него,защото по време на смъртта му това имущество не е било в неговия патримониум и второ,защото не е установено при условия на пълно и главно доказване,че завещанието е валидно като форма,според изискванията на чл.25 ал.1 ЗН.

По отношение на обжалване на решението,в частта,с която е прието,чеудостоверение за идентичност с изх. № 254 от 19. 03. 2002 год. по описа на Поземлена комисия – Б. е истинско – съдържащо верни данни в частта, в която е удостоверено, , че Имот * в м. „К. с размер на 1. 531 дка. е идентичен с ливада в м. „С. В.” в размер на 1. 400 дка. и Имот * в м. „Ш.” в размер на 1. 207 дка. е идентичен с ливада в м. „Х.” в размер на 1. 00 дка ,посочени в завещанието на Д.О. и искът е отхвърлен,жалбата се явява неоснователна. С експертизата,дадена от вещото лице К.,също се потвърждава извода на в.л. А.,че такава идентичност съществува и няма други доказателства,които да всяват съмнения в изводите на вещите лица.

Решението в тези обжалвани части следва да се потвърди.

Неправилно е решението в частта,с която съдът е отхвърлил исканията на М. О. и Г. Д.О. , наследниците на починалият в хода на производството Н. О. да им заплатят сумата от по 200.лева месечно, считано от датата на предявяване на искането – 16. 03. 2004 год. до окончателното извършване на делбата, както и законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от датата на предявяване на искането – 16. 04. 2004 год. до окончателното изплащане на сумите за по ¼ ид. част от парцел *, пл. № *, кв. * по плана на Г. Б., с площ от 470 кв. м. при съседи: парцел *, парцел * и от две страни улици, ведно с построените върху него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки,направено и прието от съда като искане по чл.282 ал.2 ГПК /отм/.Безспорно е,че М. и Г. О. не ползват УПИ * и сградите в него,а този имот се ползва от наследниците на Н. О..Изискването на чл.282 ал.2 ГПК /отм/ е да има фактическо положение,при което съделителите не ползват съсобствените имоти,независимо по какви причини.Касае се за привременно разпределение на ползването на съсобствено имущество,респективно съдът да присъди суми,които съделителят,който ползва съсобствено имущество,следва да заплаща до окончателното приключване на делбата.По този ред разпределението на ползването респ.присъждането на суми срещу ползването се извършва само занапред,т.е.,от момента на влизане в сила на съдебния акт,с който искането е уважено,до окончателно приключване на делбата.то не може да бъде за минало време,както е поискано от М. и Г. О.,тъй като представлява само привременна мярка,уреждаща отношения между съсобственици в периода от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението за извършването й.Разрешаване на спор за субективно право в случая не се извършва.Независимо от обстоятелството,че от момента на предявяване на искането до момента на постановяване на решението по допускане на делбата е изминал значителен период от време,присъждане на суми за лишаване от ползване на съсобствено имущество от датата на предявяване на искането в тази фаза на делбеното производство е недопустимо,тъй като обезщетението за лишаване от ползване за минал период от време не представлява привременна мярка по смисъла на чл.282 ал.2 ГПК /отм/,а самостоятелна искова претенция,която в делбеното производство може да се предяви едва след влизане в сила на решението по допускане на делбата във втората й фаза./р.№ 402 от 31.05.2006г. по Г.д.№147/06 ВКС Іг.о.

В настоящия казус такава привременна мярка,следва да се определи само по отношение на УПИ и сградите в него,тъй като за него има данни,че се ползва само от съделителите-наследници на Н.О..

За земеделските земи има данни,че към един предходен момент са се ползвали от починалия Н.О. и съпругата му,за което сочи св.С. О.,но няма данни към настоящ момент,че се ползват.С. О..същата свидетелка сочи,че магазина,който е в къщата работи само през сезона.За това,че някога земеделските земи и то част от тях са се работили от Н.О.,но е преустановена дейността сочи и разпитаната пред първоинстанционния С. В.О..Следователно по отношение на земеделските земи не е необходимо да се налага привременна мярка.

Що се касае до размера на сумите,които следва да се заплащат,съдът съобрази заключението на в.л.Г.,което сочи,че размера на наема за втория етаж,при отдаване под наем на цялата сграда /защото той самостоятелно не може да се ползва/ е към 15.10.2011г.в размер на 150 лв. месечно.Според съда за двата етажа общо следва сума от 300лв. месечно.Съдът не зачита,че първия етаж се ползва като магазин,защото това не е през цялата година,а следва да се присъди обезщетение за неползване на жилищна сграда,каквато е по предназначение.Обезщетението от навеса,изчислено като среден пазарен наем към 15.10.2011г. е 40 лв.,,за стопанската постройка 40 лв.,за свободното дворно място 50 лв., за временния търговски обект 150 лв. или общо 580лв.Съобразно правата от съсобствеността в този имот на М. и Г. О. по 1/ 4 част, наследниците на Н.О. и съделители,следва да им заплащат по 145 лв.месечно на всеки от тях,съобразно правата си от имота.

Страните са направили искане имотите в решението на въззивния С. да бъдат описани по дадените им идентификатори в КК,за което са представили скици,от които може да се установи идентичност с имотите,описани по предходни планове и карти.

Неоснователен е доводът във въззивната жалба на наследниците на Н.О.,че РС Р. е допуснал процесуално нарушение,като не се е произнесъл с изричен диспозитив по оспорените завещания.Касае се за частни документи,които нямат формална и материална доказателствена сила,поради което съдът няма задължение да открива изрично производство и да се произнася с изричен диспозитив.В мотивите двата документа са обсъдени доколко имат характер на автентични.

Претендирани разноски не се присъждат в настоящето решение,тъй като се касае за първа фаза на делбата.Разноски по делото съдът определя с решението си по извършване на делбата /арг.чл.293а ГПК отм/.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 6149 от 07.12.2010г.,постановено по Г.д.№ 575/02 по описа на РС Р. в частта,с която е исканията на М. Д. О. и Г. Д.О., наследниците на починалия в хода на производството Н. О. - Д. Н.О.,Г. Н.О. и К. Н.О. да им заплатят сумата от по 200.лева месечно, считано от датата на предявяване на искането – 16. 03. 2004 год. до окончателното извършване на делбата, както и законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от датата на предявяване на искането – 16. 04. 2004 год. до окончателното изплащане на сумите за по ¼ ид. част от парцел *, пл. № *, кв. * по плана на Г. Б., с площ от 470 кв. м. при съседи: парцел *, парцел * и от две страни улици, ведно с построените върху него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки, вместо което на основание чл.282 ал.2 ГПК /отм/ ПОСТАНОВЯВА :

ПРЕДОСТАВЯ ползването на парцел *, пл. № *, кв. * по плана на Г. Б., с площ от 470 кв. м. при съседи: парцел *, парцел * и от две страни улици, ведно с построените върху него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки на Д. Н.О.,Г. Н.О. и К. Н.О.,като осъжда К. Н. О. да заплаща на М. Д. О. и на Г. Д. О. по 108.76лв. месечно на всеки от тях,а Д. Н. О. и Г. Н. О. да заплащат на М. Д. О. и Г. Д. О. по 18.12 лв. месечно /или общо 145лв./,ведно със законната лихва при просрочие,считано от постановяване на настоящето решение до окончателното приключване на делбата по делото.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта,с която е отхвърлено искането на М. Д. О. и Г. Д. О. да им се заплаща по реда на чл.282 ал.2 /отм/ ГПК от Д. Н.О.,Г. Н.О. и К. Н.О.,в качеството им на правоприемници на Н.О. сумата от по 2 000лева годишно, считано от датата на предявяване на искането – 16. 03. 2004 год., както и законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от датата на предявяване на искането – 16. 03. 2004 год. до окончателното изплащане на сумите за ползване на по 1/ 3 ид. част от процесните по делото земеделски имоти.

В тази част решението има характер на определение и не подлежи на обжалване.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част,с която е допусната делба на следните имоти,които по КК одобрена със Заповед № * от 10.12.2009г. са със следните идентификатори:

Парцел *, пл. № *, кв. * по плана на Г. Б., с площ от 470 кв. м. при съседи: парцел *, парцел * и от две страни улици- ПИ с идентификатор * ведно с построените върху него двуетажна жилищна сграда с идентификатор-* и стопански постройки- с идентификатори 0* на 1 етаж от 25 кв.м. и * от един етаж с площ от 41 кв.м и 1. Ливада от 4.064 дка, находяща се в м. „С. Т.”, в землището на Г. Б., при съседи: от три страни О. Б., и н-ци на Г. К. П. ; идентификатор * със същата площ и предназначение

2. Ливада от 2.065 дка, находяща се в м. „Д.”, в землището на Г. Б., при съседи: от две страни О. Б., С. П. Х. и н-ци на К. Л. К.; с идентификатор * ливада с площ от 2605 м.

3. Ливада с площ от 1.791 дка, находяща се в м. „Г.”, в землището на Г. Б., при съседи: О. Б., Б. Л. К., н-ци на К. Г. К. и М. Н. К. С идентификатор *

4. Ливада с площ от 1.531 дка, находяща се в м. „К.”, в землището на Г. Б., при съседи: н-ци на К. И. К., О. Б., П. Г. Б., н-ци на А. Н. Т. и н-ци на М. А. З. С идентификатор * от 1530 кв.м.

5. Нива с площ от 1.982 дка, находяща се в м. „С.”, в землището на Г. Б., при съседи: О. Б., Х. И. В..идентификатор * с площ от 1985 кв.м.

6. Нива с площ от 1.026 дка, находяща се в м. „С.”, в землището на Г. Б., при съседи: О.Б., н-ци на Д. М. К.. С идентификатор * с площ от 1027 кв.м.

7. Нива с площ от 2.226 дка, находяща се в м. „С.”, землището на Г. Б. при съседи: О. Б., н-ци на Д. Г. Е. и н-ци на Г. Т. Т. С идентификатор * с площ от 2225кв.м.

8. Ливада с площ от 1.207 дка, находяща се в м. „Ш.”, землището на Г. Б., при съседи: О.Б., н-ци на Л. Д. Ч., н-ци на Д. В. В., н-ци на Н. К. Ч.- идентификатор * от 1206 кв.м..

9. Нива с площ от 1.620 дка, находяща се в м. „Б.”, в землището на Г. Б., при съседи: О. Б., н-ци на В. К. П., н-ци на Г. П. Р., с идентификатор като нива от 1619кв.м. 02676.181.9.

Решението подлежи на обжалване в тази част пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .

Председател: Членове :