№ 4047
гр. София, 18.09.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела Талева
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
и прокурора И. Любч. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Талева Частно наказателно
дело № 20231100204451 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР.СОФИЯ - редовно призовани, се
явява инсп. Младен М., с днес представено пълномощно.
За СГП редовно призовани, явява се представител.
ОСЪДЕНИЯТ М. С. – редовно призован, доведен от СЦЗ, явява се
лично.
За него се явява адв. Б. от САК – редовно призован, упълномощен
защитник на осъдения, с приложено по делото пълномощно.
В залата се явява преводач от турски на български език и обратно Б. Н.
М. - редовно уведомен по телефона.
СЪДЪТ, като взе предвид, че лишеният от свобода не е български
гражданин, а е турчин, не владее писмено и говоримо български език, намери
че следва да бъде назначен преводач, който да осъществи устен превод от
български на турски език и обратно в днешното открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за преводач от български на турски език и обратно Б. Н.
М..
1
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните по хода на делото и
при липса на процесуални пречки за разглеждането му днес,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на преводача:
Б. Н. М. – 57 години, с висше образование, неосъждан, без дела и
родство със страните по делото.
Самоличността е снета по негови данни и проверена по представена
лична карта.
СЪДЪТ върна личната карта на преводача.
СЪДЪТ предупреждава преводача за наказателната отговорност по чл.
290, ал. 2 от НК.
ПРЕВОДАЧЪТ: Наясно съм с предвидената наказателна отговорност.
Обещавам да дам верен и точен превод.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на лишения от свобода:
М. С. – роден на ******* г. в гр. Газиантеп, общ. Исляхие, Република
Турция, турчин, турски гражданин, женен, със средно образование, осъждан,
преди осъждането работил.
Самоличността на лишения от свобода е снета по негови данни и
проверена по данни, съдържащи се в затворническото досие.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на осъдения правата му в настоящето
производство.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ /чрез преводача/: Разбирам разяснените ми от
съда права.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на осъдения правото му на отвод спрямо
съдебния състав, прокурора и секретаря.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ /чрез преводача/: Разбирам това, няма искания за
отводи.
АДВ. Б.: Нямам искания за отводи спрямо изброените лица.
ИНСП.М.: Нямам искания за отводи.
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на съдебното
следствие и по доказателствата.
ИНСП.М.: Представям актуална справка за изтърпяното до момента
наказание от осъденото лице към днешна дата.
АДВ.Б.: Запознах се със справката. Да се приеме като доказателство по
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
СЪДЪТ, като съобрази изявленията на страните във връзка с
доказателствата и като намери, че са изпълнени изискванията по чл.271 до
чл.275 от НПК, включително и на основание чл. 276 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на постъпилата молба от
осъдения М. С., подадена чрез адв. П. Б., с която се иска лишеният от свобода
С. да бъде условно-предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
наказанието „Лишаване от свобода“, което понастоящем изтърпява в Затвора
– гр. София.
АДВ.Б.: Поддържам молбата.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ /чрез преводача/: Поддържам молбата си.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е допустима, но неоснователна.
ИНСП.М.: Оспорвам молбата. Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили заедно с молбата за условно
предсрочно освобождаване справка от ГДИН с рег. № 198/04.08.2023 г.,
заедно със становище от началника на затвора, която справка отразява
изтърпяната и оставаща част на наказанието "Лишаване от свобода" към дата
31.07.2023 г., доклад за лишения от свобода, изготвен от инспектор СДВР,
първоначален план на присъдата, както и приложени, заедно с молбата за
условно предсрочно освобождаване документи, които са на турски език,
пълномощно за адв. Б. и снимков материал, касаещ състоянието на жилището
на лишения от свобода в Република Турция след земетресенията тази година.
Към материалите по делото е приложено и затворническото досие на лишения
от свобода.
3
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат представените доказателства.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ /чрез преводача/: Да се приемат.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните във връзка с
представените заедно с доклада писмени документи, както и по отношение на
днес представената справка от ГДИН с регистрационен № 198/18.09.2023 г. и
отразяваща изтърпяната и оставаща част от наказанието към днешна дата,
намери следното:
Относими към предмета на делото са следните писмени доказателства,
а именно: справките от ГДИН от 04.0.2023 г., заедно със становище на
началника на затвора и днес представената справка, доклада за лишения от
свобода, първоначалния план на присъдата, затворническото досие,
снимковия материал, приложен към молбата за условно предсрочно
освобождаване.
Единствено не следва да бъдат приемани като писмено доказателство
документите, приложени на турски език, доколкото наказателното
производство в Република България се води на български език и всички
документи, които се представят в наказателното производство следва да
бъдат преведени на български език.
Документите, които са приложени към молбата са на турски език,
липсва превод на български език, поради което същите няма как да бъдат
приети като писмено доказателство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 283 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени доказателства по делото, както
следва:
- справки от ГДИН с дата 04.08.2023 г. и 18.09.2023 г. :
- доклад за лишения от свобода, изготвен от инспектор СДВР;
- първоначален план на присъдата, както и затворническо досие;
- снимков материал, приложен с молбата за условно предсрочно
освобождаване;
- затворническо досие на лишения от свобода.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните нямат искания за събиране на
други доказателства, освен събраните до настоящия момент и като намери, че
делото е изяснено от фактическа страна,
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.Б.: По делото не се спори, че е налице първата от двете
кумулативно дадени предпоставки на чл. 70 НК, а именно изтърпял е повече
от половината наказание, като остатъка към днешна дата е по-малко от една
трета, а именно 5 месеца и 21 дни.
На второ място, според защитата е налице и втората предпоставка,
осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, като моля
да обърнете внимание на факта, че се касае за първо осъждане на моя
доверител и най-вероятно сме изправени в хипотезата на така наречената в
криминологията позната „инцидентна престъпност“, при която едно лице
извършва инцидентно някакво престъпно деяние в своя живот, след това се
поправя и до края на живота си не извършва никакви престъпления. Без
въобще да искам от вас да ревизирате съдебния акт, то няма как да не
отбележим факта, че буди интерес каква е причината изобщо да не бъде
приложен института на чл.66 от НК, като още по време на съдебното
производство е било ясно, че доверителят ми е бил с ниска степен на
обществена опасност, само го маркирам относно обществената му опасност,
не искам по никакъв начин да ревизирате, въпреки че знаем практиката на
СРС. Касателно за престоя в затвора, от затворническото досие е видно, че от
самото начало на изтърпяване на наказанието по отношение на доверителя
ми, се конституира изключително нисък риск от рецидив – 27 точки, като по-
голямата част от тях са в следствие на вида на самото престъпление, най-
вероятно те никога няма да бъдат допълнително редуцирани, защото от
книжката, която е на лишения от свобода, от там, където се нанасят тези
точки, само въпросника, относно престъпното деяние събира повече от 20
точки. Искам да наблегна на факта, че е констатиран риск от вреди, който
обаче е вероятен, той е под условие, спазван е принципа „индубио про
етериум“. Според мен е редно да се сметне, че такъв не съществува. В
първоначалния и във втория доклад, които са доста съмнително идентични, да
не кажа преписани, са констатирани три проблемни зони, една от които е
гранична. Това означава, че тя е изключително лесно преодолима в условията
на свобода.
По отношение на тази зона, бих искал да вметна, че причините за
престъплението са само и единствено факта, че доверителят ми е искал да
нахрани своето семейство, т.е. мотивите за извършване на престъплението са
бедност. Факт е, че след опустошителните земетресения в Република Турция,
семейството му има огромна нужда от него и семейството му е стремежа за
праволинейно поведение на свобода.
Преди да чуем обичайните клишета, че условно предсрочно
5
освобождаване е правна възможност, че поведението на осъдения трябва да
надхвърля обичайното добро поведение, моля да се водите от принципа че
корекционният процес е винаги двустранен. Моля да коментирате факта, че
на доверителя ми по време на целия престой не е предлагана работа, макар
същият да е една трета от престоя си в затворническото общежитие от открит
тип Казичене. Ако на доверителят ми му беше предложена такава още в
първите два месеца от и изпълнението, то най-вероятно същият щеше да е
награждаван многократно и вече щеше да е на свобода, защото щеше да е
редуцирал наказанието си. Като говорим за двустранен процес, следва да
попитаме: Какво са предложили от затвора, за да успее доверителя ми да
преодолее една от проблемните си зони – управление на финансите и
доходите? Отговорът е – нищо. Може да видите в първоначалния доклад, че
тя е констатирана, а конкретни методи за преодоляване липсват. В плана на
присъдата тази зона изобщо не присъства. Как лицето да намали точките си
от рецидив? Как лицето да преодолее проблемната си зона, като не му се
предлага работа по тази проблемна зона? Точно и затова считам, че като
говорим за надхвърляне на обичайното си добро поведение то трябва да се
замислим и доколко му е дадена възможност на самия лишен от свобода да
ползва инструментите на прогресивната пенетенциарна система, и доколко
същият е равнопоставен с другите лишени от свобода.
В настоящия случай е явно, че се касае за чужд гражданин, намиращ се
в български затвор, който постоянно се блъска в лингвистичната бариера.
Житейски логично е същият много по-трудно е да борави с инструментите на
пенетенциарната система. На него да му е много по-трудно да отиде при
ИСДВР-то и да му каже „Моля за някаква работа, моля да работя нещо“ и т.н.
Житейски логично е и същият да е ограничен във възможността да получава
награди, особено когато не получава възможност да се труди. Именно тази
бариера му създава усилия. Но въпреки това фактът, че доверителят ми -
чужд гражданин в български затвор, спазва пенитенциарната дисциплина,
според защитата е достатъчно да се приеме, че същият се е поправил.
Бих желал да напомня задължението на всички в тази зала съгласно
чл.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, че във всичките си
действия следва да се водим от първостепенния интерес на детето. В
настоящия случай петте деца на доверителя ми бедстват в съседна Турция. Аз
по никакъв начин не казвам, че държавата трябва да си затвори очите за
извършеното престъпление – не, но този факт трябва да бъде ценен на равно с
всички останали такива и то като стимул на осъдения за успешна
ресоциализация.
Считам, че сме изправени пред хипотезата на човек, извършил
еднократен престъпен акт, при това изцяло от икономически съображения –
бедност. Човек с безупречно пенитенциарно поведение, на който не са
предлагани други инструменти, един чужд гражданин в български затвор и
сериозен стимул за своята ресоциолазицаия, а именно събиране с
пострадалото си от природното бедствие семейство. Всички тези факти
говорят за ниска степен на обществена опасност и могат да доведат до извод
за настъпило поправяне и постигнати цели на наказанието. Достатъчни
6
обстоятелства, при които държавата да стимулира лицето, като му даде срок
от оставащото наказание да не извърши друго престъпление. Точно затова
моля да уважите молбата на осъдения, като поддържам и всички останали
аргументи в молбата. Считам, че едно условно предсрочно освобождаване
ще постигне баланса на интереси, към който се стремим – на правосъдието и
на осъдения, на неговото семейство.
СЪДЪТ ДАВА думата за лична защита на лишения от свобода:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ /чрез преводача/: Благодаря за предоставената
възможност да се изкажа. И без това адвоката ми спомена почти всичко.
Искам да наблегна, ако ми дадете възможност, с няколко изречения. По време
на престоя си в СЦЗ по никакъв начин не съм пренебрегвал и с поведението
си по никакъв начин не съм игнорирал законите на тази държава. В престоя си
в затвора, по това време в Турция беше най-голямото земетресение на века и
моето семейство беше в центъра на епицентъра. В момента няма къде да се
подслонят и живеят на палатков лагер. Единственото, което желая, е да бъда
до тях.
ИНСП.М.: Становището на Началника на затвора е отрицателно по
отношение молбата за условно предсрочно освобождаване на лицето М. С..
Към момента е налице само първата изискуема от закона предпоставка, а
именно изтърпяно е повече от половината от наложеното наказание.
По отношение на втората предпоставка, Началникът на затвора смята,
че към настоящия момент не са налице достатъчно данни за настъпила трайна
тенденция за постигане целите на наказанието, с оглед на което моля да
оставите молбата без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам казаното от представителя на Затвора.
Освен това, искам да обърна внимание, че процесът на поправително
въздействие към промяната на мислене в осъдения, промяната на мислене на
осъдения по решаване на уменията му за адекватно решаване на проблемите и
постигане на значителни трайни положителни промени в съзнанието на
лишения от свобода, считам, че следва да продължи след анализ на
представените пред Вас документи.
По делото липсват безспорни доказателства, които категорично да
обосноват извод за настъпили трайни и необратими позитивни промени в
поведението, а промяната на едно лице, както знаем, е цялостен процес, който
се определя не само от това дали осъденият има съответни награди или
позитивни прояви, което в случая не се отнася към лишения от свобода, а се
определя от това лишеният от свобода да е достигнал до състояние, което
може да се определи като крайна фаза на този превъзпитателен процес, който
се провежда спрямо него.
Разбира се, похвално е, че се съобразява с правилата в мястото за
лишаване от свобода, но неговото поведение не дава основание да бъде
7
определено като изключително, за да се приложи института на условното
предсрочно освобождаване.
Искам да отбележа още, че оценката от риска е 27 точки. Този риск
действително е нисък, но не е редуциран, а констатнтната практика е, че едва
под 20 точки рискът е преодолян. Рискът от вреди към обществото е към
средния размер.
Моля да вземете решение, с което да приемете, че така подадената
молба е неоснователна.
АДВ.Б. /реплика/: По отношение аргументите на прокурора. На първо
място, прокурорът правилно отбеляза, че се касае за един цялостен процес.
Аз отново ще кажа, че процесът винаги е двустранен и когато прокурорът
говори за крайна фаза на процес, следва да се замисляме доколко този процес
подлежи на движение, защото едно е, ако едно лице от 88 точки риск на
рецидив в продължение на няколко години го свали до 27 точки, ние ще
считаме, че е достигнал крайната фаза. Доколкото в настоящия случай,
самият процес, доколкото изначално се касае за лице с ниска степен на
обществена опасност, е завършен, защото това е процеса. Както споменах,
голяма част от рецидивните точки са единствено и само заради самото
извършено престъпление и заради нищо повече.
Когато се касае за 20 точки от рецидив, аз не считам, че е налице такава
практика. Даже бих припомнил случая на първия помилван от доживотен
затвор без замяна на доживотен затвор, той беше с повече от 20 точки и
въпреки това беше помилван, защото самият риск от рецидив стигне ли в
ниските стойности, той се счита за незначителен.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ /чрез преводача/: Съжалявам за извършеното
престъпление. Осъзнах постъпката си. По време на това страшно
земетресение аз оставих семейството си само. Тогава те имаха най-голяма
нужда от мен, по време на самото земетресение.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след като се запозна със събраните по делото материали, взе
предвид становището, застъпено от страните в днешното съдебно заседание,
намери следното:
Осъденият М. С. към момента изтърпява наказание "Лишаване от
свобода" в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, наложено му с
определение, постановено по НОХД № 653/2023 г. по описа на РС – Русе,
влязло в сила на 13.04.2023 г. От така наложеното наказание "Лишаване от
свобода" към днешна дата осъденият е изтърпял фактически 1 /една/ година и
9 /девет/ дни, като има остатък за изтърпяване в размер на 5 /пет/ месеца и 21
8
/двадесет и един/ дни.
В приетите по делото доказателства – справката от ГДИН, заедно със
становище от началника на Затвора и доклада за лишения от свобода, се
изразява мнение, че е изпълнена само първата предпоставка на закона за
условно предсрочно освобождаване, т.е. изтърпяно е повече от половината от
наложеното наказание, но не е постигнато поправянето на осъденото лице.
Сочи се още, че целите на наказанието не са изпълнени в цялост. Оценката на
риска от рецидив е в ниски стойности - 27 точки, които не са променени от
началото на изтърпяване на наказанието. Рискът от рецидив за обществото е
определен като среден. Има и актуални проблемни зони, по които работата
следва да продължи.
Видно от затворническото досие, във време на наказанието осъденият
не е бил награждаван, съответно не е бил и наказван, както и не е работил във
време на изтърпяване на наказанието.
От доказателствата по делото се установява, че фактически е изтърпяно
повече от 1/2 от наложеното наказание.
Видно от доклада, приложен по делото, при осъдения продължават да
се констатират дефицити в следните зони – отношение към
правонарушението, управление на финансите и доходите и умения за
мислене. Според доклада, лишеният от свобода формално приема
отговорността за криминалното си поведение, отчасти осъзнава мотивите за
това си поведение, не осъзнава какво е причинено на жертвите от
престъплението, а също при него е налице финансова нестабилност, не
разпознава изцяло проблемите си и не избира законосъобразни начини, за да
ги разреши.
Тук е мястото да бъде даден отговор на част от доводите, изложени от
страна на защитата по отношение на констатираните от затворническата
администрация проблемни зони, които отново са констатирани при лишения
от свобода.
По отношение на зоната управление на финанси и доходи, защитата
основателно посочи, че във връзка с тази проблемна зона, в плана на
присъдата не са предвидени съответните мерки, за да бъде тя преодоляна.
Необходимо е обаче да се каже, че изводите относно поправянето и
състоянието на лишения от свобода към датата на разглеждане на делото,
съдът прави най-вече въз основа на отчетеното в зоните отношение към
правонарушението и умения за мислене. Най-вече зоната умения за мислене,
тъй като, когато са налице проблеми в тази зона и когато тези проблеми не са
преодолени, недостатъците тук винаги могат да доведат до избор на такова
поведение, чрез което по неправомерен начин лишеният от свобода да се
опита да реши своите проблеми. Видно от доклада и към момента осъденият
не разпознава изцяло проблемите си и съответно не избира законосъобразни
начини, за да разреши тези проблеми. Именно този недостатък в зоната
умения за мислене, според съда е съществен, за да се направи извод, че до
сега, с така изтърпяната част от наказанието "Лишаване от свобода"
осъденият не е изградил способност да разграничава своите проблеми и да
9
избира такива начини за тяхното преодоляване, които са в съответствие със
законовите предписания и в съответствие с очакванията на обществото.
Не на последно място, има проблеми, които не са преодолени и в
зоната отношение към правонарушението. Сочи се в доклада, че лишеният от
свобода формално приема отговорността за своето поведение и само отчасти
осъзнава мотивите за противоправното си деяние, съответно не осъзнава
какво е причинено на жертвите с реализирането на това противоправно
деяние. Докато не бъдат преодолени и тези проблеми, съдът счита, че лицето
няма да бъде подготвено за законосъобразен живот на свобода. Трябва да се
каже, че основна цел на всяко наказание, предвидено в НК е деецът, който е
извършил едно престъпно деяние, да бъде поправен, превъзпитан и възпрян
от последващи криминални прояви.
От събраните в хода на производството доказателства, съдът счита, че
не може да се направи категоричен извод, че лишеният от свобода С. е
поправен и превъзпитан в такава степен, че излизайки на свобода, от него да
се очаква единствено и само правомерно поведение.
Събраните доказателства говорят за това, че към момента осъденият не
се е поправил и не е изградил умения за спазване на законосъобразно
поведение, а рискът от рецидив за обществото е определен като среден, макар
и да не е непосредствен, а вероятен.
Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата ,че конкретното
противоправно деяние осъденият е извършил с единствения мотив да нахрани
многочленното си семейство. Установява се от затворническото досие, че
преди датата на извършване на деянието, за което М. С. е бил осъден, той е
работил като международен шофьор. Тоест, с работата си, с трудовата си
ангажираност, лишеният от свобода е успявал да осигури достатъчно доходи,
така че семейството му да не гладува. Друг е въпросът, че лишеният от
свобода се е опитал да си набави допълнителни доходи, но не по правомерен
начин с полагането на допълнителен труд или чрез други законни източници,
а като е избрал да извърши едно престъпно деяние. Факт е, че в много страни
по света, включително и в Република България, доходите на голяма част от
населението не са достатъчни, така че хората да живеят подобаващо и да не
бъдат на ръба на мизерията. Голяма част обаче от членовете на обществото в
тези държави избират именно законния начин да си набавят допълнителни
доходи, а не чрез извършването на престъпление.
В този смисъл, съдът счита, че мотивите за извършване на конкретното
престъпно деяние така, както са представени от защитата, не могат да бъдат
споделени, а и те не могат да мотивират съда да постанови условно
предсрочно освобождаване, тъй като не са сред изискванията, предвидени в
наказателния закон за постановяване на предсрочно освобождаване.
По отношение на възраженията за това, какво наказание е наложено на
лишения от свобода, този състав няма как да вземе отношение, тъй като има
влязъл в сила акт на български съд, който акт в момента се изпълнява, а и
следва да се отбележи, че наказателното производство срещу осъдения е
приключило със споразумение, при което осъденият е бил уведомен за
10
параметрите на това споразумение, включително и за наказанието, което ще
му бъде наложено и самият той се е съгласил да изтърпи така предложеното
му наказание. Ето защо, по отношение на това обстоятелство съдът няма да се
спира допълнително.
Защитата посочи, че в настоящото дело следва да се излезе от
клишетата, че условното предсрочно освобождаване е една правна
възможност, която се прилага по отношение на лица, които със своето
поведение значително са надхвърлили обичайното добро поведение. Тук
съдебният състав изразява своето несъгласие, защото действително
предсрочното освобождаване е възможност, която законът е предвидил да
бъде упражнявана по отношение на лица, които наистина надхвърлят
обикновеното добро поведение в пенитенциарните заведения. Факт е, че
лице, което изтърпява наказание "Лишаване от свобода" в пенитенциарно
заведение е необходимо да спазва съответните предписания и изискуемото от
него поведение, за да може да изтърпи безпроблемно наказанието "Лишаване
от свобода". Когато лицата не спазват това минимално изискуемо добро
поведение, то на същите им биват налагани наказания. Не може обаче само на
база на спазването и реализирането на добро поведение във време на
изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода" да се правят изводи за
това, че са изпълнени целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и
лицето се е поправило в такава степен, че по отношение на него да няма вече
в каква насока да се работи. Условно предсрочно освобождаване се
постановява именно за такива лица, при които всички проблемни зони,
констатирани при първоначалното постъпване в пенитенциарното заведение,
са преодолени и продължаването на извършване и осъществяване на
корекционна дейност с тях вече е обезсмислено поради това, че няма какво
повече да бъде постигнато.
Настоящият случай с осъдения С. обаче не е такъв. Налице са дефицити
в две от зоните, които са съществени за това да се направи извод, че след
освобождаването на лицето от затвора, вероятността за извършване на ново
противоправно деяние е сведена до нула, тъй като това лице е превъзпитано и
мисленето му е променено до такава степен, че съзнателно и отговорно да
избира поведение, което е съответно на закона, а не противоправното такова.
От събраните в кориците на делото доказателства става ясно, че
осъденият С. не е поправен до такава степен, че да е отпаднала
необходимостта да се работи в насока постигане на по-добри резултати, което
пък от своя страна сочи, че той не е подготвен за живот на свобода, който да е
съответен на законовите предписания и на очакванията на обществото.
Няма как да бъдат споделени и възраженията на защитата, че тъй като
никой не е предложил на осъдения труд, това е и причината лишеният от
свобода С. да не е работил във време на изтърпяване на наказанието. Със
сигурност в Затвора – гр. София се намират и такива лица, които знаят както
български, така и турски език, т.е. осъденият със сигурност е имал
възможност с чужда помощ да заяви желанието си да работи и да полага
какъвто и да е труд, така че наказанието му да бъде редуцирано, а и той да
11
даде ясна заявка за това, че полага всички възможни и необходими усилия да
се поправи. Ето защо и съдът приема за неоснователно възражението на
защитника в насока, че осъденият не е работил, защото затворническата
администрация не му е предложила да полага
труд.
По отношение на доводите, които са застъпени както в жалбата, така и
от самия лишен от свобода в днешно съдебно заседание, че неговото
семейство спешно и належащо се нуждае от неговото присъствие и помощ,
необходимо е да се каже, че тези социални фактори не са сред основанията,
които са предвидени в закона за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, а и с отказа да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване по никакъв начин няма да бъдат нарушени правата на децата
на лишения от свобода, тъй като става ясно както от снимковия материал,
така и от описаното в молбата за условно предсрочно освобождаване, че тези
деца, освен баща, който понастоящем търпи наказание "Лишаване от
свобода", имат и майка, разполагат и с баба и с дядо, т.е. има и други членове
на семейството на осъдения, които могат да се погрижат адекватно за децата
му до неговото завръщане в Република Турция.
С оглед на всичко гореизложено, този съдебен състав намира, че целите
на наказанието не са постигнати, което означава, че работата с осъдения
следва да продължи до изтърпяване на наказанието. Поради всички тези
съображения молбата на М. С. за условно предсрочно освобождаване се явява
неоснователна и като такава, според съда, следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от гореизложено и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. С., роден на ******* г. в
гр. Газиантеп, общ. Исляхие, Република Турция, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му с определение, постановено по
НЧД № 653/2023г. по описа на РС-Русе, влязло в сила на 13.04.2023 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от днес пред САС по реда на глава ХХІІ от НПК с частна жалба и частен
протест.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 441 от НПК, нова молба или предложение за
12
УПО не може да бъдат направени по-рано от шест месеца от деня на влизане
в сила на настоящото определение.
Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на
Затвора – гр.София за сведение и изпълнение.
Препис от протокола, след изготвянето му, да се изпрати на адв.Б. по
имейл.
На преводача, за извършения устен превод от български на турски език
и обратно, да бъдат изплатени 200 /двеста/ лева от бюджета на съда, за което
да се издаде 1 брой РКО.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,30
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
13