Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 263/12.3.2012 г. по гр.д. № 4670/2011 г. на ВТРС е осъдено „Т. А.” Е. –В. да заплати на Д. И. Ц. сумата 14.33 лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,считано от изискуемостта на всяко вземане за трудово възнаграждение за месеците март и април 2010 г. до датата на изплащането му, сумата 5.71 лв. ,представляваща направени по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете. С решението е отхвърлен предявения иск за заплащане трудово възнаграждение в размер на 150 лв. за м. март 2010 г. за заплащане трудово възнаграждение в размер на 285 лв. за м. април 2010 г., както и за заплащане на мораторна лихва върху дължимото трудово възнаграждение за разликата до 66.62 лв.,като неоснователни и недоказани. С решението са присъдени такси и разноски. Недоволен от решението е останал Д. И. Ц., който го обжалва в частта му, с която са отхвърлени предявените от него против „Т.” Е. – В. искове за заплащане на трудово възнаграждение. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът не е интерпретирал приетото, като доказателство по делото споразумение, от което е видно, че работодателят дължи на нейния доверител претендираното трудово възнаграждение. В тази връзка, изводът на съда, че това споразумение е подписано преди да е изплатено трудовото възнагаждение, е безпочвено. Посочва, че съдът не е допуснал сочения от нея свидетел, което е щяло да внесе яснота във връзка с подписване на споразумението. Моли решението, като порочно в обжалваната му част, да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, алтернативно - да бъде постановено решение по същество, с което предявените от Д. И. Ц. искове да бъдат изцяло уважени. Претендира и направените разноски. В срока по чл. 263 ГПК отговор от „Т.” Е. – В. по делото не е постъпил. В съдебно заседание пълномощникът на дружеството моли да се отхвърлите жалбата, като се приемете, че тя е неоснователна и недоказана, а решението на ВТРС да се потвърдите като правилно. Твърди се ,че не са налице сочените основания за отмяна на решението, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото, като е изложил логични мотиви, които кореспондират с доказателствата по делото. Твърди, че няма нарушения на материалния закон, тъй като квалификацията на съда не е оспорена в доклада, след като той е бил известен на страните,както и няма съществени процедурни нарушения, тъй като изложеното в жалбата и поддържаното днес не навежда на този извод. Твърди се ,че са обсъдени всички доказателства по основното оплакване в жалбата, че съдът неправилно е интерпретирал едно от писмените доказателства - споразумение между страните за изплащане на трудовото възнаграждение. Счита ,че в тази насока районният съд е изложил логични и ясни мотиви,че това споразумение, като дата, следва датата на начисляване на трудовото възнаграждение и предхожда датата, на която то е изплатено. За тези дати има съответните документи, прието е заключение на вещо лице – икономист, което е неоспорено от страните и правилно съдът е проследил логиката на тези документи и на заключението на вещото лице, за да стигне до извода, че щом са положени подписите на ищеца по делото, удостоверяващи получаването на възнаграждението, то не може въобще да се обсъжда вариант, в който да се приеме, че това са дължими суми. Твърди се, че подписите не са оспорени, като става въпрос за документи, изходящи и от ищцовата страна. Моли да ни присъдят разноските по делото. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата ,становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Делото пред районния съд е образувано по повод исковата молба на Д. И. Ц. против „Т.” Е. – В.. Твърди се ,че трудовото правоотношение между страните е прекратено, като ответното дружество не е заплатило на ищеца трудово възнаграждение в размер на 150 лв. за м. март 2010 г. и трудово възнаграждение в размер на 285 лв. за м. април 2010г., както и че дължи лихва за забава в размер на 66.62 лв. Моли да бъде осъден ответника да заплати посочените суми, заедно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска, както и разноските по делото. Ответникът в отговора си по исковата молба оспорва същия като твърди, че сумите са заплатени и ищецът се е разписал срещу това. За да постанови решението си районният съдия е направил правилна правна квалификация на претенцията, подробно е анализирал писмените доказателства по делото, включително и заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните. В тази връзка правилно е приел какъв е размера на трудовото възнаграждение,съобразно събраните доказателства по делото, приел, че не се оспорва заключението на вещото лице относно счетоводните операции относно начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения. Правилно съдията е приел, че представеното споразумение не променя установената по делото фактическа обстановка, тъй като същото е подписано преди изплащане на възнагражденията. Съдията подробно е обсъдил всички приети по делото доказателства , както и всички твърдения и възражения на страните, като е направил обоснован извод за това ,че работодателят е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца, поради което искът се явява неоснователен. Във връзка с това правилен е и извода на съдията, че поради установеното закъснение за плащанията на основание чл. 245 ал.2 от КТ ответното дружество дължи мораторна лихва в размер на 14.33 лв., както и сумата 5.71 лв. за разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете. ВТОС констатира ,че съдията е обсъдил адекватно всички доказателства по делото, което прави неоснователни ¯плакванията във въззивната жалба. Въззивният съд напълно споделя анализа на доказателствата, направени от районния съд, както и крайния му извод, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. При този изход на делото право на разноски има дружеството, което представя доказателство в тази насока за платени 100 лв. адвокатски хонорар, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 339/28.3.2012 г. по гр.д. № 533/2012 г. на ВТРС. ОСЪЖДА Д. И. Ц., ЕГН *, от гр.В., ул.”П.”.. да заплати на „Т.” Е. – В.,ул. „Б. Ш.”,., ЕИК ... разноски във въззивното производство в размер на сумата 100 лв.,представляваща платен адвокатски хонорар. Решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |