Определение по дело №210/2020 на Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Габрово 25.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд              колегия в закрито

заседание двадесет и пети юни

през  две хиляди и  двадесета   година в състав:

                                                            Председател: В.Топалова

                                                            Членове:          В. Генжова

                                                                                         Г.Косева

като разгледа докладваното от     съдията  Генжова В. ч.гр.д. № 210 по описа за   2020             год. ,за да се произнесе взе предвид следното:

                Производството е по реда на  чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

    Образувано е по частна жалба на "Агенция за  контрол на просрочени задължения" ЕООД- София против разпореждането обективирано в заповед № 5311 /03.10.2019г.  по ч.гр.д. №1737/2019г. по описа на РС –Габрово.

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане сумата от 10.68 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10. 05.2018г. – 06.08.2018г., за сумата от 22.50 лв. неустойка ; и разходи за извънсъдебно събиране на вземането и такса  в общ размер на 200 лв.

    Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д.№ 1737/2019г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по  заявление по чл.410 ГПК от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД- София срещу Е. Е. Л. от с. ***, ул.”***” *, за парични вземания по договор за кредит ”***” с № ***.

             Със заповед №5311/03.10.2019г. Районният съд е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата 100  лева  главница, 10.88 лв. –законна лихва за забава за периода 07.08.2018г.- до 30.08.2019г. и 24.17лв. разноски за ДТ и за юристконсултско възнаграждение по съразмерност.

            С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в заповедта за изпълнение  цитирана по-горе,  е отхвърлено заявлението досежно претенцията представляваща договорна лихва ,претенцията за  разходи за извънсъдебно събиране на вземането и неустойка  за неизпълнение с мотив: че  противоречат на закона и добрите нрави, тъй като ГЛП е в размер на 43,20%, поради което длъжникът на осн. чл. 23 ЗПК следва да бърне само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи.

            В частната жалба се възразява, че  уговореното между страните договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, предвид неговата същност, свободата на договаряне между страните, а  и освен това ГЛП  е в границите на законодателно заложеният максимален праг.

     Въззивният съд счита, че не е налице обоснована вероятност за неравноправие на клаузата за размера на договорната лихва, както е приел заповедният съд. В случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита.  С текста на чл. 9 от ЗЗД е уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размера на ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, не може да се направи извод в едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.

При предсрочна изискуемост на вземането, която в случая се твърди, да е настъпила на  07.09.2018 г.  на кредитора се дължи непогасеният остатък от главницата и договорна лихва по действалия до този момент погасителен план. В случая  заявителят е съобразил това обстоятелство и е претендирал договорна лихва  в размер на 10.68 лв. за периода 09.05.2018г. до 06.08.2018г., като твърди, че на 07.08.2018г. е направил договора за предсрочно изискуем и от тази дата до предявяване на иска е претендирал законната лихва.

Въззивният съд намира, че следва претендираната сума в размер на 10.68 лв. представляваща договорна лихва за периода 09.05.2018г.-06.08.2018г. също да бъде присъдена на заявителя, тъй като тя не се припокрива с лихвата за забава, която  е претендирана и съдът е присъдил, за периода следващ обявяването на предсрочната изискуемост, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в тази част.

Правилни са изводите на заповедния съд за противоречие със закона на претендираното вземане за такси и разходи за извънсъдебно събиране в размер на 200 лв. и за неустойка в размер на 22.5 лв.Съгласно чл. 33.ал.1 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихвата върху неплатена в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи и неустойка.С уговарянето на таксата и неустойката на практика се постига заобикаляне на ограничението по чл. 33 ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотезата на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.

На основание изложеното, въззивният съд намира, че подадената частна жалба е частично основателна, само досежно сумата от 10.68 лв. представляваща договорна лихва за периода от 09.05.2018г. до 06.08.2018г. и обжалваното разпореждане следва да се измени в тази част, а в останалата част частната жалба е неоснователна.

Водим от гореизложеното съдът 

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждането инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5311/03.10.2020г.  по ч.гр.д. №1739/2019г. по описа на ГРС, В ЧАСТТА,  с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Е. Л. от с. ***, за сумата от 10.68 лв. договорно възнаграждение за периода 09.05.2018г. – 06.08.2018г., вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД- София срещу Е. Е. Л., от с. ***, ул.”***” *, ЕГН ***  за сумата от 10.68 лв. договорната лихва за периода 09.05.2018г.  до 06.08.2018г., дължима по силата на договор за кредит ”***” с № ***.

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждането инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с  № 5311/03.10.2020г.  по ч.гр.д. №1739/2019г. по описа на ГРС в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател :                                    

                                                                               

 

 

 

 

Членове: