РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Благоевград , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20201200501420 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Община - Б. против решение
№908358/27.01.20г на РС-Б. по гр.д. №1134/20г по описа на с.с., с пр. осн.чл.258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са уважени предявените искове по чл.344, ал.1, т.т.1 и КТ,
като този по и т.3 от цитираната норма,вр. с чл.225, ал.1 КТ частично, ведно със всички
произтичащи от това последици.
Недоволен от атакувания акт досежно уважените искове, е останал жалбоподателя,
който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на така уважените искови
претенции.Липсват доказателствени искания.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционния акт, за което
подробно се обосновава без да прави доказателствени искания.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода
1
за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на
нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за
безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В
тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и
законосъобразно е приела, че трудовото правоотношение между страните е възникнало с
трудов договор №386-ЧР-Д/01.09.15г, с който въззиваемата е приела до завръщането на
титуляра, да изпълнява възложената й от Общината длъжност „главен експерт “Управление
на човешките ресурси“ в Отдел „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки““ с
код по НКПД 24226041 и код от НКИД 8411.Според цитирания договор притежаваната от
нея образователно-клафикационна степен е „бакалавър“, специалност „Публична
администрация“, с общ трудов стаж от 9м и 26 дни.
Видно от връчената й срещу подпис на 01.09.15г длъжностна характеристика,
утвърдена на 02.02.15г, сред преките задължения на въззиваемата фигурира „осигуряване на
съдебна защита на работодателя/орган по назначаване по трудови и служебни съдебни
спорове“(вж.т.V,7).В рамките на произтичащите от длъжността правомощия тя е дължала
още вземане на решения в рамките на произтичащите от длъжността правомощия(т.VІІІ).За
ефективното изпълнение на работата в длъжностната характеристика са предвидени
следните изисквания: образование-„висше“; специалност – „право“, образователно-
квалификационна степен – „магистър“ и минимален професионален опит от 2г(т.Х).
С допълнително споразумение от 01.12.15г към горния трудов договор, въззиваемата
е преназначена на длъжността „главен експерт „Управление на човешките ресурси“ в
Дирекция „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки““.Според длъжностната
характеристика, изготвена на 01.12.15г и още същия ден връчена на ищцата, за ефективно
изпълнение на работата вече се изисква само минимално образование – „висше“ и
магистърска образователно-квалификационна степен(вж.т.Х).Сред преките й задължения
липсва уговореното в т.V.7 от предходната длъжностна характеристика.
Чрез допълнително споразумение от 25.03.16г е увеличено трудовото
възнаграждение на въззиваемата.
С последващо допълнително споразумение от 16.02.17г тя е преназначена на
длъжността „главен експерт „Управление на човешките ресурси“ в Отдел „Правно-
нормативно обслужване и обществени поръчки““ с код от НКИД 24226041 и код НКИД
8411 и трудовия договор от срочен го уговорят за неопределено време.В изготвената
длъжностна характеристика,връчена на въззивамеата на 17.02.17г, изискванията за заемане
на длъжността са:минимално образование „висше“; магистърска образователно-
квалификационна степен и 2г минимален професионален стаж.Тук също липсва
уговореното в т.V.7 от първоначално връчената й характеристика.
Утвърдения на 25.02.20г от кмета на Общината Устройствен правилник на ОА-
Благоевград, регламентира дейността и функционалните задължения на административните
2
звена и длъжности в общинската администрация.Според чл.30 ОА-Благоевград е
организирана в следните звена:Дирекция „Правно-нормативно обслужване и обществени
поръчки“, която се състои от два отдела:Отдел „Правно-нормативно обслужване и човешки
ресурси“ и Отдел „Обществени поръчки“.Функциите на така обособените звена са подробно
регламентирани в чл.31.
Видно от длъжностното разписание, утвърдено на 04.05.20г, длъжността „главен
експерт „Управление на човешките ресурси“ в Отдел „Правно-нормативно обслужване и
човешки ресурси“ са две и за тях е предвидена минимална образователна степен
„бакалавър“.Според поименното разписание, утвърдено на същата дата, една от въпросните
длъжности е заемана от въззиваемата, която е отразена с висше образование.Останалите
длъжности от въпросния отдел са юрисконсулти.
С утвърдената на 26.02.20г от кмета на Общината длъжностна характеристика за
длъжността „главен експерт „Управление на човешките ресурси“ в Отдел „Правно-
нормативно обслужване и човешки ресурси““, връчена на въззиваемата на 26.05.20г, са
въведени допълнителни изисквания: професионално направление – „право“, професионална
квалификация – „юрист“ и удостоверение за придобита юридическа правоспособност.По
делото не се спори,че ищцата не отговаря на тези изисквания и че от 02.07.2014 е с
образователно-квалификационна степен „магистър“, специалност „Публична
администрация“(вж.дипломата й за висше образование).
С предизвестие от 22.05.20г ищцата е уведомена, че на осн.чл.328, ал.1, т.6, пр.2 КТ
трудовото й правоотношение ще бъде прекратено.
По силата на заповед №381-ЧР-Д/22.05.20г на кмета на Община Благоевград, на
осн.чл.328, ал.1, т.6, пр.2, вр. с чл.128а, ал.3 КТ и утвърдената на 26.02.20г длъжностна
характеристика, трудовите правоотношения с въззиваемата са прекратени, считано от
26.05.20г, когато са връчена уволнителната заповед и предизвестието.Не се спори, че за
април 2020г въззиваемата е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на
1 050лв(вж.у-ние №93/29.06.20г).
Безспорно е също, че след уволнението не е работила по трудово правоотношение(вж.
сл.бележка от АЗ).
В утвърденото на 01.06.20г длъжностно щатно разписание длъжностите в Общината
фигурират две длъжности „главен експерт „Управление на човешките ресурси“ в Отдел
„Правно-нормативно обслужване и човешки ресурси““, за които се изисква минимално
образователно изискване „бакалавър“. Същевременно в утвърденото на същата дата
поименно щатно разписание е посочена образователна степен „висше“.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
3
Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.
Въззиваемата е уволнена по чл.328, ал.1, т.6, пр.2 КТ – не притежава професионална
квалификация „юрист“.Според цитираната норма законосъобразното прекратяване на
трудовите правоотношения на това основание е обусловено от промени в
квалификационните изисквания за съответната длъжност, на които заемащият я не отговаря.
От материалите по делото се установи, че при сключването на трудов договор№386-
ЧР-Д/01.09.15г, въззиваемата е приела възложената й от Общината длъжност „главен
експерт „Управление на човешките ресурси“ в Отдел „Правно-нормативно обслужване и
човешки ресурси““, без да отговаря на изискванията за висше образование по
специалността „право“ с магистърска образователно-квалификационна степен и минимален
професионален опит от 2г.Очевидно в случая двете страни по договора се съгласили, че
неотговарянето на въззиваемата на така поставените изисквания не е обективна пречка за
ефективно изпълнение на работата, вкл. при осигуряване на съдебна защита на
работодателя/орган по трудови и служебни съдебни спорове(вж. връчената й на 01.09.15г
длъжностната характеристика).По тези въпроси не се спори, както и че при
преназначаването й с допълнително споразумение от 01.12.15г на длъжността „главен
експерт „Управление на човешките ресурси“ в Дирекция „Правно-нормативно обслужване и
човешки ресурси““ тези изисквания са занижени:изискват се висше образование и
магистърска образователно квалификационна степен, като отпада задължението й за
съдебна защита(вж. длъжностната характеристика от 01.12.15г).
Към последните се прибавя и изискването за 2-годишен минимален професионален
стаж с преназначаването й за неопределено време по силата на допълнителното
споразумение от 16.02.17г на длъжността „главен експерт „Управление на човешките
ресурси“ в Отдел „Правно-нормативно обслужване и човешки ресурси““(вж. връчената й на
17.02.17г длъжностна характеристика).
С утвърждаването на 26.02.20г от кмета на Община-Благоевград на нова длъжностна
характеристика, въвеждаща допълнителни изисквания за професионално направление –
„право“, професионална квалификация – „юрист“ и удостоверение за придобита юридическа
правоспособност, е налице новонастъпил юридически факт след сключването на трудовия
договор.Това е така, понеже работодателя може да променя изискванията за образование и
квалификация с щатно разписание и длъжностна характеристика, щом не са нормативно
определени,респ. не влизат в противоречие с нормативно определените.Според доктрината и
константната съдебна практика промените в изискванията за дадена длъжност е въпрос на
целесъобразност и волята на работодателя е подчинена на неговата суверенна преценка.
Съда не е компетентен да се произнася относно нужната квалификация за изпълняваната
работа и обективната необходимост от въведената промяна, стига да не нарушава
императивни правни норми, вкл. злоупотреба с право.
4
В случая незаконосъобразността на уволнението е обосновано от ищцата с доводи за
недобросъвестно поведение на работодателя, а твърденията за злоупотреба с право - с
липсата на обективна необходимост от така въведените допълнителни изисквания за
заеманата от нея длъжност.При това положение на изследване подлежат наведените от
ищцата факти и обстоятелства досежно злоупотребата с право, тъй като добросъвестността
по чл.8, ал.2 КТ се предполага до доказване на противното.
Съпоставката на доказателственият материал, по отделно и в съвкупност, обаче не
обосновава ищцовата теза.Според длъжностната характеристика сред преките задължения
на изпълняваната от нея работа на длъжността „главен експерт „Управление на човешките
ресурси“ в Дирекция „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки““ фигурират:
„изготвяне на конкурсна документация за назначаване на държавни служители и служители
по трудово правоотношение“; „подготвяне на проект на заповед за назначаване“ на тези
служители; “изготвяне на заповеди“ за изменение на служебни правоотношения, анекси към
трудови договори, за прекратяване на трудови и служебни правоотношения; „подготвяне и
своевременно оформяне на трудови договори и други документи“, свързани с назначения;
оформяне на трудови и служебни книжки“; “изготвяне на нормативни и вътрешни актове в
съответствие със ЗБУТ“;“подготвяне на проекти на заповеди за ползване на платен и
неплатен годишен отпуск и пр.(вж.т.V от длъжностната характеристика).Отделно в т.VІІ й е
вменена отговорността за законосъобразността и целесъобразността на взетите от нея
решения.Изхождайки от вида и характера на възложената й работа, настоящия състав счита
въведените допълнителни изисквания за длъжността и по-специално професионалната
квалификация „юрист“ за свързана с характера на работата.Очевидно изпълняването й
изисква познаването не само на изброените в т.ХІ законово и подзаконови нормативни
актове, но и на останалата нормативна база, каквато възможност безспорно осигурява
нововъведената професионална квалификация.Последната гарантира изпълнението им, без
да е нужна последваща намеса на друг служител(с професионална квалификация „юрист“).
В контекста на изложеното съда намира, че липсва злоупотреба с право от страна на
работодателя, която е налице само когато промяната в изискванията не са обосновани по
никакъв начин и нямат връзка с характера на работата за съответната длъжност, т.е. става
дума за фрапантно несъответствие между логично относими изисквания за заемането на
длъжността и въведените нови такива. В случая, по вече изложеното, е въведено изискване
за професионална квалификация „юрист“ за област, която отговаря на работата в отдела.
Не се установи също така целенасоченост в работодателските действия, при която със
законово допустими средства да използва промяната в изискванията само и единствено за да
прекрати трудовите правоотношение с ищцата.Напротив, въпросните промени в
изискванията са следствие утвърдения от кмета на 25.02.20г Устройствен правилник на ОА-
Благоевград, с който се регламентира цялостната дейност и функционалните задължения на
отделните звена и длъжности, а не само ищцовата.Анализа на разписаните в чл.31 функции
на отдела, към който се числи ищцата, допълнително опровергават доводите й за
5
недобросъвестност на работодателя и обосноват въззивната теза. Освен това, развитието на
трудовите правоотношения(приемането й на работа без да отговаря на изискванията, с
последващите занижаване на изискванията и преназначения) също индицира отсъствието на
злоупотреба с право от страна на работодателя.Ето защо изложеното в тази връзка от
въззиваемата не намира опора в закона и данните по делото.В тази насока е и константната
практика на ВКС(вж.Р66/19.03.13г по гр.д.№870:12г, ІІ ГО; Р8/28.01.10г по гр.д.№598/09г, ІІ
ГО;71/24.07.13г по гр.д.№284/12, ІV ГО;Р345/06.03.14г по гр.д.№3868/13г, ІV ГО на ВКС и
др.).
Неоснователни са доводите за немотивираност на уволнителната заповед.Последната
е мотивирана в нужната степен, както със съответната правна норма-чл.328, ал.1, т.6, пр.2 от
КТ, така и с утвърдената на 26.02.20г длъжностна характеристика.С ясно и точно
посочената от работодателя причина за прекратяването на трудовия
договор:непритежаването на „необходимата професионална квалификация „юрист““,
мотивировката в казус като разглеждания се изчерпва.Следва да се има предвид, че
позоваването от работодателя на длъжностната характеристика в атакуваната заповед, я
прави част от обосновката й, щом е достигнала до знанието на уволнената(вж.Р102/12.03.14г
по гр.д.№5501/13г, ІV ГО; Р377/26.10.11г по гр.д.№1962/10г, ІVГО; Р322/07.11.12г по гр.д.
№278/11г, ІV ГО на ВКС и др.).Ето защо настоящи състав намира уволнителната заповед за
надлежно мотивирана, като изложените в нея фактически обстоятелства са такива по чл.328,
ал.1, т.6, пр.2 КТ.С цитираната норма законодателя е предвидил възможността
работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение, след като ищцата не
притежава професионална квалификация „юрист“, придобита при условията на чл.13 от
Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по
специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“.При точното и
недвусмислено дефиниране на последната и образователната степен в спомената Наредба,
РС необосновано е приел за смесени от работодателя на професионалната квалификация с
образованието.
Единния класификатор на длъжностите в администрацията(ЕКДА) и упоменаването в
длъжностното разписание от 04.05.20г на изискването „бакалавър“ за ищцовата длъжност,
не променя горните изводи.ЕКДА сочи и разпределя длъжностите в длъжностни нива в
администрацията и фиксира само минималните изисквания за заемането им.Същият обаче,
не изключва правомощията на кмета за въвеждане на по-високи изисквания за
квалификация, с оглед нуждите на изпълняваната работа.Както се изтъкна, това е възможно
да се извърши с длъжностната характеристика, с която към момента на атакуваното
уволнение е въведено изискване за професионална квалификация „юрист“ за заеманата от
ищцата длъжност, която не се установи да притежава. Несъответствието на щатното
разписание с нововъведеното изискване за ищовата длъжност е ирелевантно за законността
на уволнението(така Р321/31.10.11г по гр.д.№13811г, ІІІ ГО на ВКС и др.).
Несъстоятелни са и доводите за действителното основание за прекратяването на
6
трудовите правоотношения, според които атакуваното уволнение прикрива съкращаването
на щата.Освен, че работодателя не се е ползвал от него и недоказаността на съкращаването
на ищцовата длъжност(вж. щатните разписания от 04.05.20г и 01.06.20г), въззиваемата се
позовава на факти, настъпили след релевантния момент на уволнението й(Р417/19.10.11г по
гр.д.№143/11г, ІV ГО на ВКС и др.).
ТР№4/01.02.21г по т.д.№4/17г на ОСГКВКС не е в състояние да обоснова тезата на
въззиваемата в писмената защита.Това е така, понеже в резултат на преназначението й с
допълнителното споразумение от 16.02.17г тя е отговаряла на тогавашните изисквания за
заеманата длъжност.Изменението, с утвърдената на 26.02.20г длъжностна характеристика, е
последващо и не е пречка за издаването на атакуваната заповед.Дори да се приеме, че с
първоначалното си постъпване на работа на 01.09.15г тя е приета от работодателя, макар да
не отговаряла на изискванията и последващите промени в трудовите правоотношения и
изискванията да се игнорират, то длъжностната характеристика от 26.02.20г е нов
юридически факт по смисъла на ТР№4/21г,даващ достатъчно възможности на работодателя
за уволнение по чл.328, ал.1, т.6, пр.2 КТ.
По изложените съображения исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ не намират опора в
закона и данните по делото и подлежат на отхвърляне.Неуважаването им обуславя
неоснователността и на иска за обезщетение, по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ,
уважен за сумата от 5 355лв.
Впредвид горното обжалвания съдебен акт ще следва да се отмени, като
противоречащ на материалния и процесуален закон, а предявените искове се отхвърлят,
поради тяхната неоснователност.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от
значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззиваемата дължи на жалбоподателя направените по
делото разноски само за първата инстанция в поисканите размери.Тези изводи се
обосновават от обстоятелството, че работодателя е търсил разноски от 100лв единствено
пред РС, докато такива за настоящата инстанция са заявени след релевантния момент – едва
с писмената защита.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №908358/27.01.20г на РС-Б. по гр.д. №1134/20г по описа на
с.с. в обжалваните части и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на Е. В. К., ЕГН **********, ж.в Б.,
ул.“Ц.Ц.“№29, срещу Община-Благоевград, за признаване уволнението й за незаконно и
отмяна на заповед №381-ЧР-Д/22.05.2020г на кмета на община Б., с която е прекратено
трудовото правоотношение с ищцата на осн.чл.328, ал. 1, т. 6, пр.2 от КТ; за
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт „Управление
на човешките ресурси“ в Отдел „Правно-нормативно обслужване и човешки ресурси“,
Дирекция „правно-нормативно обслужване и обществени поръчки“ и за осъждането на
работодателя да й заплати сумата от 5 355лв, обезщетение по чл.226, ал.1 КТ за оставането
й без работа за периода 26.05.20г – 26.10.10г.
ОСЪЖДА Е. В. К. да заплати на Община-Благоевград сумата от
100лв,представляваща направени по делото разноски пред РС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8