Р
Е Ш Е
Н И Е № 918
гр. Бургас, 12.03.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на ос-ми януари
през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 3560 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, чл.240 и чл.99 от ЗЗД, предявен от “ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С, район ””, ЖК
“”, ул.“” № , против С. Х.И., ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 31/2019г. на РС
Бургас. По него е била издадена такава за сумата от 1 348.58 лв.,
представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем № 11564/11.12.2014г., сключен със ”Си-ти Кеш” ООД,
вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството с Договор за цесия от 16.09.2016г., ведно
със законната лихва, считано от 03.01.2019г. до окончателното плащане, както и
за деловодните разноски. Твърди също, че след като е получила препис от
заповедта, ответницата е подала възражение по реда на чл.414 от ГПК. Предвид
това, моли Съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на И., че същата му дължи горната сума. Претендира разноски.
Ответницата оспорва претенцията.
Излага съображения, че договорът за кредит е не-действителен – на основание
чл.22, пр.1, вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като не бил склю-чен в два
екземпляра; на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК, поради липса на
уговорени конкретни условия за усвояване на кредита; на основание чл.22, вр. с
чл.11, ал.1, т.9 и т.9а от ЗПК, тъй като не е посочена методиката за
изчисляване на лихвения процент по кредита; на основание чл.22, вр. с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като ГПР не е включен в погасителните планове и не е
посочен начинът на определянето на размера му; на основание чл.22, вр. с чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като към договора са изготве-ни два погасителни плана,
единият от които съдържа и неустойки; на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1,
т.20 от ЗПК, тъй като не е уговорена възможност за отказ за кредито-получателя,
и на основание чл.24 от ЗПК, тъй като съдържа неравноправни клаузи – по смисъла
на чл.143, т.2, т.5, т.6 и т.18 от ЗЗП. Твърди, че дължима е само чистата стой-ност
на кредита, поради което и във връзка с извършените вече плащания, тя е погасена
от нея. Евентуално – възразява за нищожност на уговорките за неустойка и
договорна лихва, или за прекомерност на първата от тях, както и за изтекла
погасителна давност. Иска от Съда да отхвърли претенцията. Претендира разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за установено следното:
По заявление на “ЕОС Матрикс” ЕООД е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу И. за исковата
сума – по ч. гр. дело № 31/2019г. на РС Бургас, при-ложено към настоящото.
В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение.
Това обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предявения уста-новителни иск.
На 11.12.2014г. между ”Сити Кеш” ООД и
С.И. е сключен договор
за паричен заем с № 11564, по силата на който дружеството й е предоставило сумата
1 900 лв. – чл.4, ал.1, а тя се е задължила да я върне,
ведно с договорна лихва в размер на 3.34 % месечно – общо 2 238.46 лв., на
43 равни седмични вноски – всяка от по 53.06 лв., в срок до 26.07.2017г.
Съгласно чл.6, т.1 и т.2 от договора,
ответницата се е задължила в 3-дневен срок от сключването му да предостави на
заемодателя поне две обезпечения, а именно – запис на заповед, банкова гаранция
или поръчител отговарящи на определени условия. В чл.8 е предвидено, че при
неизпълнение на това задължение същата дължи неустойка в раз-мер на
1 844.77 лв., платима заедно с погасителните вноски – по 42.90 лв. към
всяка от тях.
В чл.13 от договора е
отразено, че И. е запозната с общите условия към дого-вора за заем и получава
екземпляр от тях при сключването му. В тази връзка, макар да не е записано
изрично, следва да се направи извод, че тя е получила екземпляр и от не-го –
противното е лишено от логика, а възраженията й в обратния смисъл са недоказани
и голословни. Неоснователни са и тези – за недействителност на процесния договор
за заем, на основание чл.22
от ЗПК – той отговаря на всички, предвидени в разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20, и
ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от ЗПК, условия.
Основателни, обаче, са възраженията на ответната страна за нищожност на
уговор-ките за договорната лихва и неустойката.
Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД
предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави.
Към датата на сключване на
договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение
размера на възнаградителната лихва. При положение, обаче, че се касае за
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически и се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата /било възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното
би озна-чавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелства-не на друг. Предвид това, в
съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикрат-ния размер на
законната лихва /за обезпечени кредити – двукратния/. В тази насока са Решение
№ 906/30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/ 18.05.2006г.
по гр. дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09. 01.2009г. по гр. дело
№ 5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело №
6295/2014г. на ВКС, 4 г. о.
В случая уговореният месечен
лихвен процент от 3.34 % /ГЛП – 40.08 %/ е по-висок от трикратния размер на
законната лихва – 30.09 %, поради което съответната клауза от договора за
кредит се явява нищожна – на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като
накърнява добрите нрави.
Съгласно чл.92 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и слу-жи като обезщетение
за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
Според разясненията,
дадени в т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клаузата
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкцион-на
функции, като тази преценка следва да се прави за всеки конкретен случай – към
мо-мента на сключване на договора.
В настоящия казус,
преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестност-та в гражданските
и търговски правоотношения, уговорената неустойка – в размер, бли-зък до този
на главницата по договора за заем, за липсата на обезпечение, което с оглед
поставените условия е твърде вероятно да не бъде осигурено, особено в рамките
на три дни, е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и
обезщетителна функ-ции, тъй като не е съобразена с естеството на обезпеченото
задължение и с възможните вреди при неизпълнението му от заемателя – законната
лихва върху дължимата парич-на сума, която така или иначе се начислява. Подобен
несправедлив правен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото създава
условия за неоснователно обогатяване на кредитора и води до извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции още към момента на
уговарянето.
Предвид горното Съдът
намира, че клаузата за неустойката
по чл.8 от договора нару-шава добрите нрави и на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е нищожна.
При това положение следва да се приеме, че за
ответницата е възникнало валидно за-дължение да заплати на ”Сити Кеш” ООД единствено главницата по процесния
договор за заем, а именно – 1 900 лв.
От приетото по делото заключение по ССЕ се установява, че
И. е заплатила на дружеството-заемодател сумата от общо 1 380 лв., като
дължими остават още 520 лв.
Ответницата не е ангажирала доказателства и за други
плащания.
С Договор за цесия от 16.09.2016г. ”Сити Кеш” ООД е
прехвърлило на “ЕОС Матрикс” ЕООД вземането си по процесния договор за заем.
Същият е валиден и е породил правно действие между
страните по него.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той има действие за
длъжника от деня, в който прехвърлянето на вземането му е съобщено от предишния
кредитор.
Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото дело, цесията не е била
съобщена от ”Сити Кеш” ООД, на И., съобразно
чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо нея – ал.4.
С исковата молба
ищцовото дружество е представило писмено потвърждение за из-вършената цесия от
прехвърлителя, както и пълномощно, с което последният го е упъл-номощил да уведоми от негово име длъжника за нея.
Предвид
горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото
ответницата е била надлежно уведомена за извършената цесия съобразно разпо-редбите
на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при
постановяване на решението, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия
момент ищецът се явява неин кредитор.
При доказателствена тежест за И., същата не е ангажирал доказателства да е
платила на ”ЕОС Матрикс” ЕООД остатъка от главницата – 520 лв. Искът в този
размер е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до 1 348.58
лв. след-ва да се отхвърли.
Върху главницата се дължи законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 07.02.2018г., до окончателното й изплащане.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените в заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с
уважената част от предявения иск: общо 78.64 лв. за ДТ и възнаграждение за
вещото лице, и юрисконсултски възнаграж-дения в общ размер от 57.84 лв.
На И. следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част
от иска, а именно – 184.32 лв.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Х.И., с ЕГН: **********,***, че същата дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С, район ””, ЖК
“”, ул.“” № , сума-та 520 лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем №
11564/11.12.2014г., сключен със ”Сити Кеш” ООД, вземанията по който са били прехвърлени от
последно-то на дружеството с Договор за
цесия от 16.09.2016г., ведно със законната лихва вър-ху нея, считано от
03.01.2019г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 31/2019г. на РС Бургас, като за разли-ката над нея – до пълния
предявен размер от 1 348.58 лв., ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Х.И. да заплати на “ЕОС Матрикс” ЕООД на-правените в
заповедното и в
настоящото производства разноски: общо 78.64
лв. за дър-жавни такси и
възнаграждение за вещо лице, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер
от 57.84 лв.
ОСЪЖДА “ЕОС Матрикс”
ЕООД да заплати на С.Х.И. су-мата 184.32 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.