№ 6864
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110146698 по описа за 2023 година
Р. Г. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. Я. Д. – САК със съдебен адрес: гр. С...,
е предявила срещу „ЗАДД“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С... искове за следното:
Да се осъди ответника да заплати на ищцата Р. В. застрахователно обезщетение на
основание чл. 432. ал.1 от КЗ в размер на 18 000 лв. - за претърпени неимуществени вреди
под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 15.04.2023г., причинено
при управление на застрахован при ответника микробус марка „Ф", модел „Д“ с рег. № СА ...
ХА, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2023г. (датата на сезиране на
застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно й изплащане.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Ищцата твърди, че на 15.04.2023г. около 13.20ч. в гр. София е настъпил пътен инцидент с
участието на микробус марка „Ф“, модел “Д“ с peг. № СА...ХА, управляван от К. П. с ЕГН
**********. При кръстовището на ул. „С“ и ул. „Б“, в района на УМБАЛ „Царица Йоанна -
ИСУЛ“, същият при осъществяването на маневра движение на заден ход не се убедил, че
пътят зад превозното средство е свободен и става причина и реализира ПТП с пресичащата
платното за движение по продължението на тротоара пешеходка Р. Г. В. с ЕГН **********.
При инцидента, същата е пострадала. Местопроизшествието е било посетено от С К-
дежурен в сектор „ПП“ на СДВР, който е съставил констативен протокол № ..., в които са
описани обстоятелствата и причините за ПТП. По случая е образувано досъдебно
производство. Ищцата счита, че вина за настъпилото произшествие има водача на микробус
марка „Ф“, модел „Д“ с peг. № СА...ХА, който не е съобразил поведението си с конкретните
правила на ЗДвП и ППЗДвП, поради което е предизвикал ПТП. Ищцата сочи, че
1
непосредствено след инцидента е откарана и прегледна в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“
с оплаквания от силни болки и ограничени движения в областта на лявата раменна област.
Там е поставена диагноза - счупване на горния край на раменната кост с дислокация
/хумерус/, както и мека имобилизация тип Дезо, дадена й е рецепта, както и препоръки за
режим на покой. Ищцата твърди, че болките от получената при инцидента травма са били
особено интензивни през първите два месеца от възстановителния период, който
продължава и досега. Пострадалата не е могла да посреща самостоятелно ежедневните си
нужди като хранене, обличане и тоалет, като за последните е получавала помощ от близките
си. Травматичните увреждания в областта на лявата ръка са причинили трайни затруднения
при движението и използването й, съпроводени от остри и силни болки, нестихващи дори и
при покой. Ищцата твърди, че до инцидента тя не е изпитвала подобни проблеми и е водила
активен за годините си начин на жИ.т, разчитайки на собствени сили за задоволяване на
битовите си нужди. Всичко това е накарало пострадалата да се чувства непълноценна и в
тежест на хората, които се грижели за нея. По отношение на психическите последици от
самия инцидент в исковата молба се отбелязва, че Р. Г. В. изпитва страх и уплаха от
случилото се, а споменът за инцидента е оставил травматичен отпечатък в съзнанието й.
Ответникът с отговора на исковата молба не спори, че по отношение на микробус марка
„Ф“, модел „Д" с peг. № СА ... ХА е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност’
при „ЗАДД" АД, със застрахователна полица със срок от 25.08.2022г. до 25.08.2023г. Същият
е бил сезиран с писмена претенция, изпратена по пощата на 12.05.2023г., на осн. чл. 380 КЗ,
с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства.
Застрахователят изплатил застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лв., с което е
приел, че е изпълнил в цялост своето задължение. Затова оспорва иска на ищцата по размер
като завишен. Счита, че представените към исковата молба медицински документи не са
достатъчни, за да обосноват по-висок размер на обезщетение. Излагат се твърдения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Оспорва се и началната дата,
от която се претендира законната лихва за забава – 12.05.2023г.
За безспорно в отношенията между страните е обявено, че микробус м. „Ф“, м. „Д“, с рег.
№ СА ... ХА има валидна застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“
за периода от 25.08.2022 г. до 25.08.2023 г.
От показанията на свидетелката Л, доведена от ищцата, се установява, че тя знае за
настъпилото ПТП, разбрала, че ищцата е била блъсната от автобус, след което паднала на
земята и си счупила рамото, както и че след това била с поставена ортеза. Според
свидетелката, в момента ищцата се намира в тежко положение, защото въпреки че е
изпълнила всички лекарски указания, не може да се оправи. Посъветвана била да прави
упражнения, опитва се да плете на една кука, но много трудно се обслужва сама, трудно се
облича, трудно се къпе, подстригала си косата, тъй като не можела да я сресва. Има нужда от
съдействие, за да се изкъпе, да смени чаршафите на мъжа си, който е на легло и е
неподвижен, да й се пазарува. Свидетелката дава показания, че ищцата е била много дейна
натура преди злополуката. Пеела към един състав, но сега не може да го прави, тъй като
2
няма как да се придвижи с градския транспорт. Преди инцидента ищцата не е имала
проблеми с ръката, вършела всичко сама, ходела на концерти и помагала на другите. След
счупването нещата се променили тотално. Дава показания, че в момента ръката е
неподвижна, трябва да я хване с другата ръка, за да я премести. Това е смазващо за ищцата,
тя изпитва и болки. Свидетелката Л знае, че ищцата не е ходила на курсове по
рехабилитация, но това, което са я посъветвали да прави, го е правила, като лекарят казал
още, че ставата на ръката е замръзнала и няма надежда да се раздвижи.
От изпълнената и приета като доказателство по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в следствие на процесното ПТП ищцата Р. Г. В. е претърпяла счупване на
горния край на лявата раменна кост с дислокация. Това означава, че патоморфологично е
засегната горната част на раменната кост с разместване. Медикобиологичната
характеристика е трайно нарушена функция на левия горен крайник за период по-голям от
30 дни. Вещото лице е установило, че непосредствено след ПТП-е, след прегледа от
специалист по ортопедия и травматология, на ищцата е предложена хоспитализация, която
тя е отказала. Поставена й е мека имобилизация тип Дезо и е предписано медикаментозно
лечение. Непосредствено след травмата болките са имали силен характер, поради
крепитациите и разместването на костните краища, разкъсването на периоста,
патологичната подвижност в зоната на фрактурата, нарастващите посттравматичен хематом
и оток. В процеса на оздравяване вещото лице е казало, че се образува фиброзен калус,
хаматома се резорбира и болките намаляват. Също така, през периода на рехабилитация,
болковия синдром е изразен и е свързан с преодоляване на ставната контрактура. Вещото
лице дава заключение, че е налице пряка причинно-следствена връзка между получените
травматични увреждания и ПТП-е. Експертното заключение потвърждава свидетелските
показания, че няма данни за проведена рехабилитация и възстановителни процедури, както
и данни за контролни прегледи. Затова няма данни и за хода на лечебно възстановителния
период. Прогнозно, счупването в горната част на раменната кост има добър потенциал за
костно зарастване. Възстановяването на функцията в раменната става обикновено става по –
бавно и не рядко остават функционални дефицити, най – вече в отвеждането на раменната
става. За същите дава показания и разпитаната по делото свидетелка. Вещото лице сочи, че
ищцата страда от редица заболявания като: хипертонично сърце, без застойна сърдечна
недостатъчност; неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения; последици от мозъчен
инфаркт; остър конюктивит, неуточнен и др., но те не са окалази негативно въздействие
върху протичането на оздравителния процес. В представената по делото медицинска
документация и справката от националната здравно-осигурителна каса няма данни за
регистрирани нарушения на слуха на ищцата.
От авто-техническата експертиза, изпълнена и приета като доказателство по делото се
установява, че на 15.04.2023г. в гр. София е настъпило ПТП между товарен автомобил „Ф Д“
с рег. № СА ... ХА и пешеходеца Р. Г. В.. За събитието е съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № ... от 15.04.2023г., според който след спиране на ул. „Б“,
непосредствено на кръстовището с ул. „С“, водачът на товарния автомобил предприема
3
маневра за движение на заден ход, при която реализира ПТП чрез сблъсък с намиращата се в
същия момент зад него пешеходка Р. Г. В.. В района на настъпване на удара няма обособена
пешеходна пътека. Скоростта на движение на товарния автомобил в момента на удара с
пешеходката е била 5, 58 км/ч. Макар и при много ниска скорост като посочената, вещото
лице е дало заключение, че опасната зона на спиране на товарния автомобил е 4, 29 метра.
От техническа гледна точка е дал заключение, че причината за настъпване на ПТП е
поведението на водача на товарния автомобил, който е предприел маневра за движение на
заден ход без да се увери, че пространството зад автомобила е свободно и няма да създаде
опасност за останалите участници в движението.
При установеното във фактическо отношение, предявения иск се явява основателен за сума
в размер на 1 300 лв., поради следното:
По делото се установи протИ.правно действие, както и бездействие от страна на водача К.
П., изразяващи се в предприемане маневра за движение на заден ход без да се увери, че
пространството зад автомобила е свободно и няма да създаде опасност за останалите
участници в движението. Налице са неимуществени вреди, настъпили за лицето, пострадало
от ПТП, реализирано на 15.04.2023г. – ищцата Р. Г. В.. Налице е причина връзка между
поведението на водача на товарния автомобил марка и модел „Ф Д“ с рег. № СА ... ХА и
вредите, настъпили за Р. В. – болки, страдания, страх, промяна начина на жИ.т в следствие
на травмата, получена от удара на автомобила и падането й на земята. Налице е вина на
водача на МПС, тъй като той не е спазил повелителните разпоредби на чл. 5, ал. 2; чл. 40, ал.
1 и чл. 116 от ЗДвП, според които е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците; преди да започне движение назад, да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Затова съгласно чл. 429, ал.1, т.1 от КЗ,
застрахователят по договора за застраховка "Гражданска отговорност", какъвто в
разглежданият казус е ответника „ЗАДД“ АД, е длъжен да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, какъвто е и
настоящия казус. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", както е сторила и ищцата, в резултат на което е
получила от застрахователят застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лв. Извън
административната процедура по изплащане на обезщетение, ответното дружество е
направило възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат,
което се изразява в това, че тя е пресичала платното за движение не на пешеходна пътека,
без при това да съобрази наличието и движението на заден ход на процесния автомобил. В
настоящото производство съдът следва да вземе предвид изплатения размер на
обезщетението в размер на 12 000 лв. С оглед характера на травмата и неимуществените
вреди, които тя е причинила – болки и страдания, съгласно заключението на съдебно
4
медицинската експертиза и промяна на начина на жИ.т в негативна посока, съгласно
показанията на разпитаната свидетелка, съдът определя като справедлив размер на
обезщетението сума в размер на 14 000 лв., който следва да бъде намален с 5%
съпричиняване от страна на Р. В. или дължимата сума е в размер на 13 300 лв., поради което
на същата, при изплатени 12 000 лв., се дължи обезщетение в размер на 1 300 лв.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
плати дължимата държавна такса в размер на 720 лв. в полза на СРС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАДД“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да
плати на Р. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. Я. Д. – САК, със съдебен
адрес: гр. С..., застрахователно обезщетение, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в размер на 1
300 лв., като доплащане от общо дължимо обезщетение в размер на 13 300 лв., от които
застрахователят е платил извънсъдебно 12 000 лв., за претърпени неимуществени вреди под
формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 15.04.2023г., причинено при
управление на застрахован при ответника микробус марка „ Ф", модел „Докато “ с рег. № СА
... ХА, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2023г. (датата на сезиране
на застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАДД“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С...
да плати на Районен съд – София държавна такса за разглеждане на делото в размер на 720
лв., на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5