Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бяла Слатина, 22.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си
заседание на 27 ноември, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдия
Вельовски
АНД.№ 342/2020г. по описа на
РС-Б.Слатина
За да се произнесе, взе предвид следното:
СД „Пролет-22-17-Боровански
и Сие”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.Г., обл.Враца,
ул.Г.Л. № 7, представлявано от Н.И.Н., ЕГН **********, е обжалвал НП №
26-0000225/23.08.2019 год. на Началник отдел „Автомобилна администрация”
гр.Враца, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от Закона за автомобилните превози, с което
му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00
лева, на основание чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвП, за нарушение на чл.7а, ал.1, вр.
чл.7, ал.1 от същия закон.
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата и в с.з. се навеждат доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП и се прави искане за
неговата отмяна.
Въззиваемата
страна не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява в
с.з.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото
доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна
служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е процесуално
допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за
форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е
видно, че на 07.08.2019 год. свидетелите Т.Д.Г. и К.Д.К., и двамата служители
на ОбД „Автомобилна администрация” гр.Враца, извършили проверка в Автогара –
Враца, при която констатирали, че представител на фирма СД”Пролет
22-17-Боровански и Сие” е извършил превоз на пътници с автобус, категория М 2,
марка „Форд” с рег. № СА 5107 СС, по линията от гр.Кнежа до гр.Враца. За този
превоз има съставен пътен лист и е вписан в книгата на Автогара – Враца. Служителите на ОО АА – Враца констатирали, че
този автобус, с който е извършен превоза на пътници, не е вписан към лиценза на
Общността на фирмата, който тя притежава за превоз на пътници № 1284. За това
нарушение бил съставен АУАН на 07.08.2019г., в присъствие на Н.И.Н. – законен
представител на дружеството жалбоподател, който го е подписал без да отрази възражения
и е получил екземпляр от акта. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е подадено
писмено възражение против АУАН. Въз
основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена, въз основа на събраните писмни доказателства – АУАН №
261639/07.08.2019 год., НП № 26-0000225/23.08.2019 год., Заповед с рег.№
РД-09-249/15.05.2015г. на Министър на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, пътен лист, серия „А” с № **********, маршрутно разписание с №
15201 по автобусна линия Враца - Кнежа, копие от дневник на Автогара - Враца, Лиценз
на общността, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в
с.з. свидетели Т.Д.Г. – актосъставител и К.Д.К. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, и двамата служители на ОО ”АА” гр.Враца.
И двамата служители на „Автомобилна администрация” в
гласните си показания пред съда твърдят, че автомобилът, с който е извършен
обществен превоз на пътници „Форд Транзит”, категория М2, с рег. № СА 5107 СС
не е включен в лиценза на фирмата. За това те са съставили АУАН. Представителят
на фирмата твърди, че тъй като има Лиценз на общността, не следва да вписва
автобуса, а да го управлява със заверено копие, което той представя – л.9 от
приложеното АНД.№ 474/2019г. по
описа на РС-Б.Слатина. В това заверено
копие никъде не е отбелязано марка, модел и регистрационен номер на автобус.
Упоменато е само фирмата на жалбоподателя, притежаващ Лиценз за международен
автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение. Този
лиценз е с валидност от 09.05.2016г. до 08.05.2026г.
Нарушението на жалбоподателя е квалифицирано, като
нарушение на чл.7а, ал.1 вр. чл.7, ал.1 от ЗАвП. В чл.7а от ЗАвП, в редакцията към датата на
нарушението, е предвидено „лицензираните превозвачи могат да осъществяват
превоз на пътници и товари на територията на Република България с моторни
превозни средства, за които имат издадени удостоверения за обществен превоз на
пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с Лиценз на
общността”.
Именно с такъв Лиценз на общността е управляван
въпросният автобус.
Съдът намира, че квалификацията на деянието, ако
въобще е извършено нарушение, е неправилна. По делото се установи, че
жалбоподателят има валиден лиценз за международен автобусен превоз на пътници
за чужда сметка или срещу възнаграждение, който е бил действащ към момента на
извършената проверка. Също така същият е имал и заверено копие за международен
автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение, което е
изискването на чл.7 ал.1 от ЗАвП.
В тази връзка съдът намира, че нарушението на
жалбопадателя е недоказано.
От друга страна, посочената законова разпоредба, която
е нарушена - чл. 7а, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 1,
изр. 2 от ЗАП не предвижда задължения или правило за поведение от
превозвачите, за да може да се приеме, че същата е нарушена. Съгласно чл. 7а, ал. 1 от ЗАП Лицензираните превозвачи могат да
осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България
само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за
обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се
извършват с лиценз на Общността. Съгласно чл. 7, ал. 1,
изр. 2 от ЗАП За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът
извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено
копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно
превозно средство. Действително самият състав на нарушението е описан в
санкционната разпоредба на чл. 96, ал.
1, т. 1 от ЗАП, съгласно която се наказва с глоба или с имуществена
санкция 3000 лева, който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно
превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за
регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със
заверено копие на лиценз на Общността. Именно такова нарушение е описано в
обстоятелствената част на АУАН и НП. В този смисъл съдът приема, че именно чл. 96, ал.
1, т. 1 от ЗАП съдържа състав на описаното в акта и наказателното
постановление нарушение и е следвало освен като законова разпоредба, на
основание на която се налага административното наказание, разпоредбата на чл. 96, ал.
1, т. 1 от ЗАП да бъде и цифровата квалификация на нарушението,
която в случая не се сочи.
Това е и съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя да узнае за
нарушение на коя конкретна законова разпоредба е санкциониран. Горното
представлява и формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Наказателното постановление следва да бъде отменено,
макар и издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в
предписаната от закона форма.
Водим от гореизложените мотиви и на осн.чл.63 ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП №
26-0000225/23.08.2019 год. на Началник отдел „Автомобилна администрация”
гр.Враца, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от Закона за автомобилните превози, с което
на СД „Пролет-22-17-Боровански и Сие”, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление с.Г., обл.Враца, ул.Г.Л. № 7, представлявано от Н.И.Н., ЕГН **********,
е наложено административно наказание, „имуществена санкция“ в размер на 3000.00
лева, на основание чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвП, за нарушение на чл.7а, ал.1, вр.
чл.7, ал.1 от същия закон, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
АС-Враца в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: