Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 27.01.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 3686 по описа за
2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.66, ал.6 ЗБН вр. чл.68 ЗБН
вр.§6, ал.1 ПЗР от ЗБН.
Образувано е по възражение вх.№ в КТБ 1019/16.02.2016 г. на С.В. Симеонов,
срещу решение № ЗБН
66-375/15.01.2016 г. на синдика на КТБ, с
което е било оставено без уважение възражение вх.№ ЗБВ66-375/03.09.2015 г. вх.№
ЗБВ 66-374/03.09.2015 г. срещу списъка на приети вземания.
Синдикът на КТБ(Н)АД е изразил становище за неоснователност
на възражението.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Процесното вземане е предявено от Н.В. с Молба с вх. №1126/19.06.2015г.
Вземането в
размер на левова равностойност 358 040,10лв. е било включено в списъка на
неприети вземания под № 127.
Кредиторът е подал възражение вх.№ЗБН 66
-375/03.09.2015 г.
С решение № ЗБН 66-375/15.01.2016 г. на
Синдика на КТБ е било
оставено без уважение възражение вх.№ ЗБВ66-375/03.09.2015 г. вх.№ ЗБВ
66-374/03.09.2015 г. на С.Н.В., срещу списъка на приетите от синдика вземания
на кредиторите на КТБ(Н) АД.
Настоящото възражение е депозирано в КНБ(Н)АД на
16.02.2016г. Това налага извода, че са спазени сроковете по чл.66 ЗБН и
следователно възражението е допустимо, по което и не се спори.
Между
страните не се спори относно наличието на твърдяния Рамков договор за платени
услуги за потребител(физически лица) от 18.01.2012г. и анекс към него.
На 01.10.2014 г. между С.Н.В., с ЕГН **********,
в качеството на цедент и „Х.Е.У.“ АДСИЦ, с ЕИК ********- цесионер е бил сключен възмезден Договор за прехвърляне на вземания и две
допълнителни споразумения от 01.10.2014 г. и 10.12.2014 г., с предмет
вземане по еврова сметка с IBAN: ***, в размер на 183 063 евро. Съобразно Допълнително
споразумение № 1 и №2 действието на
Видно
от представеното извлечение от сметка на КТБ – „Банково удостоверение“ изх.№322/28.10.2014
г., салдата по сметката към 27.10.2014
г. са 138 138,27 лв. и 5 338,42лв. лихви ; 200 752,85 евро и
9 165,62евро лихви.
С
Решение №138/06.11.2014 г. на УС на ЛТЛ е бил отнет лиценза за банкова дейност
на КТБ (Н)АД, като от тази дата се определя размерът на гарантираните влогове
подлежащи на изплащане от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, като
кредиторът не оспорва наличието на соченото от банка изплащане на гарантираната
сума от ФГВБ по евровата му сметка.
Банката е била уведомена от цедента за прехвърляне на вземането с уведомление вх.
№ 12186/21.11.2014 г., като към този момент остатъчната сума по договора е била в размер на 135 928,72
евро.
На 21.11.2014 г. цесионерът „Х.Е.У.“ АДСИЦ
е депозирал изявление по чл. 104, във вр. с чл. 103 и 99 ЗЗД с вх. №
12187/21.11.2014 г., с което е заявил извършване на прихващане на свои задължения към Банката с
придобитото от С.Н.В. вземане в размер на 183 063 евро.
Част от вземането в размер на 93 884,68
лева, което не е
било предмет на цесия и прихващане е било прието и включено под №
6146 в Списъка на приетите от синдика вземания, като вземане от ред по т.4 от
чл.94 ЗБН. Същото вземане е включено под № 6048 в Списъка по чл.66, ал.7, т.1
от ЗБН на приетите от синдика на КТБ АД /н/ вземания, по които не са направени
възражения, одобрен с влязло в сила Решение № 922 от 25.05.2016г. на СГС, TO,
VI-22 състав по т.д.№ 7549, което е окончателно.;
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Договорът
за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в
облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е
договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето,
чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален,
неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което
следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо /каквито
по принцип са имуществените права/. От тези общи правила се извежда и
действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети
лица. Със сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането
преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера
/приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде
кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета
на договора, цесионера с постигане на съгласието придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално определя предметния
обхват - обем и състав на цедираното право. Следователно, за да премине
вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между
него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне,
договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. По отношение
на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде
съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД Съобщението обаче не е елемент от
фактическия състав, който поражда действие между страните по договора.
Значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника
от договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. (РЕШЕНИЕ № 40 ОТ 13.05.2010 Г. ПО Т. Д. №
566/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).
Съдът не споделя тезата на ответника,
че след
като длъжникът е уведомен от цедента - предишния кредитор за прехвърлянето на
вземането, то договорът за цесия е изпълнен и цедентът не може да го прекратява
нито едностранно, нито по взаимно съгласие, застъпвана в решение от 01.07.2005
г. по гр. дело № 1046/2004 г. на ВКС, II т.о. С РЕШЕНИЕ № 291 ОТ 18.11.2014 Г. ПО ГР. Д.
№ 2193/2014 Г., Г. К., IV Г. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е застъпена принципната позиция, че всеки действителен
двустранен договор, който не е прекратен на друго основание, включително и
възмездният договор за цесия, може да бъде развален. Следоватено може да бъде прекратен и с
настъпване на модалитет (напр. прекратително условие) предвиден в договора. Отделен въпрос е действието спрямо длъжника, който не е страна по договора за цесия, а е трето лице
за новата правната промяна.
В случая цедентът е уведомил длъжника
за извършеното прехвърляне на права, т.е. правните последици по чл.99, ал.4 ЗЗД
по отношение на последния са налице.
Цесионерът е направил изявление за
прихващане на придобитото от него вземане със задължението му към банката(чието
наличие не се оспорва), посочено в
изявлението му по чл.104 от ЗЗД. Следователно
компенсаторното изявление е породило своя правен ефект и насрещните задължения са погасени, т.е.
цедираното вземане не съществува. Какви правоотношения са възникнали между цедента и цесионера по повод прекратяване на
договора за цесия, в случай, че е налице такова, не са предмет на настоящото
производство.
Предвид горното и наличието на приета и
изплатената част на вземането, следва да се направи извода, че възражението е
изцяло неосноватено
В тежест на възразилия кредитор следва да се възложи
следващата се ДТ – 14 321,38лв., която макар да не се внася
предварително, се присъжда с решението.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ възражение вх.№ в КТБ 1019/16.02.2016 г. на С.В.
Симеонов срещу решение № ЗБН 66-375/15.01.2016 г. на синдика на КТБ.
ОСЪЖДА С.В. С., ЕГН:**********,***, да заплати на Софийски
градски съд сумата 14 321,38лв. – държавна такса
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: