Решение по дело №1763/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 32
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20192150201763
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№32                                          18.02.2020г.                            гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                         НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и втори януари                     през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                    Председател: Евгени Узунов

секретар Радостина Менчева

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов

наказателно административен характер дело № 1763 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на  „Б.Р.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,представлявано от Управителя А.В.с пълномощник Адв.В.К.-САК против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 02-0002634 от 26.11.2019г.издадено от Директора на Д. „И.п.т.“ - Б.“,  с което за нарушение на  чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на  1500 /хиляда и петстотин лева/ лв.

 Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно да бъде изменено.Сочи писмени и гласни доказателства.

Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител вземат становище за неоснователност на жалбата. Пледира се за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Също представя доказателства.

 Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в  срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН на 04.12.2019г. НП е връчено на 27.11.2019г. и е подадена от надлежна страна.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 02-0002634 от 20.09.2019 г., от П.И.Е., на длъжност главен инспектор в Д. „И.п.т.“ - Б.  за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на място в хотел „Морето“, гр. Обзор, Южен плаж, стопанисван от „Бе - Peг“ ООД и при преглед на представени документи на 17.09.2019 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас (трудов договор № 097/04.06.2019 г., присъствена форма за м. юни 2019 г., е установено, че Надя Руменова Михайлова-готвач е отработила 19 дни,а от фиш за работна заплата за м. юни 2019 г., се установило, че и начислено и изплатено трудово възнаграждение за 17 дни.

       От показанията на св.Е. се установява, че извършил проверка на 13.09.2019г. в обекта- хотел „Морето“, който се намира в град Обзор, Южен плаж и се стопанисва от „Б.Р.“ ООД ***. При проверката връчил призовка за явяване на управителя на дружеството или упълномощено от него лице да представи документи, свързани с извършената проверка по трудовото законодателство. По време на проверката установил, че на обекта работи лицето Надя Руменова Михайлова. При проверка на присъствените форми и ведомостта за заплати установил, че същата за месец юни 2019г. е отработила 19 дни, а във ведомостта за заплати е отразено, че е отработила 17 дни, за което й е заплатено за същите тези дни, а именно за 17 дни. За това на 20.09.2019г. съставил акт за установяване на административно нарушение. Актът е връчен на упълномощено лице. По време на проверката присъствал и управителят на дружеството- г-н А.В..

 Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление   е издадено от компетентен орган съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“./представени са доказателства /Административно-наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на  1500лв.

Същото е връчено на нарушителя в съответствие с императивната норма на чл.58, ал.1 от ЗАНН.

 След като констатира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното НП, съдът пристъпи към разглеждане на делото по същество и доводите и възраженията на жалбоподателя, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е извършено административно нарушение.

Съдът намира, че по отношение на процесното нарушение е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ.Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ предвижда имуществена санкция за работодателя в размер от 100 до 300 лева за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители.

В настоящия случай нарушението е отстранено веднага след установяването м и преди издаване на наказателното постановление / на 08.10.2019г./, като също така липсват данни да са налице вредни последици от извършеното нарушение за работника Надя Михайлова.

По изложените съображения следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ и имуществената санкция за извършеното нарушение на чл. 128, т. 2 и чл. 270, ал. 3 вр. чл. 154 КТ да бъде индивидуализирана и наложена на основание тази санкционна разпоредба и в предвидените от нея предели, а именно в размер от 100 до 300 лева.

При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, че в административнонаказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Б.Р.“ ООД, ЕИК ******да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна води до извод за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.

Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради което съдът намира, че следва да определи санкцията в минимален размер като справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Процесуалният представител на АНО е направил искане за присъждане на разноски –юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, Съгласно чл.78 ал. 8 от ГПК юрисконсултското възнаграждение не може да надхърля максималния размер определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който текст препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в която според Чл. 27е. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г.) Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.Съдът дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая съдът намира, че следва да определели общ размер към мининума, предвид факт, че се касае за едно нарушение и едно съдебно заседание, като  с оглед на това, че атакуваното наказателно постановление е изменено в частта относно санкцията, наложена за едно административно нарушение,то на административнонаказващият орган следва да се присъдят разноски в размер на 10 /десет/ лева съобразно уважената част на жалбата.

Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

Р             Е             Ш             И:

 

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 02-0002634 от 26.11.2019г.издадено от Директора на Д. „И.п.т.“ - Б.“,  с което за нарушение на  чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда с което на „Б.Р.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,представлявано от Управителя А.В.е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на  1500 /хиляда и петстотин лева/ лв.,  за нарушение на чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда на осн. чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда като като НАМАЛЯВА размера на наложената  имуществена санкция от 1500 (хиляда и петстотин) лева на 100 (сто) лева на основание чл.415в, ал.1 КТ, като ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата му част.

ОСЪЖДА „Б.Р.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,представлявано от Управителя А.В.ДА ЗАПЛАТИ НА Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“ гр.София сума в размер на 10 /десет/ лева,съдебноделоводни разноски- юрисконсултско вазнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: