Решение по дело №535/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Д“ИТ“-Пазарджик, чрез пълномощника – ст.юрк. С., срещу Решение № 34/25.03.2024г., постановено по НАХД № 24/2024г., по описа на Районен съд – гр. Велинград, с което е изменено наказателно постановление № 13-2300657/22.12.2023г., издадено от директора на Д“ИТ“ – гр. Пазарджик / НП /, като е намален размера на наложеното с него административно наказание „имуществена санкция“ на „Б. 78“ ЕООД – гр. Ракитово от 1500 лева на 250 лева.

В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, като бъде постановено ново такова, с което издаденото НП бъде потвърдено изцяло, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касатора – редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище поддържа касационната жалба, на релевираните с нея основания.

Ответникът по касационната жалба - „Б. 78“ ЕООД – гр. Ракитово, редовно призован, изпраща процесуален представител, който моли съдът да остави в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

На 23.08.2023г. св. Г. – гл.инспектор при Д“ИТ“-Пазарджик, съвместно с РДГ – Пазарджик извършили проверка в отдел 312г, землището на гр. Ракитово, където по договор реализирал дърводобив „Б. 78“ ЕООД – гр. Ракитово. На място бил установен да работи Б. З., като секач, назначен на трудов договор от 25.07.2023г. По време на проверката на място за работниците не бил представен сключена от работодателя – „Б. 78“ ЕООД задължителна застраховка „Трудова злополука“. Проверката продължила и по документи до 28.09.2023г. Дружеството представило застрахователна полица от 24.08.2023г., ведно със списък на застрахованите работници, вкл. Б. З. с групов договор за застраховка „Задължителна трудова злополука – комбинирана“, с период на застрахователно покритие от 00,00 часа на 25.08.2023г. до 24,00 часа на 24.08.2024г. За така установеното нарушение по чл. 52, ал.1 от ЗББУТ и чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, вр. т.7 от Заповед № РД-06-44/22.11.2022г. за определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023г., св. Г. съставила АУАН на „Б. 78“ ЕООД, въз основа на който било издадено атакуваното пред РС- гр. Велинград НП.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Видно от вписаното в АУАН и НП, нарушението е констатирано на 04.09.2023г. при преглед на изискани и представени от дружеството документи, следователно е изпълнена първата, предвидена в разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ предпоставка. Действително сключеният с работника Б. З. трудов договор е от 25.07.2023г., но нарушението е констатирано на 04.09.2023г. по надлежния ред, чрез съставяне на АУАН, посредством който на основание чл. 36, ал.1 от ЗАНН се слага началото на административнонаказателното производство. По делото не са налице данни за работника да са настъпили вредни последици. Следва да се отчете и, че застраховка „Задължителна трудова злополука – комбинирана“ е сключена преди съставяне на АУАН, в деня, следващ проверката. Ирелевантно е за делото обстоятелството дали и какви други нарушения са констатирани при проверката, доколкото същите се установяват по безспорен начин едва след влизане в сила на съответното НП, за каквито по делото не са налице данни.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 80 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34/25.03.2024г., постановено по НАХД № 24/2024г., по описа на Районен съд – гр. Велинград.

ОСЪЖДА „Б. 78“ ЕООД – гр. Ракитово да заплати на Д“ИТ“ -гр. Пазарджик сумата от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.