Р Е Ш Е Н И Е
№ 1590 17.12.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд XX - ти наказателен състав
На четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Станимира Иванова
Секретар:
Гергана Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Иванова НАХ дело № 5119 по описа на БРС за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.Г.А. с ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление № 19-0769-004070 от 27.08.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
Бургас, сектор „ПП“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца,
за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1
от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение 1 и 2
от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
С жалбата се моли
за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че
вменените на жалбоподателя нарушения не са доказани по несъмнен начин.
В съдебно
заседание жалбоподателя се явява лично и отново моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Административнонаказващият
орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното жалбата
писмо излага становище наложеното наказание да бъде потвърдено.
Жалбата изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-Бургас. Предвид на това съдът
намира жалбата за процесуално допустима.
Бургаският
районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.04.2019 г., около 13,40 часа,
жалбоподателят управлявал собствения си колесен трактор „Владимировец Т40“ с
рама № **** /син/ по улица „Дружба“ в кв.“Горно езерово“,
гр.Бургас.Управляваното МПС било без поставена регистрационна табела с
прикачено саморъчно направено ремарке, което също било без поставена
регистрационна табела. Жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски
служители на Четвърто РУ при ОД МВР-Бургас, сред които бил и разпитаният от
настоящата инстанция св.Н.. Те установили, че МПС не било регистрирано по
надлежния ред, както и че водачът му нямал свидетелство за съответната
категория, поради което извикали патрул на Сектор „Пътна полиция“. При
пристигането си на място, полицаите установили, че действително управляваното
от жалбоподателя МПС и прикаченото към него ремарке не били регистрирани по надлежния ред. При поискване
на СУМПС и контролен талон, жалбоподателят не представил такова, поради което
била направена справка. В резултат на нея, полицейските служители установили и,
че А. не притежавал необходимата категория за управление на колесен трактор, а
именно „Ткт“.
С оглед на своите констатации – Р.Д. –
служител в Сектор „Пътна полиция“, съставил на жалбоподателя АУАН №071929 от
10.04.2019 г., че тракторът не е регистриран по надлежния ред и няма табели,
поставени на определените за това места, водачът нямал необходимата категория,
към която спадало управляваното от него МПС, както и че водачът не представя
СУМПС и КТ към него, квалифицирайки тези факти като нарушения по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, чл.150а от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.
1 ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без
възражения и получил препис от него.
Тъй като първоначално била образувана
полицейска проверка, резултатът от разследването бил докладван на БРП, като с
постановление от 20.08.2019 г. наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице
данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК,
а материалите по делото следва да се изпратят на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Бургас за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача.
Въз основа на АУАН и на постановлението на
БРП на 27.08.2019 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на св.Н., които са еднопосочни и
безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло. Фактическата обстановка не се
оспорва и от жалбоподателя, който нито в предоставената възможност за
възражения по акта, нито в жалбата си пред съда, излага каквито и да е
твърдения за различна фактология.
Съдът въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-гр.Бургас, която към дата на съставяне на НП е била оправомощена да
издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства
и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Не се спори, а и от показанията на
актосъставителя и материалите по делото, се установява, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал колесен трактор по път в населено място. Няма спор
и че въпросният трактор е земеделска техника - самоходна машина съгласно § 1, т. 2,
във вр. с т. 12 от
допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника и представлява МПС съгласно § 6, т. 11 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП, както и че не е имал поставена рег.табела, както
и че не е регистриран по надлежния ред.
Съгласно чл. 1, ал.3
от Наредба № 15/07.04.2008 г., издадена на основание чл. 140, ал.6
от ЗДвП, движението на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга
самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва при
спазване на изискванията на Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на Закона за пътищата (ЗП),
на Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) и
издадените на тяхно основание подзаконови нормативни актове. Изрично
разпоредбата на чл. 5, т.3 от Наредба № 15, изисква при движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, колесните трактори да имат, изискваните
предупредителни символи и табели.
Какви са тези изисквани табели е
регламентирано в ЗРКЗГТ и в издадената на основание чл. 11, ал.9 от закона Наредба № 2 от 3.02.2016 г. за
условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника, като в тях изрично е указано, че
земеделската техника, сред която и тракторите, подлежат на регистрация в
регионалните служби на Контролно - техническата
инспекция към МЗХ. Това задължение в случая не е било изпълнено от
жалбоподателя, за което и той не спори.
Казано по друг начин – тълкувайки
горепосочените разпоредби, може да се направи извод, че в случая, за да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване, процесният трактор е
следвало освен да има издадена рег.табела – то и същата да е монтирана на
предвиденото за това място, по начина разписан в чл. 24 от Наредба № 2.
Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция съгласно чл. 175,
ал.3, пр. 2 ЗДвП – „Лишаване от право да
се управлява МПС“ за срок от 6 до 12 месеца и „Глоба“ от 200 до 500 лв.
В случая настоящия състав счита, че при
правилно установени факти, АНО правилно е приложил материалния закон, като
законосъобразно е ангажирал отговорността на водача по посочените текстове на
ЗДвП. Наказанието е индивидуализирано в минималния предвиден в закона размер,
поради което и не може да става въпрос за неговото намаляване.
Конкретното нарушение не следва да се
квалифицира като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието
на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. В случая
са налице данни, че това не е първо нарушение по ЗДвП на жалбоподателя. Видно
от приложената по делото Справка (л.17-18), преди датата на настоящето деяние,
жалбоподателят е бил санкциониран неколкократно с няколко влезли в сила НП и
фишове за различни нарушения по ЗДвП. На следващо място конкретното нарушение
не се отличава от типичните такива, като нито в хода на
административнонаказателното производство, нито с жалбата или в производството
пред настоящата инстанция, жалбоподателят не изтъква каквито и да е доводи,
сочещи на маловажност на случая.
По отношение нарушението на чл.150а от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал.
1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП се наказва с глоба
от 100 до 300 лева водач, който управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление. В чл. 150а, ал.
1 от същия закон е регламентирано, че за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него средство.
Определянето на правоспособността на водачите на моторни превозни средства е
разделена на различни категории, като необходимата категория за управление на
колесни трактори е "Ткт", съобразно разпоредбата на чл. 150а, ал.
2, т. 16 от ЗДвП. Видно от приложените към делото материали
жалбоподателят притежава категории "В", "М" и
"АМ", но не и категория "Ткт". Именно последната е
необходима за управление по пътищата, отворени за обществено ползване на
колесен трактор, какъвто е управлявал жалбоподателят на 10.04.2019 г. в
населеното място. С оглед на изложеното съдът намира, че с извършеното деяние
жалбоподателят е осъществил всички обективни и субективни признаци на състава на вмененото му административно
нарушение, като постановлението следва да бъде потвърдено и в тази част.
По нарушението по чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че при проверката, извършена на жалбоподателя на 10.04.2019
г. около 13.40 часа от полицейския служител Д. при управление на МПС
жалбоподателят не е представил контролен талон към СУМПС. По тази причина
правилно АНО е ангажирал административнонаказателната му отговорност и правилно
е била приложена санкционната норма на чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 2 ЗДвП и на жалбоподателя е
била наложена глоба в размери на 10 лева. В тази част НП също се явява
законосъобразно и правилно.
В заключение на всичко гореизложено,
следва да се посочи, че атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено вцялост.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0769-004070 от 27.08.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
Бургас, сектор „ПП“, с което на И.Г.А.
с ЕГН: **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 200
лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на
200 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, предложение 1 и 2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер
на 10 лева.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.