РЕШЕНИЕ
№ 1500
гр. Бургас, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П. СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от П. СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело №
20232120107713 по описа за 2023 година
Делото е образувано по повод исковата молба на малолетното дете Е. Г. Н.,
род. на 06.01.2015 год., подадена чрез майката-законен представител Д. И. Й., от гр. Б,
с която претендира осъждане на ЗК „Бул Инс“, ЕИК *********, със седалище гр.
София, да заплати на ищеца сума в размер от 5000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (физически, психически и емоционални болки и страдания),
последица от ПТП, настъпило на 13.03.2023 год. в гр. Б, ж. к. на ул. „, до блок 2, за
което е съставена Щета............при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от предявяване на претенцията пред застрахователя –
25.04.2023 год., до окончателното й изплащане.
В проведеното по делото на 17.07.2024 год. открито съдебно заседание ищецът
е изменил главния си иск, като е увеличил размера му от 5000 лЕ. до 9500 лЕ.;
изменението е прието с протоколно определение от същата дата.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 13.03.2023
год., около 07.39 ч. в гр. Б, ж. к. , ул. „“, в жилищната зона между бл. 2 и бл. 3, като
пешеходец на пешеходна пътека, тип „Зебра“, малолетната Е. Н. е претърпяла
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от застрахован при ответника-
АД водач на МПС – Н. З. М., при което са й причинени телесни увреждания и е
претърпяла имуществени и неимуществени вреди; ищцата е пресичала платното за
1
движение, хваната за ръка от нейната майка Д. Й., а ПТП е настъпило около средата на
платното; ищцата е била облечена в небесносиньо яке, а майка й – в яркочервено яке;
произшествието е настъпило по вина на Н. З. М., водач л. а. марка „Хонда“, модел
„Акорд“, рег. № ........ който, при приближаване на пешеходната пътека, не пропуснал
преминаващите по нея отдясно наляво (съгл. устното поправяне на твърдението в
исковата молба, изложено в първото открито съдебно заседание) ищца и майка й;
пешеходната пътека е била обозначена с два специални пътни знака от двете страни на
пътното платно – Д17, с допълнителен пътен знак с надпис „Убий скоростта, спаси
дете!“, съгласно констативен протокол от 16.03.202З г. на ОД на МВР – Б, след сблъска
детето и майката паднали върху пътното платно, като Е. Н. ударила лицЕ.та част от
главата си и получила фрактура с дислокация на костите на носа, нараняване на лява
тазобедрена става и хематом, както и нараняване на ляво ходило, била е откарана в
УМБАЛ – Б, настанена в клиника по ушно-носно-гърлени болести, където престояла
от 13-и до 16.03.2023 год.; на 15.03.2023 год., под обща анестезия, й е извършена
оперативна интервенция на носа; назначена е медикаментозна терапия, издадени са
болнични листове на името на майката на Е.; образувано е ДП 180/2023 год. на 02 РУ
– Бургас/пор. № 601/2023 на БРП; налице е причинно-следствена връзка между
деянието и вредоносния резултат; прекият делинквент е извършил деянието виновно,
при форма на вината непредпазливост; след ПТП детето е изпитвало силна болка по
цялото тяло, силен страх от теклата от носа кръв, било е объркано и дезориентирано;
по време на болничния престой е изживяло силен страх от предстоящата операция,
страдала е от безсъние и болезнени нощи; чувството за тревожност и безпокойство не
го е напускало; детето е станало сприхаво, лесно раздразнително, уплашено и
асоциално; притеснявало се е от вида на лицето си, което е било силно отточно и
насинено; и досега детето се страхува от автомобили, пътувания и пресичане на
платното за движение без придружител; отговорността на водача на л. а. „Хонда“, ДК
№ ............е покрита от ЗЗГО при ответника, което ангажира отговорността на
застрахователната компания за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП
неимуществени вреди; извънсъдебната претенция до ответника е предявена на
25.04.2023 год., образувана е Щета № **********; до настоящия момент ответното
застрахователно дружество не е определило и не е изплатило обезщетение.
Ищецът ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните
разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове
са чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1, предл. първо, чл. 429, ал. 3, КЗ и чл. 86,
ЗЗД.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил исковете по основание и размер; изложил е следните фактически и правни
твърдения: признал е наличието на валидно застрахователно правоотношение по ЗЗГО
за водача на лекия автомобил „Хонда Акорд“; оспорен е механизмът на ПТП; няма
2
представен документ, описващ и доказващ механизма; съставеният констативен
протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта за
обстоятелствата и причините за ПТП; не може да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не
подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2, ЗЗД; не е осъществен
деликтният фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в т. ч.
противоправност и вина в поведението на водача на МПС; събитието е случайно (чл.
15, НК) за водача на МПС, за него не е била налице обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вредите; при липсата на акт по чл. 300, ГПК,
твърденията на ищеца за претърпени вреди от непозволено увреждане подлежат на
пълно и главно доказване; няма допуснати от водача на МПС нарушения на ЗДвП;
няма доказателства за причинно-следствена връзка между твърдяната вина на
застрахования и механизма на ПТП; налице е съпричиняване на вредите – чл. 51, ал. 2,
ЗЗД; произтеклите вреди са съпричинени и от пострадалата, която с поведението си е
създала предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него
вреди; настъпилите увреждания на ищцата не са резултат единствено от виновното
поведение на водача на МПС „Хонда Акорд“, тъй като родителите на детето са го
оставили без надзор и в значителна степен са завишили риска от увреждането му;
нарушени са и нормативните правила за движение на пешеходци, предприемайки
пресичане на неустановено за целта място и навлизайки внезапно на пътното платно;
майката е пресичала пътното платно на необозначено за това място, без да се увери в
собствената си и в тази на детето си безопасност, а преди да навлезе на пътното
платно не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата
скорост на движение, поведението й е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, поради което пострадалата има значителен принос за настъпилия
вредоносен резултат; водачът на МПС не е виновен, тъй като пешеходците са
преминали пред друг автомобил и за водача е било невъзможно да предвиди и да
предотврати настъпването на ПТП; твърдените от ищеца увреждания не се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП; ищцата е била хоспитализирана в
УМБАЛ – Бургас за период от 3 дни след инцидента; няма данни за други наранявания
от процесното ПТП; няма предписано и приложено лечение, няма медицински
документи за настъпили усложнения; няма доказателства за силна болка по цялото
тяло, неуточнена болка и страдание; описаните травми не са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП; описаните оплаквания от болки и неразположение, както и
продължителност на възстановяването за по-дълъг период, са силно преувеличени; с
оглед липсата на травми, които да предполагат продължително лечение, след
изписването й от болницата и периода на възстановяване след катастрофата детето е
било физически напълно здраво; преувеличени и недоказани са твърденията, че
събитието се е отразило негативно върху психиката на детето и е предизвикало стрес и
душевни страдания – то е на 8 години и негативните спомени бързо избледняват;
оздравителният процес не е бил продължителен, тъй като не са представени документи
и липсват данни такъв да е протичал; ако се установи някаква по-голяма
продължителност на оздравителния процес, това е следствие на поведението на ищеца
и неспазване на лекарските предписания, както и на несвързани с процесното събитие
предходни заболявания; пострадалият не е претърпял посочените увреждания, те не
подлежат на обезщетяване по смисъла на чл. 432, ал. 1, КЗ, а те са като прекомерно
завишени по размер и не отговорят на чл. 52, ЗЗД, поради което исковете следва да
бъдат отхвърлени, а в условие на евентуалност обезщетението следва да бъде
намалено по размер.
3
Ответникът е ангажирал доказателства; моли за присъждане на деловодните
разноски.
ДСП – Б, не е изразила становище по делото, не е ангажирала доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на участниците в процеса, при
съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от доказателствата по делото, около 07.40 ч. на 13.03.2023 год., на
пешеходната пътека на ул. „“ в гр. Б, ж. к. , до блок 2, е възникнало ПТП, при което Н.
З. М., като водач на л. а. „Хонда Акорд“, рег. № ........блъснал пресичащата на
пешеходната пътека малолетна ищца Е. Г., придружена от майката Д. Й.. За
произшествието е съставен констативен протокол за ПТП от 13.03.2023 год. на
служител на ОД на МВР – Бургас.
Неправомерното поведение на водача на лекия автомобил е било предмет на
проверка по ДП 180/2023 год. на БРП, завършило с постановление за прекратяване от
19.01.2024 год., поради факта, че на пострадалото дете е причинена лека, а не средна,
телесна повреда. Материалите по досъдебно производство са били изпратени на ОД на
МВР – Б, за преценка за ангажиране на административно-наказателната отговорност
на водача Н. М. (според изготвената от съда справка, той е починал на ........ год.).
В представената по делото епикриза са описани окончателната диагноза за
детето Е. Н. – счупване на костите на носа, закрито, и извършеното оперативно
лечение; за майката на Д. Й. са издадени 2 болнични листа – за периода 13.03.-
26.03.2023 год., за придружаване и гледане на ненавършили пълнолетие дете, поради
счупване костите на носа му.
Ищецът Е. Н. твърди, че в резултат от процесното ПТП са й били нанесени
телесни повреди, довели до физически и психически болки и страдания, които не са
отшумели и понастоящем. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. И.
Й., дядо на ищцата по майчина линия, който сочи, че вследствие на процесното ПТП Е.
изпитвала силни болки, носът й бил подут, имала наранявания по челото и синини,
охлузвания и кръвонасядания по хълбока; била уплашена и неадекватна; накуцвала и
трудно се контактувало с нея; носът й останал подут дълго време, заради което детето
се притеснявало и от външния си вид; не можело да диша свободно и да спи спокойно;
оплаквала се от болки в крака и в тазобедрената става; страхувала се от автомобилите
и от пресичане на пътно платно.
Ищцата е изпратила до ответника писмено заявление, за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, получено от застрахователя с
писмо с обратна разписка на 25.04.2023 год. По искането е образувана Щета № ......... в
писмо от 17.07.2023 год. ответникът е обективирал отказа си да определи и изплати
4
обезщетение на увреденото дете, тъй като не са представени писмени доказателства
„за компетентно произнасяне по заведената щета“.
От заключението по приетата автотехническа експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че вина за произшествието носи водачът Н. М., който не е
съобразил скоростта на управлявания лек автомобил с пътната обстановка; в района не
е имало препятствия, ограничаващи видимостта на водача към пешеходците; при
инцидента водачът не е следял пътното движение и не се е съобразил с поставената
вертикална маркировка – пътен знак В26, забраняващ скорост над 30 км/ч.; при
управление на лекия автомобил с разрешената скорост – до 30 км./ч., произшествието
не би настъпило.
Според показанията на съставителя на констативния протокол от 13.03.2023
год., служител на ОД на МВР – Б, след инцидента водачът на лекия автомобил е
признал пред него вината си за настъпване на произшествието, а съдържанието на
протокола било изготвено и възоснова обясненията на водача М..
По делото е прието експертно заключение по съдебно-медицинска експертиза,
което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице е описало
извършените здравни услуги за детето в резултат от претърпяното ПТП, извършеното
оперативно лечение с обща анестезия на 15.03.2023 год.; установеното на 17.03. с. г.
кръвонасядане в лявата тазобедрена става, с болезнени движения, охлузване с оток,
челно; сочи, че понастоящем не са налице последици от уврежданията по ищцата,
която е напълно възстановена – включително и във визуално отношение, и няма
оплаквания.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния
иск за обезщетение за неимуществени вреди за доказан по основание. Нормата на чл.
493, ал. 1, т. 1, предл. първо, КЗ ангажира отговорността на застрахователя за
репариране на неимуществените вреди, причинени на трето лице-участник в
движението, вследствие на притежаването или използването на МПС по време на
движение или престой, при валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. В настоящия казус е проведено главно и пълно доказване на релЕ.нтните
за спора факти – чл. 154, ал. 1, ГПК. Виновното поведение на Н. М., водач на лек
автомобил „Хонда Акорд“ рег. № ........... е установено с представените доказателства,
предвидени в ГПК – протокол за ПТП, автотехническа експертиза и показания на
свидетеля-актосъставител; срещу тях не е проведено насрещно доказване, поради
което съдът намира, че не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2, ЗЗД.
Противоправното поведение на водача се състои в нарушение императивите на чл. 20,
ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1, ЗДвП – управлявал е МПС със скорост, несъобразена с
пътната обстановка, и на пешеходна пътека, при липса на внимание и предпазливост
към пешеходеца, ненамаляване на скоростта и неспиране с цел пропускане на
5
стъпилите на пешеходната пътека ищца и майка й. Изводът на съда се подкрепя и от
показанията на водача, разпитан в образуваното досъдебно производство – л. 80 по
описа на настоящото дело, който твърди, че при маневра за завиване надясно се е
навел, за да вдигне от пода на колата си падналата там бутилка. Водачът грубо е
пренебрегнал задълженията си за неотклоняване на вниманието при движение на
автомобила и за съобразяване с пътната обстановка – в градска среда, в гъсто населен
жилищен район, с разположено в непосредствена близост училище, като е управлявал
автомобила със скорост от 43 км/ч, изключваща възможността за предотвратяване на
сблъсъка.
Съдът приема за неоснователно твърдението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца и на родителите му. По делото липсват
доказателства за принос на увредения и/или на придружаващата го майка при
възникване на процесното ПТП. Според данните по делото, детето и майката са
пресичали на пешеходна пътека; няма данни двете да са навлезли внезапно на пътното
платно, поради което не може да се установи конкретно противоправно поведение на
пострадалия пешеходец Е. Н. и/или на майка й. Предвид извършените от водача на
лекия автомобил нарушения на ЗДвП, съдът приема, че пешеходецът Е. Н. не е
съпричинител за настъпване на процесното ПТП – вж. презумпцията на чл. 119, ал. 5,
ЗДвП; не са налице данни за причинно-следствена връзка между поведението на
пешеходеца и настъпилия вредоносен резултат (Определение № 263/18.05.2021 год. по
търг. д. № 1872/2020 год. на II ТО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК).
Безспорен по делото факт, безусловно признат от ответника в писмения му
отговор, е покриване отговорността на водача Н. М. със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на увреждането, поради което съдът приема, че
застрахователят е материално-правно легитимиран като длъжник за репариране на
претърпените от малолетния ищец неимуществени вреди. Видно от показанията на
разпитания свидетел – И.Й., и от приетото експертно медицинско заключение, ищецът
Е. Н. е претърпяла болки и страдания поради падането и лице и тяло върху
асфалтовата настилка – от счупването на носа й, удара в челото, в крака и в
тазобедрената става; детето е било силно уплашено от инцидента, не е комуникирало
лесно, а страхът й от автомобилното движение не е отшумял и понастоящем – повече
от една година след процесното ПТП, поради което съдът приема, че ежедневието на
детето е било изменено в негативен аспект за некратък период от време. Съдът
съобразява и ниската възраст на детето при настъпване на увреждането – навършени 8
години, при която детската психика на момиченцето е по-уязвима от възникналия
инцидент.
По отношение размера на обезщетението вреди съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 52, ЗЗД, въвеждаща критерия на справедливостта, но тълкуван не
като абстрактно понятие, а в тясна свързаност с конкретните обстоятелства по казуса
6
(4-68-ППВС на РБ). Съдът основава решението и на заключението на вещото лице по
медицинската експертиза, сочещо пълното възстановяване на ищеца към м. юли 2024
год., така и липсата на външни, загрозяващи белези в областта на носа. Съдът приема,
че физическите болки и страдания, последица от травмата, не са били незначителни, те
са попречили на нормалния живот на детето както в периода на издадените болнични
листи, така и впоследствие – поради разместването на носната преграда, затрудненото
дишане, нарушения сън и нормалното й ежедневие. Към настоящия момент
уврежданията са напълно отшумели и не е налице остатъчно ограничение във
физическата активност на малолетната Е. Н., което да засяга и в бъдеще живота й на
млад, активен човек. Неотшумели понастоящем, обаче, са емоционалните травми на
детето – все съществуващия у нея страх от автомобили и търсенето на подкрепа за
пресичане, т. е. душевното й равновесие е засегнато в негативен аспект от пътното
произшествие, според неопроверганите с насрещно доказване показания на разпитания
свидетел И. Й.. Настоящият съдебен състав приема, че справедливото по размер
обезщетение, съобразено с изложените по-горе фактори, вкл. с младата възраст на
ищцата и с инфлационния процес в страната към момента на настъпване на вредите
(вж. Решение № 21/07.03.2022 год. по търг. д. № 89/2021 год. и Решение №
22/11.03.2022 год. по търг. д. № 117/2021 год., двете на II ТО на ВКС, постановени по
чл. 290, ГПК), възлиза на 5000 лЕ., то представлява адекватен паричен еквивалент на
претърпените от Е. Н. болки и страдания, на причинените й за изминало време
физически, психически и емоционален дискомфорт. За горницата до претендираното
обезщетение от 9500 лЕ. главният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
ведно с акцесорната претенция за лихва за забава.
