РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. К., 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20235510101122 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Й.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., ***., ***, против А. М.
Д., с адрес: гр. К., п.к. ***.
Твърди се, че за предпочетен номер +*** на ***. между А. М. Д. и „Т.“
ЕАД, с ЕИК ***, понастоящем „Й.“ ЕАД, бил сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с план „Тотал+ с
неограничени нац. мин и изх. роуминг в зона ЕС“ с месечен абонамент за
първоначалния срок на договора в размер на 30,99 лв. и месечен абонамент
след изтичане на първоначалния срок в размер на 34,99 лв. Д. не изпълнил
задълженията си по договора в общ размер 68,09 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
25.02.2021г. - 24.04.2021г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 10 от
договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 103,81 лв.,
която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била
начислена във фактура № ***г. На същата дата - ***. и по повод
горепосочения договор с предпочетен номер +***, мобилният оператор
предоставил на А. М. Д. устройство марка *** на преференциална цена,
посочена в т. 6 от договора. В същата точка била посочена и стандартната
цена на устройството без абонамент и размера на направената отстъпка.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги, Д. дължал
сума в размер на 160,83 лв., начислена във фактура № ***г., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка, като бил взет предвид периода, през
който длъжникът изпълнявал задълженията си по договора. Горепосочените
задължения били индивидуализирани в следните факири: фактура № ***г. за
1
отчетен период 25.02.2021г. - 24.03.2021г. и №***г. за отчетен период
25.03.2021г. -24.04.2021г. С оглед на гореизложеното на 27.02.2023 г. подало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен
съд - гр. К. срещу ответника, в което се претендирали: главница в размер на
332,73лв. (триста тридесет и два лева и седемдесет и три стотинки) и законна
лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано
било ч.гр.д. № 510/2023 г. по описа на Районен съд - гр. К. и издадена заповед
за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Банкова сметка на „Й.“ ЕАД: ****
В допълнителна молба ищцовото дружество чрез процесуалния си
представител моли съда да приеме следните уточнения: Вземането от 160,83
лв. се претендирало на основание т. 10, б.“б“ от договора, вследствие
виновното неизпълнение на ответника. Както било уговорено в посочената
клауза, вземането представлявало възстановяване на част от направената
отстъпка в цената на устройството. В т.6 Мобилен апарат от договора била
посочена цената на устройството, на която се продавало свободно без
сключване на договор - 319,90 лв. Посочена е цената, на която било
продадено на ответника, тъй като сключил договор за мобилни услуги за 24
месеца. - 49,99лв. Посочен бил и размерът на направената отстъпка -
269,91лв. Посочва петитум на депозираната искова молба с
индивидуализирани претенции по основание и размер. Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Й.” ЕАД,
ЕИК *** има следните вземания срещу А. М. Д., а именно: сума в общ размер
на 332,73лв. (триста тридесет и два лева и седемдесет и три стотинки), от
които: 68,09лв. - представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 25.02.2021г. - 24.04.2021 г., ведно със законна лихва
върху сумата от ***г. до изплащане на вземането; 103,81 лв. - неустойка,
вследствие на неизпълнението и съгласно т. 10 от договора, мобилният
оператор начислил неустойка в размер на 103,81 лв., която не надвишавала
размера на три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура №
***г.; 160,83лв. - сума за разлика в цената на мобилно устройство ***, ведно
със законна лихва върху сумата от ***г. до изплащане на вземането.
Вземането представлявало възстановяване на част от направената отстъпка в
цената на устройството. В т.6 Мобилен апарат от договора била посочена
цената на устройството, на която се продавало свободно без сключване на
договор - 319,90 лв. Посочена е цената, на която било продадено на
ответника, тъй като сключил договор за мобилни услуги за 24 месеца. -
49,99лв. Посочен бил и размерът на направената отстъпка - 269,91лв. Моли
съда да осъди А. М. Д. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски по
ч. гр. д. № 510/2023 г. и по настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
особения представител на ответника. Заявява, че счита предявения иск за
допустим и разгледан по същество - основателен. Не оспорва факта, че на ***
г. А. Д. сключил Договор за мобилни услуги с Т. ЕООД, за срок от 24 месеца.
Видно от представените с исковата молба доказателства, в това число
фактури, се установявало, че ответникът ползвал услугите на Т., но нямало
доказателства да са заплатени. В тази връзка отбелязва, че нямало данни
2
лицето А. М. Д. да е прекратило договорните си отношения с ищцовото
дружество, както и нямало доказателство, че ответникът е получил
въпросното устройство ***. Моли да бъде уточнено, дали ответникът реално
е с прекратени договорни взаимоотношения с ищеца, тъй като ако това не е
сторено, искът за неустойка следвало да бъде отхвърлен. Заявява, че няма
контакт с ответника, ще вземе допълнително становище в хода на устните
състезания, след събиране на всички доказателства по делото. Моли съда да
постанови съдебно решение с оглед на представените по делото доказателства
и в случай, че не се представят такива, за прекратяване на договорните
отношения между ищеца и ответника, то моли съда да отхвърли иска за
неустойка, в размер на 103,81 лв., като неоснователен. По отношение на
мобилното устройство ***, ако не бъде представено доказателство за
неговото получаване, от страна на ответника, то моли съда искът за разликата
в цената на мобилното устройство, също да бъде отхвърлен. В случай на
прекомерност на адвокатското възнаграждение, моли съда да намали
поисканите за присъждане, от ищеца, разноски, адвокатски възнаграждения
по настоящото дело, както и разноски по ЧГД № 510/2023 г., съобразно
наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител, но с писмено становище поддържа изложеното в
исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът чрез назначения му особен
представител поддържа изложеното в отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д № 210/2023 г., втори с-в по описа на
Районен съд - К., съдът е издал в полза на „Й.“ ЕАД (с предишно
наименование “Т.” ЕАД), срещу А. М. Д., ЕГН ********** адрес: град К., ***
за сумите: 68,09 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 25.02.2021г. - 24.04.2021 г., съгласно
сключен на ***. между А. М. Д. и „Т.“ ЕАД, с ЕИК ***, понастоящем „Й.“
ЕАД Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със
законната лихва върху сумата от *** г. до изплащане не вземането; 103,81
лева - неустойка, начислена във фактура № ***г.; 160,83 лева - начислена във
фактура № *** г., във връзка с предоставено на *** г. и по повод
горепосочения договор с предпочетен номер +*** устройство марка *** на
преференциална цена, посочена в т.6 от договора, ведно със законната лихва
върху сумата от *** г. до изплащане не вземането, както и сумата 505,00 лева
- разноски по делото.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда на съда по
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е
предявил против длъжника установителни искове.
За предпочетен номер + *** - на *** г. между А. М. Д. и „Т.“ ЕАД, с
ЕИК ***, понастоящем „Й.“ ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***. Не са представени доказателства, че Д. изпълнил
задълженията си по договора в общ размер 68,09 лв., представляващи
3
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
25.02.2021 г. - 24.04.2021 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 10 от
договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 103,81 лв.,
която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена
във фактура № ***г. На *** г. и по повод горепосочения договор с
предпочетен номер +***, мобилният оператор е предоставил на А. М. Д.
устройство марка *** на преференциална цена, посочена в т. 6 от договора.
Посочена е и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на
направената отстъпка. Ответникът не е представил доказателства за
изпълнение на договорните си задължения. Вследствие на неизпълнението по
договора за мобилни услуги на Д. е начислена неустойка в размер на 160,83
лв., начислена във фактура № *** г., представляваща съразмерна част от
направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е
изпълнявал задълженията си по договора. Горепосочените задължения
мобилният оператор е фактурирал ежемесечно на 25-то число, с обща фактура
за всеки отчетен период: от 25-то число на предходния до 24-то число на
текущия месец, срок за плащане 15 дни след датата на издаване. Така
горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури с: №
*** г.; № ***г.; № *** г..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на предявения иск се обуславя от установяването от
ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е
задължил да заплаща абонаментна такса, че ищецът е изпълнил задълженията
си и е предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните
услуги, като за ответника е възникнало задължение за заплащането им. В
тежест на ответника е да установи по делото погасяване на задълженията си
към ищеца.
От анализа на представените по делото писмени доказателства - договор
за мобилни услуги, съдържащи подпис на представител на мобилния
оператор и на ответника, и чийто подпис не е оспорен от последния, се
установява, че между страните са съществували облигационни отношения, по
силата на които "Т." ЕАД се е задължило да предостави на ответника достъп
до мрежа за мобилни услуги за мобилни номера +***. Тук се включва
задължението за абонаментна такса и задължението за заплащане на
предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че
предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този
аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса,
съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия.
Според Раздел IV, т. 23, б. "б" потребителят дължи цена за месечен
абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от
потребителя абонаментен план. Следователно абонаментната такса се дължи
предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на
месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен
4
индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка
на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. Освен това
се начислява и месечна цена за ползвани услуги, на допълнителни или на
други услуги. След сключването на договора от волята на потребителя ще
зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите
на мобилния оператор или не, но при всички случаи обаче той ще дължи
уговорената абонаментна такса. Предвид изложеното, съдът намира за
установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесния договор,
като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването
й от последния. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – ***
г., всички такси за предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги
са били падежирали. С оглед изложеното съдът намира, че за настъпване на
изискуемостта им не е било нужно същите да бъдат обявени за предсрочно
изискуеми от оператора.
Съгласно Раздел V, т. 26 от Общите условия заплащането на услугите
се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задълженията им за заплащане на дължимите суми. Ответникът като
потребител не е доказал, че е изпълнил задължението си да заплати
стойността на предоставените му услуги, които съгласно ангажираните от
ищеца фактури възлиза на сумата в общ размер на 68, 09 лева за процесния
период от 25.02.2021 г. до 24.04.2021 г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане, представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, съдът намира
следното:
На първо място относно претенцията за установяване съществуването
на вземане за неустойката в размер на 103, 81 лв., представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси, съдът намира следното:
В Договора за мобилни услуги, сключен между „Т.“ ЕАД и ответника е
предвидено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, настоящият съдебен състав
намира същата за валидна. Уговорената неустойка обезпечава възстановяване
на вредите от неизпълнението на това задължение, водещо до предсрочно
прекратяване на договора и невъзможността мобилният оператор да получи
абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока на договора. В случая
тези неустойка не е необосновано висока и не води до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор. Стандартният месечен абонамент за
предоставената СИМ карта е конкретно определен, като претендираната
неустойка не надвишава уговорения между страните максимален размер от
три стандартни месечни такси. Неустойката притежава присъщите на
неустойката функции, като начина по който е уговорена, представлява
санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и
същевременно обезщетява изправната страна, изпълнила своите договорни
задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на добрите нрави и
5
съответно не е налице нищожност на клаузата за неустойка. По изложените
съображения неустойка в размер на 103,81 лв., представляваща стойността на
3 месечни абонаментни такси за предоставени мобилни услуги се дължи от
ответника.
На второ място, относно претенцията за установяване съществуване на
вземане за неустойка в размер на 160, 83 лв., съгласно уточнителна молба от
ищеца с вх. № 7100/09.06.2023г., представляващи отстъпка от цена на
закупено устройство, съдът намира следното:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
наличие на валидна клауза за неустойка, предвиждаща отстъпка на цена на
закупено устройство, както и размерът на уговорената неустойка.
Съгласно постигнатите между страните уговорки в процесния договор
за мобилни услуги във всички случаи, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, потребителят дължи разликата между стандартната цена
на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента
на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
В случая потребителят получава на изплащане устройство на
преференциална цена, тъй като се ангажира за определен период да ползва
предоставените от оператора мобилни услуги. Когато операторът е
предоставил устройството на по-ниска цена от стандартната към момента на
сключване на договора, той очаква печалба за уговорения срок по договора за
предоставяне на мобилни услуги. Дължимият размер на неустойката е
поставен в зависимост от оставащия срок по договора, за който се изчислява
частта от разликата в цената на устройството, с която е съизмерима
процесната неустойка.
В случая изпълнението на договора е преустановено и не е върнато на
оператора полученото мобилно устройство. Поради което той има право да
поиска от ответника връщане на устройството, което държи и ползва, и чиято
цена не е заплатил, а не заплащане на разликата в цените с и без договор. Като
в случая е без фактическо и правно значение, дали претендираните суми се
явяват разлика между преференциална и редовна цена, тъй като представлява
обезщетение, което води до неравноправност на клаузите, с които са
уговорени. От изложеното по - горе се налага извод за неравноправност на
тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр.
100/2019 г. – в този смисъл определение № 216/14.06.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в. ч. гр. д. № 1401/2021 г., определение № 260355/16.03.2021
г. на Старозагорски окръжен съд по в. ч. гр. д. № 1139/2021 г., определение №
226/16.06.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в. ч. гр. д. № 1403/2021 г.,
определение № 250/22.06.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в. ч. гр. д.
№ 1388/2021 г. и много други. В практиката на търговско отделение на
Старозагорски окръжен съд: Решение № 260003/05.01.2021 г. по в. т. д. №
1542/2020 г., решение № 260206/19.05.2021 г. по в. т. д. № 1046/2021 г., е
прието, че няма задължение за потребителя да възстанови част от ползваната
стойност на отстъпките в случаите, в които е предоставено устройство за
ползваните услуги, посочено в договора или по предходно подписан план,
6
като потребителят дължи и разликата между цена на устройството /в брой без
абонамент/, съгласно ценовата листа и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Тази уговорка е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, където е посочено, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Затова претенция представляваща разликата между стандартната
цена без абонамент и преференциалната обща цена на устройство е
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед на гореизложеното претенцията за неустойка се явява
основателна за сумата от 103, 81 лв., а за неустойка в размер на 160, 83 лв.
претенцията като неоснователна подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от исковете, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д № 510/2023 г., 2 с-
в по описа на Районен съд - К.. В заповедното производство ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 505 лв., като следва да му се присъдят по
съразмерност 260,90 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от
925 лв., като съобразно уважената част от предявените искове по
съразмерност на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 447,11 лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като то е съобразено с минимални размери, съгласно
Наредба № 1 от 09.07.2024г.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А.
М. Д., ЕГН **********, с адрес: град К., *** ДЪЛЖИ на „Й.“ ЕАД (с
предишно наименование „Т.“), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ***., ***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сума в общ размер от - 68,09
лева, представляващи дължими и неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 25.02.2021г. - 24.04.2021 г., съгласно
сключен на ***. между А. М. Д. и „Т.“ ЕАД, с ЕИК ***, понастоящем „Й.“
ЕАД Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със
7
законната лихва върху сумата от *** г. до изплащане не вземането; на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 103,81 лева - неустойка,
начислена във фактура № ***г., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент по вина на ответника, но не повече от
три стандартни месечни такси, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска в
размер на 160,83 лева, представляваща сума за възстановяване на част от
направената отстъпка в цената на устройството ***, закупено на
преференциална цена, начислена във фактура № *** г., ведно със законната
лихва върху сумата от *** г. до изплащане не вземането, за които суми е
издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 02.03.2023г., постановено по ч. гр. д. № 510 по описа на КРС за 2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. М. Д., ЕГН **********, с
адрес: град К., *** да заплати на „Й.“ ЕАД (с предишно наименование „Т.“),
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***., ***, сумата от
260,90 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 510/2023 г., 2-
ри с-в по описа на Районен съд - К., и сумата от от 447,11 лв.– разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8