№ 8347
гр. София, 23.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110157924 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Ц. А. срещу „А..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл. 422
ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД, с който се иска да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на сумата от 100,00 лв.,
представляваща неимуществени вреди от издаването и заплащането без
правно основание на фактура № ***** с кр. дата 06.01.2020 г. на стойност
100,00 лева и фактура № **** г. с кр. дата 06.01.2020 г. на стойност 100,00
лева, претърпени за времето от 03.12.2019 г. до края на 03.12.2019г., ведно
със законната лихва от 10.12.2019 г. до изплащането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № **** г. по описа на СРС, III ГО,
148 състав.
Ищцата твърди, че претенцията се основава на следните фактически
обстоятелства. На 22.11.2019 г. по повод подадено до ответника писмено
предизвестие за прекратяване на договор за предоставяне на фиксиран
интернет и телевизия, по който ищецът бил потребител, а ответното
дружество – доставчик на услугата, били издадени две фактури, чиято
недължимост била установена и не се оспорвала от ответника. На 22.11.2019
г. ищецът посетил офис на ответника и подал едномесечно писмено
предизвестие за прекратяване на договора. В същия ден при подаването на
предизвестието ищецът донесъл и предложил да върне на ответника два броя
устройства, чрез които се е предоставяла услугата по договора, но ответникът
отказал да ги приеме в този ден, тъй като връщане на устройствата се дължи
„при прекратяване на договора“, т. е. в последния ден на действие на
договора, а именно на 22.12.2019 г., защото служителите нямали право да
приемат устройствата по-рано от този ден. Независимо от това от страна на
1
ответното дружество били издадени два броя фактури – фактура № ***** с
кр. дата 06.01.2020 г. на стойност 100 лева и фактура № **** г. с кр. дата
06.01.2020 г. на стойност 100 лева. Фактурите никога не били връчвани на
ищеца. При ежемесечно плащане на дължими суми по регистрацията на
ищцата в *** на дата 03.12.2019 г. същата заплаща и процесиите фактури.
Доколкото месечните сметки на ищцата винаги били в регулярен размер,
същата се усъмнила в размера на сметки, които платила за текущия месец.
При внимателен прочит установила издадените от ответника фактури, но
доколкото от съдържанието на разписката не може да бъде установено
основанието за начисляване на сумата, ищцата е предположила, че сумата по
фактурите представлява цена за начислена от ответника услуга/потребление
по договора *********. Доколкото обаче по този договор не се дължали
такива суми, надвишаващи многократно не само месечната договорна такса,
но и всякакво предполагаемо потребление, ищцата се възмутила и
паникьосала. Въпреки, че 03.12.2019 г. бил работен ден и ищцата вече имала
уговорени и планирани служебни задачи и ангажименти, започнала да се
притеснява, да мисли само за тези недължими плащания и не можела да се
концентрира върху работата си. Мисълта, че са били начислени прекомерните
сметки и съмнението, че са заплатени неоснователно, й пречели да се
фокусира върху служебните и лични задачи за деня. Ищцата била разсеяна, не
можела да изпълнява служебните си ангажименти и побързала отново да
посети клиентския център на ответника с цел да получи разяснение и
разпечатка относно въпросните фактури. В офиса на ответника й било
отказано издаването на копие от фактурите, като било обяснено, че същите са
за дължими неустойки, начислени, поради факта, че ищецът подал
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора и в този случай при
прекратяването дължал неустойки за евентуално невръщане на предоставени
два броя устройства – рутер и ка-модул. Задължението за връщане на
устройствата имало падеж – 22.12.2019 г, който все още не бил настъпил и не
би могло да се приеме, че към датата на издаването на фактурите 22.11.2019 г.
или към датата на заплащането на фактурите 03.12.2019 г. ищецът бил в
забава или в неизпълнение. В този момент ищецът много се ядосал, тъй като
дори в конкретния случай самият той предложил да върне устройствата по-
рано, което му било отказано. Служители на ответника обяснили, че тези
обстоятелства нямали значение, тъй като преждевременното издаване на
фактури за неустойки било отнапред установена практика на А1 – процесът е
предварителен и автоматизиран, електронната система автоматично издавала
и зареждала за плащане фактури за неустойки при входиране на всяко
заявление за прекратяване на договор от клиент на А1. Ако устройствата
бъдат върнати, фактурите се сторнирали, ако са платени – парите се връщат
на клиента. При невръщане на устройствата – парите не се връщат. Не било
правилно от страна на ищцата да заплаща фактурите, независимо, че излизали
като задължение/претенция за заплащане, а трябвало първо да се върнат
устройствата, след което фактурите автоматично щели да изчезнат.
2
Напрежението у ищеца нараствало, същият веднага споделил, че се чувства
жертва на тази незаконосъобразна, нечестна и нелоялна практика. Ищецът
поканил ответника да уредят напълно отношенията си във връзка с
процесиите устройства, но получил категоричен отказ и напътствие да дойде
отново на 22.12.2019 г. да ги върне валидно. Раздразнението на ищеца от
случилото се било много силно, че повлияло на работата му през целия ден, в
отношенията му с колегите и неговите клиенти. По-късно същия ден на
03.12.2019 г., ищецът се върнал в същия офис на ответника, носейки
процесните устройства за връщане, служителят на ответника в крайна сметка
ги приел, за което бил съставен протокол. Ответникът във връзка с
подадената от ищеца жалба изпратил отговор, в който признава пред ищеца,
че му е причинил неудобство и затруднения от издаването и плащането на
процесиите фактури без правно основание.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от страна на ответника, с
който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. По подробно изложените в отговора съображения, счита, че ищецът не е
претърпял неимуществени вреди. В тази връзка моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Така предявеният иск е с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 49
ЗЗД.
Същият е процесуално допустим, родово и местно подсъден на СРС.
Основателността на претенцията е обусловена от кумулативното
наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: възлагане
на работа от от-ветника (възложителя) на делинквента (изпълнителя); деяние
на изпълнителя; противоправност на деянието; вреда, претърпяна от ищеца;
причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е осъществено при
или по повод изпълнението на възложената работа; вина на изпълнителя –
при установяване на обективните предпоставки вината се предполага.
Тежестта за установяване на тези предпоставки е на ищеца. Ответникът може
да проведе насрещно доказване за тези обстоятелства.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Ищецът е поискал събирането на гласни доказателства чрез допускането
до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, което искане е
основателно и следва да бъде допуснато, но доколкото за едни и същи факти
се иска допускането на двама свидетели, на основание чл. 159, ал. 2 от ГПК
следва да бъде допуснат само единият от тях.
Ответникът е поискал събирането на гласни доказателства чрез
допускането до разпит на един свидетел при режим на призоваване, което
3
искане принципно е основателно и следва да бъде допуснато, но след като
ответникът посочи ЕГН и адрес за призоваване на същия.
Следва да бъде приложено към делото ЧГД № **** г. по описа на СРС,
III ГО, 148 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.04.2024 г. от 10:45 часа , за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел на ищеца при режим на довеждане за установяване на посочените в
исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства. ОТХВЪРЛЯ на
основание чл. 159, ал. 2 от ГПК искането на ответника за допускане на втори
свидетел, доколкото за същите обстоятелства е допуснат друг свидетел.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата молба, чрез разпит на следните
свидетели при режим на призоваване:
1. свидетеля Е.Е.А., при депозит в размер на 50,00 лв., вносим от ищеца
в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок посочи ЕГН и адрес
на допуснатия свидетел. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в
срок съдът на основание чл. 253 от ГПК ще отмени определението си в
частта, с която е допуснат до разпит посочения свидетел. УКАЗВА на
свидетеля, че има право на възнаграждение и на разноски за явяването си в
съда. УКАЗВА на свидетеля, че ако не се яви без уважителни причини, съдът
ще му наложи глоба до 1200,00 лв. и ще постанови принудителното му
довеждане за следващото заседание.
ПРИЛАГА към делото ЧГД № **** г. по описа на СРС, III ГО, 148
състав.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал.
3 ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и
4
дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника- ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца- ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5