Р Е
Ш Е Н
И Е № 248
22.06.20210 г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд
Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря П.
Маринова
и в присъствието на
прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №397 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на
ДОПК.
Образувано е по жалба на И.К. ***, подадена чрез адв. П.К. - САК, против
Ревизионен акт № Р-16002419004480-091-001/ 10.03.2020г., издаден от С.П.С.П.П.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М.Г.Г.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив,
потвърден изцяло с Решение №238 от 28.05.2020г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с
който по отношение на жалбоподателката са установени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и задължения за ЗОВ - за ДОО, за ЗО
и за ДЗПО за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. в общ размер на 25 586.94лв.,
както и лихви към тях в размер на 7 517.32лв.
В жалбата се твърди, че
органът приложил неправилно относимия материален закон и допуснал съществени
нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят твърди,
че предприетото от приходната администрация определяне на данъчните му
задължения по особения ред на чл.124 от ДОПК било необосновано и пи липса на
законовите предпоставки за това. Оспорва, извода на органите по приходите, че
били налице обстоятелства, сочещи съществуването на основанията по чл.122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, като поддържа, че тези основания не се установявали от
събраните, в хода на проведената ревизия, доказателства. Твърди, че източници
за придобиване на недвижимия имот в с. ХХ и произходът на извършените по него
довършителни работи през проверявания период били установени по делото с
официални документи и РО нямал основание да не зачита тяхната доказателствена
сила.
Счита за необоснован
извода на органите по приходите, че заявеният произход на сумата от 19 000 лв.,
заплатена по банков път за покупката на недвижимия имот, не бил доказан от
ревизираното лице. Това били семейни спестявания, които не се съхранявали в
банкова институция, а това обстоятелство било няколко пъти декларирано в хода
на ревизионното производство. За период от повече от десет години семейството
било спестило парични средства в евро и щатски долари, като нямало нормативно
задължение да водят счетоводство, а ги съхранявали в дома си, като поради това
не можели да представят писмени документи /доказателства/ в хода на ревизията.
Въпреки това нямало основания за дискредитиране на писмените обяснения на
оспорващата и съпруга й относно произхода на средства в размер на 19 000
лева, заплатени за покупката на имота. Незаконосъобразно органът проверил
спестяванията от един период от 3 години и определил сумата от 5000лева, като
позоваването на чл.164 от ГПК при формиране на този извод било произволно и
неприложимо.
След като била
установена по несъмнен начин платената цена за придобиване на имота, която била
посочена в нотариалния акт и била заплатена по банков път в деня на продажбата,
незаконосъобразно и необосновано РО приел различна цена на придобиване,
установена от експертна оценка от назначена от органа експертиза. Оспорва
направената в хода на ревизионното производство експертиза и установената с нея
стойност на недвижимия имот. Допълнително се сочи, че в писмените й обяснения
същата сочела, че последният етаж на закупената сграда бил изграден с тухлени
стени и поставен покрив / в груб строеж/, а първите два етажа били на замазка и
шпакловка, поради което изложеното в РА, че при подписване на Акт обр.15 за
сградата, тя била в напълно завършен вид, в какъвто тя се намирала, но към
датата на експертизата, било произволно
и необосновано. Не били взети в предвид, че семейството на оспорващата през 2017г.
извършило допълнителни довършителни дейности по сградата, след приемането й с
Акт, обр.15 със средства от паричен заем, чието получаване по банков път било
доказано. Въпреки това РО приел, че при съставяне на акт, обр.15 сградата била
напълно завършена и това не можело да се реализира с личен труд на съпруга на
оспорващата и неговия брат.
По така изложените съображения,
се прави искане Ревизионен акт № Р-16002419004480-091-001 от 10.03.2020г.,
потвърден изцяло с Решение № 238/ 28.05.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП
Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен. Претендират се
направените по делото разноски.
Оспорващата, редовно призована в
с.з., се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата на
доверителката си. Мотивира и допълнителни доводи в насока незаконосъобразността
на процесния РА.
Ответникът по жалбата - Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и
законосъобразен, по съображения подробно изложени в представена по делото
писмена защита.
Съдът, въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и заключенията по изслушаните две съдебни
експертизи, приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002419004480-020-001 от 11.07.2019г. /л.37-38/, подписана с
електронен подпис от С.П.С.П.П. на длъжност Началник на сектор /вж. СD/, на основание
чл.112 и чл.113 от ДОПК, било възложено извършването на ревизия на И.К.Д. ***,
ЕГН **********, с обхват на ревизията на
следните видове задължения по периоди: Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. ДОО – за
самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.; Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2016г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се - за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2016г. Извършването на ревизията било възложено на М.Г.Г.-
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Л.Д.Д. – старши
инспектор по приходите. Определен бил срок от три месеца от връчване на ЗВР за
извършване на ревизията. Заповедта била връчена
на г-жа Д. на 19.07.2019г., чрез съпруга й, видно от данните в приложения CD /сканирано копие
на пощенско известие 9100013177355 и л.443 и л.477, т.2/. Със Заповед за
изменение на заповед възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ №Р-16002419004480-020-002 от 17.10.2019г.
/л.441, т.2/ на Началник сектор при ТД на НАП С.П.С.П.П. бил определен срок на
завършването й до 19.12.2019г., като тази заповед била връчена на 22.10.2019г.
/л.440, т.2/.
ЗВР и ЗИЗВР са подписани с
квалифициран електронен подпис на С.П.С.П.П. в посоченото й длъжностно качество
- Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив, като не се повдига спор
относно валидността на подписа към датата на полагането му, като в тази насока
е представен CD-R /в кориците на делото/, както и писмено доказателство за
удостоверяване валидността на подписа на служителя на НАП, към датата на
издаване на двете заповеди.
С цел установяване на факти и
обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията, били
предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени
искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото
лице и от трети лица; извършени били справки и били съставени протоколи за
извършени насрещни проверки; присъединени били доказателства и били предприети
действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените
процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, намират
подробно описание в издадения РД.
Ревизията е предхождана от извършена
на оспорващата проверка за съпоставяне на имуществото и доходите на физическото
лице /ПСИДФЛ/, приключила с Протокол № ПФ-16002418000746-073-001/ 04.07.2019 г.,
връчен на Д. на 10.07.2019г. /л. 108-л.112/. Този протокол и
доказателствата, събрани в хода на проверката, били присъединени към настоящото
ревизионно производство с протокол № Р-16002419004480-П73-001/18.11.2019 г./л.107
от делото/. При тази проверка била извършена съпоставка на получените приходи с
извършените разходи от г-жа Д. за 2016г. и 2017г., при което било констатирано
превишение на направените разходи над получените приходи за 2016г., както и че
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответствали
на имущественото и финансовото й състояние за проверявания период. До И.Д. било
изпратено уведомление № Р-16002419004480-113-001 от 18.11.2019г. /л.97/, че при
извършената й ревизия били установени обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и
т.7 от ДОПК и бил определен 14 дневен срок за представяне на доказателства и за
становище.
Въз
основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със
ЗВР ревизиращ екип – М.Г.Г.- главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и Л.Д.Д. – старши инспектор по приходите, е съставен Ревизионен
доклад /РД/ Р-16002419004480-092-001/ 30.12.2019г. /л.62-73/. С Ревизионния
доклад, в резултат на извършените процесуални действия /ПСИДФЛ, насрещни проверки
и др./, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи,
ревизиращият екип предложил по отношение на ревизираното лице И.Д. да бъдат
установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г.; за вноски за ДОО, за ЗО и
за ДЗПО-УПФ за 2016г. Ревизионният доклад бил издаден чрез ИС „Контрол“, като
електронен документ и е подписан с електронни подписи от М.Г.и от Л.Д., като
доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата, се представят по делото на оптичен
носител.
С РД било констатирано,
че Д. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова
е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени от нея
през данъчната /календарна/ 2016 година, попадащи в обхвата на ревизията.
При ревизията било
установено, че И.Д. и съпругът й В.Д. придобили имот в село ХХ, общ. Стара
Загора, съгласно нотариален акт № 61/19.07.2016г. /л.94-95/, представляващ
поземлен имот за индивидуално застрояване с площ 1,960 дка, заедно с всички
постройки и подобрения, в това число жилищна сграда, с площ 203,18 кв.м. и
400,17 кв.м. разгъната застроена площ, завършена в груб строеж за сумата
19 000.00 лв., която сума била изплатена на продавача А.П.П.в деня на
подписване на нотариалния акт по банков път. От извършена проверка в ИМ на НАП
било констатирано, че при ПСИДФЛ № ПФ16002418000193-073-001/21.01.2019г. на А.П.П.по
см. на Уникредит Булбанк била постъпила сума от В.Д. на 19.07.2016г. –
19 000 лева и на същата дата сумата била изтеглена от П. на каса /вж. стр.
6/22 от РД/.
В РД се сочи и, че: от Община Стара
Загора в хода на предходната проверка били представени строителни книжа за
имота: Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория №
1-16-189/28.10.2016г.; Разрешение за строеж № РС-И-713/14.12.2010г., Заповед
№19-24-47/04.08.2015г. Акт обр. 14 от
19.09.2016 г. за приемане на конструкцията на строежа с възложител В.Д..;
Констативен акт 15 за установяване годността за приемане на строежа от
25.10.2016 г., с който е приета построена жилищна сграда с гараж и ограда със
застроена площ 242,83 кв. м. и разгъната застроена площ 626,40 кв. м., ажурена
ограда с височина до 2,20 м. Въз основа тези доказателства и дадените обяснения
от ревизираното лице, ревизията направила извод, че в посочения имот И. и В.Д.и
били извършвали допълнителни СМР, след покупката му.
При предходна проверка бил
представен нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот от 26.07.2016г.
за процесния имот срещу паричен заем от 110 000.00лв. за довършителни СМР
със заемодател - кредитор Е.И. Е.З.и заемополучател - длъжник В.Д. и ипотекарен
длъжник И.К.Д.. Срокът за превод на заемната сума по банковата сметка на заемополучателя
е до 26.09.2016г., с краен срок за погасяване 26.07.2018г. Според посоченото в
РД, при анализа на движението на паричните средства по банковите сметки на
проверяваното лице било констатирано, че В.Д. получил банков превод от
кредитора - Е.З.в размер на 34 000.00лв. на 09.08.2016г. Останалата част от
заемните средства били внесени по банковата сметка на В.Д. от Е.З.през 2017г. В
РД е посочено, че датите на получения превод и направената вноска по сметката
на проверяваното лице не кореспондират с посочените в договора условия и срокове,
съгласно който преводът на заемните средства е следвало да се направи до
26.09.2016г. Констатирано е, че общият размер на заемната сума, съгласно
договора била 110 000.00лв., а преведената и внесена сума от заемодателя била
общо в размер на 111 000.00лв., т.е. с 1 000.00лв. в повече от
договореното. От анализа на представените документи и банкови извлечения, органите
по приходите констатирали, че нямало върнати парични средства по заема. РЛ също
потвърдило, че към момента парите по заема не били върнати.
При предхождащата ревизията
проверка, органите по приходите са получили данни, че по отношение на процесния
имот има предявен иск пред ОС Стара Загора от лицето Ю. М., бивша съпруга на
продавача – А. П.. По този повод, на същата била извършена насрещна проверка, приключила
с Протокол № П-16002419060858-141-001 от 30.04.2019г. Съгласно обяснения,
дадени от Ю.М.процесният имот – къща на три етажа в с. ХХ, била продадена в
напълно завършен вид и сем. П. се било нанесло в жилището през м. юли 2014г. Ю.М./П./
сочела, че къщата била изграждана и били извършвани довършителни работи по нея
в продължение на 3 години - от 2011г. до 2014г., сградата още през 2014г. била
с подово отопление, с изградена хидротермална система, сондажен източник, с
монтирани конвектори в цялата къща за охлаждане на помещенията, инсталирани
слънчеви колектори, изградена и оборудвана кухня, хол, всекидневна, мокро
помещение, пет спални, ателие/офис. В писмените си обяснения Ю.М.потвърдила
още, че била извършена фиктивна продажба на имота, на нереална цена от
19 000.00лв., като това било направено с цел да бъдат лишени тя и синът й
от полагащата се част от семейното жилище при развода. Оспорва твърдението на
сем. В.Д.и, че извършили довършителни дейности по къщата и че са получили
ипотечен кредит за довършителни работи в размер на 110 000лв. от лице, което не
разполагало с посочената сума. Като доказателство за твърденията си Ю.М.представила
обява в сайт за продажба на недвижими имоти/л.149 от делото/, публикувана от А.П.П.на
22.10.2016г. за продажба на посочения имот в с. ХХ за сума в размер на 374 000
евро. В РД било направено отбелязване, че твърденията на Ю.М.се различавали от
вписаните данни по НА № 61/19.07.2016г., съгласно който била извършена
продажбата на имота на сем. В.Д.и.
В хода на ревизията, във връзка с
отправено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-16002419004480-040--001/25.07.2019г., ревизираното лице И.Д.
с писмо вх. № К8-9661/29.08.2019г. предоставила писмени обяснения, в
които заявила, че потвърждава цялата информация в подадените от нея документи и
декларации в хода на извършена проверка, приключила с Протокол №
ПФ-16002418000746-073-001/04.07.2019г. Д. *** бил придобит в „груб стоеж“, срещу сумата от 19 000
лева, внесена по банков път по банкова сметка ***редит Булбанк на 19.07.2016г.
Относно налични парични средства в брой към 01.01.2016г. и към 31.12.2016г. Д. не
предоставила точна информация, предвид липсата на спомени колко били
спестяванията и със съпруга В.Д.. Във връзка със закупения недвижим имот в с. ХХ
уточнява, че платената за него сума от 19 000 лева, били лични спестявания на
двамата съпрузи, които съхранявали в дома си. Д. посочила, че имотът в с. ХХ бил
закупен в груб строеж и по него впоследствие били извършвани довършителни
работи - монтаж на врати, дограма, гипсокартон, и др. Лицето посочило, че със
съпруга й нямали задължение да водят счетоводство и не били запазили разходни
документи за закупуване на строителните материали. За полаганият труд заплащали
на работници и майстори на ръка.
От ревизиращите органи било
установено, че за ревизирания период И.Д. декларирала доходи по трудови
правоотношения през 2016 г. от „СИРИУС“ ЕООД, „А. ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД И „А.
ИНВЕСТМЪНТ 16“ЕООД, но не посочила получената сума, като в хода на проверката
бил установен общ осигурителен доход в размер на 2584,82лв. и нетни доходи от
трудови правоотношения за 2016г. в размер на 2 026.33 лв. Д. не
представила и документи за извършени разходи за издръжка и живот, като в
писмени обяснения вх. № К8-966-1/29.08.2019г. представила информация за
заплатени 19 000 лева за покупка за недвижими имот в с. Марка Верея, които
средства били лични спестявания на съпруга й от целия им трудов стаж. От извършена проверка, документирана с Протокол №
1515605/28.03.2019 били констатирани разходи от лицето по фактури основно от
М-Тел /сега А1/ за 2016г. в размер на 742,54лв. Посочено било, че през
ревизирания период не били констатирани разходи от лицето за екскурзии,
застраховки и пр., нито били констатирани в началото и в края на проверявания
период налични парични средства, поради което, ревизиращият екип, по аргумент
на чл.164 от ГПК приел, като налични в началото на ревизирания период парични
средства в размер на 5 000.00 лв.
Въз основа на така установените данни органите по
приходите приели, че при съпоставка разходите на лицето надвишават доходите му
за ревизирания период. Посочили, че лицето придобило имущество - поземлен имот
и жилищна сграда в село ХХ, за което използвало парични средства от доходи,
недекларирани по законовия ред. Установено било несъответствие между
декларираните и придобити от лицето доходи и неговото имуществено и финансово
състояние и направените разходи. Ревизиращите органи не кредитирали, даденото
обяснение за спестени средства в началото на 2016г. в размер на 19000 лева, посочени
като покупната цена на въпросния имот.
Изложените обстоятелства били
квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл. 124, ал.
1 от ДОПК и с Уведомление с № Р-16002419004480-113-001/ 18.11.2019г. и
Уведомление на осн. чл.17, ал.1, т.2 с № Р-16002419004480/18.11.2019г.,
ревизираното лице било информирано, че поради наличие на обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК основата за облагане с данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизирания период, щяла да бъде опредЕ.по
реда на чл. 122 от ДОПК, както и че осигурителният доход за установяване на
задълженията за ЗОВ за ревизирания период щял да бъде определен по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. На жалбоподателката
били определени срокове за представяне на доказателства и вземане на становище.
Едновременно с това до лицето е отправено и ИПДПОЗЛ № Р-16002419004480-040-002
от 18.11.2019 г., с което била изискана за представяне декларация по чл.124,
ал.3 от ДОПК относно имущественото й състояние за 2016г. От ревизираното лице с
вх. № 94-00-7743/ 04.12.2019г. било приложена декларацията по чл.124, ал.3 от ДОПК, в която били декларирани доходи от трудови правоотношения с посочените
по-горе работодатели, но без посочване на получена сума, декларирала и банкова
сметка ***. и крайно салдо 2050лв.,
както и бил деклариран недвижимия имот в с. ХХ.
Позовавайки се на чл.122, ал.2, т.7
от ДОПК, органите по приходите определили пазарни цени на недвижимото имущество,
придобито от лицето, чрез възложена по реда на чл. 60 от ДОПК експертиза. С Акт
за възлагане на експертиза № Р-16002419004479-01-001/24.10.2019г. /л.74-75/ било
възложено изготвяне на пазарната цена на закупеният поземлен имот за
индивидуално застрояване с площ от 1,960 дка, заедно с всички постройки и
подобрения в имота в т. ч. и жилищна сграда, завършена до етап груб строеж със
застроена площ от 203,18 кв. м. и разгърната застроена площ от 400,17 кв. м.
към датата на придобиването му с Нотариален акт №61/19.07.2016г. Предвид
липсата на представени документи от страна на ревизираното лице за стойността
на материалите и труда, необходими за извършване на довършителните дейности, на
експертизата било възложено и определяне стойността на извършените СМР в имота
от датата на придобиването 19.07.2016г. до края на 2016г. С вх. № ВхР-3776#6/
08.11.2019г. /л.76 и сл./ било представено заключение за извършена експертна
оценка по реда на чл.60 от ДОПК от лицензиран оценител Д.С. Х.. В експертизата било
посочено, че била изготвена в съответствие с § 1 т. 8 от ДР на ДОПК и по
методите на § 1 т. 10 от ДР на ДОПК по реда и начините, съгласно Наредба №
Н9/14.08.2006 г. В нея, използвайки възстановителния метод (метод на разходите)
и сравнителния (пазарен) метод, експертът определил пазарни цени на имота,
както следва: пазарната цена на поземлен имот № 0086040 в землището на село ХХ
– 38 900.00 лв.; пазарната цена на двуетажна жилищна сграда, етап – груб
стоеж – 101 500.00 лв.; стойност на СМР от 19.07.2016 г. до 31.12.2016 г.
– 252 600.00 лв., в т.ч. жилищна сграда – 136 200.00 лв., таван –
73 600.00 лв., гараж – 13 600.00 лв., ограда, септична яма и
подобрения – 27 600.00 лв. При определяне на данъчната основа за
ревизирания период, органите по приходите взели предвид 1/2 от пазарната цена
на процесния недвижим имот в с. ХХ или сума в размер на 196 500.00 лева,
тъй като същият бил придобит в режим на СИО.
В резултат на направената съпоставка
между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него
разходи и декларираните и получени от него доходи било установено
несъответствие за 2016 г. в размер на 190 332.88
лв. Несъответствието на приходите и разходите през ревизирания период било
представено в РД в табличен вид /стр. 9/22/. Въз основа на тези констатации
органите по приходите приели за облагаем доход на лицето така установеното
несъответствие и след приспадане на дължимите осигурителни вноски била
изчислена основа за облагане и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на
185 201,63лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие. Въз основа на
приетото за установено наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, допълнително били установени и задължения за ЗОВ за 2016г. в резултат на
установения осигурителен доход по реда на чл.122-124 ДОПК, във връзка с чл.
124а ДОПК, при прието упражняване на трудова дейност и задължително осигуряване
за ревизирания период.
Ревизионният доклад бил връчен на
ревизираното лице на 11.02.2020г., видно от приложената обратна разписка /л. 73
от делото/.
На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК
от ревизираното лице е подадено възражение с вх.№ К7-7 от 27.02.2020г./л.52-53/,
с което се оспорвали изцяло констатациите и направените изводи от РО. Твърди
се, че не са налице условия за извършване на ревизията по реда на чл.124 от ДОПК поради липса на посочените обстоятелства на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Ревизираното лице оспорвало направената експертиза за определяне на
пазарната цена на закупения поземлен имот заедно с изградената в него сграда до
степен „груб строеж“, както и тази на довършителните работи. Посочило, че в
експертизата и РД не било определено какви довършителни работи били извършени
за изпълнение на сградата след придобиването й, както и, че при покупката, първи
и втори етаж от сградата били завършени до замазки и шпакловки, с изградени
инсталации, а само последният етаж бил на тухли и с поставен покрив. Уточнява,
че при приемането на сградата с Акт обр.15, тя не била във вида, в който била
при извършване на експертизата. Посочила, че към края на 2016г. били изпълнени
само минимално изискуемите по закон довършителни работи от съпруга й и брат му,
които продължили довършването на сградата с предоставените им от Е.З.заемни
средства през 2017г. Като доказателства, че претенциите на Ю. И. /бивша съпруга
на А. П./ към процесния имот били неоснователни и същите били били отхвърлени
от съда, към възражението, се прилагали решение №15/ 08.02.2019г. на Апелативен
съд Пловдив постановено по гр. д. №670/2018г., както и Определение №
29/17.01.2020г. на ВКС, II отд., постановено по гр. дело №
2399/2019г./л.44-л.49/.
Под № Р-16002419004480-091-001 на
10.03.2020г. бил издаден процесния РА. В него било посочено, че възражението на
ревизираното лице /РЛ/ се приемало за неоснователно. Изтъкнато било, че както
по време на ревизията, така и с настоящото възражение не били представени
документи в подкрепа на твърдението, че заплащането на цената на процесния имот
станало със средства от лични спестявания. Посочено е, че въз основа на
направения в РД анализ на получаваните от лицето доходи през един разумен
предходен период, не е установена възможност да бъдат спестени средства в сочения
размер. Не били възприети и възраженията на ревизираното лице относно
определената пазарната цена на закупения поземлен имот заедно с изградената в
него сграда до степен „груб строеж", както и тази на довършителните
работи. С оглед на това и поради липса на представени документи от страна на
лицето за стойността на материалите и труда, необходими за извършването на
строителните работи, било прието представеното с вх. № ВхР-3776#5/08.11.2017г.
заключение за извършена експертна оценка по реда на чл.60 от ДОПК от лицензиран
оценител Д.С. Х.. От издателите на РА не били приети и твърденията, че
довършителните работи в имота били извършени с личен труд на съпруга на Д. и с
този на брат му Д.Т. В.Д., тъй като за изпълнението на една част от дейностите била
необходима специализирана строителна техника, както и, че за извършване на
твърдените СМР, били необходими и определени човекочасове труд, които двамата
братя не биха могли да положат, тъй като през 2016г. били назначени по трудов
договор на 8-часов работен ден в следните дружества.
Констатациите и изводите на
съставителите на РД били възприети от издателите на РА в тяхната пълнота,
поради което въз основа на съставения ревизионен доклад и на основание чл. 119,
ал.2 от ДОПК, от С.П.С.П.П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията
и М.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията,
бил издаден оспорения в настоящото производство Ревизионен акт №
Р-16002419004480-091-001/ 10.03.2020г., с който по отношение на И.К. В.Д. били установени
данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
10.03.2020г., както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. – 18 295.03лв. и лихва в размер на 5 311.07лв.; вноски за
ДОО за 2016г. – 3 662.74лв. и лихва в размер на 1 110.46лв.; вноски
за ЗО за 2016г. – 2 198.41лв. и лихва в размер на 662.01лв.; вноски за
ДЗПО – УПФ за 2016г. – 1 430.76лв. и лихва в размер на 433.78лв. или общо
задължения в размер на 33 104.26лв., от които 25 586.94 лева главници
и лихви за просрочие към тях в размер общо на 7 517.32лв. Ревизионният акт
бил издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с
квалифицирани електронни подписи от С.С.П.П. и от М.Г., като доказателства за
датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на
сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на
оптичен носител.
Ревизионният акт бил връчен на И.Д.
на 13.03.2020г., /л.51/. В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК Д. подала жалба на
25.03.2020г. до Директора на Дирекция ОДОП, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив
с вх. № 94-00-2285/ 25.03.2020г. С Решение № 238 от 28.05.2020г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание
чл.155, ал.2 от ДОПК Ревизионен акт № Р-16002419004480-091-001/ 10.03.2020г.
бил потвърден изцяло, вкл. относно начисления данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ,
както и относно определените от органа по приходите задължения за ЗОВ на
жалбоподателката в качеството й на самоосигуряващо се лице за 2016г. върху
установения с ревизията нов размер на осигурителния доход на задълженото лице,
определен на база дохода с недоказан произход, на основание чл. 124а от ДОПК,
във връзка с чл. 6, ал. 8 и ал.9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, както и
прилежащите лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с
чл.175, ал.1 от ДОПК. Решение № 238/28.05.2020г. на Директора на Дирекция ОДОП
гр. Пловдив, било връчено на И.Д. на 10.06.2020г. /л.29 от делото/.
По делото се представят документите,
съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по
административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с
компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на
електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в
съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител,
на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при
подписването им с квалифициран електронен подпис.
Съдът допусна събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето А.П.П.П.,
който заявява, че познавал жалбоподателката и съпругът й, тъй като през 2016г. им
продал собствената си къща, която била на груб строеж, на
два етажа и покрив. Вторият етаж бил на мазилка, на груба мазилка, както и
първият етаж. Имало поставени прозорци. Покривът бил направен. Вътре частично
повечето стени били изградени, както и външните стени. Ходил да консултира
съпругът на Д. и неговия брат, като първият бил строителен работник, а брат му
бил технически ръководител. След продажбата съм ходил да консултира купувачите
къде има ел., ВиК, които също били изградени. След продажбата купувачите
развалили изградения покрив и направили допълнителен етаж. Вдигнали един етаж,
повдигнали покрива. Отопление, замазки, водни настилки, фини шпакловки, бои,
паркети, плочки в бани, огради, всичко било завършено от купувача и това през
2017г. било извършено, а през 2016г. купувачите само вдигнали покрива на третия
етаж. Това било в края на годината. Масивната ограда по границите на имота също
тогава изградили. Към момента на продажбата имало само ажурна оградна мрежа,
обикновена мрежа, нищо масивно не било изграждано купувачите изградили оградата, а завършили
къщата през 2017г. Всичко, което било довършително по къщата си го правили
купувачите и по-точно В.Д. /съпруг на И./ и неговият брат, който имал
техническо образование, бил строителен техник, а съпругът на Д. бил строителен
работник от 20г.
Във връзка с направеното оспорване
на изготвената в хода на ревизията оценителна експертиза и за изясняване на
обстоятелствата по делото Съдът допусна съдебно-оценителна експертиза за
определяне пазарната цена на процесния недвижим имот, както и за определяне стойността
на довършителните работи, извършени по имота след закупуването му до края на
ревизирания период /края на 2016г./. Вещото лице, изхождайки от вида и
състоянието на оценявания поземлен имот и жилищна сграда, е определило
пазарната им стойност, използвайки метода на възстановителната стойност /метод
на разходите/ и метода на пазарните сравнения. По този начин експертизата е
определила пазарната стойност на процесния имот в общ размер на 88 500.00
лева към м.07.2016г. /датата на придобиване/, представляваща средно
претеглената стойност между стойностите, получени от двата приложени метода с
теглови коефициенти. За да определи тази пазарна цена, вещото лице използвало
данните от приложените по делото строителни книжа, както и предоставените му
проекти от жалбоподателя и продавача на имота – А. П., разпитан като свидетел
по делото. Експертизата е установила степента на завършеност на сградата към
датата на изповядване на сделката, като подробно са описани изпълнените и
неизпълнените СМР. Въз основа на това е прието, че при определяне на пазарната
оценка същата следва да бъде намалена с 53% за строителни недостатъци – не
извършени СМР. В експертизата се сочи още, че пазарната стойност на двуетажната
жилищна сграда в незавършен вид е съобразена с постигнатите пазарни цени в
зависимост от категорията на населеното място, в която се намира ПИ, както и с
предлаганите и извършените покупко-продажби в региона. Отчетени са и
съществуващите ограничения за ползването на ПИ, както и липсата на нормален
достъп до асфалтов път. По отношение стойността на довършителните работи, извършени
по имота след закупуването му и до края на ревизирания период /края на 2016
г./, вещото лице е извършило изчисление на отделните количества на СМР по
одобрения проект от 2015г. в двуетажната жилищна сграда с обитаем тавански
етаж. Експертизата е констатирала, че през процесния период е извършено
преустройството на таванския етаж, който е пригоден за живеене, съгласно
одобрения проект. Демонтирани били гредите от покривната конструкция и било
извършено надзиждане до височина 2,30 м. на всички зидове. Излят е ст.бетонов
пояс на фасадните зидове за заздравяване на конструкцията. Изпълнена е вътрешна
мазилка по стените. Изпълнени са вътрешните преградни зидове и таваните с
гипсокартон „Кнауф“ на метална конструкция с изолация. Изпълнени са шпакловки
по стени и тавани и боядисване с латекс. Изпълнена е дървена покривна
конструкция с покриване от керемиди, както и покривно водоотвеждане, съобразно
одобрения проект. Количествата изчислени СМР са посочени в Приложение № 1 към експертизата.
Остойностяването било извършено по средни пазарни цени в строителството взети
от Справочника на „Стройексперт“ ЕООД гр. София - кн. 3/2016 г. - м. октомври
2016 г. и от проучвания в строителни фирми от гр. Стара Загора. Сочи, че общата
стойност на довършителните работи възлизала на 18 500.00 лв.
При изслушване на експертизата, ВЛ
сочи, че работила по
Наредба №9 и изготвила заключението, след като се запознала с основния проект
на сградата – само за двуетажната сграда, без тавански етаж, както и с втория
проект от 2016г., който касаел промени по време на строителството на част от
помещенията на първи и втори етаж, както и пълно преустройство със завишаване
на височината, от което се получавало тавански етаж. Масивната жилищна сграда
била една, а към нея гаражът се явявал вид пристройка. Обследванията й били към
момента на сделката, като изцяло се съобразила с обясненията, дадени при
разпита на свидетеля, както и с всички строителни книжа, налични по делото.
Оглед на място също извършила. ВЛ пояснява, че през месец декември сега, сградата
била напълно завършена, но към 2016г. степента на завършеност на сградата била
между 50 и 60 %, т.е. от всички довършителни работи почти нищо не било
извършено. Завършен бил груб строеж на носеща конструкция, плюс част от
покривната конструкция. Покривът също не бил завършен, само дървените носещи
греди били монтирани. Реално били направени няколко промени – вида на
дейностите в някои помещения и с втория проект, който ги узаконява. Вторият
направен проект узаконявал тези промени, плюс изграждането на таванския етаж,
завишавала се етажната височина, изливал се бетонов пояс и се монтирала изцяло
нова покривна конструкция. Самите нови собственици след 2016г. не били правили
никакви нови зидарии, освен че монтирали вече всички дограми, които не били монтирани.
Всичко било до ниво преди започване на довършителните работи. Единствено били
прекарани ел. и ВиК инсталациите, без да били монтирани, като това било описано
в таблица детайлно. Таванският етаж не бил пипан от предишния собственик преди
сделката, а бил направен изцяло от новия собственик. Фасадата също била
завършвана след сделката – топлоизолацията и по другия метод вземала и
съпоставяла сгради на два етажа, находящи се също в с. ХХ, но те били само
изходна информация, защото били сделки относно сгради в изцяло завършен вид, а тук
сградата не е била завършена.
На въпрос на процесуалния
представител на ответника, че при изповядването на сделката били оставени
голяма част от строителните материали, които не са вложени и дали за това, че
тези материали били вложени след сделката и имало ли някакви данни, ВЛ отговаря,
че този извод направила на база свидетелските показания, на база изходната
информация от собствениците – предишен и настоящ. От обстоен разговор с
предишния собственик и той казал, че тези материали вече били доставени, нямало
какво да ги прави и всички материали, които бил струпал, ги оставил. Новите
собственици закупували малко материали за довършителните работи, както и цялата
дограма била доставена и е била там, но не е била монтирана.
Заключението е оспорено от
процесуалния представител на ответника в частта му по т.2, тъй като ВЛ работело
по свидетелки показания без да имало приложени писмени доказателства.
По делото бе приета и
съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на дължимия
от жалбоподателката данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ,
съотв. за размера на дължимите ЗОВ за 2016г., като експертизата следвало да
ползва данните от приетата съдебно-оценителна експертиза относно стойността на
извършените СМР по имота през 2016 г. и цената на имота в груб строеж към
момента на придобиването му. Съобразно поставените задачи, експертизата дава
заключението си в два варианта, като при първия, в изчисленията си ползва
данните само за ½ от стойността на разходите за довършителните работи,
извършени след покупката на имота, а за пазарна стойност на имота ползва тази,
посочена в нотариалния акт. При втория вариант, експертизата използва данни за
½ от стойността на оценката на имота, извършена от експертизата в размер
на 88 500 лева плюс ½ от стойността на довършителните работи в размер на
18 500 лева или обща стойност от 53 500 лева /½ от
107 000лв./.
При изчисленията по първата задача
вещото лице не установява превишение на разходите на приходите, съответно не определя
дължим данък и ЗОВ. При втория вариант, вещото лице констатиран недостиг на
парични средства /превишение на разходите над приходите/ в размер на 47 332.43
лева, която сума е приета за основа за определяне на дължимия данък и размерите
на дължимите ЗОВ. Това заключение също е оспорено от процесуалния представител
на ответника. Съдът възприема изцяло представените две експертизи, като намира,
че вещите лица дават подробно,
компетентно, обективно и обосновано заключение по всички поставени въпроси.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения Ревизионен акт № Р-16002419004479-091-001/ 10.03.2020г., намира от
правна страна следното:
По допустимостта на оспорването:
същото е в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Съдът намира, че ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни
да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и
заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на
ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в
отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в
офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.22-л.23
от делото/. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – С.П.С.П.П.,
с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП -
Пловдив с изнесено работно място в офис в гр. Хасково/, е сред органите,
посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Представена е и
Заповед №171.22/ 05.11.2012г., издадена на основание чл.82, ал.3 от ЗДСл, от
която е видно назначаването на С.П.С.П.П. на длъжността началник сектор в отдел
„Ревизии“ в ТД НА НАП Пловдив. Следователно Заповедта за възлагане на ревизия и
ЗИЗВР се явяват издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия,
като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване
на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен
подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – С.С.П.П..
Възложената ревизия е извършена от
определените със ЗВР органи по приходите – М.Г.Г.- главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и Л.Д.Д. – старши инспектор по приходите,
които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по
чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална
компетентност за провеждането на ревизията и за
съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002419004480-092-001/
30.12.2019г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119,
ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията
/определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция -
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със
заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният
Ревизионен акт № Р-16002419004480-091-001/ 10.03.2020г., е издаден от С.П.С.П.П.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията със Заповед за възлагане на
ревизия и от М.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите, определен за
ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. Издателите на
РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Посочените по-горе заповеди за
възлагане на ревизия, съставения Ревизионен доклад и издаденият въз основа на
него РА са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е
допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като
самите електронни документи се представят по делото и на електронен носител
/приложения с административната преписка CD-R/. В случая от представените
доказателства се установява, че подписалите документите лица към съотв. момент
са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че
ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни
издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да
се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден
в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на
изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е
неразделна част от него. Не се установяват при извършената служебна проверка
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в
хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключена в срока по
чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 30.12.2019г., т.е.
в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК
реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срока по
чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Не се установява да има допуснати и
други процесуални нарушения, които да са с характер на съществени, тъй като
водят до нарушаване правото на защита на ревизираното лице. Данните по делото
сочат, че жалбоподателката е запознавана с всички действия и актове на
приходната администрация и на нея й е предоставена възможност да реализира
защитата си, като представя доказателства. От преписката не се установява при
извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата; при
формирането на фактическите и правните изводи, да има допуснати нарушения на принципите на данъчния процес от страна на
ревизиращите органи. Ревизиращите органи са събирали по надлежен ред предвидени
в ДОПК доказателства, като относимостта и значението им за установените публични
държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. В заключение
Съдът приема извода, че правото на защита на данъчно задължения субект в
конкретния случай не е накърнявано.
Относно съответствието на оспорения
ревизионен акт с приложимия материален закон, Съдът приема следното:
Конкретното ревизионно производство,
приключено с издаването на обжалвания РА, е провеждано по особения ред на чл.
122 – 124а от ДОПК, които текстове дават възможност определеният в съответния
материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да бъде приложен към
установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна
основа /осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т.7
от ДОПК /на които хипотези в случая правно се основава ревизионното
производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да
прилага установения от съответния закон размер на данъка към опредЕ.от него по
реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи,
респ. когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период.
В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК се
регламентира, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по
чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК се подкрепя
от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации
е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, т.е. негова
е тежестта да установява при условията на пълно и насрещно доказване твърдените
от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации
в акта, направени от страна на ревизиращите орган.
В случая, за провеждането на
ревизионното производство по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК органите по
приходите приемат, че са налице две от нормативно регламентираните предпоставки
по чл. 122, ал. 1, а именно т. 2 и т.7 от ДОПК. Съответно жалбоподателят
оспорва като необоснован извода на органите по приходите, че определянето на
данъчната основа за ревизираните периоди следва да става реда на чл. 122, ал. 2
от ДОПК, като твърди, че в хода на проведеното ревизионно производство,
органите на приходната администрация не са доказали при условията на пълно
главно доказване наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на основание
по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за определяне на основата за облагане за
установяване на задължения за данък по ЗДДФЛ, респ. на осигурителния доход за
установяване на задълженията за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО - УПФ за
ревизирания период.
Констатациите на ревизиращите
органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на ревизионния доклад и в
издадения въз основа на него ревизионен акт, намират своята обосновка с
установено несъответствие на имущественото и финансовото състояние на И.Д. при
отчитане на получените от нея доходи и направени през 2016г. разходи за
придобиване на недвижимо имущество, което ревизията се определя като получени,
но укрити доходи.
Съдът приема, че събраните в хода на
ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват
наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, като основание
за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК. В
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК се подкрепят от
събраните доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът
приема, че се опровергава презумираната с нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК
истинност на направените от органите по приходите фактически констатации
досежно релевантните за определянето на данъчната основа обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа се определя след
анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл.122, ал.2, т.1 - т.16, като
органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи тези от
нормативно предвидените обстоятелства, които му позволяват да определи основата
за облагане по възможно най-достоверен и обективен начин по отношение на
ревизираното лице, при съобразяване на основните принципи на облагане, въведени
в съответния материален закон.
В конкретния случай, за да оправдае
разходното превишение лицето поддържа още в ревизионното производство, че семейството
й е разполагало към 01.01.2016г. със сума в размер на 19000 лева, които представлявали
семейни спестявания и че тази сума е била налична в брой, като с нея е закупен
процесния имот в с. ХХ, обстоятелство, което намира отражение в приложения по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. Съдът обаче намира,
че при формирането на началното салдо сумата от 19 000.00лв. не следва да
се включва към 01.01.2016г., тъй като оспорващата страна не доказва по несъмнен начин, че парични средства
в този размер са налични към началото на ревизирания период. Твърдението й, че
тези средства са семейни спестявания от един продължителен период от време и са
в резултат от трудовата дейност на двамата съпрузите, то по делото не се
ангажирани конкретни доказателства в тази насока. От представени декларации на
двамата съпрузи, както и от другите писмени данни, събрани в хода на ревизията
за получени, съответно обложени с данъци доходи, не се установява оспорващата и
съпруга й да са получавали възнаграждения, които да им позволят спестяване на сума
в сочения размер. От направената справка в информационната система на НАП се установява,
че Д. през ревизирания период работи при трима работодатели през 2016г., но
няма данни за получавани доходи от трудова дейност от предходни периоди, а
съпругът и през периода 2012г. – 2015г. е наеман по трудови правоотношения,
като получаваното от него трудово възнаграждение е в размер между 350.00 лв. –
500.00 лв. месечно. Установените за 2016г. нетни доходи от трудови
правоотношение са в размер на 2026,33 лв., като ревизиращите органи не
установяват и значителни вложения в банки, освен един влог в ПроКредит Банк в
размер на 2049,65лв. /салдо към 31.12.2016г./, а по разплащателната сметка на Д.
в същата банка е установено към 31.12.2016г. салдо в размер на 81,59лв.
Ето защо, Съдът споделя извода на
органите по приходите, че получаваните от оспорващата доходи са в размер, който
не е достатъчен да генерира наличности на парични средства в брой към
01.01.2016г. По делото не се представят други доказателства за съхраняване на
средствата по друг начин. Напротив неопровержимо от данните по преписката се
удостоверява, че жалбоподателката не е получавала значителни трудови и/или
доходи, преди ревизирания период, включително и за 2016г., но се удостоверява
да е извършило разходи на значителна
стойност – за финансиране на покупката на недвижим имот и извършване на
довършителни работи по него. Следователно, правилно органите по приходите приемат,
че сумата в размер на 19 000 лева действително не е била налична в ревизираното лице към
01.01.2016г.
На следващо място спорно по делото е
и обстоятелството относно разходите за придобиване на недвижим имот и разходите
за довършителни работи. Не се спори, че с нотариален акт № 61/19.07.2016г. по
време на брака на Д. с В.Д. е закупен от лицето А.П.П.недвижим имот, находящ се
в с. ХХ, общ. Стара Загора, в местността „Клюнка“, представляващ поземлен имот
за индивидуално застрояване с площ 1,960 дка, заедно с всички постройки и
подобрения, в това число жилищна сграда, с площ 203.18 кв.м. и 400.17 кв.м.
разгъната застроена площ, завършена в груб строеж за сумата 19 000.00 лв.,
която сума била изплатена на продавача по банков път в деня на подписване на
нотариалния акт.
Органите по приходите приемат, че
посочената в нотариалния акт цена от 19 000.00 лева, не е действително
платената по сделката, поради което и възлагат изготвяне на експертиза по чл.
60 ДОПК за определяне пазарната му стойност към датата на придобиване и тази на
довършителните работи за периода 19.07.2016г. - 31.12.2016 г. Съдът намира за законосъобразно
извършено това процесуално действие и приема за неоснователни възраженията на
жалбоподателката, че цената на имота е надлежно документирана, платена по
банков път и следва да се счита за реална. Следва да бъде съобразено обстоятелството,
че пазарната цена на придобитото имущество е доказателствено релевантен факт за
установяване на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и в същото време е
обстоятелство от значение за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 1 ДОПК, установено с т. 7.
Според експертното заключение,
възприето в ревизионния акт, пазарната цена на придобития по време на брака
недвижим имот е в размер на 140 400 лева (за земята и жилищната сграда на
етап - груб строеж, съотв. 38 900лв. и 101 500лв.). Пак според експертизата,
изготвена в хода на ревизионното производство, пазарната стойност на
довършителните работи е в общ размер на 252 600.00 лева, в това число
136 200 лева за жилищната сграда, 73 600 лева за тавана, 13 600
лева за гаража и 27 600 лева за външни съоръжения – ограда, септична яма и
подобрения. ). Поради това в разходите на лицето за 2016г. е включена сумата от
195 500 лева, представляваща ½ от определената от обща пазарна
стойност в размер на 393 000 лева, включваща разходите за придобиване и
подобрение на недвижимия имот в с. ХХ.
Жалбоподателят оспори пред
настоящата инстанция експертизата, изготвена в хода на ревизията, определяща посочената
пазарна стойност на имота и стойността на извършените допълнителни и
довършителни работи. Макар и двете оценителни експертизи /тази от ревизионното
производство и тази, изготвена от ВЛ П./, да използват идентични методи по
Наредба № Н-9/14.08.2006 г. при определяне пазарната цена на придобития през
2016 г. недвижим имот, Съдът намира, че следва да кредитира заключението на съдебно-оценителната
експертиза, тъй като от извършената в хода на ревизията експертиза, Съдът не
може да се установи при каква степен на завършеност на обекта е оценена
сградата към датата на покупката, т.е. какво е било конкретното /моментно/
състояние на оценявания обект. За разлика от съдебно-оценителната експертиза, в
заключението по ревизионното производство липсва конкретно и детайлно описание
какви СМР са били извършени, в каква степен, съотв. кои от тях не са били
изпълнени. Съдебно-оценителната експертиза съдържа подробно и детайлно описание
на всички елементи, които са релевантни за оценяването. Имено и
поради това в нея се приема, че определената пазарна стойност следва да се
намали с 53% за строителни
недостатъци – т.е. не извършени СМР, които
са и подробно описани в заключението. Обосновано, както въз основа на
строителните книжа по делото, така и въз основа на свидетелските показания,
вещото лице определя в каква степен на завършеност е била сградата към датата
на продажбата й – 19.07.2016г., а именно 50-60%. Съдът приема за неоснователни
възраженията на процесуалния представител на ответника, че изводите на вещото
лице в голямата си част се базират на свидетелските показания по делото, тъй
като степента на завършеност, по смисъла на § 5, т.46 от ЗУТ, може да се
установява с всички допустими доказателствени средства.
Следва да бъде отбелязано и, че при
използване на метода на пазарните сравнения експертът в ревизионното
производство представя данни единствено за три оферти за парцели в региона.
Самите оферти представляват предложение за сключване на договор, но от тях не
се установяват действително договорени, съответно осъществени продажби на тези
цени. Пазарната цена не може да бъде определяна въз основа на офертни цени,
ценоразписи, статистически данни и пр. Също така, не се установява да има и някакво
пазарно сравнение между цени за жилищни сгради в региона. Такива сравнения има
направени именно в съдебно-оценителната експертиза, представени в табличен вид,
а вещото лице сочи цени на извършени сделки, както по отношение на поземлени
имоти, така и на жилищни сгради.
Не на последно място следва да се
отчете и обстоятелство, че в експертизата, извършена в хода на
административното производство, липсва детайлен анализ и безкритично се приема,
че всички СМР, които се определят в значителен обем и на стойност 252 600 лева,
са изпълнени към 31.12.2016г. Експертът не е съобразявал по вид и обем на
извършените СМР, нито технологичното време, необходимо, за да изпълнението на
тези дейности. Не се възприема доводът на приходната администрация, че при
приемане на сградата с Акт обр. 15 строежът е бил изпълнен и завършен към тази
дата - 25.10.2016 г. и съотв. СМР са били изпълнени от лицето, при което са
вложени труд и материали. Съдът приема допълнителните уточнения, които дава
вещото лице в с.з., че сградата към м. декември 2016г. е в степен на
завършеното 50-60% и че почти нищо от довършителните работи не е извършено. Такива
констатации във визирания констативен акт за установяване годността за приемане
на строежа от 25.10.2016г. също липсват. Използвайки метода на
възстановителната стойност /метод на разходите/ и метода на пазарните сравнения,
вещото лице по съдебно-оценителната експертиза определя пазарната стойност на
процесния имот в общ размер на 88 500.00 лева към м.07.2016 /датата на
придобиване/, представляваща средно претеглената стойност между стойностите,
получени от двата приложени метода с теглови коефициенти. Съдебната експертиза
дава оценка и на довършителните работи, извършени за периода 19.07.2016г. –
31.12.2016г., като количествата изчислени СМР се сочат в Приложение № 1 към
експертизата. Остойностяването е извършвано по средни пазарни цени в
строителството, взети от Справочника на „Стройексперт” ЕООД гр. София - кн.
3/2016 г. - м. октомври 2016 г. и от проучвания в строителни фирми от гр. Стара
Загора, като определената обща стойност на довършителните работи според ВЛ възлиза
на 18 500.00 лв.
Гореизложените доводи мотивират съда
да кредитира изцяло заключението по съдебно-оценителната експертиза като
обективно, безпристрастно и обосновано, съответстващо на останалите
доказателства по делото. Неоснователни се явяват доводите на процесуалния
представител на ответника, че вещото лице дава заключение, почиващо на предположения,
като следва да се посочи, че при несъгласие с представеното заключение за ответника съществува възможността, която се
регламентира в чл.201 от ГПК, но процесуални действия в тази насока не се
удостоверява да има. Не се обективира и доказателствено искане и за назначаване на
експертиза по чл.200, ал.3 ГПК - за назначаване на друго вещо лице или повече
вещи лица.
Отчитайки факта, че имотът е закупен
по време на брак и съобразявайки стойностите, получени от експерта, изпълнил
съдебно-оценителната експертиза, следва в разходната част за процесната 2016г.
да бъде включена сумата от 53 500 лв., представляваща половината от сбора
от пазарна стойност на имота към датата на придобиване на имота (19.07.2016г.)
при степен на завършеност „груб строеж“ в размер на 88 500 лв. и от общата
стойност на извършените допълнителни и довършителни работи за периода
19.07.2016г. – 31.12.2016г., опредЕ.в размер на 18 500 лева.
Съдът възприема изчисленията на
вещото лице, дадени във втория вариант на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, при който се установява превишение на извършените разходите над
получените доходи в размер на 47 332.88 лева, а не както приемат приходните
органи – 190 332.88 лева. Изразходваните парични средства от 47 332.88 лв. са с
недоказан произход (за тях не са установени съпоставими получени в брой парични
средства) и следва да се обложат по ЗДДФЛ. Икономическата невъзможност да бъдат
посрещнати разходи в брой, без доказаност на налични парични средства в брой, води
до извод, че такива средства са били налични за данъчно задълженото лице към
момента на разходването им, но е неясен произходът им, което обосновава и извод
за наличие на хипотезата на чл.122,
ал.1, т.7 от ДОПК, която е и приложената от ответника.
С оглед установеното несъответствие
/превишение на разходите над приходите/ за ревизирания период – 2016г. в размер
на 47 332.88 лева, са налице предпоставките за определяне на задължения на
ревизираното лице за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г., при възприемане размера на установената
сума по превишението на разходите над приходите, като подлежащи на облагане
недекларирани доходи с неустановен произход. По съображения, изложени по-долу в решението, че
установеният по реда на чл. 122 и сл. ДОПК по отношение на И.Д. като облагаем
доход с неустановен произход за 2016г., не представлява осигурителен доход,
върху който се дължат задължителни осигурителни вноски за ЗОО, ЗО и ДЗПО - УПФ,
при определяне на общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, не следва да
се приспадат изчислените от вещото лице в заключението /вариант 2/ като дължими
ЗОВ по годишно изравняване за фонд ДОО, за фонд ЗО и за фонд ДЗПО - УПФ във
връзка с посочените по-горе облагаеми доходи с неустановен произход. В този
смисъл за 2016г. данъчната основа за облагане е в общ размер на 49 584,34
лв. (сбор от доходите по трудово правоотношение – 2251.46 лв. и разходите с
недоказан произход – 47 332.88 лв.), върху която
следва пряк данък в размер на 4958.43 лв., но след приспадане на внесения данък
от 225,13лв., остава за довнасяне данък в размер на 4733,20 лева.
По отношение установените с
обжалвания РА задължения за ЗОВ, Съдът приема следното:
Фактическите констатации и
направените въз основа на тях правни изводи за наличието на такива задължения
се обосновават с обстоятелството, че И.Д. е задължително осигурено лице по чл.4,
ал.1, т.1 от КСО, което за процесния период е осигурявана върху общ годишен
осигурителен доход в размер на 2 584,82 лева. Въз основа на констатацията,
че извършените от ревизираното лице разходи превишават приходите на лицето за
ревизираните периоди, обуславящо определянето на сумата по превишението на
разходите над приходите, като недекларирани доходи с неизяснен /неустановен/
източник и произход, ревизиращите органи приемат, че върху тези доходи с
неустановен произход от И.Д. също се дължат ЗОВ и тези доходи формират
осигурителен доход, като се приема от приходните органи, че те се явяват доходи
от извършвана трудова дейност от Д. като самоосигуряващо се лице, спрямо който доход
следва да бъде приложен размерът на окончателните осигурителните вноски по чл.
6, ал. 7, т.1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. В закона обаче липсва
презумпция, по силата на която установеният по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК
доход с неустановен произход да се счита за осигурителен доход на осигурено по
чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лице и за който доход то да дължи окончателни
осигурителни вноски по материалния закон. За разлика от облагането по чл. 12,
ал. 1 от ЗДДФЛ, според която разпоредба всеки доход е облагаем с изключение на
доходите, които законът изрично определя като необлагаеми, по аргумент от чл.10
от КСО осигурителен доход е само доходът от трудова дейност. А установеното на
основание чл. 122, ал.2 от ДОПК превишение на разходите над получените и/или
декларираните доходите на физическото лице, не се презумира от закона като доход
от трудова дейност, вкл. от дейност като самоосигуряващо се лице. Съдът приема,
че за да се счита наличие на подлежащ на облагане доход /респ. осигурителен
доход/ до доказване на противното по силата на чл.123 от ДОПК, следва органите
по приходите да са установили, че стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране, получено от него
или ако направените от лицето разходи и от свързаните с него лица явно и
съществено превишават размера на получените средства. В случая наличието на
някоя от хипотезите на чл.123, ал.1 от ДОПК не се доказва в хода на
ревизионното производство /липсват каквито и да е установявания и подкрепени с
доказателства констатации за явно съществено превишаване стойността на
имуществото на лицето с приходи/доходи или явно съществено превишение на
разходи над получени средства/, поради което необосновано ревизиращите органи презумират
наличие на осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ при прилагането на
чл.123, ал.1, във вр. с чл.124а от ДОПК. По делото няма каквито и да е данни,
още по-малко доказателства, че установеният недостиг /превишение на разходите
над приходите/, формиращ установения доход с неустановен произход, е от трудова
дейност, вкл. и от дейност като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т.2 от КСО. След като няма доказване, че установеното превишение на разходите над
получените доходи представлява доход от трудова дейност, съотв. осигурителен
доход на ревизираното лице в качеството му самоосигуряващо се лице по смисъла
на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, то не се дължат ЗОВ в предвидените от закона размери
за самоосигуряващи се лица. В този смисъл вж. Решение № 5324 от 27.04.2017г. на
ВАС по адм. дело № 6334/2016г., Решение № 6618 от 7.05.2019г. на ВАС по адм.
дело № 642/2019г., Решение № 14818 от 4.11.2019г. на ВАС по адм. дело №
7610/2019г. и др.
По така изложените правни доводи, Съдът
приема, че оспореният РА № Р-16002419004480-091-001 от 10.03.2020г., потвърден
с Решение № 238 от 28.05.2020г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив, в частта, с която по отношение на И.К.Д.
се установявят задължения за ЗОВ /ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ/ за 2016г. и прилежащите
лихви за просрочие към тях, е издаден в нарушение и при неправилно приложение
на закона, поради което следва да бъде отменен в тези части. Ревизионният акт,
в частта на установените по отношение на И.Д. задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. следва да бъде изменен,
като бъде намален размерът на задълженията до посочения и възприет от съда
по-горе размер за 2016г. – 4733,20 лв. Съответно следва да бъдат намален и
размерът на акцесорното задължение за
лихви към 10.03.2020г., като при определянето им бе извършено чрез използване
на електронния лихвен калкулатор на НАП, като същите се определят в размер на
1 374,05 лева.
При прилагането на чл.161, ал.1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски
следва да бъдат уважени съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на
жалбата. На жалбоподателката Д. се следва присъждане на разноски пропорционално
на уважената част от жалбата в размер на 962,06 лева /81,60% от общо
направените и доказани такива, съгласно списъка по чл.80 от ГПК на л. 584, т.2 в размер на 1 179.00
лева/. На ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/ 2004г. във вр. с чл.161,
ал.1, изр. трето от ДОПК, съразмерно на отхвърлената част на жалбата в размер
на 280,16 /18,40% от 1522,59/ лева.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.К.Д.,
ЕГН ********** ***, Ревизионен акт № Р-16002419004480-091-001/ 10.03.2020г.,
издаден от С.П.С.П.П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М.Г.Г.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП
– Пловдив, потвърден с Решение № 238/ 28.05.2020г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която отношение на И.К.Д.
са установени осигурителни задължение за 2016г. и лихви за просрочие към тях,
изчислени към 10.03.2020г., както следва: вноски за ДОО за самоосигуряващи се
лица в размер на 3662.74 лева и лихва в размер на 1110.46 лева, за вноски за ЗО
за самоосигуряващи се лица в размер на 2198.41 лева и лихва в размер на 662.01
лева и вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица в размер на 1430.76 и лихва
в размер на 433.78 лева, като незаконосъобразен.
ИЗМЕНЯ
по жалба на И.К.Д.,***, Ревизионен акт № Р-16002419004480-091-001/
10.03.2020г., издаден от С.П.С.П.П. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и М.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 238/ 28.05.2020г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, в частта, с която отношение
на И.К.Д. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. и лихви за просрочие към тях, изчислени към 10.03.2020г.,
като НАМАЛЯВА размера на данъка
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. от 18 295.03 лева на 4733,20 лева, както и размера на прилежащите
лихви от 5 311.07 лева на 1 374,05
лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за
приходите, да заплати на И.К.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 962,06 лева, представляваща направените
от нея деловодни разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА
И.К.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 280,16 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: