№ 3282
гр. Варна, 05.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501806 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. ИВ. Р. срещу решение №
72 от 10.05.2022г. на районен съд Девня, постановено по гр.д. № 194/2022г., с което е настанено
малолетното дете Й. М. Р., ЕГН **********, в семейството на СЛ. В. СТ. за срок от две години,
считано от датата на влизане в сила на решението на основание чл.28, вр. Чл.25, т.2 вр.. чл.26, ал.1
от ЗЗДт.
Жалбоподателят заявява, че не е доволен от решението и не е съгласен с настаняването на
детето в семейството на СЛ. В. СТ.. Излага доводи за неправилност и необоснованост на
решението, счита, че същото е постановено при липса на доказателства и нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Заявява също, че има възможност и желание да
полага грижи за детето. Посочва, че представеният социален доклад не установява извършване на
задълбочено социално проучване относно възможността за настаняване на детето в семейството на
роднини и близки, както и, че въззивникът непрекъсната търси контакти с детето. Посочва също,
че неоснователно съдът не е приел по делото, представените писмени доказателства, от които се
установява, че въззивникът полага труд по трудово правоотношение и получава доход, който му
позволява да се грижи за детето. Счита, че не е в интерес на детето да бъде продължено
настаняването му в приемното семейство на С.С., тъй като отговорността на приемното семейства
към детето е занижена и детето е поставено в риск. Твърди, че детето често е наказвано и липсва
доверителна връзка между детето и приемните родители. Освен това семейството не допуска и
създава пречки въззивникът да се вижда с детето. Твърди също, че не е спазена и императивната
разпоредба на чл.15 Закона за закрила на детето, като не е изслушано детето, като по този начин е
възпрепятствано упражняването на това негово право и установяването на най-добрия интерес на
детето в производството.
Иска се настоящата инстанция да отмени решението, с което спрямо Й. М. Р. е взета мярка
за закрила – настаняване в приемно семейство на СЛ. В. СТ. за срок от две години, като
неправилно и незаконосъобразно.
С въззивната жалба са отправени искания: да се задължи ДСП Девня да изготви нов
социален доклад, в който подробно да се изследва възможността за реинтеграция на детето в
биологичното му семейство или в семейството от разширения кръг роднини и близки; да бъде
допуснато изслушване от съда на детето Й. М. Р.; за приемане като доказателство по делото на
представени с въззивната жалба трудов договор №3297/06.04.2022г. и допълнително споразумение
от 31.03.2022г.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Е.Я.,
1
особен представител на детето Й. М. Р., с който същата се оспорва като неоснователна. Моли
решението на ДРС да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл.28, ал.6 ЗЗкрД, от легитимирано лице
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.28, ал.6 ЗЗДт, намира
жалбата за допустима.
Съдебният състав като взе пред вид относимостта, допустимостта, необходимостта и
новостта на исканите доказателствени средства, както и след като съобрази разпоредбата на чл.
266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато
законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими
доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материално правна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това,
когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането
на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във
въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Предмет на производството пред въззивната инстанция е настаняване на малолетното дете
Й.Р. в приемното семейството на СЛ. В. СТ., поради което при разглеждане на делото и
постановяване на решението, съдът следва да съобрази интересите на детето, като събере
относимите доказателства, включително и служебно.
Пред първата инстанция детето не е изслушано, като съдът не е изложил мотиви и
съображения поради които не е приложил разпоредбата на чл.15 ЗЗДт. Предвид това, че в
настоящото производство следва да бъде установен и защитен най-добрия интерес на детето
Йордан, то същото следва да бъде изслушано от съда.
Предвид данните по делото, че детето живее при СЛ. В. СТ., на същата следва да се укаже,
че следва да окаже съдействие за довеждането на детето в съдебно заседание за изслушване от
съда.
ДСП Девня, следва да осигури присъствието на социален работник при изслушването на
детето.
Следва да се приемат като доказателства, представените с въззивната жалба трудов
договор и допълнително споразумение.
Съдът намира, че следва родителите на детето да бъдат призовани да се явят лично в
съдебно заседание за да бъдат изслушани.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че следва да бъде изготвен и представен нов
социален доклад, доколкото от изготвянето на представения пред първата инстанция доклад е
изминал относително продължителен период от време – 5 месеца, през който е възможно
изменение на обстоятелствата, което следва да бъде отчетено при осигуряване интересите на
детето.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 267,ал.1 от ГПК, настоящият състав на
Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПУСКА изслушване на детето Й. М. Р. ЕГН ********** в присъствие на социален
работник от ДСП Девня.
УКАЗВА на СЛ. В. СТ., че следва да окаже съдействие за довеждането на детето Йордан за
изслушване от съда.
УКАЗВА на ДСП Девня, че следва да осигури присъствие на социален работник при
изслушването на детето Йордан.
Допуска приемането като доказателства по делото на представените с въззивната жалба
трудов договор №3297/06.04.2022г. и допълнително споразумение от 31.03.2022 г.
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане“ – Девня да изготви нов социален
доклад, като проведе среща с детето, родители, лицата, които полагат грижи за детето, учители,
установи къде към настоящия момент живее детето и с кого, какво е отношението на детето към
членовете на семейство в което е настанено да живее и към членовете на разширеното семейство,
близки роднини, налице ли е промяна в неговото здравословно и психическо състояние.
УКАЗВА на СЛ. В. СТ., че следва да окаже съдействие на ДСП – Девня при изготвяне на
социалния доклад.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на М. ИВ. Р. и М. Й. ХР. да се явят в съдебно заседание за
изслушването им от съда.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10.2022г. от 10,30ч.,
за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3