Р Е Ш Е Н И Е
260285/17.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и четвърти ноември две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1043 по
описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по осъдителни искове с правно основание по чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД и с
правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано
по искова молба от “МБАЛ – Велики Преслав“ с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявано от доктор И.П.Д.чрез адв. Ж.Д.Д. от
АК-Велико Търново, съдебен адрес гр.*** срещу Национална Здравноосигурителна
каса с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявана, чрез Районна здравноосигурителна каса – гр.***.
В исковата
молба се сочи, че при извършена проверка в ищцовото дружество от служители на
РЗОК със задача на контрола по изпълнението на договорения пакет болнична помощ
по клинични пътеки в съответствие с НРД за МД и Решение от 2016г. на надзорния
съвет на НЗОК били констатирани
нарушения и била издадена Заповед за налагане на санкция „финансова неустойка“
в общ размер на 1 600 лв. Заповедта
влязла в законна сила на 29.12.2016г., като била удържана от ответника по
издадена от лечебното заведение фактура № 9091 от 09.01.2017г. за оказана
медицинска помощ по клинични пътеки за месец декември 2016г. по Договор №
270308 от 17.02.2015г. Наложените на лечебното заведение санкции били
определени на основание чл.261, ал.1, т.1 и чл.265, ал.3 от Решение №
РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК, които били отменени с
Решение № 1341 от 31.01.2019г. по адм.д.№ 8647/2018г. на тричленен състав на
ВАС. Съдебния акт бил потвърден с Решение
№ 333 от 10.01.2020г. по адм.д.№ 6284/2019г. на петчленен състав на
ВАС и влязло в законна сила на
10.01.2020г. Поради отмяната на текстовете, въз основа на които са били
наложени санкциите, то сумата следвало да бъде върната на ищеца, като удържана
въз основа на отпаднало основание. Претендира се и лихва за забава върху сумата
от 1600 лв., която е в размер на 561.78 лв. за периода от 09.01.2017г. до 26.06.2020г.
– датата на депозиране на исковата молба. Претендира се и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. В заключение се моли за уважаване на исковете и присъждане
на разноски.
Препис от
исковата молба, ведно с доказателствата към нея са редовно връчени на
ответника, като в законоустановения срок
е постъпил писмен отговор. В него се сочи, че исковете са допустими, но
неоснователни, като се оспорват фактите изложени в исковата молба. Сочи се, че
правното основание за наложените санкции е на основание чл.74 и сл. от ЗЗО, а
не в Решение на НС на НЗОК или НРД. Общата компетентност на Надзорния съвет на
НЗОК да допълва и изменя съдържанието на Националния рамков договор - и то само
в случаите, когато промени в законодателството налагат това - е ограничена по
отношение на условията и реда на извършване на проверките от служители на РЗОК.
В негова компетентност е да определи размера на санкциите, които могат да бъдат
обжалвани. В този смисъл са възраженията срещу главния иск. По отношение на
акцесорния иск се излага, че е изцяло неоснователен, тъй като лихвата се дължи
от момента на забавата, съгласно чл.86 от ЗЗД. Твърди се, че в случая не е
налице хипотезата на чл.17, ал.2 от ГПК, тъй като ищецът е бил страна в
административното производство при издаване на заповедта, на чиято нищожност
основава претенцията си. В заключение се иска отхвърляне и на двете претенции
като неоснователни и недоказани, като се претендират и разноски.
В съдебно
заседание за ищецът се явява
преупълномощения адв. Ж.Д.от АК-Хасково, която поддържа исковата молба и в хода
на съдебните прения моли съда да уважи претенцията, като представя писмени
бележки, в които са развити обстойно доводите за основателността на иска.
В съдебното
заседание за ответника се явява адв. С.С.от ШАК, като поддържа писмения отговор
и счита исковете за неоснователни, мотивирайки обстойно това твърдение.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както
и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между
страните по делото не се спори, че въз основа на Заповед № РД-18-287 от
03.11.2016г., издадена от Директора на РЗОК – Шумен била извършена проверка на
МБАЛ „Велики Преслав“ ЕООД, която била с предмет „контрол по изпълнение на
договорения пакет болнична помощ по клинични пътеки в съответствие с общите и
специални условия на НРД за МД за 2015г. и Решението“, както и „внезапен
контрол по смисъла на § 1, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО“. За
резултатите от проверката бил съставен Протокол № VI-172-287 от 08.11.2016г.,
връчен на 08.11.2016г. За констатираните при проверката общо осем нарушения
била издадена Заповед за налагане на санкции № РД-09-196 от 15.12.2016г., като
били наложени общо осем санкции „финансова неустойка“ в размер на 200 лв. всяка
(общ размер от 1600 лв.) на основание чл.261, ал.1, т.1 и чл.265, ал.3 от
Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. По делото е признат за безспорен факта,
че сумата е внесена по сметка на РЗОК – Шумен, като съдът го е признал за
обстоятелство ненуждаещо се от доказване с доклада си по делото.
Видно от
представено Решение № 333 от 10.01.2020г. по адм. д. № 6284/2019г. на Петчленен
състав на Върховния административен съд, влязло в законна сила на 10.01.2020г. е
потвърдено решение по адм.д.№ 8647/2018г. на Тричленен състав на ВАС, с което е
обявено за нищожно Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г., издадено от
Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
По основателността
на иска по чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД: Съгласно доклада по делото и разпределената от
съда доказателствена тежест по главния иск за неоснователно обогатяване, ищецът
е следвало да докаже, че е предал сумата на ответника и че получаването на същата
е лишено от правно основание. Едната от предпоставките за уважаване на иска е
налице, тъй като безспорно е установено предаването на сумата от ищеца към
ответника. По отношение на отпадане на правното основание за предаването ищецът
твърди, че е настъпило с обявяването на нищожността на Решение № РД-НС-04-24-1
от 29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК от Петчленен състав на ВАС по
адм.д.№ 6284/2019г., влязло в законна
сила на 10.01.2020г. С признаването на нищожността на Решението на НС на НЗОК,
то е отпаднало основанието на което е удържана сумата от 1600 лв. от МБАЛ
“Велики Преслав“ ЕООД и ответникът следва да я върне обратно, като недължимо
удържана.
По този
правен довод на страната, съдът намира следното: В съдебния акт на тричленния състав на ВАС по адм.д. № 8647/2018г. (потвърдено от
петчленен състав и влязло в законна сила към момента) се приема, че Решението на Надзорния съвет на
НЗОК е подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 от ЗЗО. Съдебното
решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт или се обявява неговата
нищожност няма обратно действие, а отмяната действа занапред, тъй като изрично
в чл.195, ал.1 от АПК е регламентирано, че подзаконовия нормативен акт се смята
за отменен в деня на влизане в сила на съдебното решение. Съгласно чл.194 от АПК това е денят на обнародване на съдебното решение. Със съдебното решение не
се премахват породените от оспорения подзаконов нормативен акт правни
последици, а се премахват от деня, в който съдебния акт влезе в сила и такова
решение има действие занапред. Дотогава подзаконовия нормативен акт произвежда
действие. Ефектът на отмяната, респективно на нищожността не се разпростира
върху издадените до този момент на това основание актове. В този смисъл са Решение
№ 12851 от 19.10.2020г. на ВАС по адм.д. № 8886/2017г. IV о., Решение № 6799 от
23.05.2018г. на ВАС по адм.д. №
2411/2018г. VI о.
Още повече,
че в мотивите на Тълкувателно Решение № 2 от 19.11.2014г. на ВКС по т.д. №
2/2014г. на ОСГТК на ВКС, се сочи, че законът не отрича действието на
подзаконовия акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем
по реда на АПК. Това обуславя и дължимата от общия съд преценка относно
настъпилите последици от прилагането на акта, предвид отликата между онази
материална нищожност, осъществила се в нарушение или заобикаляне на закона и
случаите, при които волеизявления или други правопораждащи факти са резултат от
регулативното действие на източник на правото, засегнат от порок. Законът
предписва зачитане на това действие именно като нормативно регулира ефекта на
отменителния административно-съдебен акт занапред, включително при прогласена
нищожност.
Или към
момента на налагане на санкциите със заповед № РД – 09-196 от 15.12.2016г. и на
предаване на сумата от ищеца на ответника, то те са били дължими на валидно
правно основание. Обявената нищожност на подзаконовия нормативен акт няма
обратно действие, а има действие занапред, поради това и не отпада правното
основание на което сумата се е дължала. В конкретния случай не се доказа
фактическия състав на хипотеза на чл.55, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца, поради
което и предявения главен иск е неоснователен и като такъв следа да се остави
без уважение.
Следва да се
отбележи, че възражението на ответника, че нормативната уредба на санкциите,
дадена в чл.263, ал.1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК
не е единствена, се споделя от съда. Фактическите състави на нарушенията и
предвидените санкции нямат единствено нормативна уредба в обявения за нищожен
подзаконов нормативен акт, но и в Националния рамков договор за медицинските
дейности за 2016г.
По
основателността на чл.86, ал.1 от ЗЗД: Предвид отхвърлянето на главния иск, то същото влече и
неуважаване на акцесорния иск за присъждане на
лихва за забава върху главницата в размер на 1600 лв., като съдът не
следва да обсъжда обстойните доводи от страна на ищеца за приложението на
Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019г. на ВКС по т.д. № 5/2017г. на ОСГТК.
Предвид този
изход от делото, то на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени и направените от ответника разноски в производството в размер
на 350 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък
по чл.80 от ГПК и доказателства за реалното им заплащане от страната.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от МБАЛ „ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от доктор И.П.Д.чрез
адв. Ж.Д.Д. от АК-Хасково, съдебен адрес гр.*** иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.трето от ЗЗД срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана, чрез
Районна здравноосигурителна каса – гр.*** за сумата от 1600 лв.(хиляда и
шестстотин лева) платена от ищеца на ответника без правно основание, предвид
обявената нищожност на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК с
Решение на тричленния състав на ВАС по
адм.д. № 8647/2018г., потвърдено с Решение № 333 от 10.01.2020г. по адм. д. №
6284/2019г. на петчленен състав на Върховния административен съд, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от МБАЛ „ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ“ ЕООД с ЕИК *********
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД предявен срещу НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА с БУЛСТАТ ********* за заплащане на сума в размер на
561.78 лв. (петстотин шестдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата от 1600 лв. за периода от
09.01.2017г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА МБАЛ „Велики Преслав“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Национална Здравноосигурителна Каса с БУЛСТАТ ********* сумата от 350 лв.
(триста и петдесет лева), представляваща направените от ответника разноски
по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък за
разноски по чл.80 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: