№ 2179
гр. В., 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110113213 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба за защита от домашно насилие,
подадена от М.С. Т., ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и
законен представител на детето Д. В. П., ЕГН ********** срещу В. Д. П., ЕГН
********** и Д. П. П., ЕГН **********.
В молбата са изложени твърдения, че молителката М. Т. и ответника
В.П. са съпрузи, а ответникът Д.П. е баща на В.П.. От брака си М. Т. и В.П.
имали дете – Д.П.. На 03.09.2021г. двамата ответници се прибрали от гр. С. в
дома на съпрузите, находящ се в гр. В., ул. „С. П.“ ***. Молителката трябвало
да ходи на родителска среща на детето, което започвало първи клас. Попитала
съпруга си къде са заделените за детето пари, тъй като й трябвали за учебни
помагала, както и какво става с личния й автомобил, който бил повреден от
В.П.. В този момент последният избухнал и скочил да бие съпругата си, като
й нанасял удари с юмруци в главата в областта на дясното око и слепоочието,
както и по ръцете. През цялото време ответникът Д.П. я държал за ръцете,
докато другият ответник й нанасял ударите с юмруци. По време на побоя В.П.
се заплашвал съпругата си, че ще й строши зъбите и я обиждал, като я
наричал „боклук“. Всички действия били извършени в присъствие на детето
Денислав, което пищяло и се молело да пуснат майка му.
Двамата ответници са депозирали писмени становища, с които оспорват
1
молбата за защита от домашно насилие. Твърдят, че на 03.09.2021г. двамата
заедно с детето Денислав са се прибрали от гр. С.. Още след като влезли в
дома им в. гр. В., молителката молителката започнала на висок глас да иска
обяснение от съпруга си къде са нейните пари. Започнали да спорят, а Д.П.
извел детето от стаята, за да не ги слуша. М. нападала В. с обидни думи, взела
кухненски нож и заканително почуквала по масата с него. В. донесъл две
чанти и казал, че е по-добре да се разделят, затова да си събира багажа. М.
оставила ножа и скочила заплашително към съпруга си като размахвала ръце,
а ответникът Д.П. застанал между двамата и разперил ръце, целейки да
предотврати скандала. Молителката направила опит да удари В., а Д. се
опитал да я спре като я хванал за ръката и й казал да се успокои, но тя
замахала към В. и успяла само да го одраска по лицето. М. взела и една чиния,
с която искала да удари В., а той в опита си да се защити без да иска я ударил
в лицето. В този момент Д. успял да ги раздели и да прекрати кавгата. Тогава
влязло и детето и като ги видяло попитало защо се карат, а дядо му го отвел в
другата стая. Следващите две вечери молителката прекарала в жилището
заедно с двамата ответници и детето.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителката
поддържа молбата.
Процесуалните представители на ответниците оспорват молбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че същите са съпрузи,
като по настоящем са в процес на развод, което е и служебно известно на
съда.
В декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са изцяло
пресъздадени твърденията от молбата за защита, описани по-горе.
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брака
молителката М.Т. и ответника В.П. са съпрузи.
Видно от представеното удостоверение за раждане детето Д. В. П. е
родено на 31.08.2014г. от родители М. СТ. Т. и В. Д. П..
Представено от молителката е медицинско удостоверение № 992/2021г.,
2
издадено на 05.09.2021г. от МБАЛ „Света Анна-В.“ АД след извършен
преглед от д-р Д. Д. на М. СТ. Т., с което са констатирани следните
увреждания: кръвонасядания по лицето и горните крайници, травматичен
оток по лицето. Посочено е, че уврежданията биха могли да бъдат получени
по указаните от пациентката време и начин, а именно на 03.09.2021г. към 15-
17 часа, когато съпругът й й нанесъл побой с юмруци по лицето и стискал
горните й крайници.
От служебно изискана информация от ВРП се установява, че М. СТ. Т.
на 23.09.2021г. е сигнализирала с жалба и Варненска районна прокуратура
относно инцидента от 03.09.2021г. и последваща смяна на патрона на
входната врата.
В съдебно заседание е изслушан звукозапис от телефонен разговор,
проведен между молителката и нейния съпруг, като не се оспорва, че същият
е проведен. В рамките на същия жената казва, че е си е взел всички я багаж,
както и реплика „Успях ли? Успях! Пак ще ревеш!“, като казва, че го чака на
следващия ден вкъщи с полицаите, като щели да дойдат и нейните полицаи.
Проведено е изслушване на страните по делото – молителката и двамата
ответници, които представят своята версия за случилото се.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на един свидетели на страната на молителката – Т. Т. (брат на
молителката), както и двама свидетели на страната на ответниците – С. П.а
(майка на ответника В.П. и съпруга на ответника Д.П.) и Десислава З.а.
Свидетелите не са очевидци на процесния инцидент, като дават показания във
връзка със събития преди и след това и косвен такива досежно конкретната
случка.
Съгласно показанията на св. Т. първо от майка си, а после и от сестра
си, е разбрал, че молителката е била бита от съпруга си. Тя му разказала, че
във връзка със скандал за пари мъжът й я е удрял, а свекърът й я държал за
ръцете. Два-три дни след инцидента, когато свидетелят се прибрал от
почивка, се видял със сестра си. Цялото й лице било насинено. После отишъл
с нея в квартирата им да й вземат багажа, тъй като предната вечер В. сменил
патрона и тя не можела да се прибере. Детето го нямало, било заминало с
дядо си за гр. С. без да уведомят молителката. Липсвали част от багажа и
документите на М., включително документ от първичен медицински преглед.
3
Наложило се свидетелят и сестра му да отидат до болницата да се снабдят с
дубликат, след което М. посетила съдебен лекар за медицинско свидетелство.
След известно време, когато св. Т. се видял с детето Денислав то било по-
спокойно и не е говорило за инцидента. Говорело добре за баща си и дядо си.
Съгласно показанията на св. П.а на 03.09.2021г. В. и Д. били в гр. С..
Сутринта синът й разговарял със съпругата си по телефона, при което тя
вдигнала скандал за пари, от който В. много се разстроил. С баща му
тръгнали за гр. В., тъй като Д. трябвало да гледа детето. Вечерта свидетелката
се чула със съпруга си и от него разбрала, че В. и М. са се скарали, а Д. е
застанал между тях и не можел да ги разтърве. След това на 06.09. Д. отново
отишъл в С. с детето, тъй като бил на лекар, а на следващия ден заедно със
свидетелката се върнали във В. и тогава видяла, че В. е одран по лицето. М. я
нямало в жилището. Весилин я търсел, но тя не отговаряла, дори детето й
изпращало гласови съобщения. Наложило се да му купят необходимите
пособия за първи клас. Свидетелката сочи, че детето не е споменавало нищо
за процесния инцидент.
Съгласно показанията на св. З.а, същата работи в магазин до квартирата
на страните. В началото на м. септември в следобедните часове през
отворените прозорци свидетелката чула скандал, като разпознала гласовете на
М. и В.. Преди скандала В. пазарил от магазина и му нямало нищо на лицето,
а около час след скандала, отново дошъл да си купи цигари и бил одран по
лицето.
По отношение на събитията, които са възприети лично от свидетелите
съдът намира, че следва да кредитира показанията им. Същите не си
противоречат взаимно, като досежно хронологията на събитията съответстват
и на изложеното в обясненията на страните.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от активно
легитимирани лица по смисъла на чл.3, т.1, 4 и 7 и чл.8, ал.1, т.1 и е
процесуално допустима. Същата е придружена с изискуемата от закона
декларация по чл.9, ал.3 за извършено домашно насилие.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
4
Действията на ответниците, описани в молбата за защита и
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съставляват актове на домашно насилие
по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, изразяващо се във физическо, психологическо и
емоционално насилие над молителката. По принцип самата декларация по
смисъла на чл.13, ал.1, т.3 от ЗЗДН представлява доказателствено средство в
процеса, но същата следва да се подкрепя и от останалите събрани
доказателства, ако са налице такива.
В настоящия случай не са събрани доказателства, от които пряко да се
установи какво се е случило между страните по време на процесния инцидент.
Безспорно се установи, че на 03.09.2021г. сутринта ответниците са били в гр.
С., като между молителката и съпругът й е имало спор по телефона относно
липсващи пари. Съгласно обясненията на двамата всеки е имал обвинение
спрямо другия, като очевидно тази ситуация е изострила отношенията им. По-
късно следобед ответниците са се прибрали от гр. С. като скоро след като са
влезли в жилището отново е възникнал вербален скандал между съпрузите за
семейните пари, който е прераснал във физически конфликт. Не може да се
установи с категоричност как се е развила ситуацията и дали директно
ответникът е нападнал молителката като я е ударил с юмрук в лицето или
първо тя е започнала, като се е нахвърлила върху него размахвайки ръце, а
той се е защитавал. Става ясно от обясненията на молителката и тези на
двамата ответници, че молителят Д.П. се е намесил в конфликта, като е
хванал М. за ръката. Съгласно неговите обяснения и тези на сина му, той е
искал да ги разтърве и това е причината да я хване. Дори самата М. Т. в
обясненията си допуска, че именно това е причината, като казва: „Свекърът
ми ме хвана за ръцете. В стремежа си да ни разтърве ли, не знам, последва
още един удар.“ Изложеното съответства и на показанията на св. П.а, която
макар и да дава косвени показания, сочи именно, че от съпруга си е разбрала,
че между В. и М. е станал конфликт, а Д. е застанал между тях да ги разтърве,
но не е успял. От медицинското свидетелство, издадено в полза на
молителката, се установява, че същата е претърпяла телесни увреждания,
които съответстват по време и начин на изложеното от нея. От показанията на
св. П.а и св. З.а става ясно, че след инцидента ответникът В.П. е бил одран по
лицето. Очевидно след конфликта и двете страни са претърпели някакви
увреждания, като неясно остана по какъв начин са получени същите. Следва
да се има предвид, че молителката е останала няколко дни да спи в дома си
5
заедно с детето, съпруга и свекъра си въпреки случката, като причината да
напусне е била смяната на бравата и обстоятелството, че ответника В.П. е
събрал багажа й. От изслушания телефонен разговор между М. и В. не може
да се изведе извод, че молителката е „инсценирала“ актовете на домашно
насилие, както се сочи от ответника, но става ясно, че страните са в
значително обтегнати отношения, като конфликтът е поддържан и от двамата.
По гореизложените съображения съдът намира, че в процесния случай
се касае за семеен скандал за пари, при който съпрузите са се „нахвърлили“
взаимно, както словесно, така и физически, а ответникът П. се е опитал да ги
разтърве, при което и двамата са пострадали. В този смисъл не е налице
целенасочен акт на домашно насилие от страна на някой от ответниците
спрямо молителката и молбата й за защита се явява неоснователна.
Предвид липсата на извършено домашно насилие над молителката и
доколкото няма твърдение за упражнено насилие пряко над детето, съдът
намира, че молбата е неоснователна и в частта за детето. Отделно от това, не
се установи с категоричност присъствието на детето на процесния инцидент.
Несъмнено Денислав е бил в дома на страните в деня на конфликта, но няма
преки данни същият да е станал свидетел на случилото се. От показанията на
свидетелите не се установява детето да се е чувствало по някакъв начин
притеснено след случката между родителите му и дядо му. Безспорно се
установи, че в следващите няколко дни детето е гледано от дядото, без това
да му се е отразило негативно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК молителката
следва да заплати направените от всеки от двамата ответници разноски в
размер на по 500 лева за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.11,а л.3 от ЗЗДН молителката следва ад заплати по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 25 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от М.С. Т., ЕГН ********** лично и в
качеството й на майка и законен представител на детето Д. В. П., ЕГН
********** молба за защита от домашно насилие срещу В. Д. П., ЕГН
6
********** и Д. П. П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.С. Т., ЕГН ********** да заплати на В. Д. П., ЕГН
********** сумата от 500 лева, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА М.С. Т., ЕГН ********** да заплати на Д. П. П., ЕГН
********** сумата от 500 лева, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА М.С. Т., ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 25 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
седмодневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7