РЕШЕНИЕ
№ 705
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300501300 по описа за 2022 година
Длъжникът по изп. д. № 93/2021г. по описа на Държавен съдебен изпълнител
при Карловския районен съд Д. Х. Т., ЕГН ********** от *** е обжалвал
Разпореждане от 05.01.2022г. за налагане на запор върху трудовото ѝ възнаграждение и
Постановление от 20.04.2022г. с което отказва да намали разноските по
изпълнителното дело.
Взискателят К. Я. Я., ЕГН **********, чрез адв. Л.Д. счита жалбата за
неоснователна. Претендира разноски.
Останалите страни не вземат становище.
Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище за
неоснователност на подадена жалба.
Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:
Единственото възражение в жалбата е, че длъжницата не е дала повод за
образуване на изпълнителното дело, понеже е изразила готовност да предаде детето в
определеното място и време на бащата за изпълнение на режима на лични отношения.
Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
С Разпореждане от 30.09.2021г. съдебният изпълнител, след като е взел предвид
становището на майката, че детето категорично отказва среща с пренощуване при
1
баща си, е поискал съдействие от дирекция „Социално подпомагане“ по реда на чл.
528, ал.4 от ГПК за изпълнение на съдебното решение.
С Протокол от 03.12.2021г. съдебният изпълнител е констатирал желанието на
детето за по – ограничен начин на свиждане с баща си спрямо този по съдебното
решение.
На 23.12.2021г. съдебният изпълнител е съставил Постановление, с което
отказва да извърши физическа принуда спрямо детето относно спазване на
определения от съда режим на свиждане.
От тези три акта на съдебния изпълнител безспорно се установява, че след
30.09.2021г. са налице затруднения при изпълнението на решима на лични отношения
между бащата и детето, а това е основание както за водене на настоящето
изпълнително дело, така и за присъждане на разноски в тежест на длъжника, защото
мерките по чл. 528, ал.4 от ГПК могат да се предприемат само във висящо
изпълнително производство.
Обстоятелството, че и самото дете препятства режима на лични отношения със
своя баща не е основание да се приеме, че длъжникът не е дал повод за започване на
изпълнението.
След като не се изпълнява установения в съдебното решение режим на лични
контакти между бащата и детето е налице основание да се ангажира отговорността на
родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права за разноските
в изпълнението.
Изложеното налага извода, че жалбата против Разпореждане от 05.01.2022г. за
налагане на запор върху трудов възнаграждение и Постановление от 20.04.2022г. с
което отказва да намали разноските по изпълнителното дело е неоснователна и следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на спора длъжникът дължи разноски на взискателя, но предвид
възражението за прекомерност същите следва да се намалят до минимума от 200лв,
понеже делото не се отличава с висока правна или фактическа сложност.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от Д. Х. Т., ЕГН ********** от
*** против Разпореждане от 05.01.2022г. за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и Постановление от 20.04.2022г. с което отказва да намали разноските
по изпълнителното дело № 93/2021г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при
Карловския районен съд.
2
ОСЪЖДА Д. Х. Т., ЕГН ********** от *** да заплати на К. Я. Я., ЕГН
**********, чрез адв. Л.Д. от *** сумата 200 (двеста) лева разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3