Върху дължимата главница от 5000 лв. следва да бъде присъдено и
обезщетение за забава, чиято начална дата се определя от чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с
чл. 429, ал. 3, изр. второ, и от чл. 497, ал. 1, КЗ. Писмената претенция на ищеца за
заплащане на обезщетението за неимуществени вреди е получена от застрахователя на
25.04.2023 год., от който момент тази страна дължи обезщетението по чл. 86, ЗЗД, тъй
като е налице необоснован отказ на застрахователя за плащане. Законната лихва върху
главницата от 5000 лЕ. се дължи от ответника поради покриване на отговорността на
дееца – на основание чл. 493, ал. 1, т. 5, КЗ във вр. с чл. 429, ал. 3, изр. второ, КЗ, както
и поради собствената забава на застрахователя – на основание чл. 497, ал. 1, т. 1, КЗ,
затова и акцесорният иск следва да бъде уважен, считано от подаване на претенцията
на увреденото лице до застрахователя – 25.04.2023 год. (вж. Решение №
128/04.02.2020 год. по търг. д. № 2466/2018 год. на І ТО на ВКС, постановено по чл.
290, ГПК).
Молбата на малолетния ищец за присъждане на деловодни разноски следва да
бъде оставена без уважение, тъй като делото не съдържа доказателства за направени
от тази страна парични разходи във връзка с правната й защита в настоящия съдебен
7
процес.
Частичната основателност на иска за главница налага уважаване молбата на
ответника за присъждане на направените деловодни разноски в съответен размер – 834
лЕ., за адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица (чл. 78, ал. 3 и чл. 80,
ГПК).
В изпълнение разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 78, ал. 6, ГПК,
ответникът-ЕАД следва да заплати на БсРС държавна такса от 200 лЕ., дължима върху
уважената част от главния иск.
В полза на адв. П. В., процесуален представител на малолетния ищец, съдът
следва да присъди възнаграждение в размер от 800 лЕ., на основание чл. 38, ал. 2, изр.
второ във вр. с ал. 1, т. 3, предл. второ, ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004
год.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С, Район , бул. „“ № , на основание чл. 493, ал. 1, т. 1, предл. първо, чл.
429, ал. 3, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на малолетното дете Е. Г. Н., ЕГН **********,
действащо чрез майката-законен представител Д. И. Й., ЕГН **********, двете с адрес
гр. Б, ж. к. , бл. , ет. , ап. сума в размер от 5000 (пет хиляди) лв., редставляваща
обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, психически и емоционален
дискомфорт), последица от ПТП, настъпило на 13.03.2023 год. на ул. „“ в ж. к. , гр. Б,
до бл. 2, причинено от Н. З. М., водач на л. а. „Хонда Акорд“, рег. № ....... за които
вреди е образувана Щета № .............,ведно с обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане на главницата, начиная от 25.04.2023 год. до окончателното й
изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – в частта му за горницата над 5000 лв. до
претендираните 9500 лЕ., и акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази
горница, начиная от 25.04.2023 год. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на малолетния ищец Е. Г. Н., действаща
чрез майката-законен представител Д. И. Й., за осъждане на ответника „ЗД „Бул Инс““,
ЕИК *********, да й заплати деловодни разноски за настоящото производство.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените в полза на
малолетния ищец суми могат да бъдат преведени по следната му банкова сметка –
IBAN: ............
8
ОСЪЖДА малолетното дете Е. Г. Н., ЕГН **********, действащо чрез
майката-законен представител Д. И. Й., ЕГН **********, двете с адрес гр. Б, ж. к. , бл.
, ет. , ап. , на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „ЗД „Бул Инс““, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на гр. С, Район бул. „ № , деловодни
разноски в размер от 834 лв.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на гр. С, Район Л, бул. „Д“ № , на основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв, да заплати
на адв. П. Й. В., АК – Б, с адрес гр. Б, ул. „“ № , ет. , офис № , адвокатско
възнаграждение в размер от 800 лв.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С, Район Л, бул. „“ № , на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на
Бургаския районен съд държавна такса в размер от 200 лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Окръжен
съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9