№ 3762
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20231110216185 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „****” АД срещу Наказателно постановление № 01-
2300413/16.10.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“,
Благоевград, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300
лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 2,
ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като описаното в
него нарушение не било извършено от жалбоподателя. Посочено е, че актосъставителят и
наказващият орган са пренебрегнали общите условия на сключената от дружеството
застраховка „трудова злополука“ и представените в хода на производството писма от
застрахователя, които потвърждават, че процесният работник е бил застрахован за този риск
от деня на постъпването му на работа, независимо че не е вписан в първоначалния списък
към застрахователната полица. Поради това се претендира за отмяната на НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен или
упълномощен представител, но от дружеството е изпратено писмено становище по
съществото на жалбата.
Въззиваемата страна – директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград, се
представлява от юрисконсулт ***, която оспорва жалбата като неоснователна и моли НП да
бъде потвърдено. Намира за безспорно установено описаното в акта и в НП нарушение.
Намира, че НП и АУАН са законосъобразни и при издаването им не са допуснати нарушения
на процесуалния и материалния закон. Изтъква, че дружеството е имало задължение да
застрахова за риска „трудова злополука“ всички свои работници, но към датата на
проверката работникът *** не е бил застрахован, като не е бил включен в поименния списък
1
към застрахователната полица. Счита, че доколкото застрахователят не е бил писмено
уведомен за назначаването на лицето на работа, не би могъл да предостави застрахователно
покритие за това лице. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 27.07.2023 г. била извършена проверка от служители на дирекция „Инспекция по
труда“ Благоевград, по спазване на трудовото законодателство на работодателя **** АД със
седалище в гр. София. Дружеството осъществявало като основна икономическа дейност
„Специализирани строителни дейности“ с определен коефициент за 2023 г. на трудовия
травматизъм от 1.15, който бил значително по-висок от определения среден коефициент на
трудов травматизъм за страната - 0.64 съгласно Заповед № РД-06-44/22.11.2022 г. При
проверката по документи, служителите на ДИТ Благоевград, сред които и св. М. К. Ц. на
длъжност „главен инспектор“ в ДИТ Благоевград установили следното :
На 28.06.2023 г. бил сключен трудов договор между *** и **** АД за непълно работно
време на длъжност „технически ръководител, строителство“ с място на работа гр. София с
дата на постъпване на работа 28.06.2023 г. На същата дата е отбелязано, че е връчена и
длъжностна характеристика на служителя и той е постъпил на работа. Като от представената
отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец юни 2023 г. се установява, че ***
е полагал труд след назначаването си. При проверката било установено, че работникът е
полагал труд на обект в гр. Баня, общ. Разлог, обл. Благоевград.
По време на проверката дружеството представило застрахователна полица №
580009401523/01.06.2023 г. за риск „трудова злополука“ с период на покритие 05.06.2023 г.
до 04.06.2024 г. със ЗК *** АД. Към договора бил приложен и списък на работниците и
служителите, които са в трудови правоотношения с дружеството към 01.06.2023 г. и които са
застраховани за риска. Работникът *** не бил посочен в този списък, тъй като още не бил
нает на работа. Затова св. Ц. преценила, че дружеството е извършило нарушение на чл. 2, ал.
1, вр. чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите
за риска „трудова злополука“.
Но тя пренебрегнала съществени разпоредби на сключения договор, а именно
приложените към него Общи условия за задължителна застраховка на работниците и
служителите за риска „трудова злополука” на „***” АД. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Общите
условия „**т договор се сключва въз основа на писмено предложение, съставено по образец
на застрахователя, което се подава от застраховащия. Към предложението се прилага списък
с трите имена, ЕГН и брутната работна заплата на застрахованите лица. При определени
условия застрахователната полица може да се сключи и по средносписъчен състав.
Избраното се посочва в застрахователната полица“. А съгласно чл. 8, ал. 2 от Общите
условия „След като **т договор влезе в сила в обхвата на застрахователното му покритие
може да се включи ново застраховано лице, само ако новото лице придобие статут на нов
служител/работник или ако лицето промени условията на работа със застраховащия
вследствие, на което премине в група подлежаща на задължително застраховане съгласно
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова
злополука". В ал. 3 е предвидено, че „Лицата по предходната алинея се включват
автоматично в групата на застрахованите лица, като застрахователят им предоставя
застрахователно покритие от 00:00 часа на деня на назначаването им на работа съответно
промяната на трудовият им договор. Отговорността на застрахователя за тези служители се
определя въз основа на брутното им трудово възнаграждение посочено в трудовия им
договор“. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ОУ: „Застраховащият е длъжен да предоставя на
застрахователя уведомление под формата на справка за включените в застраховката нови
лица и за отпадналите от застраховката лица, в сроковете определени в застрахователната
2
полица, която следва да съдържа следните задължителни реквизити: три имена на
напуснал/новопостъпил служител; ЕГН на включен/отпаднал от застраховката служител;
брутна работна заплата на служителя; дата на напускане, постъпване на работа или промяна
на трудовия договор за съответния служител“. Съгласно чл. 8, ал. 6 от ОУ: „Застрахователят
не носи отговорност и не дължи изплащане на обезщетение в случай на застрахователно
събитие за лица, за които застраховащия не е изпратил уведомление-справка в сроковете
определени в застрахователната полица”.
Във връзка със срока за изпращане на уведомлението за новоназначени лица, видно от
самата застрахователна полица е предвидено, че „В допълнение на чл. 8 (4) от Общите
условия за задължителна застраховка на работниците и служителите за риска "Трудова
злополука" - застраховащият е длъжен да предостави актуална справка за броя застраховани
лица и общата им застрахователна сума 15 дни преди изтичането на полицата.” Волята на
страните, подписали ** договор относно тълкуването на тези клаузи се установява и от
писмото от 02.08.2023 г. на ** *** – управител на „**”, офис Велико Търново, където бил
сключен ** договор, в което изрично от страна на представителя на застрахователя се
потвърждава, че „Застраховащият има задължение да предоставя справка на Застрахователя
за промените в застрахованите лица, съгласно Специалните условията на полицата : „В
допълнение на чл. 8 (4) от Общите условия за задължителна застраховка на работниците и
служителите за риска "Трудова злополука" застраховащият е длъжен да предостави актуална
справка за броя застраховани лица и общата им застрахователна сума 15 дни преди
изтичането на полицата.“, т.е. не е необходимо Застраховащият да изпраща справки при
назначаването или освобождаването на всяко застраховано лице в дружество „****“ АД,
докато не настъпи срокът указан в Специалните условия на полицата, а именно 15 дни
преди изтичане на застрахователната полица.“ На 09.08.2023 г. от представителя на
застрахователя било изпратено до жалбоподателя второ писмо, в което изрично се
потвърждавало, че съгласно условията на полицата, лицето *** е било застраховано за риска
„трудова злополука“ от датата на постъпването си на работа, като се включвало автоматично
в групата на застрахованите лица, без да е посочено в специален списък.
Но тези Общи условия и писмото от застрахователя били изцяло пренебрегнати от св.
Ц., като след преглед на всички представени документи, на 27.07.2023 г. тя съставила
протокол за извършената проверка с посочени множество констатирани нарушения, с който
са дадени предписания за тяхното отстраняване, като едно от нарушенията било свързано с
липсата на сключена застраховка „трудова злополука“ за работника ***.
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 01-2300413 от
08.08.2023 г., изготвен от св. М. К. Ц. на длъжност „главен инспектор“ в дирекция
„Инспекция по труда“ Благоевград, е установено, че жалбоподателят „****“ АД, в
качеството му на работодател по смисъла е извършил нарушение на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 16,
ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“, като към 28.06.2023 г. не е застраховал за своя сметка за риска „трудова
злополука“ работника ***, извършващ строителни дейности, при които съществува опасност
за живота и здравето му.
АУАН е съставен в присъствието на свидетели на установяване на нарушението и на
упълномощен представител на санкционираното дружество, което се удостоверява от
подписите им. Препис от акта е връчен на представителя на жалбоподателя на същия ден,
като не са отбелязани възражения срещу констатациите по акта. Срещу акта са депозирани
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в които се настоява, че работникът е бил
застрахован за риска „трудова злополука“ и към които са представени и писмата от
представителя на застрахователя.
Въпреки това, въз основа на АУАН № 01-2300413 от 08.08.2023 г., при пълна
идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, било издадено
3
обжалваното наказателно постановление на 16.10.2023 г. от директора на дирекция
Инспекция по труда Благоевград, като на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 300 лева,
като било отчетено, че от нарушението не са настъпили вредни последици и то е отстранено
веднага след установяването му чрез представяне на 09.08.2023 г. на застрахователя на
списък с новоназначените лица, включително и ***.
По делото е представено известие за доставяне, видно от което Наказателното
постановление е връчено на представител на дружеството на 01.11.2023 г., като на
14.11.2023 г. е депозирана и жалбата срещу него до ДИТ Благоевград.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Ц., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката Ц., която лично е извършила
проверка на представените от дружеството документи, тъй като същите са непротиворечиви
и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото.
Но основните обстоятелства от предмета на доказване се извличат от представените
документи и преди всичко от застрахователната полица и общите условия към нея, както и
от двете писма, изпратени до дружеството от представител на застрахователя. Видно от тези
писмени доказателства, **т договор за риск „трудова злополука“ е сключен от
жалбоподателя преди постъпването на работа на работника ***, поради което и името му не
е вписано в първоначалния списък на застрахованите лица. Но съгласно клаузите на самия
договор и общите условия към него, застрахователното покритие се прилага и за всички
наети по време на действие на договора лица на съответните длъжности с висок
травматизъм, считано от деня на започването им на работа. В общите условия и в самия
договор е уточнено, че представянето на нов списък с тези лица не е задължително за
наличието на застрахователно покритие спрямо тях, като единственото условие е такъв
списък да се представи 15 дни преди изтичане срока на застраховката, в случая през месец
юни 2024 г. Но доколкото този срок не е бил настъпил, съдът приема, че съответно на
условията на застрахователната полица, към 28.06.2023 г. и към датата на проверката от
служителите на ДИТ Благоевград, за работника *** е имало валидна сключена застраховка
„трудова злополука“. Като след проверката, на 09.08.2023 г. името му е посочено и в
допълнителния представен списък на лицата, включени в застраховката, с което е изпълнено
договорното задължение на работодателя по полицата. Очевидно в случая, доколкото се
касае до професионална застраховка в полза на трето лице – работник, сключена от неговия
работодател, се прилагат различни условия от обичайните полици, при които е
задължително предварителното посочване на застрахованите лица. Волята на страните по **
договор е ясна и изрично предвижда, че и лица, чиито имена не са посочени в
първоначалния списък, стига да са наети от дружеството, се включват в застрахователното
покритие от 00:00 часа на деня на постъпването им на работа. Поради това съдът прие за
изцяло неоснователни доводите на наказващия орган, че работникът не е бил застрахован за
„трудова злополука“ към датата на постъпването си на работа на 28.06.2023 г. и се довери на
вписаното в писмото от представителя на застрахователя, който изрично потвърждава
наличието на застрахователно покритие за работника ***.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
4
Разгледана по същество, тя е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ във връзка със Заповед № З-
0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, в предвидените в ЗАНН
давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила, но при нарушение на
материалния закон.
Във връзка с въпроса за териториалната компетентност, следва да се има предвид, че
доколкото седалището на дружеството е в гр. София и вмененото му нарушение се извършва
чрез бездействие, то следва да се приеме, че същото е извършено в гр. София, където е
следвало да действа дружеството. Следователно, СРС е местнокомпетентен да разгледа
делото. Но в случая **т договор е сключен в гр. Велико Търново, а се твърди, че работникът
е полагал труд в с. Баня, което е на територията на област Благоевград, макар в договора му
да е посочено място на работа в гр. София. Следователно, съдът приема, че липсата на
посочено място на извършване на нарушението не се явява съществено процесуално
нарушение, доколкото същото може да се установи. С оглед възможността договорът за
застраховка да бъде сключен на територията на цялата страна, съдът намира, че служителите
на ДИТ Благоевград са имали териториалната компетентност да установят нарушението,
доколкото и лицето е полагало труд в област Благоевград, където е извършена и проверката.
Нарушението е описано достатъчно ясно, посочена е датата на неговото извършване,
кога е установено, като ясно е индивидуализиран и субекта на отговорността. В АУАН и НП
е дадена правна квалификация на нарушението, която съответства на словесното му
описание. А в НП са посочени и мотивите за налагане на санкцията по чл. 415в, ал. 1 КТ.
Но съдът намира, че в случая актосъставителят и наказващият орган неправилно са
приложили материалния закон, като са приели, че дружеството-жалбоподател не е сключило
застраховка „трудова злополука“ за наетия от него работник ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“, /Наредбата/ „На задължително
застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и
спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната”. Съгласно посочения като нарушен
чл. 16, ал. 1 от същата наредба „Договорът за задължителната застраховка "Трудова
злополука" се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица
за всяка календарна година.” По делото е установено, че дружеството-жалбоподател
осъществява основна икономическа дейност „Специализирани строителни дейности", като
съгласно Заповед № РД-06-44/22.11.2022 г. на министъра на труда и социалната политика, за
прилагане по икономически дейности през 2023 г., бил определен коефициент на трудовия
травматизъм за дейност „Специализирани строителни дейности" 1,15. Същият е по-висок от
определения среден коефициент на трудовия травматизъм за страната - 0,64, следователно
дружеството се явява задължен субект по наредбата и е следвало да застрахова
извършващите работа по основната или спомагателните му дейности с висок трудов
травматизъм. От представения трудов договор от 28.06.2023 г. се установява още, че *** е
започнал работа в дружеството-жалбоподател на 28.06.2023 г. на длъжността „технически
ръководител-строителство”, която попада в основната икономическа дейност на
жалбоподателя. Следователно, за дружеството е съществувало задължение да застрахова
работника *** за риска „трудова злополука“ от деня на започване на работа – 28.06.2023 г. за
остатъка от календарната 2023 г.
5
В контекста на изложеното по-горе съдът прие, че дружеството-жалбоподател е
изпълнило това свое задължение чрез сключването на застрахователна полица №
580009401523/01.06.2023 г. за риск „трудова злополука“ с период на покритие 05.06.2023 г.
до 04.06.2024 г. със ЗК *** АД. Макар *** да не е посочен сред застрахованите лица към
сключването на договора, той се е прилагал и спрямо него по силата на предвиденото в чл.
8, ал. 2 и 3 от Общите условия към договора, че новонаетите лица след сключването на
договора се включват автоматично в групата на застрахованите лица, като застрахователят
им предоставя застрахователно покритие от 00:00 часа на деня на назначаването им на
работа съответно промяната на трудовият им договор. В ал. 4 на същия член е предвидено и
задължението за предоставяне на данните на тези лица от застраховащия, но изрично и в
самата полица е вписано, че срокът за това е до 15 дни преди изтичането на срока на
договора, а не при наемането на всяко лице поотделно. Доколкото се установи, че
дружеството е предоставило на застрахователя данните на новопостъпилия на работа ***
още на 09.08.2023 г., това задължение е изпълнено и не се установиха други пречки пред
прилагането на договора и спрямо него от 00:00 часа на 28.06.2023 г. Видно от писмата от
представителя на застрахователя, полицата е била валидна, очевидно премията е била
заплатена и договорът не е бил прекратен. Следователно, към датата на проверката и на
съставянето на АУАН, работникът *** е бил застрахован за риска „трудова злополука“ и
дружеството не е извършило вмененото му нарушение.
Съдът не би могъл да се солидаризира с тълкуването на договорните клаузи, изложено
от актосъставителя и наказващия орган, съгласно което едва след уведомяването на
застрахователя за новонаетото лице, застраховката се прилага и спрямо него. Подобно
тълкуване влиза в директно противоречие с ясно изразената воля на страните по договора и
изрично признатия от застрахователя факт, че *** е бил застрахован от датата на започване
на работа, независимо, че едва по-късно застрахователят е бил уведомен за наемането му.
Воден от всичко изложено, съдът намира жалбата за основателна и прецени, че следва
да отмени обжалваното НП като неправилно и необосновано. С оглед достигнатия извод за
необоснованост, не се налага и излагане на съображения относно субективната страна на
нарушението и налагането на санкция по чл. 415в, ал. 1 КТ.
Доколкото от жалбоподателя не се претендира присъждане на разноски за процесуално
представителство, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 01-2300413/16.10.2023 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“, Благоевград, с което на жалбоподателя ****
АД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
415в, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6