РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно търговско
дело № 20225001000309 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 20 / 18.03.2022 г. ,постановено по гр.д.565/
21г. по описа на ОС – Смолян в частта ,в която е отхвърлен предявения от Н.
АН. Т. иск против „Д.-ОЗ АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 10.12.2018 г. ,причинени от
застраховано при ответника лице по застраховка ГОА за разликата над
уважения размер от 6 000 лв. до пълния предявен такъв от 26 000лв. .По
съображенията ,подробно изложени във въззивната жалба жалбоподателката
счита решението за неправилно и незаконосъобрзано поради неправилно
приложение на материалния закон ,поради което заявява искане същото да
бъде отменено и постановено друго , с което предявения от нея иск бъде
уважен в пълния му предявен размер.
Въззиваемата страна „Д. - О.“АД е депозирал отговор ,с който оспорва
въззивната жалба и заявява искане решението в неговата обжалвана част да
бъде потвърдено като претендира разноски .
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявен от Н. Т., чрез адв. М. иск
против „Д. - О. „ АД за заплащане на сумата 26 000лв. за претърпени
1
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес
в резултат на ПТП от 10.12.18г. при което й били причинени телесни повреди,
както и законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на
ответника - 18.04.19г. до окончателното изплащане на обезщетението.
С решението ,предмет на обжалване ,съдът е осъдил Д. ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. С., р. Т., бул. В. № **, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на Н. АН. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. Е. № *, *******, сумата от още 6 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в
резултат на ПТП, настъпило на 10.12.2018г. по вина на водача на лек автомобил Д. Т., рег.
№ **** със сключена застраховка Гражданска отговорност по полица № ***********, при
което на ищцата било причинено пертрохантерно счупване в дясното бедро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.04.19г. до окончателното изплащане като
този иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 6 000 лв. до пълния предявен
такъв от 26 000 лв.
Предмет на обжалване е решението само в неговата отхвърлителна част.
Първноинстанционния съд е приел ,че са безспорни обстоятелствата по
сключената с ответника задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите за лек автомобил Д. Т., рег. № С.*** към датата на произшествието
10.12.2018г., както и че със споразумение по НОХД № 17045/2019г. на РС-София, водачът
на автомобил Д. Т., рег. № С.***, бил признат за виновен за това, че на 10.12.18г. нарушил
правилата за движение по пътищата чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 119, ал. 1
ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.. Не са спорни и
причинените на ищцата телесни увреждания и пряката причинно следствена връзка между
тях и произшествието.Не е спорно и, че ответникът-застраховател е определил и изплатил
по отправената от Т. претенция обезщетение за неимушествени вреди в размер на 24 000лв.,
което ищцата намира за несправедливо и занижено по размер.
Предвид на горното е приел ,че спорен е единствено размера на търсеното
обезщетение и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е приел, че
обезщетение от 6 000 лв. ведно с вече изплатеното от 24 000 лв. възмездява справедливо
ищцата за претърпените в резултат на ПТП то болки и страдания,поради и което след като
е уважил иска за посочения размер ,го е отхвърлил до пълния му предявен размер от 26 000
лв.
Предмет на въззивно обжалване ,както се каза ,е решението в неговата
отхвърлителна част като релевираните оплаквания касаят единствено размера на
обезщетението .
За неговото установяване по делото са събрани писмени и гласни доказателства .
Според допуснатата и приета съдебно-медицинска експертиза в резултат на
претърпяно пътно-транспортно произшествие на ищцата е причинено пертрохантерно
счупване в дясното бедро. На 12.12.18г.е било проведено оперативно лечение ,изразяващо
се в наместване на счупването и фиксация с метални импланти. Болничното лечение е
продължило 7 дни и включва операция, обезболяваща терапия, венозни вливания,
антибиотици, кръвопреливане, антикоагулантна профилактика и рехабилитация за
посочения период.Посочено е в заключението, че от представените болнични листове за
временна нетрудоспособност е фиксиран срок за домашно-амбулаторен режим на лечението
с продължителност от 240 дни като в този период не са отразени в медицинската
документация усложнения на травмата на десния долен крайник. Посочва се в експертизата
,че лекарските препоръки и предписания за ненатоварване на крайника ,провеждане на
рехабилитация и ползване на помощни средства за предвижване са спазени от ищцата, което
2
е видно и от представените болнични листове за временна нетрудоспособност в периода
10.12.18г.-06.08.19г., издадени въз основа на извършени прегледи от интернист, травматолог
и невролог. Проведена е и рехабилитация от 12.03.19г. до 09.05.19г.Относно
продължителността и интензивността на претърпените от ищцата болки, вещото лице ,че
болката е била силна за около 7 дни след инцидента ,след което в периода на зарастване и
възстановяване нейният интензитет намалявал.Посочил е ,че периодът на лечение е с
продължителност 7-8 месеца, в който ищцата изпитвала страдания, изразяващи се в
затруднено придвижване и обслужване, свързани с ежедневната й дейност.След извършен
преглед е посочено ,че е налице пълно костно срастване на фрактурата, възстановяване на
движенията в тазобедрената и колянна стави на десния крак в пълен обем, самостоятелно
придвижване без помощни средства и без промяна в дължината на долните крайници като
уточнява ,че след период около три години, протекъл без усложнения, е невъзможно ищцата
да търпи болки и страдания в резултат на счупването и последвалото оперативно лечение на
дясна бедрена кост.Също така вещото лице е посочило ,че е проведена рехабилитация,
спазени са алгоритмите на лечение, както и препоръките за лечение .
По делото е изслушано и прието и заключение на СПЕ ,видно от което
непосредствено след инцидента и в рамките на около 6-8 месеца след него,
докато имала затруднения в придвижването и обслужването, ищцата била
ситуативно тревожна, несигурна, изпитвала тревожно-депресивни мисли и
нагласи по отношение на бъдещето. Този период от 6-8 месеца рефлектирал
негативно и върху социалните и трудовите й активности, станала зависима в
грижа за хигиена, движение и почти всичко свързано с ежедневието й, което
довело до притеснения у нея от зависимост, загуба на автономност, срам и
неудобство, поради разменените роли на грижа, страх от продължаване на
тази роля на зависимост и в предстоящи моменти, в случай, че не намери
подходяща работа.Според експертизата, благодарение на личностовите си
характеристики и предишен опит, ищцата успяла да се пребори с тревожно-
депресивните мисли и нагласи и още от шестия месец се мотивирала и
подобрила психо- физическото си състояние. Посочва ,че към настоящия
момент ищцата е преодоляла психологическите последици от психотравмата
свързана с произшествието. Наличните маркери за депресивност и
тревожност можели да бъдат обвързани с други фактори и събития в живота
й, както и със заболяване с несигурна прогноза за развитие; затруднения в
намирането на работа, свързано с трудовия пазар и вероятното влияние от
пандемичната обстановка.
По делото са допуснати и гласни доказателства като свидетелят Ч. ,син
на ищцата ,установява обстоятелства относно инцидента ,болничния й
престой ,предприетото лечение ,транспортирането й до гр.Смолян. Същият
установява ,че се грижил за майка си през целият период на възстановяване
като първите два-три месеца ищцата била на легло по медицински
предписания. Установява ,че е предприела рехабилитация ,но тъй като
първоначално ищцата не можела да излиза от дома си и да ходи до
болницата, свидетелят намерил рехабилитатор, който да ги посещава вкъщи.
Установява също така ,че единствено той се грижел за всичките й нужди ,
храна, вода, памперси, и въпреки, че бил неин син, тя се притеснявала чисто
психологически от това я натоварвало допълнително. Установява ,че извън
3
дома си излязла в края на първия и началото на втория месец, когато се
наложило да отиде до болница, а след три-четири месеца се престрашила да
излезе с патерици на разходка в двора.При посещение на близки се
разстройвала, притеснявала се да я виждат на легло и обездвижена. С бастун
започнала да се движи в края на месец юли, началото на месец август, като
прехода бил плавен, първо с проходилка, след това с патерици.Установява
още че и претърпяната травма се отразила много зле на психиката на ищцата
,която все още не може да спи спокойно и изпитва страх от подхлъзване на
плочките при ползване на санитарния възел.
При така установеното на първо място ,съдът намира ,че безспорно
ищцата е преживяла обичайните вреди за човек ,пострадал от ПТП ,резултат
на които са телесни увреждания ,както е в случая , такива като страх ,стрес
,притеснения за изхода на лечението ,обездвижване за немалък период от
време в случаите на фрактури,физически болки .Тези болки и страдания дори
не се нуждаят от пълно и главно доказване доколкото са налице във всеки
един случай на травматични увреждания ,причинени от ПТП и в безспорна
причинно следствена връзка с тях.В случая за определяне размера на
дължимото обезщетение за репариране на тези вреди настоящият съд прецени
възрастта на ищцата - 61 години към момента на инцидента
,продължителността на възстановяването – 7-8 месеца ,силните по интензитет
физически болки в началото на оздравителния период , обездвижването й и
необходимостта на чужда помощ за всичко в ежедневието за немалък период
от време ,установеното негативно отражение върху психиката й .С оглед на
тази преценка и съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът намира ,че
35 000 лв. са адекватна компенсация на претърпените от ищцата
неимуществени вреди в резултат на ПТП. С оглед на това и отчитайки ,че
същата е получила застрахователно обезщетение в размер на 24 000 лв. ,съдът
счита ,че следва да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на
11 000 лв.Тук веднага следва да се каже ,че направеното възражение за
съпричиняване от страна на ответника в аспекта на това ,че ищцата не е
положила необходимата грижа за здравето си в оздравителния период ,е
напълно неоснователно доколкото по делото безспорно се установи тъкмо
обратното , а именно че ищцата е спазила указаните лекарски предписания и
препоръки и е предприела рехабилитация в съвсем ранния период от процеса
по възстановяване .
Базирайки се на казаното настоящият състав намира ,че дължимото от
ответника обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в
размер на още 11 000 лв. ,поради което искът й следва да бъде уважен в този
размер.При тези изводи следва да се приеме ,че решението , с което искът й е
отхвърлен за разликата от 6 000лв до 11 000лв. е неправилно и следва да се
отмени и се постанови друго ,с което бъде присъдено обезщетение в размер
на още 5 000 лв. За разликата над 11 000 лв. до пълния предявен размер от
26 000 лв. ,за която искът е отхвърлен решението се явява правилно и следва
да се потвърди.
4
С оглед на този резултат следва ,съобразно уважената част на иска
,решението на ОС – Смолян да се отмени и в частта ,в която ищцата е осъдена
да заплати на ответника разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото за разликата над 750 лв. до присъдените 1 363,08 лв.
Следва на въззиваемия ,съобразно изхода от спора и обжалваемия
интерес да бъдат присъдени разноски в размер на 339 лв. ,както и същият да
бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на АС – Пловдив
ДТ съобразно уважения размер на иска в размер на още 300 лв. – 200 лв.
допълнително за първоинстанционото разглеждане на делото ,и 100 лв. за
настоящата инстанция.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20 / 18.03.2022 г. ,постановено по гр.д.565/ 21г. по
описа на ОС – Смолян в частта ,в която е отхвърлен предявения от Н. АН. Т.
иск против „Д.-ОЗ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в резултат на ПТП от 10.12.2018 г. ,причинени от застраховано при ответника
лице по застраховка ГОА за разликата над уважения размер от 6 000 лв. до
размер от 11 000 лв. ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАТНОВИ :
ОСЪЖДА Д. ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. С., р. Т., бул. В. № **, представлявано от К. Ч., Б. В., Е. Б.т и
Б. П., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД да заплати на Н. АН. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. Е.
№ *, *******, чрез адв. Р. М., сумата от още 5 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 10.12.2018г. по вина на
водача на лек автомобил Д. Т., рег. № **** със сключена застраховка
Гражданска отговорност по полица № ***********, при което на ищцата
било причинено пертрохантерно счупване в дясното бедро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.04.19г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20 / 18.03.2022 г. ,постановено по гр.д.565/
21г. по описа на ОС – Смолян в частта ,в която е отхвърлен предявения от Н.
АН. Т. иск против „Д.-ОЗ АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 10.12.2018 г. ,причинени от
застраховано при ответника лице по застраховка ГОА за разликата над общо
уважения размер от 11 000 лв. до пълния предявен такъв от 26 000 лв.
ОТМЕНЯ решение № 20 / 18.03.2022 г. ,постановено по гр.д.565/ 21г.
по описа на ОС – Смолян в частта ,която Н. АН. Т., ЕГН **********, с адрес
гр. С., ул. Е. № *, ******* е осъдена да заплати на Д. ЕАД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление гр. С., р. Т., бул. В. разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска за разликата над 750 лв. до пълния присъден
5
размер от 1 363,08лв.
ОСЪЖДА Н. АН. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. Е. № *,
******* да заплати на Д. ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. С., р. Т., бул. В. разноски за настоящата инстанция в размер на
339 лв.
ОСЪЖДА Д. ЕАД, ЕИК *********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата от 300 лв. –
ДТ в размер на допълнително 200 лв. за първоинстанционното разглеждане
на делото и 100 ДТ за въззивно обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6