№ 1601
гр. Пловдив, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330202793 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш за установено
нарушение от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП №
**********, издаден от Агенция Пътна Инфраструктура към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на „СВ Транс 68“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С. Н. Б., на
основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500
лв. за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша касаещи
недопустимост на издаването на електронен фиш, не било посочено мястото на
установяване на нарушението, масата на състава не надвишавала 12 тона, както и бил
заплатен винетен стикер за ремаркето. Прави се възражение за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от процесуален
представител, който поддържа доводите в жалбата и посочва, че са заплатени всички
такси и са подадени всички тол декларации.
Въззиваемата страна изпраща представител в съдебно заседание – юрк. Г., която
взема отношение за неоснователност на жалбата и посочва, че подадената декларация е
за МПС с 2 оси, а заснетото е с 4 оси, което също прави некоректни подадените данни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 19.01.2021г. в 19:48 ч. на път А-1 км.130+588, с посока нарастващ километър,
било установено движение на ППС - товарен автомобил „Ивеко 75 Е 17“ с рег. № ****,
с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща техническа допустима
максимална маса на състава 16500, за което частично не била заплатена дължимата
пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, като за посоченото ППС имало тол декларация за
преминаването, но платената категория била по-малка от измерената. Декларираната
категория в тол декларацията била за ППС с допустима максимална маса под 12 тона с
2 оси, а заснетото ППС било с допустима максимална маса на състав от превозни
средства над 12 тона с 4 оси. За същото електронната система за събиране на пътни
такси създала доклад по чл.167а ал.3 от ЗДП, в който като причина за констатираното
нарушение било посочено „макар налично бордово устройство и получена тол
декларация, платената категория е по- малка от измерената категория“.
Дружеството било подало тол декларация за товарния автомобил с рег. № *** от
15.12.2020 г., където декларирал че „Независимо от факта че посоченото ППС има
техническа възможност за движение в състав от ППС с теглено ремарке….. същото
няма да се движи по платената пътна мрежа в състав от ППС с теглено ремарке в
случай че технически допустимата максимална маса на състав е равна или надвишава
12 тона“.
Така извършеното нарушение №
B966Е7BD0F705DF0E053031F160AB6C9 било установено с устройство № 20071,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10
ал.1 от ЗП, намиращо се на път A-1 км.130+588.
Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС, е
жалбоподателят „СВ Транс 68“ ЕООД, представлявано от С. Н. Б..
С оглед на горното бил съставен процесният ЕФ, с който на „СВ Транс 68“
ЕООД на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.Зб от ЗДП, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение
на чл.102 ал.2 от ЗДП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, разпечатка от софтуерна система за нарушение ***, и за ППС ***,
становище от В. П. *** на Национално тол управление, ведно с данни за подадена тол
декларация за ППС ***, протокол 28765/21 за приемане на образец на ЕФ, заповед РД -
11-983/13.09.2021 г., свидетелство за регистрация част І за ***, тол декларация ***,
свидетелство за регистрация ****, електронна винетка за ****.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл.102 ал.2 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не
са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство..
Нарушението е установено по несъмнен начин, като е доказано, че на 09.01.2021
г. в 19:48 ч. с устройство № 20071, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км.130+588 в
Община Марица, е установено движение на ППС - товарен автомобил „Ивеко 75 Е 17“
с per. № *** с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 3, в състав с ремарке, с общ брой оси 4, с обща технически допустима
2
маса на състава 16500.
Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се
дължат такси по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, които зависят от категорията на ППС и
изминатото разстояние. Видно от свидетелството за регистрация (F1), ППС с рег. №
**** е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т., а именно 7490 кг.,
поради което на основание чл.10 ал.1 т.2 от ЗП за движението му по платената пътна
мрежа се дължи тол такса в размер на 0.04 лв/км. Когато горепосоченото ППС се
движи в състав от ППС, с теглено ремарке, общата технически допустима максимална
маса е 16500, т.е. по- голяма от 12 т. В този случай и при налични общо 4 броя оси,
дължимата тол такса ще е в размер на 0.16 лв/км, съгласно таблицата по чл.27 от
Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на МС от 2019г., изменена с
Постановление № 24/20.02.2020г. на МС.
Съдът не споделя аргумента на жалбподателя, че движещото се в състав ППС, а
именно товарен автомобил с рег. № ***, ведно с ремарке за товарен автомобил *** не
дължали друг вид такса освен декларираната и платената за състав под 12 тона. Дори в
самата тол декларация собственика е декларирал, не че ППС ще се движи в състав с
по-ниска маса от 12 тона, а че ще се движи, така че технически допустимата маса на
състава няма да надвишава 12 тона. Именно това условие не е спазено. За
съставомерността на нарушението по никакъв начин не се изиска измерена на реалната
маса на състава, а единствено се определя по технически характеристики на
участващите ППСта, видни от свидетелствата за регистрация и справката за
собственост.
Тол таксата е такса за изминато разстояние, като заплащането й дава право на
едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък.
Всеки път и пътен участък от платената пътна мрежа, към която Безспорно се числи и
процесния участък на автомагистрала Тракия съгласно чл.3 ал.2 от ЗП. Мрежата е
разделен на тол сегменти, за навлизането и движението през всеки от който, се дължи
тол такса в определения размер. Тол таксите се определят в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние,
от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и екологичните му
характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. В процесния
случай размерът на дължимата за плащане тол такса е определен въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в Наредбата по
чл.10 ал.7 от ЗП - подавани чрез бордово устройство в ППС и подаването на валидна
тол декларация в Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез електронната система за
събиране на тол такси.
В конкретния случай се касае за частично заплатена тол такса /доколкото все пак
има платена по-малка по размер тол такса/ за ППС ***, което се дължи на невярно
декларирани данни по чл.10б ал.1 от ЗП. Последната разпоредба определя
обстоятелствата, които диференцират размера на тол-таксите, а именно:
техническите характеристики на пътя или пътния участък, изминатото разстояние,
категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му
характеристики, като таксите се определят за всеки отделен път или пътен участък. В
случая при закупуването на процесните маршрутни карти е налице невярно
деклариране относно категорията на превозното средство.
Не се споделя от настоящия състав на съда възражението на процесуалния
пердставител, че били заплатени всички тол такси на всички превозни средства, тъй
като от представеното писмено доказателство, става ясно че за ППС – ремарке за
товарен автомобил с рег. № *** е заплатена винетна такса за лек автомобил в размер
на 97 лв., което не отговаря нито на вида, нито на категорията на превозното средство.
3
Съгласно чл. 10а , ал. 7 от ЗП винетна такса се дължи единствено за моторни превозни
средства, каквото ремаркето за товарен автомобил не е, тъй като не се задвижва от
мотор, а от друго ППС.
По наказанието:
Правилно е основанието, на което е наложено административното наказание, а
именно чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.Зб от ЗДП. Разпоредбата на чл.187а ал.2 т.3 от
ЗДП предвижда за юридическото лице и ЕТ, собственик на МПС, да бъде наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв., допуснал движението на ППС без да
изпълни изискванията на чл.10 ал.1 от ЗП в хипотезата на чл.179 ал.3 б от ЗДП.
Правилно е осъществена правната връзка с последно цитираната разпоредба, тъй като
в случая именно частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1,т.2 от ЗП.
Безспорно пътното превозно средство е от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП - ППС с
обща технически допустима максимална маса над 3,5 т., за да се дължи тол такса
въобще /за конкретното ППС с технически допустима максимална маса 7490, брой оси
2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке, с минимум брой оси 4, с обща
технически допустима маса на състава 16500/. Безспорно „СВ Транс 68“ ЕООД е
собственик на товарен автомобил „Ивеко 75 Е 17“ с рег. № ****, видно от
свидетелството за регистрация. Така определеното административно наказание
имуществена санкция в размер на 2500 лв. е също правилно по вид и размер, който
размер е фиксиран в закона и не подлежи на ревизиране от страна на съда.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронният фиш е
собственик на превозното средство.
Тъй като се касае за административнонаказателнаотговорност на юридическо
лице то въпросът за вината не се изследва, тъй като отговорността е обективна.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Държавата
придава особено значимост на обществените отношения свързани със заплащането на
дължимите тол такси, което намира израз в завишените тол такси и важността на
фискалната политика. Установеното невярно деклариране накърнява именно тези
отношения, като нито деянието му, нито нарушителя се характеризират с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение. Поради
което не се споделя това възражение от страна на процесуалния представител.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания за съдържание и
материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. В ЕФ е изписано
изрично, че процесното място на нарушението е път А-1 км.130+588. Ето защо съдът
намира, че направеното възражение относно неустановяване на мястото на
нарушението е ирелевантно в конкретния случай. Направеното в ЕФ описание на
мястото на извършване на нарушението съдържа достатъчно индивидуализиращи
признаци, позволяващи описаното място да бъде отграничено по ясен начин от кое да е
друго място, както и ясно да показва, че за движение на ППС по този път се изисква
заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от ЗП.
Нарушението е заснето с устройство № 20071, представляващо елемент от
4
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от ЗП и се намира на
посочения в електронния фиш километър от автомагистралата. Съгласно чл.167а ал.3
от ЗДП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП създава
доклади за всяко установено нарушение по чл.179 ал.3-3в от ЗДП, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, каквито са приложени по административната
преписка. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата. Електронната система функционира чрез
визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване,
поради което не подлежи на техническо измерване по Закона за измерванията. Предвид
приложения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси и
статично изображение на процесния автомобил, съдът приема за безспорно установено,
че на посочените в ЕФ дата и час същият се е движел по Републикански път А-1
км.130+588, с посока нарастващ километър, в Община Марица.
В производството по установяване и санкциониране на нарушението са спазени
изискванията на ЗДвП и специфичните условия на ЗП, като нарушението е установено
от снимки от електронната система за събиране на пътни такси, като съгласно
разпоредбата на чл.189е ал.8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат за
доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
ЕФ е издаден въз основа на чл.189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при
нарушение по чл.179 ал.3 сз, установено и заснето от електронната система по чл.167а
ал.3 сз да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. Определените в закона изисквания към ЕФ е да съдържа данни за мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10 ал.2 от ЗП,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Атакуваният ЕФ
отговаря на тези изисквания и е издаден по образец, утвърден от Управителния съвет
на Агенция „Пътна инфраструктура“. Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, тъй като макар в разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП да е направено
препращане единствено към нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, от своя страна
правилото по чл.189ж ал.7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за електронния
фиш за нарушение по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.167а ал.3 от ЗДвП, към която препраща самият чл.189ж ал.1 от ЗДвП, който
предвижда, че електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП
създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179 ал.3-3в, както и тази на
чл.167а ал.4 от ЗДвП, където изрично е посочено „електронни фишове за нарушения по
чл.179 ал.3- ал.3в“, сред които се включва и настоящото нарушение по чл.179 ал.3б.
Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от разпоредбите на чл.187а ал.4 и ал.5
от ЗДвП, където е дадена възможност на собственика или ползвателя на ППС, с което е
извършено нарушение по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП, да се освободи от
административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация.
5
ЕФ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10 ал.10 от
ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на
държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по
практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за
събиране на пътните такси.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за съставянето на електронен фиш съгласно
действащата законова регламентация към момента на извършване на деянието, което
дава основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата
от това – да бъде потвърден.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК или по конкретно чл. 143 от с.з., който пък от
своя страна препраща към чл.77 и чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане
за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се
дължат в полза на административнонаказващия орган, чийто представител
своевременно е поискал присъждането им. Предвид изхода от спора и изрично
направеното искане, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 ал.1 от Закона за
правната помощ /ЗЗП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в
полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. Размерът е съобразен с вида и количеството на
извършената дейност, на основание чл.37 от ЗЗП. С оглед потвърждаването на
обжалвания ЕФ, неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
разноските по делото за адвокатски хонорар.Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за установено нарушение от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП № **********, издаден от
Агенция Пътна Инфраструктура към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „СВ Транс 68“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от С. Н. Б., на основание чл.187а ал.2 т.3
вр. чл.179 ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение
на чл.102 ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА „СВ Транс 68“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата 80 лв.,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6