Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260435/23.11.2020г. Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета
година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина
Караджова,
като разгледа докладваното от председателя
АНД № 3186 по описа на съда за 2020 година,
Р Е Ш
И :
Отменя Наказателно постановление №
10076/23.06.2020 г. на заместник- кмета на Община Варна Т.В.И., с което на П.Р.П.
ЕГН ********* е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева
на основание чл.85 ал.1 т.1 и чл.91 ал.2 от Наредбата на Общински съвет Варна за управление на отпадъците на
територията на община Варна за извършено нарушение на чл.75 ал.1 от
Наредбата на Общински съвет Варна за
управление на отпадъците на територията на община Варна .
Осъжда Община Варна да заплати на П.Р.П. ЕГН *********
сумата от 360 лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на П.Р.П. чрез
адвокат Й.А. ***, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено, пред Административен съд Варна по глава
XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
решението, административно-наказателната преписка да се върне на Община Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е
образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба, предявена от П.Р.П. против
наказателно постановление № 10076/23.06.2020 г. на заместник-кмета на Община
Варна Т.В.И.. Във въззивната жалба се твърди, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила, поради
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Й.А. ***, редовно
упълномощен. По същество на делото адв.А. поддържа
жалбата на посочените в нея основания и моли съда да отмени наказателното
постановление и да им бъдат присъдени направените разноски.
Въззиваемата страна,
редовно призована, се представлява в съдебното заседание от юрисконсулт Петя
Карагеоргиева, редовно упълномощена. По същество моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да им бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите
на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят П.Р.П. притежавал
апартамент в гр.Варна и вила в местността Прибой на кв.Аспарухово.
На 09.04.2020 г. П.П. се намирал на вилата си, изхвърлял отпадъци в
контейнерите, разположени на площадка между местностите Прибой и Ракитника.
Тогава забелязал, че в близост до контейнерите била изхвърлена стара дървена
дограма със стъклена изолация, която той преценил че може да използва при
направа на парник на вилата си. С личния си автомобил отишъл до града, откъде
взел синовете си и ремаркето за автомобила и се върнал на мястото. Там синовете
му товарили дограмата в ремаркето, а самият П. се занимавал с автомобила, тъй
като имал проблеми. Направили два курса с дограма от мястото до вилата. По
време на товаренето някои от плоскостите дограма се чупели или разпадали,
понеже били стари и тогава синовете на П. ги хвърляли обратно до контейнерите.
Взетите пана от дограма разтоварили в двора на вилата им.
През това време по пътя
от местност Ракитника към местност Прибой пътувал с лекия си автомобил св.М.Г.М..
Преминавайки покрай мястото с контейнерите св.М. видял спрения автомобил и
ремарке на П., видял, че в ремаркето имало отпадъци и че две деца изхвърляли от
ремаркето отпадъци, а по-възрастен мъж седял зад волана на автомобила. М. не
можал да види какъв точно отпадък се изхвърлял от ремаркето, според него
ставало въпрос за дребногабаритни и средногабаритни отпадъци с големина
горе-долу на формат 3. Според М. това било нерегламентирано изхвърляне на
отпадъци, поради което се върнал и записал регистрационните номера на
автомобила и ремаркето на П., който заминал от мястото. М. спрял и направил
снимки на мястото и намиращите се там отпадъци, както и на табела от Община
Варна, която според М. забранявала изхвърлянето на отпадъци, след което подал
сигнал на тел.112.
От служител на Регионален
център тел.112 Варна сигналът бил предаден на Община Варна и Регионална
инспекция за околната среда гр.Варна.
Сигналът бил разпределен
за отработване на св.М.С.С. – главен инспектор в
отдел Екологичен контрол при Община Варна Район Аспарухово. На 09.04.2020 г.
св.С. заедно със своя колега С.С.извършили проверка
на място. Установили, че се касае за местостоянка на
съдове за битови отпадъци и за разделно събиране на отпадъци от опаковки в
местност Прибой и наличие на едрогабаритни отпадъци – фотьойли, стара дървена
дограма с остъкляването, както и растителни отпадъци. Тези констатации
експертите отразили в Констативен протокол сериен номер № 02-04 от 09.04.2020
г.
На 21.04.2020 г. св. М.С.С. – главен инспектор в отдел Екологичен контрол при Община
Варна Район Аспарухово съставила Акт № 02 срещу въззивника затова, че на 09.04.2020
г. около 15:40 часа в гр.Варна, район
Аспарухово, местност Прибой, изхвърлил разнородни отпадъци до табелата за
забрана изхвърлянето на отпадъци, поставена от Община Варна, от МПС с рег.№ В
2122 ВР и ремарке с рег.№ В 4661 ЕК в нарушение на изричната забрана за
изхвърлянето на отпадъци извън определените от кмета на Община Варна места,
визирани в Наредбата на Общински съвет Варна за управление на отпадъците на
територията на Община Варна. Актосъставителят приел, че от страна на въззивника
е извършено виновно нарушение на чл.75 ал.1 т.1 от Наредба на ОбС Варна за управление на
отпадъците на територията на община Варна/наричана по-нататък Наредбата/ и е
осъществил състава на нарушение по смисъла на чл.85 ал.1 т.1 от Наредбата. Актът бил връчен на П.
същия ден, като той записал като
възражения по констатациите: „Имам възражения, които ще представя допълнително
и ще входирам в деловодството”.
На 23.04.2014 г. П.П. *** писмени възражения срещу съставения акт за
установяване на административно нарушение, че той и децата му всъщност са
товарили прозорци с дограма от това място, за да ги използва при направата на
парник и не са изхвърляли никакви едрогабаритни отпадъци. Взетата от тях стара
дограма се намирала в двора на вилата им и това можело да се провери, както и
факта, че не е правил ремонт и не е демонтирал стара дограма.
На 23.06.2020 г. е било
издадено обжалваното наказателно постановление. Административно-наказващият
орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в АУАН, като е квалифицирал
нарушението на П. по чл.75 ал.1 т.1 от Наредбата
и е ангажирал личната отговорност на въззивника на основание чл.85 ал.1 т.1 от Наредбата и чл.53 от ЗАНН, като
наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева.
В съдебно заседание бе
разпитана в качеството на свидетел актосъставителката
М.С.. Според нейните показания във връзка с получен сигнал на тел.112 на
21.04.2020 г. за изхвърляне на отпадъци на нерегламентирано място били изпратени
с неѝн колега на проверка в местност „Прибой“. Отишли на място, това било
стоянка за битови отпадъци и за разделни отпадъци. Установили наличие на стара
дограма с остъкляването, картонени опаковки и други отпадъци. По принцип самото
място не е било предназначено за изхвърляне на големи по размер отпадъци, но
лицензираната фирма изготвяла график на дните, в които могат да се изхвърлят
такива отпадъци и фирмата да ги извозва до депото във Въглен. По-късно се
свързали с М., който подал сигнала на тел.112, бил свидетел на изхвърлянето на
отпадъците и се съгласил да стане свидетел по съставянето на акта. Чрез
свидетеля М., който им казал номера на колата установили кой е извършителя. Съставила
АУАН, който П. подписал и обяснил, че не е изхвърлил той отпадъците, а напротив
даже е прибрал една част от дограмата. Запознала се с възражението на
жалбоподателя и с предложението му да извършат проверка в дома му, но не са
правили такава проверка. Имало два дена определени от седмицата, в които в
местност „Прибой“ се събирали такива едрогабаритни отпадъци от фирмата, като
всяко домакинство можело да изхвърли такъв отпадък до един кубичен метър. Приели
извършването на нарушението единствено по данните на свидетеля М.. При огледа
на място направили фотоснимки, които приложила към преписката.
В съдебно заседание М.Г.М.
свидетелства, че според него става въпрос за нерегламентирано изхвърляне на
отпадъци. Пътувайки към Варна и минавайки покрай местото видял автомобил с
ремарке, натоварен с отпадъци. Направило му впечатление, че две или повече деца
изхвърляли отпадъците от ремаркето. След известно време се върнал с автомобила
си, за да запише номера на автомобила и ремаркето, за да подаде сигнал за
нерегламентирано изхвърляне. Автомобилът тъкмо тръгвал и М. записал
регистрационните номера на автомобила, не обърнал внимание дали ремаркето било
празно. Снимал на място купчината с отпадъци, която явно е създадена и от други
хора, след това снимките предал в Община Аспарухово. На мястото имало табела от
Община Варна, че е забранено изхвърлянето и подал сигнал на тел.112. Първоначално
минал покрай автомобила на П. за секунда-две и видял единствено, че децата изхвърлят
отпадъци, а не възрастния човек, който бил зад волана на автомобила в този
момент. Децата хващали боклука и го хвърляли със силен пълен замах на купчината
и го приел като игра. Не можал да види какъв точно отпадък се изхвърлял от
ремаркето, ставало въпрос за средногабаритни и дребногабаритни битови отпадъци,
големи горе- долу формат А 3, които едно от децата премятало през главата си и го хвърлило на разстояние.
По искане на
жалбоподателя П.П. в съдебно заседание бе разпитан в
качеството на свидетел синът му Р. П.,
който е бил заедно с него с автомобила на мястото. Р. П. свидетелства, че били
с брат си в апартамента им, баща им се обадил, че е видял някакви дограми
стъклопакети да отидат да ги вземат, за да си направят парник на вилата. Отишли
с лекия им автомобил и ремарке и натоварили тази стара дограма с брат му, баща им
стоял в колата, понеже имало някакъв проблем. Дограмите били изхвърлени встрани
от контейнерите за отпадъци в местността Прибой, където се било оформило нещо
като сметище, представлявали дървена дограма със стъклопакет с размери около 1 метър - 1 метър и 20 сантиметра
от прозорци стандартни. Имало много, но те взели само някои от тях, защото
другите били счупени, а някои се счупили при качването им в ремаркето и ги
свалили. Двамата братя ги товарили заедно, защото били големи и тежки.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена чрез събраните гласни доказателствени
средства – свидетелските показания на свидетели М.С.С.,
М.Г.М. и Р. П.П. и приетите писмени доказателствени
средства по делото: Констативен протокол сериен номер А/02-04/09.04.2020 г.; 4
броя фотоснимки; АУАН № 02/21.04.2020 г.; писмено възражение рег.№ РД
20007304АС/23.04.2020 г. срещу АУАН; наказателно постановление №
10076/23.06.2020 г.; писмо рег.№ 105820-265/25.08.2020 г. от Районен център на
112-Варна с приложен CD с аудиозаписи; писмо рег.№ 819000-39560/18.08.2020 г.
на началника на Сектор Пътно полиция при ОД на МВР Варна с приложена писмена
справка за собственост към 09.04.2020 г. на лек автомобил с рег.№ В 2122 ВР и
ремарке с рег.№ В 4661 ЕК; писмо рег.№ РД20014043ВН_004 ВН от 26.08.2020 г. на
Община Варна с приложено удостоверение рег.№ РД20014043ВН_003 ВН от
21.08.2020 г. на Община Варна и писмена
справка за това, че Т.В.И. е заемал длъжността „заместник-кмет“ на Община Варна
към дата 23.06.2020 г.; Заповед № 1982/03.07.2017 г. на кмета на Община Варна;
Заповед № 0505/07.02.2020 г. на кмета на Община Варна.
Съдът кредитира
свидетелските показания, тъй като в своята същност те не са взаимоизключващите се
и отговарят на писмените доказателствени средства. Съдът кредитира изцяло
приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Наказателното
постановление е получено лично от П. на 22.07.2020 г., жалбата срещу него е
входирана на 27.07.2020 г. Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока
на обжалване, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и
приета за разглеждане от съда по същество.
Актът за установяване на
административно нарушение е издаден в тримесечния преклузивен по чл.34 ал.1 от ЗАНН от компетентно длъжностно лице - М.С.С. – главен
инспектор Екологичен контрол при Община Варна район Аспарухово, съгласно
изискванията на чл.91 ал.1 от Наредбата и Заповед № 1982/03.07.2017 г. на кмета
на Община Варна. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели съгласно
изискванията на ЗАНН.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – заместник–кмета на Община Варна
Т.И.съгласно изискванията на чл.91 ал.2 от Наредбата и Заповед №
0505/07.02.2020 г. на кмета на Община Варна в шестмесечния преклузивен срок по
чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Съдът счита, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно поради допуснати
съществени процесуални нарушения и необосновано, тъй като описаното в него
нарушение не е недоказано.
На първо място е налице нарушение
на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
тъй като липсва пълно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и доказателства, които го потвърждават. В наказателното
постановление нарушението е описано като изхвърляне на едрогабаритни и
растителни отпадъци до табела за забрана на изхвърлянето на отпадъци, поставена
от Община Варна. Не е посочено точно какви отпадъци е изхвърлял П.. От
посочената като нарушена материално-правна норма и от използвана като основание
за налагане на наказанието наказателно-процесуална норма е видно, че
административно-наказващият орган е приел, че нарушението се състои в
изхвърлянето на отпадъци извън определените от кмета места. Но в хода на
производството категорично се установи, че това място е било определено именно
за изхвърляне на отпадъци и са били поставени контейнери за това. На посочената
в наказателното постановление и заснето на фотоснимките табела е изписан текст,
че се забранява изхвърлянето на отпадъци извън предназначените за това съдове и
места, а не че на конкретното място е забранено изхвърлянето на отпадъци.
Такова нарушение в случая на това място ще е налице ако се изхвърлят битови
отпадъци извън контейнерите или ако се изхвърлят едрогабаритни и растителни
отпадъци извън определените за това места. Според отразено в наказателното
постановление е повдигнато обвинение на П. за втората хипотеза – изхвърляне на
едрогабаритни и растителни отпадъци. Нарушението ще е реализирано ако такива
отпадъци се изхвърлят извън определените за това места. Според създадената
организация и практика такива отпадъци се поставят до съдовете за битови отпадъци
и по график се извозват от ангажираната с отпадъците фирма два пъти седмично.
Тъй като не е посочено точно какви отпадъци според наказващия орган е изхвърлил
П. не може да се прецени дали те са били в голямо количество, но всичките
едрогабаритни и растителни отпадъци на това място са били до съдовете за битови
отпадъци и от тази гледна точна няма извършено нарушение.
На второ място е нарушена
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не е посочено точно мястото на
извършване на нарушението. Посочено е единствено, че това е станало в гр.Варна,
район Аспарухово, в местност Прибой. Курортна зона Прибой е самостоятелно
селищно образование в рамките на квартал Аспарухово с голяма площ и само
посочването на името на местността не е достатъчно да се конкретизира мястото
на нарушението с оглед установяване на релевантните за случая факти дали на
това място е разрешено изхвърлянето на отпадъци и под какъв режим.
На трето място административно-наказващият
орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, съгласно
която преди да се произнесе по преписката, наказващият орган преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства. Въпреки че П.П.
е подал писмено възражение срещу съставения му АУАН в законоустановения срок и
е изразил готовност да предостави достъп до вилата си на проверяващите органи,
административно-наказващия орган не е предприел никакви действия за разследване
на спорните обстоятелства.
Посочените процесуални
нарушения са от категорията на съществените, всяко от тях довело до
ограничаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице и е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
Не е доказано авторството
на деянието. Според наказателното постановление П.П.
лично е извършил нарушението. Според свидетелските показания на М.Г.М. и Р. П.П.П.П. се е намирал в купето на
автомобила. Ако се касае за извършено нарушение, то негов автор би следвало да
е някой от синовете на П.П., които са се намирали в
ремаркето – еднолично или заедно. Съгласно чл.24 ал.1 от ЗАНН
административно-наказателната отговорност е лична. Синовете на П.П. са навършили 18 години, поради което съгласно чл.26 ал.1
от ЗАНН те са административно-наказателно отговорни лица. Не бяха представени
от административно-наказващия орган никакви доказателства, че именно П.П. е автор на твърдяното нарушение.
С оглед на изложените по-горе
обстоятелства, съдът счита, че наказателното постановление се явява изцяло
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
От процесуалният представител на
Община Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Идентично искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е било
направено в съдебно заседание и от процесуалния представител на жалбоподателя.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административно-процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима
от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което
разглежда.
В настоящото производство юрисконсулт
е извършил процесуално представителство, но предвид изхода на спора, по
аргумент на противното на чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно
и се отхвърли от съда.
От друга страна искането за присъждане
на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено
своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора –
отмяна на обжалваното наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.35 договор за правна защита и съдействие от 20.10.2020 г. и приложеното
пълномощно се установява, че жалбоподателят П.П. е
възложил на адвокат Й.А. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи
се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на
процесното наказателно постановление. Договореното адвокатско възнаграждение е
в размер на 360 лева (отговарящо на предвиденото в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения) и е заплатено в брой при подписване на договора,
т. е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, не е
направено искане от насрещната страна за присъждане на по-нисък размер на
разноските в тази им част на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН, поради което и Община Варна следва да заплати
на П.Р.П. сумата от 360 лева.
Воден от гореизложените съображения, съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :