Р Е Ш Е Н И Е
№ 661/8.4.2020г.
град Пловдив, ……………..2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на деветнадесети февруари ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД №105 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Делото
е образувано по касационна жалба, предявена от „П.-2“ ООД, с ЕИК *********,
срещу Решение № 2178 от 26.11.2019 г., постановено по АНД № 5947 по
описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№ 455634-F482702/06.08.2019 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“
в ЦУ на НАП, с което „П.-2“ ООД, е санкционирано с имуществена санкция в размер
на 500 /петстотин/ лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в
изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се
решението на ПРС да бъде отменено като процесното наказателно
постановление бъде потвърдено.
В съдебно заседание – жалбоподателят „П.-2“
ООД чрез адв.И.А. поддържа жалбата, както и претендира разноски за адвокатско
възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба
– ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище
по основателността на жалбата.
Прокурорът по съществото на делото дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество и основателна.
На 10.04.2019
г., в 10.10 часа в гр. Пловдив, служители от ТД на НАП-Пловдив извършили проверка
на търговски обект -
магазин, находящ се в град Пловдив, ул. „***, стопанисван от „П.-2“ ООД.
В хода на проверката било констатирано, че
„П. -2“ ООД в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало
нарушение на разпоредбите на
същата, като не е регистрирало чрез операцията
„служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност. Установена била разлика между фактическата наличност общо в размер на 55,90 лв. и разчетена фискална наличност в размер на
48,80 лв. След като разликата между разчетената касова наличност и фактическата наличност в размер на 7,10 лв. не
била отразена във фискалното устройство като
„служебно въведени суми”, се
формирал извод за извършено
нарушение, което
довело до последващо издаване
на АУАН и НП, с което
П. -2“ ООД е санкционирано
с имуществена санкция в размер на 500.00 лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Така постановеното оспорено
решение е неправилно.
Настоящият
съдебен състав не счита, че поради специфичния публичноправен характер на
регулираните в подзаконовия нормативен акт - Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на
министъра на финансите, обществени отношения, изначално и принципно се изключва
квалификацията на конкретното деяние като маловажен случай. Казано по друг
начин, не може да се приеме, че след като нарушението засяга обществени
отношения във финансово-стопанската сфера и по-конкретно, отношенията по
регулиране на правилата за регистриране и отчитане на извършени продажби в
търговски обект чрез фискално устройство, имащи за цел регулирането и
отчетността на паричния поток в търговските обекти и съответно проследяването
на паричния поток в тези търговски обекти, то изначално нарушението не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай. Както бе упоменато и по-горе, по
отношение на всяко конкретно административно нарушение преценката за степента
на обществената му опасност следва да се извършва с оглед конкретните
фактически обстоятелства, свързани с извършването му и само съвкупната преценка
и правилният и обективен анализ на фактите и обстоятелствата, относими към
предмета на доказване, биха могли да обосноват и законосъобразни изводи,
досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на
неговия извършител.
Съдът
намира, че обществена опасност на деянието, осъществяващо формално състава на
нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на
финансите, е явно незначителна, с оглед на обстоятелството, че се касае за
минимална по размер сума – 7,10 лева, която е установена като разлика,
представляваща начална сума/сума на паричните средства в началото на работния
ден/, която не е била отразена във фискалното устройство чрез операцията
"служебно въведени суми" и че разликата между отчетената сума по фискално
устройство и фактическата наличност не е довела до неотразяване на приходи или
други финансови нарушения и от извършеното нарушение не са настъпили вредоносни
последици за държавата, както и че нарушението е за първи път. Обоснован и
правилен се явява, при това положение, изводът на районния съд, че всички тези
обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е
"маловажен" по смисъла на чл. 93, т.9 от НК и че са налице
предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В
съдебната практика е дискусионен въпросът, възможно ли е неизпълнението на
задължения на юридическите лица и едноличните търговци към държавата, респ. и
към общините, при осъществяване на дейносттта им по смисъла на чл. 83 от ЗАНН,
да представлява маловажен случай, респ. да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН, като в практиката се аргументират две становища. Според настоящия съдъбен
състав, отговорът на този въпрос би трябвало да е положителен, т.к. от една
страна, разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН предвижда отклонение от общия ред за
реализация на отговорността на нарушителя по отношение на кръга
административно-наказателно отговорни лица, а от друга - всяко неизпълнение на
задължение към държавата или общините, което съставлява нарушение и е основание
за санкциониране на юридически лица или еднолични търговци, също разкрива
различна степен на обществена опасност и това безспорно рефлектира върху
процеса на индивидуализация на следващата се за субекта имуществена санкция,
особено когато размерът й е относително определен. От това следва, че е напълно
възможно, конкретно проявената степен на обществена опасност на нарушението,
субект на което е юридическо лице или едноличен търговец, да обуслови както
определянето на санкцията в минималния, предвиден в закона размер, така да
обуслови и прекомерността дори и на този минимален размер, спрямо спецификата
на конкретния случай, от което следва извода, че по отношение и на този кръг
административнонаказателно отговорни лица - юридически лица и еднолични
търговци, може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид
всички изложени по-горе доводи и аргументи и предвид безспорния факт, че
преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол,
настоящият съдебен състав намира, че е правилен и законосъобразен извода на
въззивния съд, че в случая се касае за административно нарушение, което
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което и
правилно с обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, е отменил
процесното наказателно постановление.
Ето защо, с оглед всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба, подадена от „П.-2“ ООД, с изложените в нея оплаквания, за основателна, като намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното решение
Относно искането искането на дружеството - касатор за присъждане на направените разноски, същото следва да бъде оставено без уважение, след като по делото не се представиха доказателства за договорено и своевремнно заплатено адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2178 от 26.11.2019 г., постановено по АНД №
5947 по описа на Районен съд Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №
455634-F482702/06.08.2019 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП, с което „П.-2“ ООД, е санкционирано с имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и на протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: